НОХД № 1592/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимият В.П.Д. ***
за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, за това, че за времето от 22.00 часа на
21.06.2010г. до 09.15 часа на 22.06.2010г- в с.з., обл.Пазарджик, в бирария „***”
е унищожил противозаконно чужда движима вещ – витринно стъкло с размери 1.70м х
1.00м на стойност 40.80 лева, собственост на С.А.Т.,*** .
Подсъдимият не се
признава за виновен по предявеното му обивение, като твърди, че не е извършил
деянието и че си е признал пред св.Т. на майтап .
Пазарджишкият районен
съд, като обсъди събраните по делото доказателства прие от
фактическа страна следното :
На 21.06.2010г.
в с.з. след 22.00 часа подс.В.Д., които бил многократно осъждан и не се ползвал
с добро име в селото, решил да си отмъсти на св.С.Т., която била негова
роднина, за това, че св.Т. не го пускала в заведението си в селото, когато е в
нетрезво състояние. В изпълнение на взетото решение подс.Д. взел един камък и с
него счупил един от прозорците на заведението, след което се прибрал в дома си
.
На 22.06.2010г. пострадалата свидетелка
С.Т. – управител на бирария „***” в с.з., установила сутринта след отваряне на
заведението, че един от прозорците е счупен, поради което подала сигнал по
телефона до РУ"ПОЛИЦИЯ" гр.Пазарджик.
При пристигане на дежурните на
местопроизшествието били и техници на „Бига СОД”. Установено било, че с камък е
счупено панорамното стъкло на залата на ресторанта и е разбит вентилатора,
намиращ се на стената в кухнята, като самият вентилатор липсвал.
Около 12.00 часа собственичката
на ресторанта св.С.Т. се обадила в полицията като съобщила, че подс.В.Д., по
прякор „***”, донесъл вентилатора, като и казал, че с камък счупил стъклото.
Всичко това подс.В.Д. споделил пред св.Т. и св.Л.К.В. в заведението. Пред св.В.
и св.Т. подс.Д., явно в нетрезво състояние, казал пред тях двете, че „камъка е
за обида” и после отишъл зад ресторанта и донесъл вентилатора.
Видно от
заключението на съдебно-оценъчната експертиза е че стойността на счупеното
стъкло към момента на извършване на деянието е 40, 80 лева .
Тази фактическа обстановка възприе съдът възоснова на
обясненията
на подс.Д., в частта, в която същия не отрича, че е казал на св.Т., че е счупил
стъклото на заведението, показанията на св.С.Т., Л.В., Н.Т., заключението на
съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото .
Съдът не дава вяра на обясненията на
подс.Д. в частта, в която същия твърди, че е казал на майтап на св.Т., че е
счупил стъклото, тъй като същите се опровергават по категоричен начин от
показанията на св.Т. и показанията на св.В.. Съдът давя вяра на показанията на
св.Т. и В., тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от показанията на
св.Т..
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.Д. е
осъществил състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, като на за времето от 22.00 часа
на 21.06.2010г. до 09.15 часа на 22.06.2010г- в с.з., обл.Пазарджик, в бирария
„***” е унищожил противозаконно чужда движима вещ – витринно стъкло с размери
1.70м х 1.00м на стойност 40.80 лева, собственост на С.А.Т.,*** .
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
обществено опасните последици – действал е
с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на
подсъдимия .
Съдът намира, че по делото е
безспорно установено извършването на престъплението от подс.Д.. В подкрепа на
този извод на съда са събраните по делото косвени доказателства съдържащи се в
показанията на св.Т., В. и Т.. В случая подс.Д. е признал факта на извършване
на деянието пред св.Т. и св.В.. В тази връзка съдът кредитира показанията на
св.Т. и В., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират с показанията на св.Т.. Липсват каквито и да са доказателства,
които да обосновават тезата на подсъдимия, че си е признал на майтап за
извършването на деянието. Това негово твърдение се отрича от св.Т., В. и Т..
Съдът счита, че доказателствата съдържащи се в показанията на св.Т., В. и Т. са
достатъчни да обосноват отговорността на подсъдимия, като се вземе предвид и
неговото признание пред тях за извършването на деянието. Това признание не се
отрича и от подс.Д. с уточнението, че е било на майтап и не е било истинско.
Липсват обаче други доказателства, които да обосноват твърдението на подс.Д.,
че признанието му не е било истинско. В подкрепа на извода, че подсъдимия е
извършил деянието, в което е обвинен е и факта, че същия е предал на св.Т.
вентилатора на заведението.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът отчете ниската степен на обществена опасност на
деянието, което е в раздел VІІ -ми на глава V на НК "Престъпления против
собствеността". Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която е сравнително висока,
същия е осъждан и има негативни характеристични данни .
Като изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази ниската
стойност на причинените вреди, които са в размер на 40, 80 лева и са много под
минималната работна заплата за страната,, а като отегчаващо обстоятелство обремененото
съдебно минало на подсъдимия .
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов
ред и желанието на подсъдимия да отмъсти на пострадалата свидетелка .
При тези данни и като прие, че много ниската
стойност на причинените вреди е изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и на
основание посочения текст от закона във връзка с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК
определи на подс.Д. наказание пробация изразяваща се в задължителна регистрация
по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок от десет
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет
месеца .
С оглед на осъдителната
присъда съдът осъди подс.Д. да заплати в
полза на държавата разноските по делото в размер на 40 лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :