Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Перник, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 802/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145
– чл.178 от АПК,
във вр. с чл. 186, ал. 4
от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на „***“ ООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „***“ бл. ***, представлявано от управителя Р.К.Г. против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С173-0035054/25.11.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с която на основание чл. 118, ал.
1, във вр. с чл. 186, ал.
1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – кафе–бар „***“, находящ се в гр. Перник, ул. „***“,
№ ***, и забрана за достъп до обекта за срок от четиринадесет дни.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон, като поддържа, че не са налице материалноправните
предпоставки на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС. Навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и счита
наложената мярка за изключително несъразмерна и необосновано тежка. Сочи, че от
нормата на чл. 187, ал.
4 от ЗДДС следва, че за да бъде законосъобразна ПАМ, към
момента на налагането и трябва да е издадено наказателно постановление, каквото
в случая не е налице и с това е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Релевира оплакване за липса на мотиви по отношение на срока, за който е
наложена ПАМ. По тези и други, подробно изложени в жалбата съображения, моли за
отмяна на заповедта. Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Р.Г. и
пълномощникът на дружеството адв. М.Т., които поддържат жалбата, доразвиват
доводите в нея и молят за отмяна на процесната заповед, ведно с произтичащите
от това последици / в т.ч. присъждане на разноските/.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Милена К.***,
оспорва жалбата. Счита административният акт за законосъобразен. Искането към
съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК, от лице по чл.147, ал.1
от АПК, чиито права са засегнати от административния акт,
срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
На 18.11.2019г.,
свидетелите М.М.В. и З.З.П.-инспектори по приходите при Главна дирекция
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП извършили
проверка на търговски обект – кафе–бар „***“, находящ се в гр. Перник, ул. „***“,
№ ***, стопанисвана от „***“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Р.К.Г.. Констатациите от нея отразили в Протокол за извършена проверка в обект
серия АА, № 0035054 от 18.11.2019г. Същият е издаден в писмена форма от органи
по приходите, в изпълнение на правомощията им. Съдържанието и реквизитите
отговарят на изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и
от представител на проверяваното търговско дружество съгласно чл. 50, ал. 4
от ДОПК. Поради това, на основание чл. 50, ал. 1
от ДОПК, същият се ползва с презумптивна доказателствена сила
за отразените действия, изявления и обстоятелства. От протокола се установява,
че органите по приходите са извършили контролна покупка на стойност 3,20 лева
/за 1 бр. студен чай за 2,00 лв. и 1 бр. сода за 1,20 лв./, за която въпреки
приетото от А. Р. Г. плащане, не им била издадена фискална касова бележка от
монтираното в обекта фискално устройство модел „ELTRADE A3 KL“ с индивидуален номер ********** и номер на фискална памет *********
регистрирано с потвърждение в приходната администрация с номер
4093101/19.03.2019г. или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/2006г. Вместо това на проверяващите била дадена
бележка, имитираща касов бон - издадена от нефискализиран принтер. След
легитимация на проверяващите, от ФУ е отпечатан КЛЕН от 18.11.2019г., в който
са отразени всички извършени продажби за нея и дневен финансов отчет с
реализиран оборот 48,40 лв., като сумата от 3,20лв. не е отразена. Установена е
положителна касова разлика между наличните и маркираните във ФУ парични
средства в размер на 33,80лв. Според съставения опис на изброената касовата наличност
на касата в обекта парите са 82,20лв., а според разчетената касова наличност от
дневния отчет на монтираното в обекта фискално устройство - 48,40лв.
Въз основа на
констатациите в протокола за извършена проверка и приложените към него КЛЕН от
ФУ и дневен финансов отчет, административният орган – началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал
процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С173-0035054/25.11.2019г. Тя е връчена на адресата й „***“ ООД на
02.12.2019г. и е оспорена от него в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК – на 13.12.2019г.
В хода на
съдебното производство, по искане на защитата се разпита като свидетел Анита
Руменова Георгиева. Същата е съпруга на управителя на фирмата и изрично заяви,
че желае да свидетелства, за което съдът и указа предпоставките за отказ от
свидетелстване по чл. 166, ал. 2 от ГПК. От свидетелските и показания се
приема, че в заведението е налице търговска практика при поръчка да се дават
бонове от нефискализиран принтер, а вече при закриване на сметката да се дава
касова бележка. Свидетелката е съдружник във фирмата. На процесната дата е била
на работа като сервитьор. Отнесла е поръчката заедно с бончето, след това я
извикали за сметката, дали и монети и
отишла да извади фискален бон. Фискален бон е извадила след като служителите са
се легитимирали, но същите не го взели предвид.
В хода на
съдебното производство, по искане на ответната страна са разпитани като свидетели инспекторите по
приходите, извършили проверката – М.М.В. и З.З.П.. Съдът намира показанията им
за конкретни, логични, непротиворечиви и безпристрастни, както и за
съответстващи на останалия събран доказателствен материал, поради което ги
кредитира. Те подкрепят установената от административния орган фактическа
обстановка и изясняват релевантни за делото обстоятелства относно извършената
контролна покупка на стойност 3,20лв., предшестваща легитимирането им, за която
вместо фискална касова бележка от монтираното в обекта и надлежно регистрирано
в приходната администрация фискално устройство или касова бележка от кочан
/съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006 г./ им била дадена бележка,
издадена от нефискализиран принтер, имитираща касов бон. От показанията на
свидетелите се изяснява обстоятелството, че стойността на контролната покупка
не е отразена в дневния финансов отчет. След като се легитимирали, свидетелите
дали възможност за заплащане на сметките от останалите клиенти в заведението,
за да се отразят акуратно всички постъпили в касата суми и извадили втори
отчет. Във втория отчет също не фигурирала заплатената от тях сума.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд – Перник, намира от
правна страна, следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна
мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно
лице. Чл. 7, ал. 1
от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите, а в т. 3 от
същата разпоредба като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният
административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съответствие с предоставената му
компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1
от ЗНАП.
Същият е издаден
в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2
от АПК съдържание. Отговаря на изискването за мотивираност по
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени
фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка, както и тези, относими към преценката за нейната
продължителност. В тази връзка, възраженията на жалбоподателя за отсъствие на
мотиви по отношение на срока, за който е наложена ПАМ, са неоснователни.
При провеждане
на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да засягат процесуалните права на адресата на оспорения административен
акт. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че правото му на защита е
нарушено, тъй като не е издадено наказателно постановление и той не може да се
възползва от възможността по чл. 187, ал.
4 от ЗДДС. Плащането на имуществената санкция за извършеното
нарушение е предвидено като правопрекратяващ изпълнението на принудителна
административна мярка юридически факт. Той се осъществява след възникване на
основанието за налагане на ПАМ, т.е. на извършеното нарушение, поради което и с
оглед нормата на чл. 142 от АПК не влияе на законосъобразността на заповедта за нейното
прилагане. Освен това съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага независимо от предвидените глоби и имуществени
санкции. Касае се за различни
производства, които се развиват самостоятелно, въпреки че и двете имат
общо /еднакво/ фактическо основание за започването, а именно: реализиран състав
на административно нарушение. Всяко от тях се развива пред съответния
компетентен орган и по предвидените за него процесуални правила и срокове.
Административнонаказателното се реализира по реда на ЗАНН, а производството по
налагане на ПАМ - по реда на чл. 186
– чл. 188 от ЗДДС и АПК. По тази причина, което и да е от тях не влияе
върху законосъобразното развитие на другото. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4
от ЗДДС регламентира правната възможност за прекратяване на
изпълнението преди изтичане на определения срок при наличие на определените в
нея предпоставки. Тя обаче не създава задължение за административния орган,
оправомощен да налага ПАМ, да осигури тази възможност на адресата на мярката,
поради което оплакването на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Като нейно
основание е посочена разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. “а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС,
според които принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в
Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. В
настоящия случай безспорно е установено, че на 18.11.2019г. към момента на
извършеното плащане жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба на стойност 3,20 лв. в
стопанисвания от него обект. При това положение съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118, ал. 1,
във вр. с чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. “а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка – запечатване на обекта, в който е извършена продажбата и
следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1,
изр. 1 от ЗДДС забрана на достъпа до него. Правноирелевантена
за преценката на това обстоятелство е причината, поради която фискалния бон не
е издаден към момента на плащането, както и че такъв е издаден на по-късен етап
/едва след легитимирането на контролните органи/. Доводите на жалбоподателя, че
касовата бележка за контролната покупка от 3,20 лв. е издадена по време на
проверката не се възприемат. Т.нар. „привиден фискален бон“ /т.е. бележка,
която изхожда от нефискализиран принтер, но на която е придаден вид, че
представлява фискален бон/ - приложен към делото, е издаден в 17:58 часа на
18.11.2019г. Последвало е легитимиране на контролните органи, отпечатване на
КЛЕН от дата 18.11.2019г., в който са отразени извършените продажби за деня, но
в който продажба на стойност 3,20 лв. липсва, и Дневен финансов отчет №
006726/18.11.2019г. с час на издаване: 17:58, и реализиран оборот 44,70 лв. Дадена
е възможност за приключване на сметки и след заплащане на сметка на стойност 3,70
лв. в 18:00 часа, за което е издаден Фискален касов бон № 0006729 /приложен по
делото/ отново е разпечатан дневен финансов отчет - ДФО № 0006730 от 18:03ч. /с отбелязване
номера на последния документ: 006729/ и общият оборот вече е 48,40 лв. При проверка
на касовата наличност е изброена сумата 82,20 лв., т.е констатирана е разлика
между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното
устройство в размер на 33,80 лв. За сумата от 3,20 лв., съответстваща на
стойността на контролната покупка, фискален касов бон е издаден едва в 18:10
часа /ФКБ № 0006731/, което доказва, че жалбоподателят, като лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не е изпълнил задължението си за
издаване на фискална касова бележка при извършване на плащането, произтичащо от
разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от същата наредба. Не е за подценяване факта, че
лицето приело плащането е и управител на дружеството жалбоподател. С оглед на
горното, при осъществяване на предпоставките на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. “а“ от ЗДДС компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна
административна мярка. При наличие на предвидените в закона предпоставки, той
дължи издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
като разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка за
продължителността на мярката, която не може да надвишава 30 дни. В случая
последното е съобразено и срокът на мярката е определен към средният размер,
предвиден в закона.
Настоящият
съдебен състав счита, че административният орган законосъобразно е приел, че с
оглед вида и размера на настъпилата вреда, причините и обстоятелствата при
реализирането, тази продължителност се явява адекватна на целта, а именно:
корекция на фискалното поведение и привеждането му в съответствие с
нормативните изисквания.
Предвид всичко
изложено, Административен съд–Перник намира, че по отношение на оспорената
заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Предвид изхода
от спора ответникът има право на разноски. Същите са поискани своевременно. На
основание чл. 143, ал. 4
от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С173-0035054/25.11.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите.
ОСЪЖДА „***“ ООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „****“ бл. ***,
представлявано от управителя Р.К.Г. да заплати на Национална агенция по
приходите съдебни разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/