Определение по дело №47436/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2025 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20241110147436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9017
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110147436 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. И. срещу „**,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „** на основание чл. 211, ал. 1
от ГПК е предявен насрещен иск срещу **
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК М. А. И. е подал отговор на насрещната
исковата молба.
Страните с и с насрещната искова молба страните са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С насрещната исковата молба „** иск е поискал да бъде допусната
съдебно-счетоводната експертиза с поставени в исковата молба задачи, което е
допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа
страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. от 14:45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, на М. А. И. – преписи и от отговорите на исковата молба и
приложенията подадени от „** и „**, на „** -препис от отговора и
1
приложенията подаден от М. А. И..
ПРИЕМА представените с исковата молба и насрещната искова молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в първоначалната искова молба и в насрещната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв., вносим от „** в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза П. А. Д..
Вещото лица да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. А. И.
срещу „** за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
5166244 от 09.07.2024 г., поради противоречието му със закона.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД от М. А.
И. срещу „** за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
гаранция № 5166244 от 09.07.2024 г. поради противоречието му със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и „** на 09.07.2024 г. е сключен договор за
паричен заем № 5166244 за сумата от 1500 лв., като общата сума за връщане е
1687.92 лв. на 13 вноски. На същата дата е сключен и договор за предоставяне
на гаранция с „** по силата на който се дължи възнаграждение в размер на
704.08 лв. или 54.16 лв. за всяка вноска. Твърди, че в договора за заем липсва
ясно разписана методика за изчисляване на ГПР в нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, както и че не се установява какви компоненти са включени в него.
Поддържа, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като
дължимата сума по договора за гаранция не е включена в ГПР. Твърди, че с
договора за гаранция не се цели обезпечаване на договора за кредит, а печалба
за „**, който е свързано лице с „**. Навежда аргументи за заблуждаваща
търговска практика. В условията на евентуалност сочи, че разпоредбата на чл.
4 от договора за заем, регламентираща задължение за обезпечение, е нищожна
като накърняваща добрите нрави. Посочената клауза според ищеца води до
нееквивалентност на престациите и несъответствието цели обогатяване на
кредитодателя. Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП и не позволява да се преценят икономическите последици от
изтегления заем. Посочва се, че единствената причина за сключването на
договора за гаранция бил да обезщети кредитора от неплатежоспособността
на длъжника, което било в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Моли съда да уважи
2
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен. Поддържа, че в
договора за заем не се съдържа задължение за сключване на договор за
гаранция, както и че няма законово задължение да се сочи методиката за
формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и клаузите по него са
действителни и съответстват на изискванията по чл. 11 ЗПК, в т.ч. т.10 от него.
Сочи, че в ГПР били включени всички разходи по кредита. Не е налице
заобикаляне на изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не
е елемент от общия разход и липсва заблуждаваща търговска практика, за
което излага доводи. Сочи, че договорът за заем отговаря на изискванията по
чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е имал възможност да избира между три
обезпечения. Поддържа, че условията по договора са били предоставени
предварително на ищеца и той е имал възможността да се запознае с тях.
Оспорва наличието на неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен. Поддържа, че
договорът за гаранция е действителен. Сочи, че дружеството отговаря на
законовите изисквания за сключване на гаранционни сделки. Според
ответника договорът е извън приложеното поле на ЗПК и твърдените
нарушения на този закон са ирелевантни, като това обстоятелства не се
променя от свързаността между дружествата ответници. Поддържа, че
възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в общия
разход по кредита. Оспорва наличието на противоречие с добрите нрави, като
твърди, че са спазени принципите за справедливост и добросъвестност.
Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са несъстоятелни
и неаргументирани. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД от „** срещу М. А. И. с искане ответникът да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща
представляваща главница по договор за паричен заем № 5166244 от 09.07.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 07.12.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от
187.92 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.07.2024 г.
до 06.01.2025 г., а в условията на евентуалност иск се предявява иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК за
сумата от 1500 лв., представляваща чистата стойност на кредита по
недействителен договор за паричен заем № 5166244 от 09.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.12.2024 г. до окончателното изплащане.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 09.07.2024 г. между „** и
М. А. И. бил сключен договор за паричен заем № 5166244 от 09.07.2024 г., в
3
резултат на който на ответника му бил предоставена сумата от 1500 лв.
Съгласно договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил 187.92
лв., като кредитът е следвало да се върне чрез на 13 бр. равни двуседмични
вноски.. Излагат се твърдения, че ответникът не бил извършил плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК М. А. И. е подал отговор на насрещната
исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че вземанията
били недоказани.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД срещу „** е да докаже сключването на договор за паричен
заем № 5166244 от 09.07.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, е нищожен на твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за
което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД срещу „** е да докаже сключването на договор за
предоставяне на гаранция о № 5166244 от 09.07.2024 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за
което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да докаже възникването на валидно облигационно
отношение по договор за паричен заем № 5166244 от 09.07.2024 г., въз основа,
на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница възнаградителна лихва са станали изискуеми.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между ** и М. А. И. бил сключен договор за паричен заем
№ 5166244 от 09.07.2024 г. за сумата от 1500 лв., както и че между М. А. И. и
„** бил сключен договор за поръчителство № 5166244 от 09.07.2024 г.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
клаузи, съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
4
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5