№ 472
гр. Перник, 04.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500277 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 26/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на Т.
районен съд е признато за установено по отношение на Й. С. К., с ЕГН **********, Д. Й. Н.,
с ЕГН, С. Й. Й., с ЕГН **********, П. И. Т., А. М. Т., с ЕГН **********, М. М. Т., с ЕГН
**********, Ц. М. Т., с ЕГН ********** и Т. С. Т., с ЕГН **********, че К. Т. И., с ЕГН
********** е собственик на 1/2 идеална част на следните недвижими имоти: 1/. Поземлен
имот, находящ се в землището на село ***, с идентификатор *** по КККР на селото, с площ
от 3799 кв.м., местност Камено поле, трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, шеста категория, с номер по предходен план 010024 по
КВС, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** по КККР на селото 2/.
Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, с идентификатор *** по КККР на
селото, с площ от 1100 кв.м., местност Големи луг, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, шеста категория, с номер по предходен план
030027 по КВС, при съседи имоти с идентификатори: ***, 62205.40.303, 62205.30.28,
62205.30.26, 62205.30.310 по КККР на селото; 3/. Поземлен имот, находящ се в землището
на село ***, с идентификатор 62205.120.30 по КККР на селото, с площ от 8198 кв.м.,
местност Узглавие, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, шеста категория, с номер по предходен план 120030 по КВС, при съседи
имоти с идентификатори: ***, ***, *** по КККР на селото 4/. Поземлен имот, находящ се в
землището на село ***, с идентификатор *** по КККР на селото, с площ от 200 кв.м.,
местност При черква, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, осма категория, с номер по предходен план 080023 по КВС, при съседи
имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** по КККР на селото 5/. Поземлен имот, находящ
се в землището на село ***, с идентификатор *** по КККР на селото, с площ от 2999 кв.м.,
местност Чачкова бара, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, шеста категория, с номер по предходен план 020057 по КВС, при
съседи имоти с идентификатори: 62205.20.58, 62205.20.910, 62205.20.56, 62205.20.304 по
КККР на селото 6/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, с идентификатор
62205.30.45 по КККР на селото, с площ от 3200 кв.м., местност Големи луг, трайно
1
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, шеста
категория, с номер по предходен план 030045 по КВС, при съседи имоти с идентификатори:
***, ***, ***, ***, *** по КККР на селото 7/.Поземлен имот, находящ се в землището на
село ***, с идентификатор *** по КККР на селото, с площ от 10008 кв.м., местност
Шаварие, трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване -
нива, шеста категория, с номер по предходен план 110063 по КВС, при съседи имоти с
идентификатори: ***, *** по КККР на селото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. М. Т. чрез адв. Д.
П., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Сочи, че при постановяване на решението си, първоинстанционния
съд не е обсъдил всички доводи на страните. Излагат се твърдения, че действията на К. И.
относно сключването на договори за аренда и наем и получаването на наемна цена за тях не
е проява на своене, а действия на обикновено управление, които един съсобственик има
право да извършва. В допълнение се навеждат твърдения, че никой от сънаследниците не се
е отказал от правото си на собственост върху полагащите му се части. Намира за неправилно
твърдението, прието в мотивите към процесното решение, че К. И. е изпратила писма до
останалите наследници, че има намерение да се сдобие с нотариален акт за собственост
върху владените от нея имоти за тяхната наследствена част и никой от тях не й се е
противопоставил, като сочи, че няма доказателства за подобни действия. С жалбата се
възразява, че първата инстанция безкритично приема свидетелските показания без да ги
анализира за верността на информацията, която съдържат и нейното значение за процесния
казус. В заключение сочи като необосновани твърденията на съда, че единствено
наследника М. Т. прави оспорване на правото на собственост на ищцата върху процесните
имоти, като отбелязва, че ответниците Д. Й. Н., Й. С. К. и С. Й. Й. не са се отказали от
правото си на собственост, а са обективирали молби до съда да постанови справедливо
решение, като се съобрази с всички доказателства, представени по делото. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в цялост. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. Т. И. чрез адв. Д. Х., с който
се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна и
недоказана. Намира решението на районния съд за правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството
доказателствен материал. Намира, че същото е постановено при задълбочено изследване на
представените по делото доказателства, от което правилно е установено, че към датата на
снабдяване на ищцата с нотариален акт за собственост, в нейна полза е изтекла абсолютната
придобивна давност. Допълва, че след тази дата в полза на ищцата е изтекла нова
петгодишна придобивна давност, като до предявяване на иска през 2021 г. никой от
сънаследниците не е оспорил владението й. В заключение се отбелязва, че Т. няма
основание да иска отмяна на цялото решение, тъй като същият е собственик само на
идеална част и в случая не е налице задължително другарство за да предявява искания от
името на всички останали наследници. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави искане за
присъждане на сторените разноски по делото. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от останалите въззиваеми.
В срок е постъпила и частна жалба от М. М. Т. чрез адв. Д. П. против Решение № 1 от
06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на Т. районен съд, с което е
допълнено Решение № 26/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на
Районен съд гр. Трън, като след последната описаното в диспозитива на решението като на
стр. 9 ред 25 след „1/2 идеална част и преди „следните недвижими имоти“ се чете израза:
„придобита на основание давностно владение, и 1/2 идеална част придобита на основание
наследствено правоприемство от баща и Т. Станачков Итов“. С депозираната жалба се
навеждат твърдения, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено противоречие на материалните и процесуални правила. По
изложени съображения се иска отмяна на постановеното от първата инстанция Решение № 1
от 06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на Т. районен съд, с което е
допълнено Решение № 26/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на съда.
Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор К. Т. И., както и от останалите
въззиваеми.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими и е съобразени с изискванията за редовност по чл. 260
и 261 ГПК.
С жалбите и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отоговорите не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.06.2023 г. от 10,20 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а
на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3