РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Златоград, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100033 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от Х. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „Г. В.З.“ № *, чрез адв. З. С. Д., със служебен адрес: гр. Н., ул.
„Д.Ч.“ №*срещу ОБЩИНА Н., представлявана от Б.Р.К. - Кмет, със седалище
и адрес на управление: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. З. Д. твърди, че е собственик по
силата на давностно владение на поземлен имот в гр. Н. в местността „М.“ с
идентификатор 51319.21.149. Площта на имота е около 2000 кв.м. Границите
са имоти с идентификатори: 51319.21.186; 51319.21.188; 51319.21.189;
51319.21.192; 51319.21.191; 51319.21.147; 51319.21.190; 51319.21.146;
51319.21.148; 51319.21.139; 51319.21.150.
Пълномощникът на ищеца твърди, че доверителят му ползва и владее
имотът повече от 50 години, считано от 1973 г. до настоящия момент
необезпокояван от никого. Процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС и
АПК или други подобни.
Сочи, че преди няколко месеца се опитвал да се сдобие с документи,
които му трябвали пред нотариус за издаване на нотариален акт за
собственост върху имота (включително и това, че имотът не е актуван като
общинска собственост). Отказано му е издаването на документи, защото
1
Община Н. заявила, че е собственик на имота, независимо, че няма Акт за
общинска собственост. Ответникът по делото не е упражнявал фактическата
му власт никога, а същата се е упражнявала от ищеца, ползвайки го като е
засаждал имота със селскостопански култури.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че той - ищецът е собственик по силата на давностно
владение на поземлен имот в гр. Н., в местността „М.“, с площ около 2 дка,
при граници, имоти с идентификатори: 51319.21.186; 51319.21.188;
51319.21.189; 51319.21.192; 51319.21.191; 51319.21.147.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът поддържа иска и
моли да бъде уважен съобразно допуснато изменение на иска, на осн. чл. 214
ГПК, като претендира площ 1834 кв.м., повдигната в жълт цвят, част от имот
кратък № 149.
Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото е представена скица от СГКК гр. С. за процесния имот №
15-5270-04.01.2023 г. за поземлен имот с идентификатор 51319.21.149, с
площ 1859 кв.м., категория „Земеделска, „Десета“ категория земя, начин на
трайно ползване „Нива“, местност „М.“, община Н.. Като собственик на имота
е записана Община Н., Булстат ***, въз основа на Протокол № 36/28.07.2008
г., издаден от ОСЗ - Н. за предоставяне на земи за стопанисване от общината
по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Като свидетели по делото са разпитани Й. Р.П. и Н. А. П.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. От същите
съдът приема за установено, че имотът на ищеца се намира в местността „М“.
Св. П. има съседен имот. Имотът на ищеца е около 2 дка и го има по
наследство от баща си, като от много дълго време ищецът го владее. От 50-60
години само той ползва имота. Нито близките му, нито други хора от Н., нито
представители на общината са ходили да искат да ползват имота. Мястото
представлява обработваема нива. В този имот е и къщата на ищеца. От едната
страна съсед е брат му С. Я., от другата страна е Георги Генчев, от другата -
В. Р. Дере дели имота на ищеца и имота на А.М. И. Няма път по който лек
или товарен автомобил да стигне до къщата му. По този път може да мине
само товарно животно. В местността ищеца има вила. Преди в имота ищецът
гледал животни. Сега мястото е градина. Ищецът има и братя и сестри, но те
нямат претенции към това място, защото баща им приживе си е разделил
имотите. Други хора от Неделино нямат претенции към мястото.
Представители на община не са влизали в мястото да извършват дейности.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
2
Съдът приема заключението, като обективно и компетентно
изготвено. От същото приема за установено, че процесният имот се намира в
местността „М.“. При извършен оглед и замервания вещото лице установява,
че процесният имот обхваща части от повече имоти, а не само от имот с
идентификатор 51319.21.149. Направено е геодезическо заснемане от
лицензирана геодезическа фирма, което съответства на посочените граници
от ищеца при огледа.
В процесния имот има едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 68 кв.м., селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 49
кв.м. и бетонов резервоар за вода. Посоченият имот засяга следните имоти по
КККР на гр. Неделино, обхващат части от съседните имот, както следва: от
имот с идентификатор 51319.21.134 - 86 кв.м. - нива на Община Неделино; от
имот с идентификатор 51319.21.135 - 8 кв.м. - нива на н-ци на С. А. Г.; от
имот с идентификатор 51319.21.139 - 210 кв.м. - полски път на Община
Неделино; от имот с идентификатор 51319.21.144 - 11 кв.м. - нива - Община
Н.; от имот с идентификатор 51319.21.146 - 40 кв.м. - нива на н-ци на С.А.Г.;
от имот с идентификатор 51319.21.147 - 376 кв.м. - нива на н-ци на А.М. И.; от
имот с идентификатор 51319.21.148 - 212 кв.м. - нива на Община Н.; от имот с
идентификатор 51319.21.149 - 1051 кв.м. - нива на Община Н.; от имот с
идентификатор 51319.21.150 - 264 кв.м. - нива на Община Н.; от имот с
идентификатор 51319.21.151 - 270 кв.м. - Х. Х. Я.; от имот с идентификатор
51319.21.190 - 126 кв.м. - Х. Х. Я.; от имот с идентификатор 51319.21.191 - 97
кв.м. - нива на н-ци на А.М.И. Общата площ на всички имоти е 2751 кв.м.
Имот с идентификатор 51319.21.139 - полски път на място не съществува.
Има пътека, която минава над сградите. Този имот е неправилно отразен на
КККР. Част от имотите са възстановени на частни лица, а два от имотите са
възстановени на ищеца, но с неверни граници. Останалите имоти са
собственост на Община Неделино по чл.19 ЗСПЗЗ, на основание протоколно
решение на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед
№36/28.07.2008 г. на Директор на ОД „Земеделие“ гр.С. Процесният имот се
състои от части от имотите, общинска собственост: от имот с идентификатор
51319.21.134 - 86 кв.м.; от имот с идентификатор 51319.21.139 - 210 кв.м.; от
имот с идентификатор 51319.21.144 - 11 кв.м.; от имот с идентификатор
51319.21.148 - 212 кв.м.;от имот с идентификатор 51319.21.149 - 1051 кв.м. и
от имот с идентификатор 51319.21.150 - 264 кв.м. Общата площ на шестте
имота е 1834 кв.м. В Община Н. няма данни имотът да е отчуждаван,
съответно да е бил обезщетяван собственика на земята.
При извършената проверка в ОС „Земеделие“ гр. Н. от вещото лице, се
установява, че ищецът е подал Заявление, вх.№ 612/26.05.1992 г. за
възстановяване на бивши земеделски земи, като е заявил 7 броя имоти, в
други местности. С Решение № 749/06.04.1999 г. на ПК-Н. на ищеца Х. Х.
Я. са възстановени седем броя имоти, различни от процесния.
Възстановените имоти в местност „М.“ са отдалечени от претендирания, в
които има жилищна и селскостопанска сгради. Няма данни процесният имот
да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и др.
Реално ползваният и владян имот от ищеца е с площ 2751 кв.м., но в
3
тази площ са включени части от имоти, собственост на частни лица,
включително части от два имота, възстановени на самия ищец. Процесният
имот, който реално се ползва от ищеца е с площ 1834 кв.м., представляващ
части от имоти, собственост на Община Н. - описаните по-горе шест имота с
обща площ 1834 кв.м. Има разминаване в площите по кадастралната карта и
реално владяната и ползвана от ищеца. Няма данни процесният имот да е бил
отчуждаван за нуждите на общината, или държавата. Няма одобрен план за
територията на процесния имот. Вещото лице е представило скица на
процесния имот, тъй като приложена по делото не е коректно изготвена,
съответно площите на процесния имот и скицата не са еднакви.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, като
допълва, че процесният имот е повдигнат в жълто и цялата повдигната в
жълто площ е 1834 кв.м. Във всички имот - и в които попада повдигнатото в
жълто са общински по чл. 19 ЗСПЗЗ. Площта, попадаща в имот, кр. № 149 е
1051 кв. м. На скицата в червено вещото лице е повдигнала вилата (която е
била жилищна сграда до преди години) и която на скицата се вижда, че
попада и в кр. № 139, отразен като път на скицата, но практически път няма,
а има само пътека, за която говорят и свидетеля П.
В зелено вещото лице С. е повдигнала претендираният имот, който е с
площ 2751 кв.м., но обхваща и други имоти, които вече са възстановени от
ОЗСГ на други хора.
Общинските имоти, които са съседни и се обхващат или част от тях от
повдигнатото в жълт цвят са посочените в долния ляв ъгъл на скицата, като са
посочени и площите с които претендираният имот участва в тях.
Вещото лице обясни, че е била на мястото на имота и местността се
нарича с различни имена, вкл. „С.“, „И.к.“ и „М.“. По КК се води „М.“. Това
разминаване не е необичайно.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен, но не за претендираната площ от 1834 кв.м., а за площта,
претендирана по исковата молба от имот с идентификатор 51319.21.149, а
именно 1051 кв.м. Претенция в исковата молба, че ищецът е владял и
придобил по давност части от други имоти с определена площ не е заявявана.
Ако такава претенция беше заявена, то ответникът би взел евентуално
становище с отговора на исковата молба, но съдът не може да се произнесе
над петитум. В пледуарията си относно изменение на иска, адв. Д. изрично е
заявил, че претенцията е за имота, оцветен в жълто в рамките на имот с
кратък номер 149, но е посочил по-голямата площ от 1834 кв.м.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
4
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния земеделски имот (на скицата от СГКК – С. е
посочен начин на трайно ползване „нива“), въз основа на повече от 50-
годишна придобивна давност, а именно от 1973 г.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателите или други лица.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Ищецът обработва процесния имот с идентификатор 51319.21.149:
част, с площ 1834 кв.м., повдигнат в жълт цвят на комбинираната скица.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
5
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имотите като
общинска собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесните имоти не са налице пречките по чл. 86 ЗС, чл. 5, ал.
2 ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
6
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
Практически, от заключението на вещото лице се установява, че
ищецът претендира част от имот с идентификатор 51319.21.149 с площ 1051
кв.м., а друга част от този имот не се претендира от ищеца и съответно не е
повдигната в жълт цвят от вещото лице С..
За земеделските земи обаче липсва забрана за придобиване на части от
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС, по гр.д.
1716/2015 г., Първо г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е и
налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС, по гр.д. 3117/2019 г., Първо г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици, свързани с разноските по делото.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяве собственически права в настоящия процес и поради това,
общината ще следва да понесе разноските по делото.
Приложената по делото към СТЕ скица на лист 36 по отношение на
имот с идентификатор 51319.21.149, приподписана от съдия-докладчика, ще
следва да се счита като неразделна част от настоящото решение. На скицата
следва да се счита, че ищецът е признат за собственик на частта, повдигната в
жълто от имот с идентификатор 51319.21.149, с площ 1051 кв.м., но не и
останалата площ, повдигната в жълто, която попада в имоти с кратък
идентификатор 134,139,148,150.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищците, разноски по делото, в размер на 1127,63 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА НЕДЕЛИНО, БУЛСТАТ
***, представлявана от Кмет Б.Р.К. със седалище и адрес на управление: гр.
Н., обл. С., че Х. Х. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Г. В.З.“ №
*, е собственик на основание давностно владение, с начало 1973 г. на реална
част от имот с идентификатор 51319.21.149, в местността „М.“, землище гр.
Н., с площ от 1051 кв.м., при граници на частта, имоти с идентификатори:
7
51319.21.139; 51319.21.148; 51319.21.150; 51319.21.151 и част от 51319.21.149
Изготвената по делото Комбинирана скица (л. 36 от делото) от вещото
лице Д. К. С., на която процесната част от имот с идентификатор
51319.21.149, повдигната в жълто, приподписана от съдия-докладчика, следва
да се счита за неразделна част от настоящото решение (само повдигнатата в
жълто част и само от имот с идентификатор 51319.21.149).
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата в претендираната площ от
1051 кв.м. до 1834 кв.м., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – НЕДЕЛИНО, БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмет Б.Р.К. със седалище и адрес на управление: гр. Н.,
обл. С., да заплати на Х. Х. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул.
„Г.В. З.“ № *, разноски по делото в размер на 1127,63 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
8