РЕШЕНИЕ
№ 17777
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110118449 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът В. С. С. твърди в подадената на 30.03.2025 г. искова молба, че между него и
ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД на 23.10.2023 г. е сключен Договор за кредит № *** за
сумата от 300 лв., която следвало да се върне на 3 месечни вноски от по 157,50 лв., в които
била включена и възнаградителна лихва. ГПР бил посочен в размер на 26,63% В чл. 9 от
договора било посочено задължение за услугата динамично плащане, с такса от 45 лв. В чл.
9 от договора било посочено, че общото задължение по договора е 450 лв. (включващо и 90
лв. такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита). Ищецът счита, че
услуга не е предоставена; че е налице неравноправна клауза, увреждаща интересите на
потребителя; била уговорена такса за усвояване на кредита, което противоречало на
императивните разпоредби на ЗПК; бил надвишен максималният размер на ГПР според
ЗПК; били накърнени добрите нрави. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на процесната клауза за такса динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за
кредит № **/23.10.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът „Би енд Джи Кредит“ ООД оспорва иска като недопустим.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като недопустим с оглед на
факта, че е налице висящо идентично дело. Последното дело с № 18458/2025 г. обаче е по-
ново от настоящото, поради което няма основание за отвод на висящ процес.
По предмета на делото и по съединяването на исковете
Известно е, че при отрицателните установителните искове изискването по чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК да се посочи основанието на претенцията не важи. Основанието не е
индивидуализиращ белег на предявен отрицателен установителен иск. При такъв иск
ищецът твърди единствено отсъствието на правоотношение между него и ответника, а
1
ответникът е този, който трябва да въведе в процеса и да докаже наличието на валидно
правоотношение. Като реплика ищецът при такъв иск може да навежда доводи, че иначе
наличното правоотношение е недействително или да иска неговото унищожаване. В този
смисъл при отрицателните установителните искове ищецът може, без да се съобразява с
ограниченията по чл. 214, ал. 1 ГПК, по всяко време на процеса, да навежда каквито иска
„основания“ (т.е. доводи), че твърдяното от ответника правоотношение е недействително.
Обаче в случая ищецът не е предявил отрицателен установителен иск за несъществуването
на задължения по договор, а иск за прогласяването на неговата нищожност. В теорията е
изказвано становището (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.,
2007, с. 294), че на практика исковете за нищожност на правна сделка са всъщност
разновидност на отрицателни установителни искове за несъществуване на правоотношение.
Това становище обаче в съдебната практика не се споделя. И наистина, искова молба, с която
се иска прогласяване нищожността на правна сделка, без да са посочени конкретни пороци
на сделката, всеки съд в страната би оставил без движение като нередовна. Напротив, искова
молба, с която се иска установяването несъществуването на задължение или
правоотношение с ответника, без да се сочи каквото и да е основание, е напълно редовна.
Ответникът е този, който, след като твърди, че ищецът му дължи нещо, трябва да наведе
твърдения и основания за твърденията си. Следователно касае се за различни по същността
си искове.
Исковете за нищожност на правна сделка са принципно допустими, когато съществува
правен интерес от предявяването им. Наистина, чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК сочи, че могат да се
предявяват отрицателни установителни искове и никъде не сочи, че могат да се предявяват
искове за прогласяване на нищожността на правни сделки. В същото време, специалната
разпоредба на чл. 114, б. „а“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС изрично признава допустимостта на
искове за нищожност на актове, респ. сделки, с които се прехвърля правото на собственост
или се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват други вещни права. Оттам
принципно следва да се признае допустимостта на искове за прогласяване нищожността на
правна сделка, ако има правен интерес.
В същото време и доколкото е очевидно, че тези искове не са проста разновидност на
отрицателни установителни искове за правоотношение, следва да се установи кой е техният
предмет, какво е тяхното основание.
Нищожността на правната сделка е юридическа последица на порока, засегнал тази
сделка, и представлява правно качество на самия акт. Именно с характеристиката си на
такова качество тя става предмет на делото и на силата на пресъдено нещо при уважен иск за
прогласяване нищожността на сделката. Когато въпросното качество е налице, неговото
съществуване ще бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо чрез обявяването на сделката
за нищожна. Когато обаче сделката е напълно действителна, правното качество „нищожност“
ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо посредством отхвърлянето на иска; тогава ще
бъде ясно, че сделката е породила целените от страните по нея правни последици и в същото
време силата на пресъдено нещо няма да се разпростре върху тези последици.
Формулираният по-горе извод от гледната точка на юридическия силогизъм ще изглежда
така: а) първа предпоставка – неспазеното изискване за законност на правната сделка, т.е.
нарушената правна норма; б) втора предпоставка – фактът, в който с изразява нарушението
(порокът на сделката); в) извод – правопрепятстващите правни последици на порока, т.е.
правното качество „нищожност“ на сделката. Разбира се, ако някоя от предпоставките не е
налице, изводът ще се сведе до едно отричане на гореспоменатото правно качество. И в
двата случая обаче обективните предели на силата на пресъдено нещо ще се концентрират
върху извода, а не върху предпоставките на силогизма. Силата на пресъдено нещо ще отрече
или потвърди съществуването на правното качество „нищожност“, а пороците и нарушените
изисквания за законосъобразност на правната сделка ще послужат само като
индивидуализиращи признаци на правното качество, съставляващо предмет на силата на
2
пресъдено нещо. Изцяло в този смисъл, макар и относно исканията за прогласяване на
нищожността на административните актове, Раданов, В. Нищожността на
административния акт като предмет на силата на пресъдено нещо. – В: Съвременно право –
проблеми и тенденции. С., 2011, с. 91-92.
Следователно предмет на иск за прогласяване на нищожността на правна сделка е
правното качество „нищожност“ на сделката, а основание на иска по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК е конкретният твърдян порок на сделката от ищеца. Оттук по необходимост следва, че
въвеждането на нов порок на правната сделка с искане за прогласяването на нищожността й
представлява не изменение на основанието на иска по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, а
предявяването на изцяло нов иск. Следва също така и, че докато отрицателните
установителни искове за несъществуване на право или правоотношение са възможни и
съответни на вида спорни права или правоотношения между страните по делото, то
положителните установителни искове за нищожност на правна сделка са numerus clausus,
като е недопустимо както добавянето на нови основания за нищожност на правна сделка,
непредвидени в материалния закон, така и разширителното прилагане на основанията за
нищожност, предвидени в материалния закон.
Ищецът не е предявил установителен иск за признаване, че не дължи суми по
договора, а за признаване нищожността на (клауза от) договора. Този иск при това не е
отрицателен установителен иск, а положителен. Всеки порок на сделката по чл. 26 ЗЗД е
основание на самостоятелен иск.
С оглед изложеното по-горе, предявен е положителен установителен иск – за
прогласяване нищожността на клауза от договора на основание противоречие на закона и
заобикаляне на закона. И макар ищецът в исковата молба да твърди, че клаузи от договора
заобикалят закона и накърняват добрите нрави, по същество ищецът изтъква все
императивни материалноправни норми, които твърди да са нарушени – т.е. твърди
недействителност поради противоречие на закона.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на закона
Основанието на този иск е нарушаване на императивна материалноправна норма. В
случая искът е основателен.
По делото не се спори, че между ищеца и ответника на 23.10.2023 г. е сключен
Договор за кредит № ** за сумата от 300 лв., която следвало да се върне на 3 месечни вноски
от по 157,50 лв., в които била включена и възнаградителна лихва. ГПР бил посочен в размер
на 26,63% В чл. 9 от договора било посочено задължение за услугата динамично плащане, с
такса от 45 лв., която се плаща заедно с вноските по заема. В чл. 9 от договора било
посочено, че общото задължение по договора е 450 лв. (включващо и 90 лв. такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредита).
В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в
договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-
377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит
България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи
Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.
В случая в договора е посочен ГПР от 26,63%, но това е стойност, отчитаща само
главницата и възнаградителната лихва. При проверка с общодостъпен калкулатор за бързи
кредити в интернет https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html и при съобразяване на факта,
че по чл. 9, ал. 2 от договора са предвидени три месечни вноски, средно по 150 лв. всяка,
3
реалният размер на ГПР е 1143,75%!
Целият договор е недействителент по чл. 22 ЗПК, съответно нищожна поради
противоречие на закона е и посочената клауза от договора за такса динамично плащане.
Искът следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата, на която следва да се
възстанови сумата от 80 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, против „Би енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността
на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № ** от 23.10.2023 г., предвиждаща
заплащането на възнаграждение за диманично плащане в размер на 45 лв., поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „„Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на В. С. С.,
ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4