№ 516
гр. Русе , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20204520103988 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Д. М. К., чрез пълномощника си адв. Г.П. твърди, че през 2014г.
преговаряла с ответниците ГР. ИВ. ГР., б.ж. на гр. Русе и М. ХР. ГР. за
закупуване поетапно на притежаваните от тях три самостоятелни жилища в
сградата на ул. “Дойран” №3 в гр. Русе. На 23.06.2014г. закупила единия от
апартаментите на мансардния етаж със застроена площ 99 кв.м. и всичката
притежавана от продавачите земя, върху която е построена сградата,
представляваща поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698, целият от 462
кв.м. На 09.07.2014г. закупила следващия мансарден апартамент с площ 98
кв.м., както и 68/462 ид.ч. от дворното място. При подаване на данъчната
декларация й било отказано вписване в имотната партида на продадените й с
нотариалния акт от 09.07.2014г. 68/462 ид.ч. от дворното място, тъй като с
първия нотариален акт са декларирани всички притежавани от Г.и 200.77/460
ид.ч. Оттогава и понастоящем в имотната й партида са отразени тези 200
кв.м., те се отразяват във всички данъчни оценки, получавани през годините,
в т.ч. и в последната данъчна оценка. В издадените данъчни оценки Г.и не
фигурират като собственици на земя. Тези 200 кв.м. съществуват и в
Службата по вписванията, отразени са и в две кадастрални схеми от 2015г.,
1
като отново Г.и не са вписани като собственици на земя. Впоследствие с Г.и
водили съдебни дела, в резултат на което не се спогодили относно цената на
третото жилище на първия етаж на сградата и през пролетта на 2020г. този
имот бил продаден на ответниците АНГ. В. ИВ. и СТ. С. ИВ., които се
нанесли в имота. В нотариалния акт на ответниците И.и е вписано, че са
купили припадащите се идеални части от 63 кв.м. земя и съответните идеални
части, принадлежащи към жилището им от общо 200.77/460 ид.ч. В резултат
на това тя и майка й, която на свой ред била купила две самостоятелни
жилища в същата сграда, били призовани в Полицията по сигнал на
ответниците Г.и, че са подали декларация с невярно съдържание.
Същевременно в данъчната оценка от 2020г. всички 200.77 кв.м. са посочени
в нейната имотна партида, а останалите 260 кв.м. са на останалите
собственици на другите още пет самостоятелни жилища в това дворно място
и нито старите, нито новите собственици, фигурират като съсобственици.
Посочените неясноти в нотариалния акт на ответниците И.и, както и
неправилното тълкуване на нейния нотариален акт обосновават правния й
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че тя е собственик
на 200.77/460 ид.ч. Излага подробни съображения и изчисления в подкрепа на
обстоятелството, че при първата сделка – 23.06.2014г., са включени всички
200 кв.м. Твърди още, че след като от 2014г. тя е закупила 200.77/460 ид.ч. от
дворното място, ги е придобила и на основание изтекла петгодишна давност.
Моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че е
собственик на 200.77/462 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
63427.2.1698, целият от 462 кв.м.
Ответниците М. ХР. ГР., ИВ. ГР. ГР. и В. ГР. П., последните двама като
правопримници на ГР. ИВ. ГР., починал на 01.01.2021г., чрез процесуалния си
представител адв. Ю.Д. заявяват, че искът е недопустим, защото сделки с
общи части са недопустими, както и защото общи части не могат да се
придобиват по давност. Искът е неоснователен, в подкрепа на което тълкуват
съдържанието на нотариален акт №132/23.06.2014г. в полза на възражението
си, че “съответните” идеални части от дворното място не са 200.77/460 ид.ч.,
а дворното място представлява 200.77 ид.ч. от поземления имот. Позовавайки
се на нот. акт №146/09.07.2014г. за продажбата на второто мансардно
жилище, заявяват, че ищцата е декларирала неверни данни в декларацията по
2
чл.14 ЗМДТ, записвайки, че е собственик на 200.77/460 ид. ч. от дворно място
с идентификатор 63427.2.1698. Обстоятелството, че е плащала данък върху
декларираните от нея ид. части от дворното място, както и декларирането му,
не я правят собственик на същите. Молят искът да се отхвърли.
Ответниците АНГ. В. ИВ. и СТ. С. ИВ., чрез пълномощник адв. П.И.
заявяват, че искът е недопустим, защото в производството не участват всички
етажни собственици, поради което не би могло да се установи едновременно
за всички евентуална промяна в размера на общите части. Алтернативно
считат искът неоснователен. Възразяват ищцата да е придобила 200.77/460
ид.ч. от дворното място с договора от 23.06.2014г., както и че тя не може да
притежава друг размер от идеалните части, различен от определения по реда
на чл.40 ЗС. Оспорват възможността ищцата да може да придобие по давност
идеални части от имота като добросъвестен владелец с 5-годишна давност,
респ. - идеални части, различни от принадлежащите към притежаваните
обекти в сграда в размерите, определени в чл.40 ЗС. Като развиват подробни
правни съображения в подкрепа на възраженията си, молят производството да
бъде прекратено, алтернативно – искът да бъде отхвърлен
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот.
дело №50/2020г. на русенския нотариус Кремена П.-Груева.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №132 от
23.06.2014г., том І, рег. №2059, дело №90/2014г. на русенския нотариус
Кремена П., вписан под №8266/24.06.2014г., акт 108, том 20, дело
№3908/2014г. на СВ-Русе и с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №146 от 09.07.2014г., том І, рег. №2343, дело №101/2014г. на
русенския нотариус Кремена П., вписан под №8988/09.07.2014г., акт 97, том
22, дело №4291/2014г. на СВ-Русе ищцата Д. М. К. се легитимира като
собственик на жилище I със застроена площ 99 кв.м. на мансарден етаж от
обособените по правилата на етажната собственост самостоятелни обекти от
двуетажна масивна жилищна сграда, състоящо се от две спални, дневна,
кухня, входно антре, баня и тоалетна, с два балкона и прилежащи към него
мази с външен вход от север под баня, тоалетна и антре на жилище “А” от
първи етаж и маза с външен вход от юг под кухнята на жилище “А” от първи
3
етаж, със съответните идеални части от дворното място, където е построена
сградата и представляващо 200.77/460 ид.ч. от дворно място с планоснимачен
номер 1698 по плана на гр. Русе, а по КККР – поземлен имот с идентификатор
63427.2.1698 с адрес на поземления имот ******, целият с площ 462 кв.м.,
кв.246, парцел I-1698, при съседи: 63427.2.1697, 63427.2.1695, 63427.2.1694 и
63427.2.1641, което жилище по КККР на гр. Русе представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.6, с предназначение: жилище с
площ 99 кв.м., прилежащи части: изби и съответните идеални части, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.1698.1.7, по
обекта 63427.2.1698.1.3, над обекта няма, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.1698 и на
жилище II от мансарден етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 98 кв.м., състоящо се от две спални, дневна, кухня, коридор, баня и
тоалетна и прилежаща към него маза с външен вход под североизточната стая
на жилище “Б” от първи етаж, обособено по правилата на етажната
собственост, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, построена в това дворно място и заедно с 68/462 ид.ч. от дворното
място с пл. №1698, в кв.246 по регулационния план на гр. Русе, което
жилище по КККР представлява самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.1698.1.7, с адрес на имота ******, ет.3, ап.2, намиращ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор със застроена площ 98 кв.м.,
прилежащи части: изба, съответните идеални части от сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.1698.1.6, под обекта
63427.2.1698.1.4, 63427.2.1698.1.3, над обекта няма, заедно с 68/462 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 63427.2.1698.
Праводателите на ищцата относно описаните два имота - съпрузите ГР.
ИВ. ГР. (приживе) и М. ХР. ГР. са придобили същите от К Д Р с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №139 от 22.12.1997г., том XLIII,
дело №13987/1997г. на нотариус при Русенски районен съд, съгласно който К
Д Р им е продала 200.77/460 ид.ч. от дворно място в *************Б, цялото
от 460 кв.м., представляващо имот планоснимачен номер 1698 в кв.246 по
регулационния план на гр. Русе, при граници за целия имот: имоти
планоснимачни номера 1697, 1695, 7523, 7118 и ул. “Дойран”, заедно с
обособените по правилата на етажната собственост самостоятелни обекти в
4
двуетажна масивна жилищна сграда, в т.ч. жилище I от мансарден етаж със
застроена площ 99 кв.м., състоящо се от две спални, дневна, кухня, входно
антре, баня и тоалетна, с два балкона и прилежащи към него мази с външен
вход от север под баня, тоалетна и антре на жилище “А” от първи етаж и маза
с външен вход от юг под кухнята на жилище “А” от първи етаж и жилище II в
същия мансарден етаж със застроена площ 98 кв.м., състоящо се от две
спални, дневна, кухня, коридор, баня и тоалетна и прилежаща към него маза с
външен вход под североизточната стая на жилище “Б” от първи етаж, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в това
дворно място.
Предмет на предявения установителен иск са закупените от ищцата с
нот. акт №132/23.06.2014г. 200.77/460 ид.ч. от дворно място в гр. Русе с
адрес: ***** представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 с
площ 462 кв.м (л.19).
Незастроената земя от дворното място е с площ 200.77 кв.м. (л.68).
Установено е, че в дворното място през 1924г. е била изградена.
многофамилна жилищна сграда - двуетажна, с мандсардно жилище над
втория етаж, която през 1929г. е била закупена от Димитъэр Цанев
Рогожеров, видно от нот. акт №52/11.01.1929г., том I, рег.74, дело 59/1929г.
(л.144). С решение №20/21.11.1949г. на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС част от
сградата е била одържавена от собственика Димитър Цанев Рогожеров, видно
от Удостоворение №6013/16.04.1975г. на ГНС-Русе, отдел “Финанси” (л.87).
Одържавените помещения са се ползвали от “Жилфонд”. През 1989г. имотът
е бил възстановен на наследниците на Д Р – Ц и К Р, които са получили
своите имоти в резултат на реституцията. Последвали са и различни
отчуждителни сделки, в т.ч. ответниците АНГ. В. ИВ. и СТ. С. ИВ. са
придобили съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№56 от 02.03.2020г., том 1, рег. №817, дело №50/2020г. (л.13-14) в режим на
СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.2 по
КККР на гр. Русе, с адрес на имота ******, ет.1, който обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент с площ 91 кв.м., прилежащи части: мази и съответните
5
идеални части от общите части на сградата, ниво 1, заедно с припадащите се
към обекта идеални части от земята, равняващи се на 63 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 63427.2.1698 по КККР на гр. Русе, с адрес на имота
******, площ 462 кв.м.
По делото е установено от обясненията на страните, отразени в
протоколите от съдебни заседания на 27.04.2021г. и на 15.06.2021г., както и
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №151 от
21.06.2000г., том II, рег. №3912, дело №311/2000г. (л.92), че в дворното място
има обособен жилищен обект извън етажната собственост, придобит от Г И
Н, а именно: жилище, представляващо част от масивна двуетажна къща от 31
кв.м., означено по плана на имота под №“Б”-1, разположено откъм южната и
западната част на имота, заедно 1/26 ид.ч. от дворното място (бивша лятна
кухня, преустроена в жилище). В т.см. е и приложената на л.20-21 Скица на
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 №15-544276/12.12.2015г.
Съобразно гореизложеното в процесното дворно място понастоящем
съществува масивна жилищна сграда с мансарден етаж и самостоятелен
обект, предмет на нотариален акт №151/21.06.2000г., собственост на Г И Н.
Същият не притежава самостоятелен обект в масивната жилищна сграда.
Участието на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната
собственост, респ. което е чуждо на етажната собственост, обуславя
обикновена съсобственост на дворното място. Дворното място е обща част на
сградата само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при
което ако в него има сграда – индивидуална собственост, теренът не е
изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение,
т.е. не представлява обща част. Когато в дворното място съществува и сграда
в режим на индивидуална собственост, както в случая, независимо дали
нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не
намират приложение. Това е така, защото мястото обслужва не само сградата
в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да
бъде подчинен на този режим.
При това положение възражението на ответниците И.и, че искът е
недопустим, защото в производството не участват всички етажни
6
собственици, съотв. не би могло да се установи едновременно за всички
евентуална промяна в размера на общите части, е неоснователно.
Съдът съобрази и обстоятелството, че нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №132/23.06.2014г., том І, рег. №2059, дело
№90/2014г. на русенския нотариус Кремена П., вписан под
№8266/24.06.2014г., акт 108, том 20, дело №3908/2014г. на СВ-Русе за
продажба на жилищен имот със съответните идеални части от дворното
място, където е построена сградата и представляващо 200.77/460 ид.ч. от
дворно място с планоснимачен номер 1698 по плана на гр. Русе, а по КККР –
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 с адрес на поземления имот
******, целият с площ 462 кв.м., кв.246, парцел I-1698, като удостоверяващ
официален документ, има посочената в чл.179 ГПК доказателствена сила
относно правото на собственост на купувача – ищцата върху имота, която не е
оборена.
При това положение съдът намира, че искът за собственост с предмет
установяване принадлежността на правото на собственост върху 200.77/460
ид.ч. от дворно място в гр. Русе с адрес: ***** представляващо поземлен
имот с идентификатор 63427.2.1698 с площ 462 кв.м. е основателен и следва
да бъде уважен, както е предявен, като се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на същия недвижим имот.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцата 836
лв разноски по делото, съобразно представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. ХР. ГР. от гр. Русе, ул.
“Н. Й. Вапцаров” №18, вх.2, ЕГН ************, ИВ. ГР. ГР. от гр. Русе, ул.
“Капитан Маринов” №1, ЕГН ********** и В. ГР. П. от гр. Русе, ул.
“Борисова” №63, вх.2, ЕГН **********, последните двама като
правопримници на ГР. ИВ. ГР., починал на 01.01.2021г., АНГ. В. ИВ., ЕГН
7
********** и СТ. С. ИВ., ЕГН **********, двамата от ******, ет.1, че Д. М.
К. от гр. София, ул. “Добри Войников” №9, ЕГН **********, е собственик на
200.77/462 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698, целият от
462 кв.м.
ОСЪЖДА М. ХР. ГР., ИВ. ГР. ГР., В. ГР. П., АНГ. В. ИВ. и СТ. С. ИВ. да
заплатят на Д. М. К. сумата 836 лв разноски по делото
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8