Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 02.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА и при участието на прокурор НАДЯ Н., като
разгледа докладваното от председателя ЧНД № 128/2021 г. на РС Елин Пелин,
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА, на основание чл. 155 ЗЗ, И.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на задължително лечение в ДПБ „Св. Иван Рилски“ гр. Нови Искър, ул. “Христо Ботев” № 140, като ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението – ДВА МЕСЕЦА при СТАЦИОНАРНА ФОРМА на провеждане на лечението.
НАЗНАЧАВА М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на майка си И.М.Н., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в седмодневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗ, като обжалването на решението не спира изпълнението му.
ВЪЗЛАГА привеждането на решението в изпълнение на ДПБ „Св. Иван Рилски“ гр. Нови Искър, като при необходимост да се ползва съдействие на органите на МВР.
Препис от решението незабавно да се изпрати на ДПБ „Св. Иван Рилски“ гр. Нови Искър за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ по решение от 02.06.2021 г. по ЧНД № 128/2021 г. по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на прокурор от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на И.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***. В искането се твърди, че в хода на проведената проверка са събрани данни от М.Д., А.А., К.И., К.Н., както и от И.Н., според които И.Н. системно злоупотребява с алкохол и проявява агресия под формата на заплахи и обиди, както и с физическа саморазправа. Твърди се, че поведението на И.М.Н. е агресивно и неадекватно, като същата често ходи на гробищата по необясними причини. Твърди се, че с оглед данните за проявена агресия от страна на Н. спрямо близките си и опитите за самоубийство, може да се заключи, че същата би могла да извърши престъпление, като е опасна за близките си, а и за самата себе си.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. В хода на съдебните прения прокурорът пледира, че са налице предпоставки за настаняване на И.М.Н. в задължително стационарно лечение съобразно предложеното в заключението на експертизата.
Защитникът на освидетелствания – адв. Н., намира депозираното искане от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за неоснователно, като счита, че няма нужда от стационарно лечение.
В съдебно заседание освидетелстваният И.М.Н. сочи, че не се нуждае от лечение. Твърди, че не пие лекарства и иска да си е вкъщи.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
И.М.Н. *** на *** г., адрес: ***, омъжена, осъждана за управление на МПС за алкохол, с висше образование, безработна и с ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че често става агресивна напоследък. На 09.04.2021 г. нападнала дъщеря си свидетелката М.Д., хванала я косата и започнала да я скубе, докато последната успяла да избяга. Причина за това бил опит на М.Д. да взема бира, която държала. След това И.М.Н. без причина започнала да крещи на свидетеля К.Д.Н., неин съпруг. Свидетелката М.Д. имала две малки деца, а от 3-4 месеца се страхувала и се заключвала, защото майка й И.М.Н. идвала през нощта като била пияна и неадекватна. Свидетелят К.Д.Н. сочи, че И. често проявява агресия срещу него, замерва го с обувки, счупила бравата на вратата преди два месеца, взела един сатър и го хвърлила към него. Свидетелят К.М.И. сочи, че през 2007 г. майка му И. се напила и скочила да бие съпругата му Р.. Свидетелят К.М.И. сочи, че преди 2 години живеела при него и се лекувала в център на Алабин, но след това И. прекратила лечението, върнала се в Елин Пелин и тотално пропаднала.
Според справка от „Център за психично здраве София“ ЕООД от 19.04.2021 г. И.М.Н. била лекувана от 16.10.2018 до 02.11.2018 г. с диагноза абстинентно състояние, предизвикано от алкохол, но поради пожар в архива няма данни преди 2013 г.
Според епикриза от УМБАЛ Св. Анна АД София от 24.11.2018 г. до 01.12.2018 г. И.М.Н. била лекувана с диагноза Параинфекциозна Енцефалопатия. Криптогенна епилепсия от генерализирани тонично-клонични пристъпи.
Видно от заключението на вещото лице д-р Ц.П. по назначената съдебно – психиатрична експертиза, че И.М.Н. има органично разстройство на личността (F 07.0) Вредна употреба на алкохол (F 10.1). Възбудно-агресивен синдром. Симптомна епилепсия. Поради наличието на органични промени и при продължаване на алкохолната консумация и тежките възбудни прояви, би могла да бъде опасна за своите и на околните здраве и живот. Препоръчва се задължително стационарно лечение за срок от 2 /два/ месеца в ДПБ „Св. Иван Рилски” - Гр. Нови Искър. И.М.Н. не може дава информирано съгласие за лечението си. Информирано съгласие във връзка с чл. 162, ал. 3 ЗЗ, може да даде нейната дъщеря - М.К.Д.. В заключението е посочено, че лицето не се явило на уговорените срещи за изследване и освидетелстване. С помощта на служебният защитник била доведена в ЦПЗ – София, за да се освидетелства, а когато е помолена да остане в стационара, за да се изследва и от психолог, направила протестна реакция, станала гневна и избягала от центъра. Според вещото лице на фона на увреден мозъчен терен - алкохолна генеза има последващо усложнение от абстинентен синдром - епилепсия. Лекувана в неврология с епилептични припадъци, чиято етиология е трудно да се определи - дали е от масивна алкохолна злоупотреба или от друго органично нарушения, алкохолната злоупотреба води до агресивно и импулсивно поведение. Насочена е към мъжа си, гонила го със сатър, проявява агресия и към дъщеря си. Близките й твърдят, че непрекъснато има повод да приема алкохол и че не могат да се справят. Напоследък ги плаши агресивното и необмислено поведение. Заболяването се е развило на основа на личност с емоционално - волева неустойчивост и дългогодишна употреба на алкохол. Наблюдава се значителна промяна на поведението, засягаща предимно контрола над емоциите, подтиците, потребностите и когнитивните функции. Целенасочената дейност е силно нарушена, понякога до пълна безуправност. Емоциите осцилират между еуфория и дисфория - или е приповдигната с мисли за повишени възможности или е агресивна (дисфорично заредена). На моменти е вискозна, обстоятелствена, с тенденция към мъгливи свръхобобщения. Различните видове дейности, свързани с подтици и потребности, се мотивират от моментни хрумвания, без съобразяване с ограничения и норми на обществено поведение, загубила най-вероятно работата си, няма лична карта, занемарила себе си и дома си. И.М.Н. не желае доброволно лечение, а спиране на алкохола без лекарски надзор крие риск от припадъци и тежка абстиненция.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на И.М.Н., показанията на свидетелите М.К.Д., К.Д.Н. и К.М.И., епикриза от 01.12.2018 г. от УМБАЛ Св. Анна АД София, справка от „Център за психично здраве София“ ЕООД от 19.04.2021 г., заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П.. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно фактите и обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П. следва да бъде кредитирана и възприето изцяло.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна.
Съгласно чл. 155 ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ са психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена
от страните съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на
медицинския критерий за задължително настаняване и лечение на И.М.Н., а именно, че същата страда от органично
разстройство на личността (F 07.0) Вредна употреба на алкохол (F 10.1).
Възбудно-агресивен синдром. Симптомна епилепсия - заболяване по чл. 146, ал. 1, т.
1 ЗЗ.
От събрания по делото
доказателствен материал се установи наличието и на юридическия критерий за
задължително лечение, а именно поради заболяването си И.М.Н. може да извърши престъпление, като представлява
опасност за близките си и застрашава сериозно здравето си.
С оглед изложеното по-горе, след придобиване на непосредствено впечатление за състоянието на И.М.Н. и като взе предвид становището на вещото лице, съдът намира, че И.М.Н. следва да бъде настанена на задължително лечение в „ДПБ „Св. Иван Рилски“ гр. Нови Искър, ул. “Христо Ботев” № 140, като се определи срок на настаняването и лечението от два месеца при стационарна форма на провеждане на лечението.
Вещото лице е установило, че И.М.Н. не е способна да дава информирано съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ, а именно: дъщеря й М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
На основание чл. 163, ал. 2 от
Закона за здравето съдът намира, че следва да постанови незабавно изпълнение на
решението, като обжалването не спира неговото изпълнение, с оглед влошеното
състояние на И.М.Н..
Направените в хода на
производството разноски остават за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: