О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.03.2019
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на тринадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 2290 по описа за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.Н.Л.
*** и ТП на НОИ – Варна, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е работил в периода от 01.01.2005
г. до 31.05.2018 г. като служител в структурите на МВР, като след 31.12.2004 г.
е положил 1751 часа извънреден труд, който да му се признае за трудов и
осигурителен стаж.
Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР. Заявява, че
на 29.06.2018 г. му било издадено удостоверение за класиране и пенсия от
ОДМВР-Варна, в което не били отразени коректно часовете положен извънреден труд
за периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2018 г. Посочва,
че обжалвал удостоверението по реда на АПК пред министъра на вътрешните работи,
но не получил отговор, поради което подал жалба пред Административен съд –
Варна. Тази жалба била оставена без разглеждане, като в мотивите си съставът на
АС-Варна приел, че наличието на осигурителен стаж в размер по-голям от посочения
от ОДМВР-Варна следва да се установи в производство по реда на чл. 1, ал. 1, т.
2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
С Разпореждане № 7862/21.02.2019 г. производството по
делото е оставено без движение , като на ищеца е указано да посочи изрично дали
документите, въз основа на които може да бъде установен твърденият действителен
трудов и осигурителен стаж, са загубени или унищожени, като в случай на
положителен отговор – да представи удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
С уточняваща молба с вх. № 17104 от 07.03.2019 г. ищецът
е преформулирал петитума на предявения иск, както следва: да се приеме за
установено по отношение на ТП на НОИ – Варна, че ищецът е работил в периода от
01.01.2005 г. до 31.05.2018 г. като служител в
структурите на МВР, като след 31.12.2004 г. е положил 1751 часа извънреден
труд, който да му се признае за осигурителен стаж. Изрично ищецът е заявил, че
се отказва от иска спрямо ОДМВР-Варна.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
ЗУТОССР предвижда специален процесуален ред за
установяване на трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 2, ал. 2 във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 2 от закона по този ред е допустимо установяване на осигурителен
стаж по отношение на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
/в т. ч. държавни служители по ЗМВР, какъвто е ищецът/. Особена процесуална
предпоставка за предявяване на иска се явява удостоверението по чл. 5 ЗУТОССР, че
документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или
изгубени. Последното се издава от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, а в случай че той е прекратил дейността си без правоприемство
– от съответното териториално поделение на НОИ.
Недопустимо е установяване на трудов и осигурителен стаж
в случаите, когато са налични документите, които го удостоверяват. В тази
връзка именно е поставено и изискването за представяне на удостоверение по чл.
5 ЗУТОССР. В подкрепа на изложеното е установената съдебна практика – виж напр.
Определение № 41 от 15.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 489/2012 г., IV г. о.,
ГК; Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV
г. о., ГК; Решение № 217 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г.
о., ГК.
Съобразно наведените от ищеца твърдения в разглеждания
случай документите, установяващи неговия осигурителен стаж не са нито загубени,
нито унищожени. Последният изразява несъгласие с часовете, положен извънреден
труд, отразени в издаденото му удостоверение от ОДМВР-Варна, поради което
претендира установяване на осигурителен стаж в по-голям размер. Следователно не
е налице никоя от хипотезите, обуславящи приложението на производството по
ЗУТОССР. По делото не е представено и удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР.
Приложеното към исковата молба удостоверение, издадено от ТП на НОИ-Варна, се
установява единствено, че разплащателните ведомости и трудовоправни
документи на структурите на ОДМВР-Варна, в които ищецът е работил, не са приети
в ТП на НОИ. Последното обаче не означава, че същите са загубени или унищожени.
Предвид така изложените съображения предявеният иск се
явява недопустим, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 2290 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на ищеца чрез процесуалния му
представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: