№ 18722
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110138126 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу И. И. И., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата в размер на 445,44 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. ....., аб. № ****** за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 61,01 лева, представляваща мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 03.04.2024 г., сумата в
размер на 63,61 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 13,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на същата за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответницата като
собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава,
с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. По изложените съображения моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
1
Ответникът И. И. И. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба
чрез назначения особен представител адв. Н. Т., с който оспорва исковете като
неоснователни при твърдението, че вземанията на ищеца са погасени по давност, като
периодични такива. Не оспорва, че ответникът е собственик на процесния имот и е
имал качеството на потребител на ТЕ. Поради изложеното отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
С доклад по делото, обявен за окончателен в проведеното о.с.з. е прието за
безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот.
Последното освен, че е безспорно, се установява и от приетите по делото
писмени доказателства – нотариален акт, удостоверение за наследници, удостоверение
за постоянен адрес и копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ, съгласно които ответникът
И. И. е собственик на апартамент 218, находящ се в гр. С., ж.к. Зона Б-5, бл. 7, вх. Г,
ет. 11.
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е
възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи
заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ.
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ******, съобщения към фактури се
установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния
период била топлоснабдена.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. На съда е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства
в тази насока. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т. С.” ЕАД
е налице задължение да доставя в топлоснабдения обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР
на Закона за енергетиката.
Страните не се формирали спор относно доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума обема на доставеното
количество. Основният спор между страните е дали вземанията на ищеца са погасени
по давност.
С оглед на горното и въз основа на съвкупна преценка на ангажираните
доказателства настоящият състав приема, че в имота на ответника е доставена
топлинна енергия за процесния период 05.2021 г. – 04.2023 г., възлизаща именно на
претендираната от ищеца стойност – 445,44 лева.
Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършил
плащания през исковия период.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в
срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят
като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД, предвид на
което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня,
в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
3
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016 г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016 г. са влезли в
сила от 11.08.2016 г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016 г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след
изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. При съблюдаване чл.
33 ОУ, в сила от 2016 г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м. 05.2021 г. е с
падеж 45 дни след изтичането на м. 05. 2021 г., т. е. 15.07.2021г. Ищецът е депозирал
настоящата искова молба на 25.06.2024 г., следователно към датата на предявяване на
исковете вземанията от процесния период не са обхванати от погасителна давност.
Предвид горното предявеният иск за доставка на топлинна енергия следва да
се уважи изцяло.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Установява се от представените по делото доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана през процесния период
от ищеца, съгласно заявление и взето решение по т. 1 от Протокол от проведено ОС на
ЕС от 02.04.2014 г., с което „Т. С.“ ЕАД е избрано за извършване на услугата дялово
разпределение. По делото се установява, че за процесния период дяловото
разпределение в сградата – етажна собственост се е извършвало от ищеца, като видно
от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр
за отчет страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите
са допускали представителите на ищеца за отчитане до адреса.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016 г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от
възникването им, т. е. от фактурирането. Фактурата за м. 05.2021 г. (най-ранното
4
задължение) е издадена най-рано на 31.05.2021 г., предвид на което вземането по
същата е погасено по давност към датата на депозиране на исковата молба.
Следователно съдът приема, че погасени по давност са вземанията за периода 01.05-
31.05.2021 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 2,65 лв. (с оглед
справката за начислени суми за абоната на ищеца на л. 33 от делото), съответно
непогасена по давност е сумата определена по реда на чл.162 ГПК в размер на 60,96
лв. за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г.
Предвид горното предявеният иска за главница за дялово разпределение следва
да се уважи за сумата 60,96 лева и за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., а над тази
сума до пълния предявен размер 63,61 лева и за м.05.2021 г., искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължат мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед на приетото по-
горе ищецът се легитимира като кредитор на ответника за сумата от 445,44 лева,
представляваща действително потребената в имота за исковия период топлинна
енергия. Предвид горното съдът приема акцесорния иск за лихва, начислена върху
главницата за ТЕ да е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но доколкото
ответникът е бил представляван от особен представител, то той не е сторил разноски в
производството.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 200 лева за д.т., заплатен
депозит за особен представител – 350 лева, така и е претендирал присъждане на
5
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100
лева или общо 650 лева. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 637,10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумите,
както следва: сумата 445,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. ....., аб.
№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
периода от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 61,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за период
от 15.08.2022 г. до 03.04.2024 г., сумата 60,96 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за цена на извършена
услуга дялово разпределение над сумата от 60,96 лева до пълния предявен размер от
63,61 лева и за периода 01.05-31.05.2021 г. като погасен по давност, както и иска по чл.
86 ЗЗД за сумата от 13,49 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 637,10 лв. - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6