№ 2540
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110147408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ГПК
С искова молба вх.№40696/16.08.2021 г. ищецът М.Б.Я. е предявил срещу И.. Б. К., М. И..
В. и Д. Б. Я. иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелства-дадено от
първата ответница невярно заключение като вещо лице по гражданско дело пред РС-Разлог,
по което страни са били ищецът и останалите ответници.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна
И. Б. К. е направила възражение за неподсъдност на делото пред СРС с искане то да бъде
прекратено и изпратено за разглеждане пред РС-Разлог. Поддържа, че за местната
подсъдност на делото е неприложим чл.116 ГПК, а чл.109 ГПК, защото производството по
делото, по което се твърди да е дадено невярно заключение, се е развило пред РС-Разлог, а
недвижимият имот-предмет на заключението, също е в този съдебен район.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответниците М.
И.. В. и Д. Б. Я. са направили възражение за неподсъдност на делото пред СРС с искане то
да бъде прекратено и изпратено за разглеждане пред РС-Разлог съгласно чл.109 ГПК по
месторазглеждане на делото и по местонахождение на имота-предмет на даденото
заключение пред РС-Разлог; освен това съдебният адрес на тези ответници също бил извън
района на СРС, поради което ищецът не разполага с право на избор в съответствие с чл.116
ГПК.
Ищцовата страна в становище по заявените възражения ги намира за неоснователни,
защото чл.109 ГПК е неприложим-не се касае за иск относно недвижим имот, а изпращането
на делото пред РС-Разлог, където е дадено невярното заключение, щяло да създаде съмнение
за заинтересованост на съда, а целият състав на РС-Разлог подлежал на отвод.
1
Възражението на ответниците срещу местната подсъдност на делото е направено в срока
за отговор на исковата молба-следователно срокът по чл.119, ал.4 ГПК е спазен.
Предмет на делото е предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно
обстоятелства.
1. За предявеният иск законът не урежда особена местна подсъдност: предявеният иск не е
сред никой от изброените в чл.109 ГПК; месторазглеждането делото, по което е дадено
невярното заключение и въобще местоизвършването на престъплението-предмет на
установяване с иска по чл.124, ал.5 ГПК не е предвиден в закона критерий за местната му
подсъдност; още по-малко такъв е съдебният адрес, посочен от една или от някоя от
страните.
За пълнота следва да се посочи, че евентуално предубеденост на състава на съда, който
законът е определил да разгледа определено дело, също не е критерий за местната
подсъдност (обратно на поддържаната от ищеца теза)-по заявен отвод следва да се
произнесе всеки отделен съдебен състав, доколкото законът не предвижда възможност цял
съд да се отведе общо от разглеждането на определено дело; ако поради отводи на всички
съдии делото не може да се разпредели на състав на този съд, местно компетентният съд се
определя по реда на чл.23, ал.3 ГПК, но последната посочена разпоредба не променя
законовите правила за подсъдността на делото.
Следователно приложими за метната подсъдност са общите правила на ГПК.
2. Съгласно чл.105 ГПК „Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника.“, а според чл.116 ГПК „Иск срещу ответници от
различни съдебни райони..., се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.”.
От доказателствата по делото и извършените служебни справки се установява, че
постоянният (и настоящите) адреси на първата ответница са в гр.Разлог, а на втората и
третата-в гр.София; настоящите адреса са без значение за подсъдността в случая, а
посоченият от част от ответниците съдебен адрес не е законов критерий за местната
подсъдност по никой иск и в никоя хипотеза.
Ищецът е избрал да предяви иска си пред Софийски районен съд, като е депозирал
исковата си молба пред него-това е упражняване на процесуална възможност на ищцовата
страна да избере пред кое от местно компетентните съдилища да предяви иска си.
Следователно местната компетентност на СРС е обоснована от критериите по чл.105 и
чл.116 ГПК, поради което направеното възражение за местна неподсъдност на делото не би
могло да бъде уважено.
Съгласно чл.121 ГПК „Заинтересованата страна може да обжалва определението във
връзка с подсъдността”-видно от общия израз на нормата („определението във връзка с
подсъдността”), обжалваеми са както определенията, с които се уважава възражението за
неспазена местна подсъдност и делото се прекратява и се изпраща на компетентния съд,
така и определенията, с които направеното възражение се отхвърля като неоснователно
(така-Определение №102/26.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 82/2010 г. на ВКС-III г.о., Определение
2
№183/17.02.2010 г. по ч.т.д.№101/2010 г. на ВКС-I т.о.).
На основание чл.118 вр.чл.119, ал.3 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна подсъдност по чл.119, ал.4 ГПК
на гражд.дело №47408/2021 г. по описа на СРС-161 с-в, направено от ответниците И. Б. К.,
М. И.. В. и Д. Б. Я. с отговорите им на исковата молба по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3