№ 392
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901856 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника „Н.н.“ ЕООД, с твърдение за
наличие на непогасени публичноправни парични задължения, които не могат
да бъдат удовлетворени поради настъпила неплатежоспособност на
търговеца. Моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на дружеството и да открие за него производство по
несъстоятелност, като на основание 629 б ТЗ производството бъде спряно, тъй
като не разполага с имущество за покриване на първоначалните разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Липсата на изпълнение сама по себе си не
сочи на състояние на неплатежоспособност, то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
На 23.08.2022 г. на „Н.н.“ ЕООД е издаден ревизионен акт за
задължения за ДДС за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2021 г. за сумата в размер
на 29829,03 лева и лихви в размер на 5602,71 лева, който акт по твърдения на
молителя е влязъл в сила. Според заключението на СИЕ към настоящия
момент са налице непогасени публични задължения на дружеството в общ
размер от 30148,54 лв, като дружеството е спряло плащанията и
1
осъществяването на търговската си дейност в края на м. септември 2022 г.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Презумпцията за неплатежоспособност, свързана с установеното
спиране на плащанията (чл. 608, ал. 3 ТЗ), не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
Установи се, че дружеството не притежава право на собственост върху
недвижими имоти и МПС, както и че наличните парични средства по банкови
сметки са в минимален размер (6 000,00 лв.). Наред с това молителят е
преустановил осъществяването на търговската си дейност. В резултат от това
дружеството се е декапитализирало, а коефициентите му за ликвидност за
последната една години са значително под референтните стойности.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Осъществен е юридическият критерий за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи,
нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават
основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо.
Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на ответника е
влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват още
към 31.12.2022 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период.
Нещо повече – коефициентите на ликвидност са значително под референтната
стойност, което сочи на тежестта на настъпилото влошаване. Доколкото
съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността може да настъпи и при
частични плащания, то наличието на плащания след 30.09.2022 г. не е
основание да се приеме, че към този момент не е било налице състояние на
неплатежоспособност. Очевидно е, че задълженията в голям размер са
непогасени, а дейността на дружеството преустановена. Следователно
частичните плащания са били или спорадични, или в погашение на малък дял
от задълженията. Поради това съдът приема, че за дата на
неплатежоспособността следва да се определи тази най-ранна доказана дата,
към която едновременно са били налице непогасени задължения в голям
размер и влошено състояние – а именно 31.12.2022 г.
2
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано. Наред с това, предвид разпоредбата на чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на
ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност).
От заключението на СИЕ се установява, че са налице блокирани
парични средства в размер на около 6 000 лв., които видно от приложения
към молбата по чл. 625 ТЗ баланс се касае за парични средства по безсрочни
сметки. Видно от писмо на НАП 06.12.202 г. и посочените в него
постановления за налагане на обезпечителни мерки и за тяхното
продължаване е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като не
са започнали действия по принудително изпълнение.
Предвид изложеното, в настоящия случай длъжникът не разполага с
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, тъй като наличните парични средства са запорирани по реда
на ДОПК.
В указания с определение от 13.03.2023 г. срок не е внесена
определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Н.н.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Н.н.“
ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Н.н.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.н.“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 1856/2022 г. по описа на СГС, ТО,
26 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Н.н.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
3
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може
да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4