№ 283
гр. К., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100220 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Д. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр. М., обл. С.З., ул.
„*******“ № 20, чрез адв. Ст. П., АК-С.З. против Н. М. И., ЕГН **********
с адрес: гр. С., обл. Я., ул.“*******, с правно основание в чл. 127, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника заживели на семейни
начала, по време на съвместното от им съжителство се родило детето им Г.
Н.в М., ЕГН **********.
Твърди, че след раждането на детето, отношенията им с ответника се
влошили, напуснала семейното жилище и заживяла в гр. М.. От тогава, тя, с
помощта на родителите си, се грижили за детето.
Моли съда да предостави на нея Д. П. Г. упражняването на родителските
права по отношение на детето им Г. Н.в М., роден на ******** г.; да
определи местоживеенето на Г. Н.в М. на адрес: гр. М., ул. „*******“ № 20;
да осъди ответника Н. М. И. да заплаща чрез нея като майка и законен
представител месечна издържка в размер на 300,00 лева за детето Г. Н.в
Младенов, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не
взема становище по молбата.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
1
К. – редовно призовани изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за установено следното:
Детето Г. Н.в М., ЕГН ********** е родено от майка Д. П. Г., ЕГН
********** и е с баща Н. М. И., ЕГН **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане *** от ******** г., съставен в
Община С.. Родителите на детето не са сключили граждански брак.
Ищцата е реализирала доход в размер на 1599,62 лева за периода
02.2023 г. – 03.2023 г., видно от Удостоверение за брутен доход изх. №
********** г., изд.от Община М..
Доказателства за доходите на бащата на детето не се събраха.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално
подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че малолетното дете Г. е силно
привързано към майка си и роднините си по майчина линия. Момчето
получавало необходимите ласки и грижи. Детето споделило, че не се вижда с
баща си, но много желаело да го вижда. Бащата на детето Н. М. И. не
живеел в община М..
На база направеното проучване се констатирало, че детето Г. Н.в М. се
отглеждало от майка си Д. П. Г. в дома им. Всички потребности на детето се
задоволявали от семейството на майката, която разполагала с необходимите
жилищно-битови условия и финансови средства за издръжка на детето.
Майката притежавала нужните качества и родителски капацитет за полагане
на качествени грижи на детето Г.. На този етап бащата не участвал пряко в
грижата за сина си, тъй като живеел в друго населено място. Майката не
възпрепятствала контактите между бащата и детето.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят С.Ф.Х., живее на семейни начала с ищцата, желае да
свидетелства, заявява, че познавал Д. от 4 години, живеел с нея от 2 години.
Тя имала малко дете. Всичко за детето правили той и Д.. Бащата на детето Г.
не се интересувал от него и не го търсил.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно
2
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени
от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на
родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете Г. е на 6 години.
От събраните по делото доказателства и от социалния доклад по
безспорен и категоричен начин се установи, че бащата не участвал в грижите
на детето си, не го търсил и не го виждал.
След раздялата между страните, ищцата, с помощта на родителите си,
полагала непосредствени грижи за детето. По данни на социалния доклад,
същите съумявали да осигурят подходяща среда за неговото развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на
майката, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха
доказателства, че същата има аморално поведение или упражнени прояви на
малтретиране.
Но бяха констатирани по категоричен начин провинения от страна на
бащата, а именно – продължителна незаинтересованост за детето, неполагане
на грижи за него. Именно с това си поведение, бащата се е дезинтересирал от
детото и не е изпълнявал задълженията си към него.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата
претенция, спрямо детето Г. М., като предостави на майката упражняването
на родителските права спрямо него и определи местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги
отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и
задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му
отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези
контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и
оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
3
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва
да бъде осъществяван по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, да взема
сина си Г. М., както и 20 (двадесет) дни по време на летният отпуск, не
съвпадащ с отпуска на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2023 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
780,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 195,00 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за
раждане, че ответникът е баща на детето Г. М..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като
няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/,
поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса
на лица от първи ред.
Нуждите му се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. По делото се
установи, че детето има нужда от средства за разходи за обичайните за деца
на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Няма
данни по делото да дължи издръжка и на други лица. Ответникът не
представи документи за доход, не взе отношение по исковата молба и не се
яви в откритото съдебно заседание по делото.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на
родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други
потребности, както и процесуалното му поведение, настоящият съдебен
състав намира, че следва да присъди ежемесечна издръжка за детето в размер,
какъвто е поискан в исковата молба, а именно: 300,00 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в РС-К. /******./до настъпване на законни
4
основания за нейното измененеие или прекратяване.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски
в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
в общ размер на 475,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за
завеждане на делото в размер на 75,00 лева, както и 400,00 лева –
възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата
от 432,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената
издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Г. Н.В М., ЕГН **********, да живее при
майка си Д. П. Г., ЕГН ********** на адрес: гр. М., обл. С.З., ул. „*******“
№ 20.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето Г.
Н.В М., ЕГН ********** на майката Д. П. Г., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата Н. М. И., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, да взема
сина си Г. М., както и 20 (двадесет) дни по време на летния отпуск, не
съвпадащ с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН ********** от гр. С., обл. Я., ул.“******* да
заплаща на детето Г. Н.В М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д. П. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00
лв. /триста лева и нула ст./, считано от 30.01.2023 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, до 20-то число на
текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до момента на плащането й
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН ********** от гр. С., обл. Я., ул.“******* да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен Съд-К.
5
окончателна държавна такса за присъдената издръжка в размер на 432,00 лв.
/четиристотин тридесет и два лева и 0 ст./.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН ********** от гр. С., обл. Я., ул.“******* да
заплати на Д. П. Г., ЕГН ********** сумата от 475,00 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева и нула стотинки/, представляващи направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6