Определение по дело №35577/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 септември 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20251110135577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36796
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110135577 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „..................“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи процесния договор и
погасителния план към него е неоснователно, защото те вече са представени с исковата
молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 10:30 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмено доказателство представения от ищеца документ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1
ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. С. С. срещу „..................“ ООД искове за признаване за установено,
че клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *********/06.03.2024 г. е нищожна.
Доколкото се иска прогласяване нищожността на различни основания и съобразявайки
съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І
ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че
се касае за обективно съединени искове, които следва да се разгледат при условията на
евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на
1
въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона, включително
поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит № *********/06.03.2024
г. за сумата от 300 лв., като в чл. 9, ал. 1 е уговорено, че дължи и такса за бързо разглеждане
в размер на 90 лв., чието заплащане е включено към месечните погасителни вноски по
кредита. Поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 1 е нищожна поради противоречие на закона.
Сочи, че тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално
уговорена, като изтъква, че допълнителната такса се равнява на 35 % от размера на
главницата. Счита, че клаузата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото се касае за такса за
действие, свързано с усвояване и управление на кредита, като услугата реално дори не му е
предоставена, защото бързото разглеждане по принцип характеризира отпусканите от
ответното дружество кредити. Навежда възражение, че е нарушено и ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК, защото в действителност се касае за допълнителна печалба за кредитора, която
следва да бъде включена в размера на ГПР. Възразява, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като срещу допълнителната такса не е предоставена
каквато и да е услуга, а се цели само допълнителна печалба за кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от
договора не урежда скрита възнаградителна лихва, защото допълнителната услуга не е била
задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а е предоставена единствено по
желание на ищеца, поради което не подлежи на включване в ГПР. Сочи, че клаузата е
индивидуално договорена, защото присъства в СЕФ. Оспорва противоречието на клаузата с
добрите нрави, като счита, че при тази преценка не следва да се взема предвид
еквивалентността на насрещните престации. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
сключването между страните на Договор за кредит № *********/06.03.2024 г. с посоченото
съдържание; твърдяното противоречие на клаузата на чл. 9, ал. 1 със закона, включително
нейната неравноправност; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално
уговорена, за което не сочи доказателства
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между страните на Договор за кредит № *********/06.03.2024 г. за сумата от 300 лв.; реално
предаване на заемната сума на ищеца; включването в съдържанието на договора на чл. 9, ал.
1, предвиждащ задължение за плащане от ищеца на такса в размер на 90 лв. за услугата по
бързо разглеждане на искането за кредит, изразяваща се в приключване на процедурата по
разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в рамките на 2 часа от момента на
подаване на искането.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3