№ 301
гр. Сливен, 25.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20242230105721 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Ж. В. И., редовно призован, се явява лично.
Ответникът Г. З. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Д. И. от АК – Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
ИЩЕЦЪТ И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
ИЩЕЦЪТ И.: Поддържам исковата молба по съображенията изложени в
нея. Оспорвам отговора. Поддържам доказателствените искания направени с
исковата молба. Моля да бъде изискано и да се приобщи НОХД №549/2024 г.
на Районен съд – Сливен, V състав. Също моля да допуснете до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще се изложат
обстоятелства относно претърпените болки и страдания. Представям и моля
да приемете Психологическа консултация от 21.02.2025 г. с препис за
ответната стана. Свидетелите са А. К., който е операторът на телевизионното
предаване, и Е. Д. - тя ще установява преживени болки и страдания. Нямам
други искания.
1
АДВ. И.: Поддържам отговора на исковата молба на основанията
посочени в него. Ще се ползвам от доказателствата посочени от ищеца. Моля
да се изиска наказателното дело във връзка с твърденията в отговора на
исковата молба, че случилото се е предизвикано от страна на ищеца, тоест
извършил заснемане въпреки противопоставянето му и без да е искал
съгласието му.
Съдът ПРИКАНИ към доброволно уреждане на спора, но такова не се
постигна, включително не се постигна и съдебна спогодба.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.
Изложени са твърдения, че на 11.10.2023 г. ответникът е извършил действия
спрямо ищеца, за които спрямо ответника е образувано наказателно
производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК и с определение по НОХД
№ 549/2024 г., състав на СлРС е одобрил постигнатото споразумение между
ответника и РП-Сливен, като ответникът се признал за виновен, че на
11.10.2023 г. в гр. Сливен се заканил на ищеца с убийство, което съставлява
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за което му било наложено наказание
пробация. Сочи се, че е налице задължителен наказателен акт за гражданския
съд и се излагат съображения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и по-конкретно свързани с
главоболие, безсъние напрегнатост, тревожност, липса на апетит и нежелание
за социални контакти. Сочи се изпитваният страх и притеснения,
претърпеният психически срив, за което се наложило да посещава психолог.
Твърди се, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и се претендира
заплащане на исковата сума в размер на 10 000 лв., която ищецът определя
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
От страна на ответника, чрез пълномощник, е постъпил отговор на
исковата молба, с който се изразява становище за допустимост на иска, но се
излага становище за неговата неоснователност. Твърди се, че с поведението си
ищецът е предизвикал ответника, като е заснел репортаж с негово участие
2
въпреки противопоставянето му. Излагат се доводи за приложимост на
разпоредбата на чл.57 от Конституцията на РБ, както и разпоредбата на чл.16
от ЗРТ. Също така се излагат доводи относно приложимостта на чл.10, ал.1, т.4
от ЗРТ и чл. 32 от Конституцията на РБ, както и се твърди, че ищецът, за да
заснеме ответника, не е представил каквито и да е доказателства за наличието
на обстоятелства на чл.16, ал.2 от ЗРТ. Излагат се твърдения, че ответникът
съжалява за действията си, които са представлявали негова защитна реакция
срещу агресивното навлизане от страна на ищеца в личното му пространство.
Оспорват се изцяло твърденията за претърпени неимуществени вреди и се
счита, че искът е изцяло неоснователен. Претендират се разноските по делото.
Между страните не е спорно, че със споразумение по НОХД №549/2024
г. на СлРС, ответникът се е признал за виновен в извършено спрямо ищеца
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за което на ответника е наложено
наказание пробация.
Съдът УКАЗВА на страните, че споразумението по наказателното дело
има силата на влязла в сила присъда, поради което съгласно чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест за претърпените
неимуществени вреди се носи от ищеца, който следва да установи
претърпените болки страдания и психически дискомфорт в резултата на
поведението на ответника, а ответникът следва да установи фактите свързани
с твърдението му за неоснователност на предявената искова претенция.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становища относно
доклада и дадените указания, както и за предприемане на съответните
процесуални действия.
ИЩЕЦЪТ И.: Нямам възражения по доклада. Моля да се приеме за
окончателен. Нямам други искания освен направените.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада. Нямам други доказателствени
искания.
Съдът намира представеното в днешното съдебно заседание писмено
доказателство, а именно Психологическа консултация, проведена от Д.С.З.-С.,
с посочена дата на издаване 21.02.2025 г. за допустимо, относимо и
3
необходимо писмено доказателство, поради което същото следва да бъде
приобщено към доказателствения материал. Основателно е и искането на
ищеца за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели,
които ще се водят в следващото съдебно заседание, тъй като в днешното
съдебно заседание доказателственото искане е приведено в съответствие с
изискванията на чл.156, ал.2 от ГПК. По отношение на искането на ищеца,
направено с исковата молба, като такова искане се прави и от пълномощника
на ответника в днешното съдебно заседание, а именно за прилагане на НОХД
№549/2024 г. на СлРС, съдът намира, че искането следва да бъде уважено,
въпреки че по настоящото дело е представен надлежно заверен от ищеца
препис от споразумението по наказателното производство, който би могло да
се приеме, че е достатъчен за изясняване на обстоятелствата, които са били
предмет на наказателното производство. От наказателното производство е
недопустимо да бъдат ползвани свидетелски показания на други лица,
предвид изискването за непосредственост на събирането на гласни
доказателствени средства, но тъй като в наказателното производство е
възможно да се съдържат ръкописни писмени обяснения от страна на
ответника, съдът намира, че същото следва да бъде изискано и приложено към
настоящото производство.
Ръководен от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената в
днешното съдебно заседание от ищеца Психологическа консултация,
проведена от Д.С.З.-С. от 21.02.2025 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели А. Д. К. и Е. Д., които ще се водят
от ищеца в следващото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ НОХД №549/2024 г. по описа на РС-
Сливен.
С оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.04.2025 г. от 13,30 часа, за което
ищецът да се счита редовно призован от днес, а ответникът да се счита
4
редовно призован от днес чрез адв. И..
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,23 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5