Присъда по дело №758/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 18
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620200758
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Свиленград, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в заседание при закрити врати на първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниСтанка Д. Латинова

заседатели:Елена Д. Калудова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20245620200758 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ф. О. (******************), роден на
********** година в село ****************, област Хасака, Сирийска
Арабска Република, кюрд, сирийски гражданин, живущ в село
****************, област Хасака, Сирийска Арабска Република, неженен, с
основно образование, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 11.09.2024
година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, община Свиленград, област
Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3
и т. 5 от НК, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и т.
5, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 52 от НК го ОСЪЖДА на наказание
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца и на наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
На основание чл. 69, ал. 1, вр.чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 (две)
години, считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез публикуване
съдържанието на Присъдата на видно място в Община Харманли за срок от 1
месец.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия А. Ф. О.
(******************), роден на ********** година в село ****************,
област Хасака, Сирийска Арабска Република, кюрд, сирийски гражданин,
живущ в село ****************, област Хасака, Сирийска Арабска
Република, неженен, с основно образование, неосъждан, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Районен съд - Свиленград, направените по делото разноски в размер
на 24.50 лв. (двадесет и четири лева и петдесет стотинки), представляващи
пътни такива на преводач, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на
Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за превод в общ размер на 195 лв. (сто деветдесет и пет лева)
да останат за сметка на съответните органи на Бързото производство.
Присъдата подлежи на жалба и протест в 15- дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 18 от 01.10.2024 година
по НОХД № 758/2024 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 315/2024
година по описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4062/2024 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц. Л. - Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград) повдига
обвинение на А. Ф. О. (A.F.O.), роден на ********** година в село Деир Аюб,
област Хасака, Сирийска Арабска Република, кюрд, сирийски гражданин,
живущ в село Деир Аюб, област Хасака, Сирийска Арабска Република,
неженен, с основно образование, неосъждан, за това че на 11.09.2024 година
през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, община Свиленград, област Хасково,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3
и т. 5 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3,
т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия А. Ф. О., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкрИ.е на
обективната истина;
2./ не е намерен на наличния по делото адрес, а именно: РПЦ -
Харманли, област Хасково;
3./ променил е посочения адрес, а именно: РПЦ - Харманли, област
Хасково, без да уведоми съответния орган и
4./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено.
В съдебното заседание, проведено на 01.10.2024 година, участващият
по делото Прокурор М. С. поддържа обвинението, така както е предявено с
ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК и след редукцията им
наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК и при
1
приложение на института на условното осъждане по отношение на
наказанието „Лишаване от свобода”, чийто размер не е конкретизиран с 2-
годишен изпитателен срок и наказание „Обществено порицание”.
Защитникът на подсъдимия А. Ф. О. – адвокат И. Д., в хода на
съдебните прения, сочи, че обвинението не е доказано от обективна и от
субективна страна, като алтернативно пледира за налагане на справедливо
наказание в минимален размер.
С оглед непълнолетието на подсъдимия в настоящото производство
участваха педагог и социален работник.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги
със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна,
следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
240912005000383240 от 12.09.2024 година, издадена от Бюрото за съдимост
при Минстерството на правосъдието чрез Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи и не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
Непълнолетният подсъдим живее в родината си, но не учи. Понеже
живота в Сирия е труден, искал да замине за Държава-членка на Европейския
съюз (ЕС), където да се установи за постоянно. Тъй като не разполага с
необходимите документи да преминаване по легален начин през държавните
граници на Държавите-членки от ЕС, каквато е и Република България,
решава, че ще търси начин да премине през тези граници по нелегален начин.
В Сирия посещава офис, от който ще организират нелегалното му пътуване,
но тъй исканата сума е непосилна за него, залага жилището на родителите си.
След около две седмици, подсъдимият е преведен по нелегален
начин в Турция. Успява да стигне до град Истанбул, воден от каналджии. Там
остава за кратко.
На 10.09.2024 година, подсъдимият е транспортиран в близост до
турския ГКПП „Капъкуле”, където има спрени камиони. В кабината на една от
товарните композиции, състояща се от влекач марка „Волво” с турски
регистрационен № ******** с прикачено полуремарке с турски
регистрационен № **********, е скрит подсъдимият. Така укрит, успява да
премине през турския ГКПП „Капъкуле” и да влезе на българския ГКПП
„Капитан Андреево” – шосе, община Свиленград, област Хасково, на
11.09.2024 година около 07.00 часа. При извършената физическа проверка на
товарната композиция от страна на дежурния полицейски служител –
свидетеля М. Н. К., подсъдимият е открит в естествена (заводска) кухина, а
именно: ниша за багаж, находяща се под матрака на долното (второто) легло в
2
кабината.
Разпитан в хода на БП подсъдимият накратко описва механизма на
извършване на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за
случилото се, но заявява, че е бил принуден от обстоятелствата да постъпи по
този начин.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпит на свидетел, разпит на подсъдимия, изискани, респ.
приложени са писмени документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и
др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетеля, разпитан пред настоящия Съдебен състав, а именно: М. Н. К..
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът кредитира
изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Предвид изложеното Съдът оцени
показанията на свидетеля като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от събраните на БП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля,
Справка за съдимост, Докладна записка, както и от събраните в съдебната
фаза на процеса, доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на
събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ
с писмените доказателствени средства, се установяват времето - календарната
дата и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и
изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително
настъпването на престъпния резултат.
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от БП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от
тях да се счита обективно невярно.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А.
3
Ф. О. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1,
т. 3 и т. 5 от НК.
Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият А. Ф. О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК,
тъй като на 11.09.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, община
Свиленград, област Хасково, е влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от кредитираните показания на свидетеля, както и от
обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на
процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1,
т. 2 от НПК.
От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена
опасност се свързва с това, че нарушават отношения, свързани с дейността на
държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се
нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.
Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по
физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република
България и влизане на територията на страната ни, в района на
регламентирано за преминаването й място – функциониращ ГКПП без
разрешение на надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са
доказателствата по делото – писмените и показанията на разпитания свидетел,
кредитирани от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от
самия обвиняем в това качество, пред разследващия орган и прочетени по
съответния процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.
Деянието, квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК
е довършено, с оглед доказаното място на престъплението – ГКПП и
дестинацията - на влизане в страна, с оглед организационно –
административното местоположение - ситуирано вече на българска държавна
територия, след линията на фактическата държавна граница. От тук и
настъпилият престъпен резултат – преминаването и установеност във
вътрешната, суверенна територия на Република България.
Към момента на извършване на престъплението, както и към
настоящия момент, подсъдимият А. Ф. О. е непълнолетен (навършени 17
години), но въпреки възрастта си е бил способен да разбира свойството и
4
значението на своята постъпка, както и е могъл да ръководи последната,
доколкото по делото не са били установени отклонения от типичното за
възрастта му интелектуално развитие и волеви умения, а напротив – дадените
обяснения от подсъдимия потвърждават разбирането за начина, по който ще
бъде извършено трансграничното пътуване и несъвместимия му със закона
характер. Извършеното от него деяние на 11.09.2024 година е с висока степен
на обществена опасност и укоримост, което изключва възможността в
конкретния случай то да е извършено поради увлечение и лекомислие. Както
вече бе посочено непълнолетният подсъдим не само, че е разбирал свойството
и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, но и напълно
целенасочено и без колебание е влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, т.е. предприел е нелегално пътуване от родината си през
България с цел да стигне до страна от ЕС, поради тази причина извършеното
от него деяние не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61 от НК.
Предвид изложеното като вменяемо непълнолетно, навършило 14
години и разбиращо свойството и значението на деянието и ръководещо
постъпките си, лице подсъдимият е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал
формирана представа, че преминава държавната граница на Република
България и влиза в страната ни, имал е представата и за действащия
пропускателен режим. Знаел е добре, че държавната граница се преминава
само с редовни документи, в случая виза за Държава-членка на ЕС, каквито
той не е притежавал. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че
преминаването си осъществява не по установения ред, следователно и
противозаконно, като от волева страна пряко е целял и искал това, за
реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е обективиран в конкретните
действията на подсъдимия по преодоляване на действащия граничен режим.
Допълнително съображение за наличието на умисъл, в измерението на
волевите му елементи, се явяват и наличието на мотив за осъществяване на
деянието, предопределил и целта му – нелегално да влезе на територията на
Република България, в търсене на път до крайна дестинация – страна от ЕС.
Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства.
Подсъдимият А. Ф. О. (A.F.O.) е роден на ********** година в село
Деир Аюб, област Хасака, Сирийска Арабска Република. Сирийски
гражданин е от кюрдски произход. Живее в село Деир Аюб, област Хасака,
Сирийска Арабска Република. Не е женен. С основно образование е, но към
момента не учи. Не е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с
5
двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно:
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 279, ал. 1
от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК се предвиждат
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 3 години и наказание
„Обществено порицание”. Съставът на престъплението няма специален
минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с
друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото му съдебно минало, изключително младата му възраст,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП,
тежкото му финансово състояние и социално положение - същият е в
ученическа възраст, но не учи поради тежките условия в родината му, не
притежава движимо и недвижимо имущество, с обясненията си съдейства за
разкрИ.е на обективната истина и критичното отношение към извършеното,
както и подбудите за извършването на престъплението – желанието му да
търси по-добър живот, установявайки се в Държава-членка на ЕС по данни от
личните му обяснения, кредитирани от Съда; а като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха проявената от подсъдимия упоритост и
целенасоченост за постигане на съставомерния резултат, грубото незачитане
на законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната
граница и липсата на морално-волеви задръжки. Посоченият мотив, макар и
да не е от естество да оправдае подсъдимия, както и да обоснове
приложението на хипотезата на чл. 279, ал. 5 от НК, все пак разкрива че
извършването на деянието не е самоцел.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното
по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена
предвид зачестилите случаи на подобни нарушения на държавната граница на
Република България и предвид факта, че трябва много зорко и внимателно да
се съблюдава за сигурността й. За да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния район,
на територията, на който се намира Районен съд – Свиленград и
непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния район към
подобни деяния.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
правен режим за преминаване на границите й.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие че е налице съотношение на
равновесие на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и съобразявайки
6
се с естеството на конкретните такива и при незавишена обществена
оспасност на дееца и завишена такава на деянието. Смекчаващите
обстоятелства, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че
освен чистото му съдебно минало, изключително младата му възраст,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП,
тежкото му финансово състояние и социално положение, липсата на движимо
и недвижимо имущество, с обясненията си съдейства за разкрИ.е на
обективната истина и критичното отношение към извършеното, както и
подбудите за извършването на престъплението, които Съдът взе предвид при
определяне на наказанията му, не са налице други смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива.
Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до
извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви
несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не
правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се
направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието, извършено от подсъдимия,
разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е
била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвидените за този вид престъпление наказания, независимо от редукцията
на наказанията, която бе извършена предвид непълнолетието му. Поначало
престъпленето по чл. 279 от НК е с висока степен на обществена опасност. Ето
защо Съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението и при
приложението на чл. 54 от НК му наложи справедливи наказания, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца и „Обществено порицание”.
На основание чл. 69, ал. 1, вр.чл. 66, ал. 1 от НК наказанието
„Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като
наложеното наказание „Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е
осъждан и за поправянето му не е наложително да се изтърпи наказанието
ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 2 години,
считано от влизане в сила на настоящия Съдебен акт.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което следва да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на видно
място в сградата на Община Харманли за срок от 1 месец.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
7
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на непълнолетния подсъдим. В случая
наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна
определените при горепосочените съображения наказания на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление наказателната
репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Понататъшно
намаляне размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, респ. на
замяната на наказанието „Лишаване от свобода” би било несправедливо, както
и неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за превод в общ
размер на 195 лв. остават за сметка на съответните органи, т.е. остават за
сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъде осъден
непълнолетния подсъдим да заплати в полза на Районен съд - Свиленград,
направените по делото разноски в размер на 24.50 лв., представляващи пътни
такива на преводач, и сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд -
Свиленград.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

8
Съобщи за изтекли лични данни