Р
Е Ш Е Н И Е
№
1875
гр. Перник, 02.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06276 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от “Топлофикация
Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К.И.Л. с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1182,39 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „“, бл.,
вх., ап., от които: главница в размер на 1045,34 лева за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 137,05 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 04863/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но
от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител адв. В.Л.
- ПАК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер
предявените искови претенции, като се оспорва наличието на облигационна връзка
между него и ищеца.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът,
чрез представляващия го особен представител, пледира за отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3576
от 10.07.2018г. по ч. гр. д. № 04863 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник” ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, за да обоснове основателност на предявените си искови
претенции, ищецът следва да докаже наличието на облигационна обвързаност между
страните. С оглед разпределената му доказателствена тежест, указана му с
доклада на съда, ищецът е представил, респ. са приети и приложени като
доказателства по делото, заверено копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 14.12.1990г.,
препис-извлечение от акт за граждански брак, издаден въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0102 от 14.03.1982г., както и заверен препис от
Решение № 1219 от 20.11.2000г. на Районен съд – Перник. От същите се
установява, че процесният имот е собственост на ответницата и лицето В.К.И.,
като същият е закупен по време на сключен между същите граждански брак.
Последният, от своя страна, е бил прекратен със съдебно решение, с което, освен
допускане на развод между ответницата и лицето В.К.И., е било постановено
ползването на семейното жилище, като същото е предоставено за ползване на
ответницата, до навършване на 18 годишна възраст на децата й. От същия документ
се установява, че последните преди години са навършили пълнолетие, с оглед на
което съдът намира, че към исковия период, ответницата и бившия й съпруг са се
намирали в отношение на обикновена съсобственост, досежно недвижимия имот, като
ответницата притежава ½ от правото на собственост на процесния имот (тъй
като с факта на настъпване на пълнолетие на децата, наемните взаимоотношения,
възникнали във връзка с предоставянето на семейното жилище, се считат за
прекратени). С оглед това обстоятелство, същата се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните е възникнала ex lege (по силата на
закона), от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да
е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на
договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части,
топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че през процесния период топломерът в абонатната станция на СЕС е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни.
Установява
се още, че през процесния период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ
– прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване на потребеното количество
топла вода – 1 бр. водомер. Ответницата не е осигурила достъп до имота си за
провеждане на годишния отчет от фирмата за дялово разпределение, поради което
начисленото количество топла вода е служебно, определено на базата на броя
обитатели на имота – 1 лице с дневен разход от 140 литра. След провеждане на
задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводил, разхода на
топлинна енергия за горещо водоснабдяване е преизчислен, според
топлосъдържанието на топлата вода. Прогнозно начислените суми са сторнирани,
като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки. По отношение отоплението на процесния имот, се установи, че
отоплителните тела в същия са с монтирани индивидуални разпределители.
Ответницата не е осигурила достъп до имота си за провеждане на годишния отчет
от фирмата за дялово разпределение. Отоплителното тяло в помещение „баня” е
щрнг-лира, без ИРУ, общо за всички имоти по вертикала. За всички отоплителни
тела е начисляван разход на топлинна енергия по служебен път, като за такива,
работили непрекъснато и този разход е определен по изчислителен път. Прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки. Разхода за топлинна енергия за
сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия
разход, отчетен от топломера в абонатната станция, и е пропорционален на обема
на отоплявания имот по проект – 162 м. 3. Начислен е разход на
топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през
което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Предвид липсата на отоплителни
тела в общите части, за такива няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. В заключение вещото лице обобщава, че начислените суми са
коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалния период.
По
делото е изслушана и приета като доказателство по делото и съдебно-икономическа
експертиза. Същата се доказа, че размера на задължението, досежно процесния
имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за исковия период е в размер на 1045,34 лева. С оглед притежавания от
ответницата обем от права, съдът намира, че същата следва да отговаря за размера
до ½ от общия дълг, поради което, предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ до
размера му от 522,67 лева следва да бъде уважен като основателен, а в
останалата му част – до пълния предявен размер от 1045.34 лева –отхвърлен, като
неоснователен.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза се доказа, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., върху главницата, дължима за процесния имот,
е в размер на 137,05 лв. Съобразно притежавания от ответницата обем от права,
съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера му от 68,53 лева, респективно: отхвърлен
в останалата му част, до пълния предявен размер от 137,05 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата от 522,67 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.07.2018г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на особен
представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица в
заповедното и исковото производство в общ размер на 715.00 лв, от които: 100.00
лв. за държавни такси в двете производство (исково и заповедно), 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в двете производства, 230.00 лева за
възнаграждения на вещи лица в исковото производство, 25.00 лева – такси за
издаване на 5 броя съдебни удостоверения и 160.00 лева – възнаграждение за
особен представител. Съобразно с уважената част от предявените искови
претенции, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в общ (за исковото и
заповедно производства) размер 357,50 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част.
Същият, обаче, не е доказал такива, поради и което не следва да му бъдат
присъждани.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
К.И.Л. с адрес: ***,
че К.И.Л. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 522,67 лева, представляваща ½ от стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх., ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително и сумата от 68,53 лв., представляваща ½ от размера на
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до
20.06.2018г., както и законната лихва върху главницата от 522,67 лв., считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04863/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните
претендирани размери - на иска за главница – до размера от 1045,34 лева и на
иска за лихва за забава – до размера от 137,05лева.
ОСЪЖДА К.И.Л. с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 357,50 лева, представляваща направени в заповедното и исковото
производства разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и възнаграждение за
особен представител, изчислена съобразно уважената част от предявените
установителни искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04863/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: