Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер 1723 Година 11.02.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети февруари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6906 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът
намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и изготви писмен доклад (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с отговора писмени
документи, каквито с исковата молба не са представяни, с изключение на
представените с отговора платежни бележки, заповед от 23.11.2017 г. и писмо от
29.08.2011 г., защото са незаверени преписи, в който им вид съдът не може да ги
приеме, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК). Поради това
на ответника следва да се даде възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да ги завери, представи в оригинал или в официално заверен препис, ако
желае да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото.
Доколкото
ответникът вече е представил с отговора си удостоверение за заеманата от ищеца
длъжност за исковия период и ползвани отпуски поради временна
неработоспособност, е безпредметно съдът да се произнася по искането на ищеца
за задължаването му да ги представи, като следва това искане на ищеца да се
уважи частично в останалата му част, като се задължи ответника да представи на
вещото лице останалите посочени в същото искане по чл. 190 ГПК в исковата молба
графици и справки, тъй като са необходими за изготвяне на експертизата.
Следва
да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа
експертиза, която да даде отговор на поставените от него въпроси в исковата
молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта
на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК).
За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият
назначаването й ищец да го внесе, защото с нормата на чл. 126 ЗДСл същият е
освободен само от държавна такса, но не и от разноски за настоящото
производство (чл.
76 ГПК).
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
На
ищеца следва да се изпрати препис от отговора на ответника с приложенията към
него (чл. 312, ал. 2 ГПК). Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи
на страните, като им се укаже в едноседмичен срок от получаването му да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат
съответни процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на
указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И :
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.02.2020 г. от 9.40 часа.
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца
вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил
държавен служител в системата на М.. През претендирания период от 23.12.2016 г.
до 23.12.2019 г. полагал труд в О. на длъжност „-“ с местоизпълнение на
служебните задължения във В.. Естеството на работата му било такова, че полагал
труд през деня и през нощта, на смени по график на 24 часа, при което се
получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и
за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМ. в тази връзка. Съгласно чл.
176 ЗМ. брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се
състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На
следващо място, ЗМ. изрично бил разграничил заплащането за извънреден и за
нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 ЗМ. на
държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите
предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа.
Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМ.,
като съгласно ал. 1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМ.
работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на
извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМ. за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. действали две наредби,
имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от тях, която била актуална и към
момента, била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Тя била в сила от 02.08.2016 г.
и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в М.. Текстът на чл. 3,
ал. 3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла
предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в
сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл. 3, ал. 3 било
идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г. Преди процесния
период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М.. Според нейния чл. 8, за всеки отработен
нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на работниците и
служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0.25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния
чл. 31, ал. 2, било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 ч. и
06.00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две
разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се
превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по
0.25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било посочено по-горе, в
последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и № 8121з-776/29.07.2016 липсвала изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче,
съобразно съдебната практика, не означавало законово установена забрана за
преизчисляването на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен,
а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., която
следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.
В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните
часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен
за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Във
връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на
работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен
труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и
съответното му увеличаване с 50 % /чл. 187, ал. 6 ЗМ./, както и неизпълнение на
парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на
падежа й. Относно иска по чл. 86 ЗЗД - Организацията и разпределението на
работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън
редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121
з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от
Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно
изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой
часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира като труд извън
редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава
заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положеният труд извън редовното работно време от
държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през
който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от
Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с
протокол /приложение 6/“. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в
месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е
положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова
служба.“. В този смисъл работодателят, при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до
06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над
редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд било
положен, и съответно следвало същият да се заплати с дължимото му
възнаграждение за положен труд през месеца, следващ месеца, в който бил положен
извънредният труд. Работодателят бил изпаднал в забава от изтичането на месеца,
следващ месеца, в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия
месец дължал обезщетение за това, а именно: за 2016 г. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа: 1. През месец декеМ.и 2016
г., за периода 23.12.2016 г. до 31.12.2016 г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 2 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.06 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 6.09 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 12.18 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец януари 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.02.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 3.51 лева. За 2017 г. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа: 1. През месец януари 2017 г. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.03.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция дължал мораторна лихва в размер на 13.50 лева. 2. През месец февруари
2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на
13.09 лева. 3. През месец март 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец април 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.05.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 12.67 лева. 4. През месец април 2017 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 12.26 лева. 5.
През месец май 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017
г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 г., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на
11.84 лева; 6. През месец юни 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 48 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число
на месец юли 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2017
г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна
лихва в размер на 11.42 лева; 7. През месец юли 2017 г. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец август 2017 г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.09.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция дължал мораторна лихва в размер на 11.01 лева; 8. През месец август
2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец септеМ.и 2017 г. и работодателят изпаднал в
забава, считано от 01.10.2017 г., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 10.50 лева; 9. През месец
септеМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октоМ.и 2017 г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на
10.18 лева; 10. През месец октоМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 48 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число
на месец ноеМ.и 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.12.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 9.76 лева; 11. През месец ноеМ.и 2017 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец декеМ.и 2017 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 09.34 лева; 12.
През месец декеМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари
2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в
размер на 9.71 лева. За 2018 г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от
20.00 часа до 06.00 часа: 1. През месец януари 2018 г. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.44 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6.66 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 53.28 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 28-мо число на месец февруари 2018 г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.03.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция дължал мораторна лихва в размер на 9.71 лева; 2. През месец февруари
2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4.44 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.66 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 53.28 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 9.25
лева; 3. През месец март 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7.39
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59.12
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
април 2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 г., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в
размер на 9.81 лева; 4. През месец април 2018 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд в размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец май 2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.06.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция
дължал мораторна лихва в размер на 9.30 лева; 5. През месец май 2018 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.93 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 8.81 лева; 6.
През месец юни 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4.93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7.39 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59.12 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018
г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 г., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на
8.30 лева; 7. През месец юли 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец август 2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.09.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 7.79 лева; 8. През месец август 2018 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от него извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.93 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец септеМ.и 2018 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 7.30 лева; 9.
През месец септеМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7.39
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59.12
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
октоМ.и 2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 г.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна
лихва в размер на 6.79 лева; 10. През месец октоМ.и 2018 г. положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-во число на месец ноеМ.и 2018 г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.12.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция дължал мораторна лихва в размер на 6.30 лева; 11. През месец ноеМ.и
2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4.93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7.39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59.12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декеМ.и 2018 г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 5.79
лева; 12. През месец декеМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4.93 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 7.39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 59.12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец януари 2018 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.02.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 5.28 лева. За 2019 г. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа: 1. През месец януари 2019
г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.42 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 5.23 лева; 2.
През месец февруари 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8.13
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
март 2019 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 г., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в
размер на 4.68 лева; 3. През месец март 2019 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер в на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец април 2019 г. и работодателят изпаднат в забава,
считано от 01.05.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция дължал мораторна лихва в размер на 4.14 лева; 4. През месец април
2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 3.59
лева; 5. През месец май 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд в размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец юни 2019 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.07.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 3.06 лева; 6. През месец юни 2019 г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 2.51 лева. 7.
През месец юли 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8.13 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август
2019 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в
размер на 1.99 лева. 8. През месец август 2019 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото
му възнаграждение било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец септеМ.и 2019 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.10.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал
мораторна лихва в размер на 1.44 лева. 9. През месец септеМ.и 2019 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.42 лева,
а след увеличението с 50% било в размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец октоМ.и 2019 г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.11.2019 г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 0.88 лева. 10.
През месец октоМ.и 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8.13
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04
лева. 11. През месец ноеМ.и 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5.42 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8.13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 65.04 лева. За изчисляване на размера на обезщетението за забава използвал
достъпен в интернет калкулатор, а именно „Калкулатор БГ“, като видно от
описаното по-горе, като момент за изпадане в забава на работодателя била взета
първата дата на месеца, след месеца, последващ полагането на труд.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12.18 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 23.12.2016 г. до 31.12.2016 г.,
с 3.51 лева мораторна лихва от 01.02.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017
г. до 31.01.2017 г., с 13.50 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до
30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., с 13.09 лева мораторна лихва
от 01.04.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.,
с 12.67 лева мораторна лихва от 01.05.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2017
г. до 30.04.2017 г., с 12.26 лева мораторна лихва от 01.06.2017 г. до
30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., с 11.84 лева мораторна лихва
от 01.07.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.,
с 11.42 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.07.2017
г. до 31.07.2017 г., с 11.01 лева мораторна лихва от 01.09.2017 г. до
30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., с 10.50 лева мораторна лихва
от 01.10.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г.,
с 10.18 лева мораторна лихва от 01.11.2017 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.10.2017
г. до 31.10.2017 г., с 9.76 лева мораторна лихва от 01.12.2017 г. до 30.11.2019
г., сумата от 49.44 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.11.2017 г. до 31.11.2017 г., с 9.34 лева мораторна лихва от
01.01.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 49.44 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., с 9.71
лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 53.28 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г., с 9.25 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до 30.11.2019 г.,
сумата от 53.28 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд
от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., с 9.81 лева мораторна лихва от 01.04.2018 г.
до 30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., с 9.30 лева мораторна
лихва от 01.05.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г.,
с 8.81 лева мораторна лихва от 01.06.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.05.2018
г. до 31.05.2018 г., с 8.30 лева мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 30.11.2019
г., сумата от 59.12 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., със 7.79 лева мораторна лихва от
01.08.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., със 7.30 лева мораторна
лихва от 01.09.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.,
с 6.79 лева мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.09.2018
г. до 31.01.2018
г., с 6.30 лева мораторна лихва от 01.11.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от
59.12 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с 5.79 лева мораторна лихва от 01.12.2018 г. до
30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., с 5.28 лева мораторна лихва
от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 59.12 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.12.2018 г. до 30.12.2018 г.,
с 5.23 лева мораторна лихва от 01.02.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 65.04
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2019
г. до 31.01.2019 г., с 4.68 лева мораторна лихва от 01.03.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 65.04 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., с 4.14 лева мораторна лихва от
01.04.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 65.04 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., с 3.59
лева мораторна лихва от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 65.04 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2019 г. до
30.04.2019 г., с 3.06 лева мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г.,
сумата от 65.04 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд
от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., с 2.51 лева мораторна лихва от 01.07.2019 г.
до 30.11.2019 г., сумата от 65.04 лева за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., с 1.99 лева мораторна
лихва от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 65.04 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд за м. юли 2019 г., сумата от 65.04
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд за м. август
2019 г., сумата от 65.04 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд за м. септеМ.и 2019 г., сумата от 65.04 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд за м. октоМ.и 2019 г., сумата от
65.04 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд за м. ноеМ.и
2019 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда
до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявените от ищеца искове за главници е нормата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМ., а на исковете за мораторни лихви - нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата молба била
допустима, но неоснователна и като такава я оспорва както по основание, така и
по размер. През периода 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. ищецът заемал длъжността
- в О., т.е. ищецът бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.. През
това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за
посочения период по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал
служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице
полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положения
труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна била обоснована
настоящата искова претенция. Според ищеца по отношение на положения труд през
нощта, поради празнота в нормативната уредба, следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този
смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7
часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагал се коефициент 1,143.
При прилагането на упоменатия коефициент считал, че бил формиран извънреден
труд, който не му бил заплатен и претендирал неговото заплащане, както и лихва.
В процесния случай приложение намирали нормите на ЗМ.. Съгласно чл. 142, ал. 1
ЗМ. служителите на М. били: 1. държавни служители - полицейски органи и органи
по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. Изрично в ЗМ. бил уреден статутът на
категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по
трудово правоотношение КТ и ЗМ., а за държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1 бил приложим ЗМ.. Съгласно втората алинея на чл. 142 ЗМ. статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМ.. Това означавало, че за
държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намирали специалните
разпоредби на ЗМ.. Специалните разпоредби на ЗМ. и издадените въз основа на
него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.
изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители, не само относно работното време, но и цялостната,
регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМ. и подзаконовата нормативна
база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при
препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В
подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМ., тоест
налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл.
142, ал. 1, т. статутът се уреждал
единствено със ЗМ., без да било предвидено препращане към общото трудово
законодателство /КТ/. Целта на законодателя била именно със ЗМ. да се уреждал в
цялост статутът на държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ. със специален закон дерогирало
приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички
гражданскоправни субекти, а специалният – ЗМ., спрямо определен кръг субекти,
като в случая това било с оглед извършаваната от служителите в М. специфична
служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид
специфичната служебна дейност било оправдано прилагането на различен метод на
правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в М., който бил
различен от общата правна мярка. Посоченото било относимо не само по отношение
на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност,
основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски,
извънреден труд и други. В ЗМ. били налице множество делегиращи законови норми,
които възлагали уреждането на конкретни въпроси да станело с подзаконов акт и в
тази връзка била налице многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./
в М.. В конкретния случай относима била разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМ.,
която предвиждала редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи била издадена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в М., която била приложима за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и по § 86 от ПЗР на ЗИДЗМ. /ДВ бр.14/2015 г./ Съгласно чл. 3,
ал. 1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови
смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В
ал. 3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в М. да
полагат на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да
се обърне внимание следното: 1. Съгласно първото изречение на ал. 3 на първо
място допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждала се
възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00
ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00
ч.; 2. Във второто изречение на ал. 3 било предвидено и ограничението, а именно
нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.
187, ал. 3 ЗМ.. Тоест, в случая и законът, и наредбата, регламентирали по един
и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал
със ЗМ.. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на
определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата продължителност - 8
часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по
ЗМ., като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо
общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал. 1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица била до 7 часа. Именно въз основа и на последния текст и
съобразно относимата подзаконова база била обоснована претенцията на ищеца по
настоящото производство. Посоченият текст на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.. За тази категория служители
намирали приложение разпоредбите на ЗМ. и издадените въз основа на него
подзаконови актове, които били специални и дерогирали приложението на общите
трудови норми. Не можело да се говори за непълнота на нормативната уредба по
смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА в конкретния случай. Напротив изрично била уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМ., налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща
възможност за преизчисление на положения нощен труд в дневен. Прилагането на
разпоредби, които се отнасяли до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо
само, ако това отговаряло на целта на непълния акт. При положение че ЗМ. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ., то липсата на подобна
разпоредба на описаната в НСОРЗ не означавало непълнота, а неприложимост. Дори
самата последно посочена наредба в чл. 2, ал. 2 предвиждала нейната приложимост
само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМ. били държавни служители по служебно правоотношение, чиито
статут се уреждал със ЗМ.. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМ.. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон – ЗМ., нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в М. била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМ.).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се
извършело преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМ., която регламентирала специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМ. и работещи
на смени, което било недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на
нормативните актове. Видно от изложеното било, че с оглед характера на
служебното правоотношение на ищеца относно изчисляването на положения от него
труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМ. и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът
бил посочил, че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен
коефициент 1.143. Ограничението в Наредба № 8121з-776/2016 г. било служителите,
работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно
на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно
необосновано било препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време била
осем часа, а в наредбата, посочена по-горе, нормалната продължителност на
нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в
нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена
от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители
се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е. налице била специална
нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на
държавните служители в М., която изключвала общия ред. В ЗМ. в чл. 187, ал. 3,
законодателят бил определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не
била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с
която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. От изложеното
дотук следвало, че нямало основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМ. и издадената наредба в изпълнение на същия закон.
Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в М.
била 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМ.), а положеният труд през нощта бил 8 часа за
всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМ.) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМ. (чл. 187, ал. 3) било 8 часа: 8 часа,
което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа: 7 часа, което
било равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения
били уредени от ЗМ., какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в
рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а
се заплащал по смисъла на заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лева на час.
В този смисъл, че не било необходимо трансформиране на часовете положен нощен
труд, било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата
по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., възприето от докладната
записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в М.. Действително за период от около девет месеца,
който бил извън процесния и през който действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. (Обн.
ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие
с ЗМ.. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход
бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към
предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен. По
отношение на искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв, ищецът
претендирал, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следвало да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция била неоснователна. В чл. 176 ЗМ. изрично било посочено,
че възнаграждението на държавните служители в М. се състояло от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМ. били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях
в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМ. правил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1
ЗМ.. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМ.. В ал. 5 на същата
разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлявал работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която бил
посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, била
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1
и на двете заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част
от него между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.” В своята искова молба
ищецът не правил разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал
внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни
актове. В случая ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл.
187, ал. 6 ЗМ., като търсил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер,
получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не
му се следвало, защото по този ред се формирал размерът на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил този труд, който се полагал
от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя, и който труд попадал извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд, когато било в рамките на установеното работно
време, не се явявало извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8
часа не се преобразувало в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая
равен на 1), а се заплащало като нощен по смисъла на т. 1 от заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. За да имало извънреден труд и за да било налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа било по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден такъв.
Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явявала именно тези часове в повече, заплатени обаче
по реда за заплащане на нощния труд. При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършвало ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично
било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и
нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според
МТСП извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите
действително работели извън установеното за тях работно време, което не било
налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на
нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. ОДМ. - Стара Загора заплащала на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от
представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Ищецът подчертавал в
молбата си, че претендирал възнаграждение за положен нощен труд, а както вече
било посочено по-горе, размерът на последното се определял със заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и бил в размер на 0.25 лева на час или за част от него
положен труд между 22.00 и 6.00 ч. В този смисъл и следвало да се извърши
преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца
през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се
доказвало с представените от ответника към този отговор писмени доказателства -
платежни бележки за възнаграждението на ищеца. От исковата молба не ставало
ясно дали се твърдяло, че нощният труд, положен от ищеца, въобще не бил отчетен
и не бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията на ответника били,
че на ищеца редовно било плащано в процесния период както извънреден, така и
нощен труд, за което свидетелствали данните от горепосочените счетоводни
платежни бележки. За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително
заплащане по 0.25 лева на час, следователно не следвало да се прави
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи
дублиране на заплащането. Трудът, положен между 22.00 - 6.00 ч., следвало да
бъде отчетен само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се
трансформирал в дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска
допълнителни часове /извънреден труд/, поради трансформиране на нощния труд
като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за
нощен. Независимо от горното, дори и в случай че се приложи неотносимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следвало да се има
предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното
заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно
което превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това било така,
защото работникът или служителят не работил извънредно. Според писмото
получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създавали неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице
само, ако работниците и служителите действително работели извън установеното
работно време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата определяла правилото за превръщане на нощните часове в дневни с
използване на коефициент, целта на който била да определи възнаграждението
така, че когато работникът или служителят работил 7 часа през нощта, да
получавал възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилагало, тъй като според
Кодекса на труда била различна нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните служители в М.,
цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и на нощното
работно време, била 8 часа. Разпределението на работното време за заеманата от
ищеца длъжност било организирано в работни смени, определени в месечен график,
изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22.00 до 6.00 часа били отчетени
с протоколи, приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, изготвени от
специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор
„Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за
изплащане. През исковия период действали последователно подзаконови нормативни
актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017
г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл. 1, на които било изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22.00 часа и 6.00 часа на държавните служители се изплащало допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Предвид горното и
претендираният в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен
труд от 6 лева за час бил необоснован и недоказан. От изложеното в исковата
молба не ставало ясно дали се твърдяло, че нощен труд изобщо не бил отчетен и
съответно заплатен или че не били изчислени правилно часовете, положени от
ищеца, нощен труд и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така
положения нощен труд. С оглед на горното, щял да изрази допълнително становище
по отношение основанието и размера на иска след уточнение на исковата молба в
тази част. Към настоящия момент искът бил недоказан по основание и размер. На
ищеца били заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд,
положен през процесния период, отчетени с протокол приложение № 6 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд била неоснователна. По отношение на всичко изложено до тук
имало съдебна практика в тази насока, а именно решение № 197/07.10.2019 г. по
гр.д. № 786/2019 г., Г.К., VІ г.о. на ВКС, решение № 35/20.01.2020 г. по
в.гр.д. № 1110/2019 г. на Окръжен съд В., решение № 405/04.11.2019 г. по гр.д.
№ 548/2019 на Окръжен съд - Р.; решение № 2366/04.10.2019 г. по гр.д. №
5230/2019 на Районен съд - Б.; решение № 735/07.08.2019 г. по в.гр.д. №
1083/2019 на Окръжен съд - Б.; решение от 22.07.2019 г. по гр.д. № 2131/2019 г.
на Районен съд - П.; решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2283/2019 г. на
Районен съд - В. и др. В тази насока била и правната консултация на проф. В.М.
относно прилагането на чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗМ. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в М. във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ. и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен. Претенцията за лихви имала акцесорен характер и била в пряка зависимост
от дължимостта на главницата. В настоящия отговор били изложени основания за
недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд),
поради което и претенцията за лихви се явявала неоснователна. От друга страна,
ако съдът не приемел изложеното, то следвало да се вземе предвид, че
претенцията за лихви била обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че
работодателят бил изпаднал в забава от изтичането на месеца, в който бил
положен труда, и от първо число на следващия месец се дължало обезщетение за
забава, в случая месечно.Тъй като по настоящото дело се твърдял положен и
незаплатен от страна на работодателя извънреден труд, то същият не би могъл да
се генерира месечно. Отчитането на труда за служителите, работещи на смени,
било на тримесечен период, като съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. работното време на държавните служители, работещи на
смени, се изчислявало и отчита в часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно
чл. 23, ал.1 за отработеното време от държавните служители, работещи на смени,
за отчетния период се изготвял протокол. Изложеното водило до извода, че
полагане на извънреден труд от страна на ищеца би могло да се установи едва в
краят на тримесечния период, при положение че служителят е надвишил
тримесечната норма /установената нормална продължителност на работното време за
тримесечния период/. В подкрепа на посоченото били и разпоредбите на чл. 14,
ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от цитираната наредба. Съобразно разпоредбата на чл. 33,
ал. 1, то заплащането на твърдения положен извънреден труд, вследствие от
преобразуването на нощен труд в дневен с коефициент 1,143, следвало да се
осъществи в месеца, следващ отчетния период. С оглед на изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразени с размера на отхвърлената искова
претенция.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже твърдените в отговора
му обстоятелства, тъй като на тях е основал възраженията си срещу
основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от:
удостоверение УРИ: 349000-1196/17.01.2020 г., справка за въведени болнични
листи и вида обезщетение за временна неработоспособност от 01.12.2016 г. до
20.01.2020 г., писмо рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г., правна консултация по прилагането
на чл. 187, ал. 1, вр. ал. 3 ЗМ., заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., докладна
записка № 8121р-20741/30.04.2015 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно това искане
на ответника В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за приемане като писмени доказателства и на
представените с отговора му платежни бележки от 20.01.2020 г. – 38 броя,
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011 г.,
защото са незаверени копия, в който им вид не могат да бъдат приети, като годни
писмени доказателства по делото, КАТО дава на ответника възможност, най-късно в
срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да ги завери, представи в оригинал или в официално
заверен препис, ако желае да бъдат приети, като годни писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да представи на вещото лице
необходимите за изготвяне на експертизата заверени преписи от графиците за
положения от ищеца труд за исковия период, справка за положения от него за
същия период труд по график от 22 часа до 6 часа и справка за ползвания от него
за същия период платен годишен отпуск, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето им в
този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя В.Е.Н.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при
ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички поставени от ищеца въпроси към тази
експертиза в исковата му молба, при депозит в размер на 50 лева, вносим от
ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в
дадения му срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА
на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо
производство”, по реда на което не може да се предявяват насрещни искове, да се
привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда в настоящото разпореждане, ще загубят възможността
да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ЗА
НАСРОЧЕНОТО съдебно заседание да се призоват страните, както и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към
него.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: