№ 344
гр. П., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100885 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „П. к. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и К. К.
Е. (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
30039281994 от 10.09.2019 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото
облигационно отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 3
000 лв., който е бил изцяло усвоен, а също и пакет от допълнителни услуги. Сочи, че е
било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва. Изтъква, че крайният срок
на кредита е бил до 25.12.2022 г., но на 03.08.2022 г. кредитополучателят е починал, а
ответницата е неговият единствен наследник по закон. Заявява, че по тази причина
ответницата отговаря за погасяването на остатъка от кредитния дълг, който включва:
350,20 лв. – неплатена главница; 362,19 лв. – договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за времето от 25.08.2022 г. до 25.12.2022 г.; 392,17 лв. – мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 25.12.2022 г. до 04.04.2024 г., както и 502,81
лв. – неплатено възнаграждение за допълнителните услуги. Уточнява, че за
визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която
ответницата е депозирала възражение. Иска дължимостта на вземанията да бъде
призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********,
1
оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне, както и за присъждане
на възнаграждение на адвоката, който й е оказал безплатна правна помощ в
настоящото производство и в заповедното такова. Излага доводи, че: кредитният
договор е недействителен заради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК
(цитирани в отговора на исковата молба); в този смисъл се дължи само чистата
стойност от кредита; тя обаче вече е погасена с доброволните плащания, направени по
него.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за главницата, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2024 г., до
погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно вземането за договорната
(възнаградителната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– относно вземането за мораторната лихва, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за цената т. нар. допълнителни
услуги по кредита.
Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 391/17.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 569/24 г. на
Районен съд – гр. П..
Ответницата (като длъжник) е възразила срещу цитираната заповед, при
условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно
съществуването в нейната правна сфера на оспорените вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от
фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на
фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и наследодателя на ответницата по силата на твърдения договор за
кредит, по който ищецът има качеството на кредитодател, а наследодателят на
ответницата – на кредитополучател; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от
2
кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и
4/ непогасяване на това задължение.
- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за
дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената
кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането на тази
лихва и 3/ неизпълнение на последното.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
- За допълнителните услуги – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и
кредитополучателя за ползването от последния на допълнителни услуги по кредита, на
определена цена; 2/ реалното им предоставяне; 3/ настъпване на падежа на
задължението за заплащането на тяхната стойност и 4/ неизпълнението му.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията.
Сключването на процесната сделка, по която ищцовото дружеството е
кредитодател, а К. К. Е. – кредитополучател, се доказва от приложените към исковата
молба документи, обективиращ самия договор и двата анекса към него, ведно с
погасителните планове към тях (от 17.01.2020 г. и от 30.03.2020 г.). Подписите на
кредитополучателя върху тези документи не са оспорени, поради което трябва да се
счита, че те обективират негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на коментираните писмени доказателства стават ясни и
базовите параметри на облигационното отношение, а именно:
- главница (кредитна сума) – 3 000 лв.;
- рефинансиране с част от кредитната сума – 2 773,13 лв., на друг кредит;
- годишен процент на разходите, посочен в договора – 49,10 %;
- годишен лихвен процент – 41 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 5 148,45 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 2 148,45
лв.;
- срок – 36 месеца, изтичащ на 25.12.2022 г.;
- погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителен
план, чийто последен формат е приложение към втория анекс;
- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура
3
за получаване на допълнителни парични средства“;
- обща цена на допълнителните услуги – 3 810 лв., платима също на
месечни погасителни вноски.
Съобразно преводно нареждане от 10.09.2019 г., което не е оспорено от
ответницата, на кредитополучателя е бил преведен по банкова сметка т. нар. „остатък
след рефинансирането“, който е 226,87 лв.
Според извлечение от сметката, по която се обслужва кредитът, изходящо от
ищеца, общата платена сума по кредитния дълг, в резултат на доброволни
погасявания, е 8 123,61 лв.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че К. К. Е. е починала на
03.08.2022 г., а ответницата е единственият й наследник по закон, тъй като е нейна
дъщеря (чл. 5, ал. 1 ЗН).
В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран
изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с това дали процесната
сделка е недействителна.
Сключеният между ищеца и наследодателя на ответницата договор разкрива
признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в
бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Наследодателят на ответницата е физическо
лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало
при упражняването на професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско
дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на
потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит,
ищецът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в
чл. 9, ал. 4 ЗПК, а наследодателят на ответницата е имал качеството на „потребител“,
съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
4
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби.
Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да
бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите,
както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти
формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение №
229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение №
198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и
Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).
На фона на казаното дотук се налага констатацията, че договорът за кредит, от
който произтичат ищцовите претенции, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил
формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин,
по който е била получена крайната му величина.
Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е
очевидно, че в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на
валидно облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания.
Приетата недействителност на договора насочва към обратното, поради което
ищцовите претенции подлежат на цялостно отхвърляне, включително и онази за
главницата.
По повод на последното е нужно да се отчете, че доброволните плащания по
кредита (8 123,61 лв.) превишават чистата му стойност (3 000 лв.). Отнасянето на
доброволните плащания към погасяването на главницата не представлява компенсация
(по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се извършва служебно от съда, а
е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Логическата конструкция на така
даденото разрешение се опира на обстоятелството, че сумите, които длъжникът по
5
един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят за погасяване на валидните
задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 197/19 г. на
Окръжен съд – гр. Враца).
2. По съдебните разноски:
Неоснователността на исковете дава право на съдебни разноски само на
ответната страна (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи, сторени както в заповедната процедура, така и в сегашното
исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Ответницата не е ангажирала доказателства за реалното извършване на
деловодни разноски, но е получила безплатна правна помощ и в исковото, и в
заповедното производство. На адвоката, който я е предоставил – М. В. М. от
Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап.
Б, трябва да бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 120 лв. – за
заповедното производство, и 480 лв. – за исковото производство. Определянето на тези
възнаграждения е извършено от настоящия съдебен състав на базата на действителната
фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, според които съд от
държава-члена на ЕС не е длъжен да прилага ограничение от националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този
размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото.
Преценката на съда в една така ситуация трябва да се концентрира именно върху
характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, с неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че се касае са строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на
тези критерии в полето на разглежданата хипотеза показва, че горепосочените
адвокатски възнаграждения кореспондират напълно с проблемите, които сегашното
дело поставя от фактическа и от правна страна. В заповедното производство е
депозирано единствено възражение, което има бланкетен характер. В хода на исковия
процес е изготвен отговор на исковата молба, който е подробен, но все пак е
ориентиран към възражение за недействителност на процесния договор. По исковото
дело е проведено само едно открито заседание, в което процесуален представител на
ответницата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства в
малък обем. Спорният предмет е имуществено притезателно право на ниска
материална стойност (1 607,37 лв.). Разгледаната правна проблематика е с невисок
6
интензитет на сложност, включително по нея има установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъждат възнагражденията, е регистриран по
реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация,
издадено от органите на Националната агенция по приходите, в тях е включен и
дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о.
на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. к. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, предявени срещу Х. Б. Е., с адрес в
гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за
установено, по реда на чл. 422 ГПК, че последната дължи на първото следните
суми, включени в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
391 от 17.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 569/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 350,20 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит с
30039281994 от 10.09.2019 г., сключен между „П. к. Б.“ ЕООД (като кредитодател) и К.
К. Е. (като кредитополучател), която впоследствие е починала, а Х. Б. Е. е нейният
единствен наследник по закон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2024 г., до погасяването;
- 362,19 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за
времето от 25.08.2022 г. до 25.12.2022 г.;
- 392,17 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница, начислена
за периода от 25.12.2022 г. до 04.04.2024 г., и
- 502,81 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителни услуги по
кредитния договор.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. к. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.
ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, следните суми, представляващи възнаграждение за безплатната
правна помощ, която последният е оказал на ответницата по делото, с включен ДДС, а
именно:
- 120 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 569/24 г. на Районен
съд – гр. П.), и
7
- 480 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 885/24 г.
на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8