№ 14112
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110160268 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. С. Г. против Я. З. Г. за прекратяване
на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на непълнолетното дете
от брака- А Я.ова Г..
Предявен е и иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, от
А Я.ова Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Л. С. Г., против Я. З. Г. и за заплащане на месечна издръжка в
размер на 400 лв. за минало време за периода от една година до предявяване на
исковата молба – от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат едно
непълнолетно дете, което живее при нея и за които полага непосредствени
грижи и го издържа. Посочва, че с ответника са във фактическа раздяла от
повече от две години преди предявяване на исковата молба, като ответникът
споделил на дъщеря им, че в живота му има нова жена и иска да продължи
живота си с нея. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен, без
съдът да се произнася по въпроса за вината, да бъде определен съответен
режим на лични отношения на ответника с детето, както и ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 400 лв. за
детето.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът не възразява бракът да бъде прекратен, както и
родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат
предоставени на майката. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер. Моли съдът да определи минимален размер на
1
издръжка, както и да определи режим на лични отношения с детето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което
напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство,
взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС №
1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от 28.03.2022г.,
когато съпругът напуснал обитаваното от страните семейно жилище. От
показанията на свид. Станков се установява, че съпругът е напуснал
семейното жилище, има нов партньор в живота си, страните са имали
конфликти преди раздялата, а след като са се разделили, не ги е виждал да
контактуват заедно. От показанията на свид. Николова се установява, че
съпрузите са се разделили, защото не се разбирали помежду си.
Показанията на двамата свидетели не са оборени от други доказателства,
хармонират с твърденията на страните и следва да се кредитират.
Съпрузите не общуват помежду си и никой от тях не е правил опит за
възстановяване на брачните отношения и на комуникацията между тях. След
раздялата ответникът има връзка с друга жена.
При това положение съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
Никой от съпрузите не е поискал съдът да се произнася относно вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
2
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване
на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК.
Като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила
фамилното си име от „Станкова“ на „Г.“ и процесуално надлежно е
инвокирала желанието си, намира, че искането е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде възстановено предбрачното й фамилно име Г..
Относно упражняването на родителските права и личните отношения с
ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
3
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за
интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е
актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна
уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от
5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК). Според практиката
на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение
№ 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при
възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на
всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността,
ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат
интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този
родител, който с оглед обстоятелствата е по- способен да полага грижи за тях.
Необходимо е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда
последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
4
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023г.,
IV г. о., ГК).
От брака на страните е родено едно дете – А Я.ова Г., ЕГН **********.
В хода на производството не е спорно, от изслушването на детето А
Я.ова Г., двамата родители и социалния доклад се установява, че след
раздялата на родителите детето живее с майката Л. С. Станкова и нейните баба
и дядо по майчина линия на адрес в гр. София, ...., където пребивават и към
приключване на устните състезания. Изслушано пред съда, детето заявява, че
желае да живее с майка си, изразява негативните си емоционални
преживявания от общуването с бащата по повод случай на вербална агресия
спрямо нея. Детето е общувало регулярно в периода на раздяла с
неотглеждащия родител в периода на фактическата раздяла между страните.
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе
предвид събраните в настоящото производство писмени доказателства,
социален доклад и от проведените изслушвания на страните и детето, от които
непротиворечиво се извежда, че след като ответникът е напуснал семейното
жилище през 2022 година, детето живее с майката, има изградена силна
емоционална връзка с нея и е налице разбирателство и привързаност между
тях, така и с родителите на ищцата, с които живеят в едно домакинство.
Майката е родителят, който е задоволява потребностите на детето, като от
финансова страна е подпомагана от своя брат. Тя работи по трудово
правоотношение и полага основни грижи за детето. Ответникът от
фактическата раздяла на страните също е бил запознат с ежедневните нужди и
потребности на детето, както и е осъществявал регулярно лични контакти с
дъщеря си. В този период ответникът е плащал по банков път суми от около
50 -100 лева месечно, както и заплащал стойността на карта за градски
транспорт на детето в размер на 15 лева месечно, закупил й е телефон, който
заплаща на изплащана, както и месечната такса за картата на дето.
От приложения социален доклад, приетите по делото гласни
доказателства, включително и заявеното пред съда от самото дете, следва
извод, че майката отглежда детето си адекватно и пълноценно. Детето
посещава училище и извънучебни занимания, както и имат изграден
приятелски кръг и се чувства добре при отглеждащия я родител. Съобразно
потвърдено от дете пред съда, при общуването й с бащата са налице чести
караници, включително сочи за случай, при който в спор с него преди около
година ответникът я обидил.
Ищецът Л. С. Г. желае и не е спирала да полага грижи за дъщеря си и
има възможност за помощ от своят брат и родителите си. Тя е трудово
ангажирана е и разполага с материални възможности за отглеждането им и
подходящи жилищни условия. От особено значение е, че детето изразява
желание да живее именно с майка си, с която демонстрира отношение на
разбирателство и изградена силна емоционална връзка. Същевременно от
страна на бащата липсва подход към детската емоционалност и поведението
му в общуването с детето предизвиква у нея негативни емоционални
преживявания, които имат за последица нежелание на детето да общува в
продължителен период от време с него, включително по време на пролетната и
5
лятната му ваканции. Установява се по делото, че бащата коментира с детето
въпроси, свързани с предоставяните от него средства за издръжката му,
изплащаните от него суми за ортодонтско лечение и вноски по ползвания от
нея телефон на изплащане, което е индиция за негативното му отношение към
алиментното му задължение за издръжка към детето.
Установеното по делото дава основание на съда да приеме, че е в
интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката, при
нея да бъде определено местоживеенето й, а с бащата - режим на лични
отношения. Това е така предвид по-високия родителски капацитет на майката,
по-добрата й връзка с детето, тя трябва да бъде определена за отглеждащ
родител, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения.
Съдът приема, че режимът на лични отношения между детето А Я.ова Г.
и бащата Я. З. Г. да бъде следният:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето - рождени дни, именни
дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
6
В годините, когато 6 май или 24 май е част от великденските празници,
детето прекарва празника (6 май или 24 май) с родителя, който има право да
прекара великденските празници с него.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока. Съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай
следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това
означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс
между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен
случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са
дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че ответникът е трудово ангажиран, като пред съда е
декларирал, че получава трудово възнаграждение от 2700 лева месечно, което
се потвърждава и от изисканите от съда справки относно доходите му.
Получаваният от ищеца месечен доход е около минималния за страната.
Не се установяват специални потребности на детето А Я.ова Г. извън
обичайните за възрастта й. Доколкото детето живее при майката, съдът,
намира че освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените
ежедневни грижи по нейното отглеждане и възпитание, които са неоценими в
пари. Съобразяването с този фактор, обуславя задължение за ответника да
осигурява по-голямата част от необходимата парична издръжка на детето.
Съдът взе предвид нуждите на детето, с оглед възрастта й- детето А
Я.ова Г. е на навършени 16 години, обичайните потребности на дете на тази
възраст, и предвид наличието на данни за получавани доходи от ответника,
включително и декларираните пред съда, намира, че нужната месечна
издръжка на детето А Я.ова Г. е в размер на 700 лева, от които 400 лева следва
да бъдат заплащани от ответника по иска в полза на детето А Я.ова Г..
Ето защо искът за издръжка се явява основателен до посочения размер
от 400 лева.
Издръжката трябва да бъде изплащана на детето чрез неговата майка и
законен представител до пето число на текущия месец, за който е дължима,
ведно с дължимата лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката.
Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни други алиментни
задължения, като задълженията му към НАП в размер на по 270,57 лева и по
договор за наем не са непосилни за него, предвид размера на получавания от
него доход. Ето защо съдът приема, че е във възможностите на ответника да
осигурява издръжка в посочения размер за детето си.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
7
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от момента на предявяване на
исковата молба - 03.11.2023 г., до окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Искът за осъждане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК на
ответника Я. З. Г. да заплати дължима от родител на ненавършилото
пълнолетие дете А Я.ова Г. месечна издръжка в размер на 400,00 лв. за минало
време, считано от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. /една година преди датата на
подаване на исковата молба/, е частично основателен.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че нуждите на детето
за исковия период се равняват на 600 лв. месечно, (предвид по-ниската й
възраст през него), като ответникът следва да посрещне сумата от 300 лв., тъй
като е имал незначително участие в грижите за отглеждането му. В тази връзка
съдът съобрази, че за релевантния период от 03.11.2022 г. до 03.11.2023 г.
ответникът е плащал парични суми в общ размер от 815 лева, както следва: на
09.01.2023 г. - сумата от 160 лева, на 08.02.2023 г. - сумата от 50 лева, на
15.02.2023 г. - сумата от 100 лева, на 01.03.2023 г. - сумата от 20 лева, на
07.03.2023 г. - сумата от 50 лева, на 13.03.2023 г. - сумата от 50 лева, на
03.04.2023 г. - сумата от 50 лева, на 03.07.2023 г. - сумата от 50 лева, на
08.09.2023 г. - сумата от 100 лева, на 12.10.2023 г. - сумата от 40 лева, както и
на 02.02.2023 г., на 01.03.2023 г., на 27.05.2023 г., на 01.07.2023 г., на
30.07.2023 г., на 05.09.2023 г., на 08.10.2023 г. - сумата от по 15 лева за месечна
такса за градски транспорт за ученик, на 22.11.2022 г. и на 28.12.2022 г. –
сумата от по 20 лева за месечна такса за градски транспорт за ученик.
Ответникът доказва да е престирал размер на издръжка, значително под
минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 СК, поради което следва извод,
че нуждите на детето са задоволени без участие на бащата за този период,
доколкото изплащаните от ответника суми са недостатъчни да покрият дори
минимални разходи, свързани с ежедневните потребности на детето.
Съдът приема, че за процесния период ответникът установява да е
заплатил сумата в общ размер от 815 лева, като в основата на изводите си
съдът не поставя документите, представени от ответната страна с молба от
04.04.2024 г., които не са приети по делото, доколкото са представени, след
като е даден ход на съдебното дирене и са събрани писмени и гласни
доказателства по делото, а не преди или непосредствено след приемане на
окончателния доклад по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 3
ГПК. Неотносимо в процесния случай се явява обстоятелството, че съдът
следи служебно за интереса на детето, тъй като фактите, за доказването на
които се ангажира доказателственото искане, ползват единствено ответната
страна. За установяване релевантните по иска обстоятелства са приети
множество други доказателствени средства, в т.ч., писмени и гласни
8
доказателства, изискани са справки за доходите на страните, както и са приети
изготвените във връзка с делото социални доклади, поради което интересите
на детето са охранени в достатъчна степен.
Съдът, съобразявайки възможностите на ответника предвид данните, че
е бил трудово ангажиран, доказателствата за месечния му осигурителен доход
и доказаните по делото разходи за нужди на детето през процесния период в
размер на 600 лева, съдът приема, че дължимата от ответника месечна
издръжка за периода от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. е 300 лв., или за
посочения период общият размер на издръжка е 3600 лева. Предвид
установените престации на издръжка от страна на ответника в общ размер от
815 лева, съдът приема, че до тази сума ответникът е изпълнил задължението
си.
Предвид това предявеният иск е основателен за сумата в общ размер от
2785 лева за процесния период от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 400 лв. месечно за
същия период, или до сумата в общ размер от 4800 лева.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 СК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно семейното жилище:
Поради липса на семейно жилище съдът не дължи произнасяне относно
ползването му.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр.
2 ГПК, разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на
40,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху определената
издръжка в размер на 615,32 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК (471,32 лв. дължими върху присъдената издръжка за бъдеще време за 896
дни и 144 лв. върху присъдената издръжка за минало време).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 30.03.2008 г. в гр. София,
между Л. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ...., и Я. З. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ,,,,, за което е съставен Акт за
граждански брак № 81/30.03.2008 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при Столична община, район „Възраждане“, като дълбоко и
непоправимо разстроен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
9
ПОСТАНОВЯВА след развода Л. С. Г., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име - СТАНКОВА.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права спрямо непълнолетното дете А Я.ОВА Г., ЕГН
**********, на майката Л. С. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на детето А
Я.ОВА Г., ЕГН **********, на адреса на майката Л. С. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата Я. З. Г., ЕГН **********, и детето А Я.ОВА Г., ЕГН
**********, съгласно който:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето - рождени дни, именни
дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
В годините, когато 6 май или 24 май е част от великденските празници,
детето прекарва празника (6 май или 24 май) с родителя, който има право да
прекара великденските празници с него.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
10
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК Я. З. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на А Я.ОВА Г., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Л. С. Г., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 400 лева до пето число на текущия месец, за
който е дължима, считано от 03.11.2023 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка, считано
от 03.11.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Я. З. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си А
Я.ОВА Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Л. С. Г., ЕГН **********, издръжка за минало
време за периода от 03.11.2022г. до 02.11.2023г. в общ размер на 2785 лева, на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен общ размер от 4800 лева за същия период.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
ОСЪЖДА Я. З. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
сумата от 615,32 лева - разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. -
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА Я. З. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. -
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11