РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Нова Загора, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100510 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4 чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н.
срещу М.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, като длъжник в размер на 969,08
лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за стоков кредит №
3140943/18.03.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по
силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ от М.И.С., произтичащо
от Договор за стоков кредит № 3140943/18.03.2018 г. било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството-кредитор.
Разяснява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия - посредством изрично пълномощно от изпълнителния директор на
дружеството.
1
Посочва, че по реда на чл.99, ал.3 пр.1 от ЗЗД до ответника от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД било изпратено уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-
УКФ/314093 от 10.05.2019 г. за станалата продажба, посредством „Български пощи” ЕАД с
известие за доставяне на посочения в договора за заем адрес, което писмо се върнало в
цялост.
Ищецът е представил копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Изх. № УПЦ-П-УКФ/314093 от 10.05.2019 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 г. на II т.о., съгласно които, ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от
ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от
ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Посочва се, че на 18.03.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - Кредитор
и М.И.С. - Кредитополучател бил сключен Договор за стоков кредит с № 314093, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови кредити.
Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от
Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за
цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от Потребителя на
датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
Така, при условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя кредит в размер на 1130.00 лева, при който отпусната сума е преведена
по банковата сметка на търговеца, на дата 18.03.2018 г.
Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 1205,94 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста
стойност на кредита 1130,00 лв. и застрахователна премия 75,94 лв., която
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни части, които
са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата
в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при
2
условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в погасителния план
размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна
част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост
и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката
от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 162,42 лв. Общата
сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за
кредит е в размер на 1368,36 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима
на 12 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 114,03 лева, като
първата погасителна вноска е дължима на 21.04.2018 г., а последната е с падеж на
21.03.2019 г. , съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 21.03.2019 г.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава
в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 170,81 лв. за периода от
22.09.2018 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Във връзка с гореизложеното „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подало заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М.И.С., като
Кредитор по Договор за стоков кредит, сключен на 18.03.2018 г. с № 314093. Съдът уважил
претенцията му за сумите, както следва: главница в размер на 738.11 лева, възнаградителна
лихва в размер на 60.16 лева, обезщетение за забава в размер на 170.81 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, и такса разходи в размер на 25.00 лева или
обща сума в размер на 969.08 лева и по образуваното ч.гр.д. 209/2021 г., ГК, I състав по
описа на Районен съд - Нова Загора била издадена Заповед за изпълнение.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника М.И.С., с ЕГН
**********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва:
главница в размер на 738.11 лева за периода от 21.04.2018 г. до 21.03.2019 г.;
възнаградителна лихва в размер на 60.16 лева за периода от 21.09.2018 г. до 21.03.2019 г.;
3
обезщетение за забава в размер на 170.81 лева за периода от 22.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настояшата искова молба до окончателното погасяване на дълга.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство -
заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени
доказателства и моли съдът да ги приеме.
Отправил е към съда доказателствени искания:
Моли да бъде приложено към настоящото дело горепосоченото ч.гр.д. 209/2021 г., ГК, I
състав по описа на Районен съд - Нова Загора, а в случай, че ответникът по настоящото дело
оспори обстоятелствата, въз основа на които претендират вземането си, моли съда да
назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Моли, в случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в
тяхно отсъствие.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявения срещу
него иск.
На откритото съдебно заседание проведено на 03.11.2021 г. в Районен съд – Нова Загора е
постъпила молба от ищеца с която се поддържа иска и се моли в случай, че ответника не се
яви, не упълномощи представител по делото и не направи искане делото да се гледа в негово
отсъствие, то съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за стоков кредит № 3140943 от 18.03.2018 г., ведно с общи
условия и придружаващи документи; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 02.11.2018 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.04.2019 г.; пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за уведомяване на длъжниците; потвърждение
за извършена цесия; Уведомително писмо за извършена цесия с Изх. № УПЦ-П-
УКФ/3140943 от 10.05.2019 г. с известие за доставяне на Български пощи ЕАД; копие от
пълномощно в полза на юрисконсулт; платежен документ за внесена по смета на съда
държавна такса.
Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД АД /Кредитодател/ и М.И.С.
4
/Кредитополучател/ на 18.03.2018 г. е сключен Договор за стоков кредит № 314093.
Кредитодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1130.00 лева, при който
отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на дата 18.03.2018 г. за цената
на стоката, закупена от ответника.
По силата на Рамков договор вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ООД в негова собственост.
Ищецът е уведомил ответника за това обстоятелство на посочения от него адрес за
кореспонденция.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора /имал е само частични плащания/,
което принудило ищцовото дружество след изтичане на падежа и на последната договорна
вноска, с което заемът е станал изцяло изискуем, да потърси реализация на правата си в
заповедното производство е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Районен съд – Нова Загора е образувал ч.гр.д.
209/2021 по описа си и е издал исканата заповед № 115/24.02.2021 г., която била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомлението, което обуславя
правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по Договор за стоков кредит с № 314093 от 18.03.2018 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М.И.С., вземанията по който са били
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и включват
главница, договорна лихва, неустойка, такса разходи и лихва за забава, като правното
основание на исковете е по чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл. 238,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът, чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им в
съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства, досежно
факта на дължимостта на търсените суми.
5
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в размер в общ размер на 375.00
лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 350.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика, съдът разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и сторените в заповедното производство по ч.гр.д. №
209/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер на 100.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса и 75.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на М.И.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Сливен, общ.
Нова Загора, с. Коньово, в качеството му на кредитодател по Договор за стоков кредит №
314093/18.03.2018 г., сключен със кредитополучател „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД с ЕИК *********, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез пълномощника И.Н.Н. -
юрисконсулт, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер на 969.08 лв.
/деветстотин шестдесет и девет лева и осем стотинки/, от които: главница – 738.11 лв.
/седемстотин тридесет и осем лева и единадесет стотинки/, възнаградителна лихва – 60.16
лв. /шестдесет лева и шестнадесет стотинки/ за периода от 21.04.2018 г. до 21.03.2019 г.,
обезщетение за забава за периода от 22.09.2018 г. от датата на подаване на заявлението в
съда, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Нова Загора до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.И.С., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********,
направените по делото разноски в размер на 375.00 лв. /триста седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.И.С., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********,
6
направените разноски по ч.гр.д. № 209/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в
размер на 90.00 лв. /деветдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7