№ 378
гр. Русе , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200765 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. Б. Й., депозирана против наказателно
постановление № 20-1085-000759/20.03.2020г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано и се моли за неговата отмяна.
Ангажират се твърдения, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност, тъй като не е управлявал
самостоятелно МПС, а е бил прикачен с твърд теглич към друг лек автомобил.
Твърди се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила – чл. 52, ал. 1, чл. 54, чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в
нарушение на материалния закон - чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него
1
защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения се релевират доводи, че жалбоподателят на посочената дата е
извършвал органичен обхват от действия по управлението на лек автомобил,
който е бил теглен от друг лек автомобил, чрез твърда връзка и действията му
са били само и единствено да синхронизира движението на МПС. На
следващо място се релевират доводи, че нарушението не е умишлено, тъй
като от извършената проверка от РсРП е констатирано, че жалбоподателят не
е знаел за това, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация и макар и действията на жалбоподателя от обективна
страна да осъществяват признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
липсва умисъл. Излагат се съображения, касаещи наличието на
предпоставките по чл. 28, б. „а“ ЗАНН, именно предвид това, че водачът е
извършвал действия по управлението на МПС, в много по-малък диапазон от
нормалното управление на МПС и в този случай обществената опасност и
общественоопасните последици от деянието, съществено се различават в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище досежно подадената жалба..
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 20-1085-000759 от 20.03.2020г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 821/20г. от 09.03.2020 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това,
че на 22.01.2020г., около 16,00 часа, в град Русе, на път Първи клас № І-5 в
зоната на км. 10, е управлявал лек автомобил ВАЗ 2105, с рама №
XTA210500G01377401, собственост на Тихомира Христова Савова, което
МПС е със служебно прекратена регистрация от 07.10.2018г., на основание
чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г., вр. чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
изложената в наказателното постановление факти от обективната
действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
3
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Преписката е
изпратена на наказващия орган от Районна прокуратура – Русе на 09.03.2020г.
и наказателното постановление е издадено на 20.03.2020г., т. е. в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН.
Не е допуснато нарушение по чл. 54 ЗАНН, тъй като
административнонаказващия орган е счел, че е осъществен състав на
нарушение и не са били налице основания за прекратяване на преписката.
Както беше посочено по-горе, не е допуснато и нарушение на чл. 57,
ал. 1 ЗАНН
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
4
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят,
който не е бил собственик на посоченото МПС е бил уведомен, че
управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно
прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния
фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска
отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ. Такива доказателства не се съдържат и в
приобщената преписка от РсРП. По делото не са налице доказателства нито
жалбоподателят, в качеството му на лице осъществяващо фактическата власт
върху лекия автомобил, нито собственикът на същия да са били уведомявани,
в съответствие с изискванията на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да
бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са
намерили отражение представи, че превозното средство е било с прекратена
регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
5
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение.
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя е било без
поставени регистрационни табели, което осъществява състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но в наказателното постановление липсва
описание на тази деятелност, а е прието, че съставът на административното
нарушение е осъществен, поради това, че моторното превозно средство е
било с прекратена регистрация на посоченото основание.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът
намира за неоснователни доводите релевирани в жалбата, че не е осъществен
състава на административното нарушение, тъй като към момента на
извършване на проверката, жалбоподателят е бил в теглено с твърда връзка
МПС. Съгласно задължителното за съдилища разрешение, съдържащо се в
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС В
понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини,
както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо
дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато
тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. В настоящия случай жалбоподателят е извършвал действия
свързани с боравенето с механизмите за движение на моторното превозно
средство, макар и теглено.
Основателни са релевираните доводи, че в случай така приетите за
осъществили се факти, а именно, че моторното превозно средство,
6
управлявано от жалбоподателя е било теглено, то това обстоятелство
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушенията от този тип би обосновало приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски за възнаграждение на един
адвокат, в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-
000759/20.03.2020г., с което на ЕМ. Б. Й., ЕГН:**********, с адрес *****, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Б. Й.,
ЕГН:**********, с адрес *****, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 300,00 лева (триста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7