Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1266 от
07.10.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра С. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 715 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 19б, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Жельо Василев Вардунски в качеството му на Кмет на Община Камено с ЕИК ********* и адрес гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 против Заповед № РД-09-42/09.03.2020 год. на Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир „Чанаджика 3“, находящ се в поземлен имот № 000009 по КВС на с. Трояново с площ от 28,451 дка, актуван с Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 269/02.11.2006 год. на Община Камено. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адвокат Ж.Б. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства и претендира разноски.
Ответникът – Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Наталия М оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – Изпълнителен директор на държавно предприятие (ДП) „Управление и стопанисване на язовири“, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Димитър Я оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, не ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – Министър на икономиката и енергетиката не са явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В първото по делото заседание, процесуалния представител на ответния административен орган – старши юрисконсулт М направи възражение за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Настоящият съдебен състав не споделя така заявеното възражение по следните съображения: В разпоредбата на чл.19б, ал. 6 от ЗВ е указано, че заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на заинтересуваните лица. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че Заповед № РД-09-42/09.03.2020г. на Областен управител на област Бургас е съобщена на жалбоподателя на 10.03.2020г., поради което и 14-дневния срок по чл. 19б, ал. 6 от ЗВ изтича на 24.03.2020г. В хода на съдебното дирене и в отговор на възражението за недопустимост, процесуалния представител на жалбоподателя представи по делото екранна снимка от деловодната програма на Община Камено, посредством която, държавни и общински администрации обменят помежду си писмени данни. Видно от посочената справка, сезиращата съда жалба е изпратена по електронен път в Областна администрация Бургас на 24.03.2020г. в 17,00ч., поради което същата не е просрочена. Извън изложеното, следва да се имат предвид и обстоятелството, че срока за оспорване на заповедта е по време на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (редакция ДВ, бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от този нормативен акт, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Настоящият правен спор не попада в изчерпателно изброените изключения, поради което процесуалните срокове, в т.ч. и срока за оспорване е спрял да тече. В този смисъл, дори и да се приеме, че жалбата е подадена на 25.03.2020г. – датата на входящия печат на областна администрация, към този момент са били в сила разпоредбите на ЗМДВИП, поради което тя не е просрочена.
Предвид така установеното, съда приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че в периода 2017 год. – 2019 год. служители от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция метрологичен и технически надзор са извършвали проверки на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Чанаджика 3“, находящ се в поземлен имот № 000009 по КВС на с. Трояново с площ от 28,451 дка, актуван с АПОС № 269/ 02.11.2006 год. на Община Камено. Резултатите от извършваните проверки са били обективирани в констативни протоколи. Видно от Констативен протокол № 06-01-219/27.10.2017 год. и Констативен протокол № 06-01-49/31.05.2018 год. в хода на извършените през 2017 год. и 2018 год. проверки са били констатирани едни и същи обстоятелства, а именно, че язовира е завирен до кота преливен ръб; короната е обрасла с висока тревна растителност; водния откос е с висока тревна растителност и единични храсти; въздушния откос е с висока тревна растителност; преливника е неизправен – нарушена цялост на бетоновите панели по дъното на преливника, нарушения по крилните стени и компрометирана облицовка; бързооток с конструктивни нарушения по дъното и стените на отводняващия канал, изравяния на трасето; няма достъп до основния изпускател. Във връзка с дадени задължителни предписания и извършени в тяхно изпълнение дейности, от Констативен протокол № 06-01-107/21.08.2019 год. се установява, че техническото състояние на язовира е значително подобрено, като: язовира е завирен на 3-4м. под кота преливен ръб; короната е проходима, равна и уплътнена; водния откос е почистен без видими нарушения; въздушния откос е с висока тревна растителност без видими нарушения; преливника е неизправен – нарушена цялост на бетоновите панели по дъното и крилните стени на преливника, компрометирана облицовка и конструктивни нарушения по дъното и стените на отводящия канал; наблюдават се изравяния по трасето на бързоотока и енергогасителя; основния изпускател е неизправен, като за източване на язовира са монтирани 2 бр. тръбни сифона с Ф-90мм.
С решение по т. 23 от Протокол № 39/26.07.2018г. на Общински съвет Камено е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на 18 броя язовири, публична общинска собственост на държавата, сред които в т. 18 е посочен и язовир „Чанаджика 3“ ПИ № 000009 по КВС, в землището на с. Трояново, с площ от 28,451 дка, при граници на имоти с №№ 011011, 000007, 012019, 012015, 012014, 000013, 000298, 000015, 011033, 000008, за който има съставен АПОС № 269/02.11.2006 год. В решението, Общински съвет Камено е упълномощил кмета да предприеме всички правни и фактически действия по изпълнение на взетите решения, както и да внесе в Министерство на икономиката мотивирано предложение за промяна собствеността и предоставяне безвъзмездно на държавата на изброените язовири, в т.ч. и язовир „Чанаджика 3“.
В изпълнение на така приетото решение, със заявление рег.№ 08-00-159/17.09.2018г. по описа на Министерство на икономиката, Кмета на Община Камено е направил мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне на държавата на 18 броя язовири, общинска собственост. В заявлението е посочено, че общината не разполага с експертен капацитет/специалисти за поддържането им, наема външен изпълнител с граждански договор, не разполага с финансов ресурс за осигуряване на необходимите дейности по поддържането им, не разполага с финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните язовирни стени. Декларирано е, че към момента на подаване на заявлението всички язовири са общинска собственост, като не са отдадени на концесия и под наем.
С Протокол от 03.02.2020г. на комисия назначена със Заповед № РД-10-165/ 08.10.2019г., доп. със Заповед № РД-10-196/11.12.2019г. на Областен управител на област Бургас е направена проверка на документите за язовир „Чанаджика 3“, разположен в имот с идентификатор 73211.11.42 по КККР (№ 000009 по КВС) за землището на с. Трояново, с площ от 28,451 дка, дължина на язовирната стена 158м. с оператор на язовира Георги Георгиев. В протокола е вписано, че в отговор на писмо на Областен управител на област Бургас с изх. № 91-08-70/05.09.2019 год. са получени 9 броя технически досиета и 21 броя извадки от инвентарната книга. С оглед на това е направена предварителна проверка на документите за язовир „Чанаджика 3“, при която е установено, че язовирната стена и водната площ не попадат изцяло в имотните граници. След анализ на приложените към преписката документи, в т.ч. и тези приложени към заявлението на Кмета на Община Камено и след станалите разисквания, комисията е излязла със следното становище: съоръжението не е язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в границите на предложения имот.
Предвид така констатираното, със Заповед № РД-09-42/09.03.2020г., Областния управител на област Бургас, на основание чл.19б от ЗВ, е отказал приемане на дарението, предложено на община Камено на язовир „Чанаджика 3“, находящ се в поземлен имот № 000009 по КВС за землището на село Трояново с площ 28,451 дка, актуван с АПОС № 269/02.11.2006 год. на Община Камено. В мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот не представлява язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в имота, актуван от общината. В този смисъл е направено позоваване на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, в която е дадено легално определение на понятието „язовир“, както и на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която водостопанската система „язовир“ следва да бъде представена в границите на един поземлен имот, в който да се включат водния обект, язовирната стена и прилежащите й съоръжения. В заключение е посочено, че констатираното не съставлява пречка Община Камено да предложи безвъзмездното прехвърляне на язовира повторно, след актуване на земята, върху която е разположена водостопанската система в цялост при съобразяване на посочените правни норми.
В хода на съдебното дирене и по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е постъпило писмо от ДАМТН, в което е посочено, че след направена справка в информационната система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, предоставена от ДАМТН, на наличната информация, предоставена от собственика на язовир „Чанаджика 3“ – Община Камено, находящ се в поземлен имот № 000009 в землището на с. Трояново, както и съгласно данните, предоставени от Регионален отдел „Надзор на язовирни стени и съоръженията към тях – Югоизточна България“ и от заключението в Констативен протокол № 06-01-172, съставен при извършена на 16.12.2019 год. контролна проверка, състоянието на язовира е следното: язовирната стена е земнонасипна с височина 10м. и дължина 158м; короната е проходима, равна, уплътнена; водния откос – почистен без видими нарушения; въздушния откос – почистен без видими нарушения; преливник – неизправен, нарушена цялост на бетоновите панели по дъното и стените на преливника, конструктивни нарушения по дъното и стените, наблюдават се изравяния по трасето на бързотока; основен изпускател – неизправен, според констативен протокол от есенен технически преглед на собственика за 2019 год. с положени тръби със сифонно действие за обезпечаване работата на основния изпускател, към момента на проверката сифоните не работят. Язовирът има наличен воден обем и е завирен около 1 м. под нивото на преливника.
По искане на процесуалния представител на ответника, в хода на съдебното дирене е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставен му въпрос, вещото лице е посочило, че още при създаването на КВС и после пренесено в кадастралната карта е допусната явна фактическа грешка при отразяване на контурите на язовира – неговия воден обем, стена и преливник. Язовирът е разположен върху няколко имота (общо 10), по описан в заключението начин, като видно от изготвената в заключението таблица, част от имотите са общинска собственост (честна общинска и публична общинска), а част от имотите са частна собственост. В хода на съдебното следствие, при разпита на вещото лице, същото е дало отговор, че е посетила на място язовира, при което е установила, че част от язовира (не може да конкретизира точно каква част, защото е нямала такъв въпрос и не е направила необходимите изчисления) попада в поземлен имот № 000009 по КВС, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 73211.11.42 по КККР на землището на с. Трояново. Вещото лице е установило, че язовирната стена и преливника, които са основни съоръжения към язовира попадат извън посочения поземлен имот № 000009, като съоръженията изцяло попадат в съседни имоти – не само в един съседен имот, а в няколко.
Предвид събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
В сезиращата съда жалба е развита тезата за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорената заповед, изразяващо се в неспазване на едномесечния срок по чл. 19б от ЗВ, в който областния управител следва да се произнесе дали приема дарението или не. Съдът не споделя така развитото възражение. В случая, действително, заповедта е издадена след указания в чл. 19б, ал. 1 от ЗВ едномесечния срок, но така констатираното не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива. Това е така, защото този срок е инструктивен, като посочването му в закона цели бързото постигане на целите на същия, но не отнема възможността на областния управител и след изтичането му да издаде акт с който да приеме или да откаже дарението на предложения язовир. В този смисъл следва да се посочи, че по-късното произнасяне на областния управител не ограничава правата на общината, в т.ч. и правото на оспорване.
В разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗВ е указано, че областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката.
В съответствие с цитираната норма, Заповед № РД-09-42/09.03.2020г. на Областен управител на област Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл. 19б, ал. 1 от ЗВ.
По мнение на настоящия съдебен състав, в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на издадената заповед на собствено основание. В съответствие с процедурите, предвидени в чл. 19а и чл. 19б от ЗВ е прието решение на общинския съвет за даване на съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния язовир на държавата, въз основа на което Кмета на Община Камено е внесъл до министъра на икономиката (впоследствие препратено до Областния управител на област Бургас) мотивирано предложение за промяна на собствеността. Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и правни основания.
Съгласно чл. 19б, ал. 5 от ЗВ, областният управител отказва да приеме дарението на язовир и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при наличието на една от следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.
Не е налице спор по делото, че за язовира е съставен акт за публична общинска собственост и същият не е отдаден на концесия. В процесния случай, областният управител е отказал да приеме дарението, като е формирал извод, че предлагания воден обект не представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, а е част от такъв, доколкото язовирната стена не попада в предложения от Община Камено поземлен имот. В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ е дадено легално определение на понятието „язовир“, съгласно което, язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в т.ч. и неоспореното от страните и прието от съда заключението на вещото лице се установява, че фактически съществуващия на място язовир е разположен в 10 поземлени имота - № 000009, № 000013, № 000015, № 000006, № 000298, № 012014, № 013001, № 067052, № 067051 и № 011033 всички по КВС, а не само в предлагания за дарение имот № 000009 по КВС. От заключението на вещото лице се установява, че в имот № 000009 по КВС попада само част от водния обем, докато останалата част от водния обем, язовирната стена, преливника попадат в няколко съседни имота.
С оглед на така установеното и предвид обстоятелството, че в заявлението на Кмета на Община Камено се предлага за безвъзмездно дарение само поземлен имот № 000009 по КВС, то правилно и законосъобразно в оспорената заповед е формиран извод, че предложения за дарение обект не съставлява язовир, по смисъла на даденото от законодателя легално определение, а се предлага само част от него. В този смисъл, обосновано ответникът е приел, че са налице основанията по чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ за постановяване на отказ по направеното предложение и обжалваната заповед се явява издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Следва да се отбележи и обстоятелството, че обосновано в заповедта е посочено и че няма пречка да се направи повторно предложение за дарение, стига същото да е по отношение на цялата водостопанска система.
По изложените съображения, жалбата на Кмета на Община Камено против Заповед № РД-09-42/09.03.2020г. на Областен управител на област Бургас се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на жалбоподателя, ответника и заинтересованата страна. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 550,00 лева, от които 450,00 лева платено възнаграждение на вещото лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на заинтересованата страна ДП „Управление и стопанисване на язовири“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Жельо Василев Вардунски в качеството му на Кмет на Община Камено с ЕИК ********* и адрес гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101 против Заповед № РД-09-42/09.03.2020 год. на Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от община Камено на язовир „Чанаджика 3“, находящ се в поземлен имот № 000009 по КВС на с. Трояново с площ от 28,451 дка, актуван с Акт за публична общинска собственост № 269/ 02.11.2006 год. на Община Камено.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати в полза на Областна администрация Бургас разноски по делото в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати в полза на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: