Р Е Ш Е Н И
Е
………./15.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина *****а
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка *****а,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 700 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 11390/10.02.2020г. на
„Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника
адв. В.М., срещу решение № 277 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело № 12073/2019г.
на Варненския районен съд, ХІV-ти състав,
с което е прието за установено, че Г.К.Г., ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сума в размер на 6176,05лв.,
претендирана по фактура от 26.07.2019г. за доставена и потребена ел.енергия за
периода 13.07.2017г. – 12.07.2018г., по партида с кл.№ **********, аб.№
********** за обект на потребление в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.211, вх.3, ет.1, ап.61, съгласно
становище на ЕРП „Север“ от 23.07.2019г. за начисляване на ел.енергия по КП №
1722/18.07.2019г. на БИМ, на осн.чл.124 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Г.К.Г. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 6176,05 лева, претендирана от ответника по
фактура от 26.07.2019г. за доставена и потребена ел.енергия за периода
13.07.2017г. – 12.07.2018 г., по партида с кл.№ **********, аб.№ ********** за
обект на потребление в гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.211, вх.3, ет.1, ап.61.
Ищецът намира процесната сума да е начислена
без основание от ответника, тъй като начисленото количество ел.енергия не е
консумирано от абоната. Излага, че всички начислени и дължими суми до подаване
на исковата молба са заплащани в срок от абоната. Моли за уважаването му и
за заплащане от страна на ответника на
разноски за производството.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответникът
оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищцата
е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и
консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не
било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било
фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за
технологични разходи на електроенергия, която реално била доставена на ищците и
отчетена от процесния електромер.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.211, вх.3, ет.1, ап.61, отчитан по абонатен № ********** и клиентски № **********.
От
констативен протокол № 1202276
се установява, че на 12.07.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД
са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищцата.
При проверката е констатирано наличието на запис в невизуализиран на дисплея на
електромера регистър. Средството за търговско измерване е демонтирано,
поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели.
Процесният
електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Варна.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
1722/18.07.2019г., в който е отразено, че е установена намеса в тарифната схема
на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия.
Със
становище от 23.07.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел.
енергия в размер на 33130 кВтч, от които 32041кВтч за периода от 13.07.2017г.
до 30.06.2018г. и 1089 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 12.07.2018г. по посочените
по-горе клиентски и абонатен номер, водени на името на ищцата. В становището е
посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта
на електромера.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е
издало фактура № ********** от 26.07.2019г. за сумата от 6176,05 лева, с
получател Г. Констатинова Г..
От
заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза се
установява, че че процесният електромер е от одобрен тип, произведен с фабрични
настройки да показва по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и
1.8.2. Към датата на проверката не е изтекъл
6-годишния срок за метрологична годност на електромера от годината на
производството му, поради което не е преминавал последваща проверка. Наличието
на показания в регистър 1.8.3 води до извод, че ел.енергията е преминала през
електромера, но експертът не може да отговори кога е станало това и по коя
тарифа – дневна или нощна. В заключението е посочено, че от констативните
протоколи на електроразпределителното дружество и на БИМ е установена намеса в
тарифната схема на електромера чрез прехвърляне на ел.енергия в скрит регистър.
Вещото лице сочи, че не е възможно да се установи в кой часови диапазон е
започнало натрупването на показания в скрития регистър.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 12.07.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 23.07.2019г. Следователно, липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране,
така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от от 6176,05 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 13.07.2018г.
до 12.07.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 630 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, под минималния такъв /638,80
лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. /в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие/.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 277
от 20.01.2020г., постановено по гр.дело № 12073/2019г. на Варненския районен
съд, ХІV-ти състав,
с което е прието за установено, че Г.К.Г., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сума в размер на 6176,05лв., претендирана по фактура от 26.07.2019г. за
доставена и потребена ел.енергия за периода 13.07.2017г. – 12.07.2018г., по
партида с кл.№ **********, аб.№ ********** за обект на потребление в гр.Варна,
ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.211, вх.3, ет.1, ап.61, съгласно
становище на ЕРП „Север“ от 23.07.2019г. за начисляване на ел.енергия по КП №
1722/18.07.2019г. на БИМ, на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 630
лв. /шестстотин и тридесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: