Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 516 05 април 2021 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като
разгледа административно дело номер
280 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.10, ал.3 от Наредба №2 от 28.02.2019 г.
за реда за подаване и разглеждане на заявления за отпускане на парични помощи
на децата на медалисти, чието право на получаване на пожизнени месечни премии
по Закона за физическото възпитание и спорта е прекратено поради смърт/обн. ДВ,
бр.21/2019 г., в сила от 12.03.2019 г., Наредба №2 от 28.02.2019 г./, вр.
чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на К.М.Д.,
ЕГН**********, представляван от неговата майка и законен представител К.Д. ***,
против заповед №РД-09-516 от 20.08.2019 г. на министъра на младежта и спорта, в
частта по точка втора, с която, на основание чл.137, ал.3, вр. чл.136, ал.4,
т.1 от Закона за физическото възпитание и спорта/ЗФВС/ и ПМС №320 от 2018 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната/обн.ДВ,
бр.107/2018 г./ размерът на месечната помощ на К.М.Д., ЕГН**********, е
1680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С
доводи за незаконосъобразност иска да се отмени заповедта по точка втора, в
частта относно „ПМС №320/2018 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната/обн.ДВ, бр.107/2018 г./“ и размерът на месечната
помощ - „1680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, като се замени последният
с „три минимални работни заплати, установени за страната за месеца, за който се
дължи плащането на помощта“. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - министър на
младежта и спорта, редовно уведомен не се представлява. Писмено е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка
по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен съд Бургас,
като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира
следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК от лице, което има правен интерес, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна при
следните съображения:
Жалбоподателят
К.Д. с ЕГН********** е наследник на олимпийския медалист М.А. Д. с ЕГН**********
- починал на 22.03.2015 г./виж удостоверение за наследници, изх.0141725 от
06.04.2015 г., изд. от община Пловдив, л.21 от делото/.
На
28.03.2019 г. К.М.Д. чрез своята майка и законен представител К.Д. е подал
заявление до министъра на младежта и спорта, вх.№14-00-42, приложение №1 към
чл.4 от Наредба №2 от 28.02.2019 г. за отпускане на месечна помощ, с приложени
към него удостоверение за раждане от *** г. и удостоверение за наследници,
изх.№141725 от 06.04.2015 г., л.17-21 от делото.
По повод
подаденото заявление е изготвена докладна записка от директора на дирекция
„Спорт за високи постижения“/СВП/ към Министерство на младежта и спорта, до
министъра на младежта и спорта, с предложение да се издаде заповед за отпускане
на месечна парична помощ на К.Д., който е наследник и ненавършило пълнолетие
дете на М.А. Д., спечелил златен олимпийски медал на Олимпийските игри в Атина
през 2004 г., преустановил активна състезателна дейност, с прекратено право на
пожизнена месечна премия по чл.59б, ал.2, т.5 ЗФВС/отм./ поради смърт на
22.03.2015 г./преди 18.01.2019 г./. Посочено е,
че са налице предпоставките по §6 и §9, т.2 ПЗР ЗИД ЗФВС/обн.ДВ,
бр.64/2019 г./ поради което следва, да се отпусне месечна парична помощ по
чл.137, ал.1 ЗФВС, като общият размер на помощта за детето да се определи по
реда на чл.137, ал.3, вр.чл.136, ал.4, т.1 ЗФВС и ПМС №320 от 2018 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната/обн.ДВ,
бр.107/2018 г./, а именно, три минимални работни заплати установени за страната
- 3х560.00 лева или 1 680.00 лева/виж. докладна записка, вх.№14-00-42/2 от 14.08.2019
г., л.31 от делото/.
На
20.08.2019 г. сезиран с подаденото от К.Д. чрез неговата майка и законен
представител К.Д. заявление, вх.№14-00-42 от 28.03.2019 г. и въз основа на
докладна записка, вх.№14-00-42/2 от 14.08.2019 г. на директора на дирекция СВП,
министърът на младежта и спорта е издал заповед №РД-09-516, на основание §6 и
§9, т.2 ПЗР ЗИД ЗФВС/обн.ДВ, бр.64/2019 г./; чл.134, т.4 ЗФВС; чл.3, т.1;
чл.10, ал.1 и чл.11 от Наредба №2 от 28.02.2019 г., с която по т.1- считано от
01.03.2019 г. се отпуска месечна парична помощ по чл.134, т.4 ЗФВС на
ненавършилото пълнолетие дете К.М.Д., ЕГН ********** - наследник на олимпийския
медалист М.А. Д., починал на 22.03.2015 г., с погасено право на пожизнена
месечна премия по чл.59б, ал.2, т.5 ЗФВС и по т.2, на основание чл.137, ал.3,
вр.чл.136, ал.4, т.1 ЗФВС и ПМС №320 от 2018 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната/обн.ДВ, бр.107/2018 г./ размерът на
месечната парична помощ е 1 680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Заповед
№РД-09-516 от 20.08.2019 г. на министъра на младежта и спорта, в частта по
точка втора, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, заповед
№РД-09-516 от 20.08.2019 г. е издадена от компетентен орган - министъра на
младежта и спорта, според нормата на 10, ал.1 от Наредба №2 от 28.02.2019 г. и
заповед №РД-09-448 от 02.07.2019 г. на министъра на младежта и спорта/л.32 от
делото/.
На второ място, същата е
издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
На трето място, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират нейната
отмяна.
На следващо място, относно
приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Според нормата на чл.136, ал.4, т.1 ЗФВС,
индивидуалните размери на месечните премии на лицата по чл.136, ал. 1, т. 1
ЗФВС/ медалистите от олимпийски и параолимпийски игри, прекратили активната си
състезателна дейност/ се определят въз основа на броя спечелени медали, като за
един медал се определят следните средства, в случая за златен медал на
олимпийски игри - три минимални работни заплати, установени за страната.
Правилото на чл.137, ал.1 ЗФВС сочи, че право на
месечна парична помощ по чл.
134, т. 4 ЗФВС имат ненавършилите пълнолетие деца по смисъла на чл.
5, ал. 1 и 2
от Закона за наследството
на медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗФВС е
прекратено поради смърт, като помощта е в размер на пожизнената месечна премия,
получавана от починалия медалист, определен по реда на чл.
136, ал. 4, общо за
всички правоимащи деца/чл.137, ал.3 ЗФВС/.
Няма спор, че жалбоподателят е ненавършило пълнолетие
дете и единствен наследник на М.А. Д., спечелил златен олимпийски медал на
Олимпийските игри в Атина през 2004 г.
Не се спори, че същият е преустановил активна
състезателна дейност; получавал е пожизнена месечна премия по чл.59б, ал.2, т.5
ЗФВС/отм./ и това право е прекратено поради смърт на 22.03.2015 г./преди
18.01.2019 г. съобразно §6, ал.1 ПЗР ЗИД ЗФВС/.
Няма спор, че за малолетния К.М.Д. са налице
предпоставките на чл.137, ал.1 ЗФВС, поради което и правилно административният
орган, считано от 01.03.2019 г. му е отпуснал месечна парична помощ по чл.134,
т.4 ЗФВС.
Спорът е относно размера на отпуснатата помощ и
по-конкретно, формулировката на т.2 от заповедта, която придава различен смисъл
от този, заложен в закона.
Същата, на основание чл.137, ал.3, вр.чл. 136, ал.4,
т.1 ЗФВС и ПМС №32 от 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната/обн.ДВ, бр.107/2018 г./ е определена с фиксиран размер от
1680.00 лева /3х560.00 лева - минимална работна заплата за страната, според
цитираното ПМС/.
Жалбоподателят твърди, че размерът на паричната помощ
е определен неправилно като фиксирана сума, тъй като правилото на чл.136, ал.4,
т.1 ЗФВС изрично сочи, че размерът на помощта следва да е „три минимални
работни заплати, установени за страната“.
Според жалбоподателя, размерът следва да се актуализира, респ.променя с
определяне на нов размер на минимална работна заплата за страната/по арг. от
чл.244, т.1 от Кодекса на труда КТ/, което становище се споделя от съда.
Неправилно е становището на административния орган, че
размерът на помощта е законосъобразно определен, тъй като ЗФВС и Наредба №2 от
28.02.2019 г. не предвиждали да се извършва промяна в размера на отпуснатата
помощ в зависимост от промяната на минималната работна заплата за страната след
отпускането й. Сочи, че законът не му дава възможност да променя размера на
отпуснатата месечна помощ, като размерът е нормативно определен, а именно този,
получаван от починалия медалист.
Представените по делото доказателства сочат обаче, че М.
Д. е получавал за спечеления от него златен олимпийски медал пожизнена месечна
премия по чл.59б, ал.2, т.5 ЗФВС/отм./, погасено в резултат на неговата смърт,
чийто размер съобразно чл.59б, ал.4, т.1 ЗФВС/отм./ също е бил за един златен
олимпийски медал - три минимални работни заплати, установени за страната, като
сумата на премията се е променяла с актуализиране размера на минималната
работна заплата, определен от Министерския съвет/л.41-47 от делото/.
Размерът на отпуснатата месечна парична помощ на К.Д.
е правилно определен към момента на издаване на административния акт, по арг.
от чл.142, ал.1 АПК, при месечен размер на минималната работна заплата за 2019
г. от 560.00 лева, определена с ПМС № 320 от 20.12.2018 г. В заповедта обаче
липсва посочване на период за който се отнася нейното действие и следователно
породилите се правни последици са дългосрочни, до настъпване на изрично
предвидените в чл.13 от Наредба №2 от 28.02.2019 г. правопогасяващи факти,
които да мотивират министъра на младежта и спорта да издаде нова заповед.
При формулираната от законодателя логическа структура
на правната норма за размера на отпуснатата помощ - три минимални работни
заплати, установени за страната, се налага извода, че разпоредителната част на
заповедта по точка втора, следва да съдържа именно този текст, без да се
фиксира размерът на месечната парична помощ като сума и същият следва да бъде
съобразен с всяка промяна в размера на минималната работна заплата, определена
от Министерския съвет за месеца, за който се дължи.
По тези съображения, преписката следва да се изпрати
на министъра на младежта и спорта за ново произнасяне относно размера на
отпуснатата с оспорения административен акт месечна парична помощ на К.Д., като
спази задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този резултат и предвид направеното искане в полза
на жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 360.00/триста и шестдесет/
лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството
държавна такса и 350.00/триста и
петдесет / лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата/ЗА/, определено съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ,
бр.64/2004 г./.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №РД-09-516 от
20.08.2019 г. на министъра на младежта и спорта, по точка втора, с която, на
основание чл.137, ал.3, вр. чл.136, ал.4, т.1 от Закона за физическото
възпитание и спорта/ЗФВС/ и ПМС №320 от 2018 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната/обн.ДВ, бр.107/2018 г./ размерът на месечната помощ
на К.М.Д., ЕГН**********, е 1680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
ИЗПРАЩА преписката на министъра
на младежта и спорта за ново произнасяне относно размера на месечната помощ на К.М.Д.,
ЕГН********** от гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.50, вх.1, ет.5 при спазване
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Министерството на
младежта и спорта да заплати на К.М.Д., ЕГН**********, представляван от
неговата майка и законен представител К.Д. ***, разноски в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: