№ 1078
гр. Пазарджик, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220105230 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление град С, ул. “Д. Х.“№52-54, представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. срещу Е. И. М. с ЕГН ********** от село М.
К., община Б., ул.“Д. и. п.“№41, в обстоятелствената част на която се твърди, че на
31.10.2022г страните са сключили договор за потребителски кредит №720031255149, по
силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника сума в размер на 10 000лв.
Договорът е сключен при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент 41.13% /
чл.9 от договора/, годишен процент на разходите -48.30%/ съгласно чл.10 от договора. Общо
дължимата сума по кредита е 20 779.99лв. като ответникът се задължил да върне кредита на
49 месечни погасителни вноски , от които 48 вноски по 424.08лв.и последна изравнителна
вноска в размер на 424.15лв. Падежът на първата погасителна вноска е 15.12.2022г , а на
последната – 15.12.2026г.Твърди се, че месечната вноска е формирана от два компонента :
главница и договорна лихва. Твърди се, че ГПР е изчислен при отчитане на следните
допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на
договора, 2/ договорът се остане в сила за целия първоначално уговорен срок като страните
изпълняват точно задължението си по него, 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца
, всеки от които с 30 дни независимо дали годината е високосна4 / приема се ,че лихвения
процент и другите разходи / такси и комисионни , ако има такива/ за неизменни спрямо
техния първоначален размер.
Твърди се, че ответникът- длъжник по договора е допуснал просрочие при изплащане
на следните дължими вноски с падеж 15.03.2023г , 15.04.2023г, 15.05.2023г , поради което
кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост , което е получено лично от
1
длъжника на 24.06.2024г , считано от която дата е настъпила пресрочната изискуемост на
целия кредит.
Твърди се, че на 25.07.2024г ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК
срещу ответника. Било е образувано ч.гр.д.№3180/2024г по описа на РС-Пазарджик.
Издадена е заповед по чл.417 от ГПК за следните суми: главница в размер на 9 834.53лв.,
договорна лихва в размер на 4 914.81лв.за периода 15.03.2023г.до 24.06.2024г. и 646.96лв.
обезщетение за забава за периода 15.03.2023г до 11.07.2024г. Твърди се, че заповедният съд е
дал възможност на ищеца да предяви иск настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в
размер на 9 834.53лв., договорна лихва в размер на 4914.81лв. за периода 15.03.2023г до
24.06.2024г и обезщетение за забава в размер на 646.96лв. за периода 15.03.2024г до
11.07.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по гр.д.№4180/2024г по
описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените
в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор,с който се оспорва предявения иск. Твърди се ,че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК поради
нарушение на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от същия закон. Поддържа се, че в договора е посочен
годишен лихвен процент 41.15%, който размер е твърде висок и противоречи на
добритенрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва . Твърди се, че е
налице и нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, тъй като годишния процент на разходите е
посочен като абсолютна стойност като липсва ясно разписана методика кои точно
компонентни са включени в него и как е формиран. На следващо място се противопоставя
възражение, че процеснитя договор за кредит е изготвен на шрифт по-малък от 12, поради
което е недействителен и на основание чл.10 от ЗПК. Моли се съда да отхвърли предявения
иск.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От същия, чрез
пълномощника му, е подадено писмено становище ,с което се поддържа направеното с
отговора оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№3180/2024г по описа на Районен съд Пазарджик в
2
полза на ищцовата банка „Т. Б. А. Б. “ЕАД против ответника Е. И. М. е издадена Заповед за
изпълнение №1850/29.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : главница в размер на
9834.53лв., ведно със законната лихва за периода от 25.07.2024г до изплащане на вземането,
сумата от 4 914.81лв. договорна лихва за периода от 15.03.2023г. до 24.06.2024г., сумата от
646.96лв. обезщетение за забава от 15.03.2023г до 11.07.2024г. В заповедта за изпълнение, а
и в заявлението изрично е вписано, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит №720031255149/31.10.2022г.В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба,
инициирала производството по делото пред районния съд.
Оттук следва извода, че процесуалните предпоставки за допустимост на
установителните искове по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило
заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.
Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, респективно заявителят в срок е
предявил иск за установяване на вземането си.
От представените по делото писмени доказателства/ договор за потребителски
кредит №720031255149, Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за
потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“ЕАД, заявление –декларация за установяване на
договорни отношения , се установява, че на 31.10.2022г. между „Т. Б. А. Б.“ЕАД / в
качеството на кредитор/ и ответника Е. И. М. е сключен договор за потребителски
кредит№720031255149, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника потребителски кредит в размер на 10 000 Заемът е следвало да бъде погасен на 49
месечни погасителни вноски, от които 48 в размер на 424.08лв. и една последна
изравнителна вноска в размер на 424.15лв., включващи главница и договорна лихва.
Падежът на първата погасителна вноска е на 15.12.2022г , а на последната на 15.12.2026,
съгласно приложен погасителен план неразделна част от договора/. Общо дължимата сума,
която кредитополучателят е следвало да върне по този договор е 20 779.99лв. Договорът е
сключен при следните параметри – годишен лихвен процент 41.13% и годишен процент на
разходите -48.30%. Съгласно чл.15.1 от договора при допуснато от потребителя просрочие
на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие- от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата.
Съгласно чл.16.2 от договора при пълно или частично просрочие при изплащането на
три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план
към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху
цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява
законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с
изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и
3
контакти, посочени съответно в чл.3 и чл.4 от договора.При промяна на адресите,
съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а
при невъзможност – незабавно след промяна на адреса. Съгласно чл.25.11 от договора
всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за
получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за
кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните. Тук е мястото да се посочи, че между страните не е
било спорно, а и от констатациите, извършени от вещото лице, е видно, че сумата по кредита
от 10 000лв. е преведена по банковата сметка на ответника на 31.10.2022г. като в банковото
извлечение като основание е отразено усвояване на кредит в размер 10 000лв. Вещото
лице е установило,че по процесния договор ответникът е извършил плащания в общ размер
на 968.56лв. и с тях е погасена главница в размер на 165.47лв./ с падежни дати 15.12.2022г и
15.01.2023г и договорна лихва в размер на 803.09лв.Размерът на останалите незаплатени
месечни вноски по процесния договор към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК към 25.07.2024г. по компоненти главница, договорна лихва и обезщетение за забава
при настъпила предсрочна изискуемост , считано от 24.06.2024г. са в общ размер на
15 029.70лв. в т.ч. 9834.53лв. главница, 4 933.14лв. договорна лихва за периода от
15.03.2023г до 24.06.2024г. и 262.03лв. обезщетение за забава за периода 15.03.2024г до
25.07.2024г. Експертизата заключава, че в ГПР от 48.30% са включени главницата и
договорната лихва.
Поради изпадане на длъжника в забава чрез просрочие на три погасителни вноски с
падежи съответно на 15.03.2023г. 15.04.2023г и 15.05.2023г. договорът за кредит е обявен от
ищеца за предсрочно изискуем. Видно от съдържащото се в заповедното производство/ лист
21/ уведомление за предсрочна изискуемост банката е изпратила до ответника уведомление
за предсрочна изискуемост на вземането на посочения в договора адрес за кореспонденция
и съгласно отразеното в приложената обратна разписка/ лист 20 от заповедното
производство/, уведомлението е получено лично от ответника на 24.06.2024г като този
релевантен факт не бе спорен между страните.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.
Вещото лице е констатирало, че текстът на стр.1 и 2 от процесния договор е изписан на
шрифт 12 pt. На стр.3 от документа – за частта „погасителен план“ е използван шрифт от
семейство „Калибри /Calibri“ и размер 10 pt. На лист 4 са налични същия шрифт и размер.
Текстът на страници от 5 до 20 е изписан на шрифтове от семейство Arial Narrowи размер 12
pt.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК положителен установителен
4
иск с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК
Безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно визираната правна
норма договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.По силата на чл.9, ал.3 от ЗПК ответникът Е. М. има качеството на
потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ЗЗП. Доколкото в случая се
касае за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият
тази материя Закон за потребителския кредит предвижда редица императивни разпоредби,
за спазването на които съдът е задължен да следи служебно/ според задължителните
указания ,дадени в т.1 на ТР№1/2013г от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГТК на
ВКС/.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието му, установени в защита на потребителя, а именно изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9 от същия закон. Изрични
доводи за недействителност на договора за потребителски кредит са изложени своевременно
от ответника с отговора на исковата молба и касаят уговорката за възнаградителна лихва,
тази за годишния процент на разходите. Ответницата също така е инвокирала довод за
недействителност на процесния договор за кредит, заявявайки, че не е било спазено
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК , касаещо размера на шрифта на писменото съглашение.
Възражението за нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК е
неоснователно. Съгласно чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент , ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. Така поставените нормативни изисквания са свързани с
възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент . В настоящия
случай лихвеният процент е уговорен като постоянна, а не променлива величина , поради
което е достатъчно в договора да бъде посочен размера на същия, което в случая е сторено
и лихвеният процент е 41.13%. Не може да бъде споделено възражението в отговора на
исковата молба, че клаузата за договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва ,поради което е нищожна като противоречаща на добрите
нрави.Разрешението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва е релевантно преди приемането на чл.19, ал.4 и ал.5
5
от ЗПК/ в сила от 23.07.2014г./ Преди приемането на законовоустановен размер на годишния
процент на разходите по потребителските кредити не е съществувал нормативен текст,
регулиращ оскъпяването на кредита. Към настоящия момент е налице нормативен текст
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК , който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита-
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута , опредЕ. с постановление на МС на
РБългария. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка
от кредитодателя , като единствено условие е същата, заедно с другите елементи на ГПР
общо да не надвишава максимално допустимия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
съответствие с горевизираната императивна правна норма в процесния договор е
инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Липсата обаче на подробна разбивка на всяка
една от погасителните вноски не нарушава правата на ответника- потребител. Ето защо
съдът намира, че инкорпорирания в договора за кредит погасителен план има изискуемото
от законодателя съдържание. Прието е в решение на ВКС по гр.д.№3253/2021г , че
отговорите на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на нормите на
чл.11, ал.1т.11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно пар.2 от ДР този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008г.В т.10, параграф 2, буква“з“ от Директивата се предвижда ,че в договора за
кредит трябва да се посочат само размерът, броя и периодичността на дължимите
погасителни вноски и когато е уместно , редът на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква“и“ и параграф 3 от Директивата само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решение на Съда на Европейския
съюз от 09.11.2016г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s.срещу Klara Biroova е дадено
тълкуване на чл.10, параграф 2, букви“з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да се
тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата. Съгласно
чл.633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия
състав. Ето защо само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предоставени извлечение под формата на погасителен план.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че процесният договор за
кредит не е съобразен с императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК.
6
Според чл.10, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит се изготвя на
хартиен или друг траен носител като всяка от страните получава екземпляр от договора за
кредит. Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга
националните правила , отнасящи се до действителността на сключването на договорите за
кредит. Следователно, извън въведеното с директивата изискване за форма“ на хартиен или
друг траен носител“, държавите –членки не са ограничени да поставят допълнителни
условия за действителността на договора.В чл.22 пар.1 от същата Директива е разписано, че
доколкото Директивата съдържа хармонизирани разпоредби държавите-членки могат да не
запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Дали
постановеното в ЗПК изискване по отношение на големината на шрифта се допуска от
цитираните разпоредби на Директивата се е произнесъл изрично СЕС с определение на съда
от 14.04.2021г.по дело С-535/20/“БНП Парибъл Пърсънъл Файненс“С.А. Париж срещу
Т.Г.М./ като е прието, че чл.10 пар.2 и чл.22 пар.1 от Директивата допускат националната
правна уредба да налага всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г.и приложима към процесния
договор, разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се предоставят в еднакъв по вид формат и размер шрифт- не по-малък от 12 в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора. С параграф 2 от ДР на ЗПК е
постановено, че този закон въвежда разпоредбите на директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008г.
Безспорно е установено от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че
съдържанието на процесният договор за кредит в едни свои части е изготвено на шрифт 12
pt, а в други свои части и конкретно погасителния план, който е инкорпориран в текста на
процесното писмено съглашение и е неразделна част от него е изготвен на шрифт 10pt. При
това положение няма как да се приеме, че е спазено императивното изискване на чл.10, ал.1
от ЗПК.
Ето защо съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря
на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.
На следващо място настоящият състав намира, че процесният договор не е съобразен
и с императивната норма на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита на потребителя, настоящи или бъдещи/ лихви, други преки и косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
7
кредит. Легалната дефиниция на понятието „ общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в пар.1 т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси , възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси .
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,т.10
от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и общата сума, дължима по
кредита.Годишният процент на разходите/ГПР/ е посочен в размер 48.30%, но липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при
формирането му. В процесния договор ГПР е посочен като глобална величина/ абсолютна
стойност/. Не става ясно кои компоненти точно са включени в това стойностно изражение
от 48.30%. Не е ясно как точно фиксираната лихва от 41.13% се съдържа и как е изчислена
по отношение на общия ГПР. Целта на нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя
да се предостави пълна,точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Поради това в договора не е достатъчно само цифровото
посочване какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формирането на ГПР.Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК годишния процент на разходите.
Необходимостта на изискването за съдържанието на ГПР е обоснована в съображение
19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г
относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на директива 87/102/ЕО на Съвета
/ОВ L133/66 от 22.май 2008г./. Според Директивата потребителят трябва да разполага с
възможността да вземе своите решения при пълно знание за фактите, след като е получил
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно задълженията
си, преди да бъде сключен договора за кредит. Тази информация следва да включва по-
специално годишния процент на разходите, приложим по кредита и определян по еднакъв
начин навсякъде в Общността.С оглед да се насърчи установяването и функционирането на
вътрешния пазар и да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в
Общността, е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията, отнасяща се до
годишния процент на разходите навсякъде в общността.
От изложеното се извлича извод, че целта на Директивата е посредством посочване
на ГПР на потребителите да бъде предоставена ясна и точна информация за цената на
8
кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да направят информиран избор.
Доколкото ГПР е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит
и е особено важен за интересите на потребителите,неправилното му посочване съставлява
основание за недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК, във вр.с чл.11, т.10
от ЗПК , тъй като на практика на потребителя не му е била предоставена необходимата му
информация.
Предвид изложеното настоящият решаващ състав приема, че поради неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК процесният договор за потребителски
кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Последиците от тази
недействителност са уредени в чл.23 от ЗПК , според която норма, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
Безспорно е установено в хода на съдебното дирене от изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, че по въпросния договор за кредит реално усвоената от Е. М. сума е
10 000лв., която сума дефакто е чистата сума, подлежаща на връщане. Извършените от
ответника плащания по този договор са в общ размер на 968.56лв.,които следва да се
отнесат към погасяване на главницата,, поради което непогасената част от главницата
възлиза на сумата от 9 031.44лв. Ответницата не твърди да е погасила тази сума и не е
ангажирала такива доказателства. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца следва да
бъде признато вземане за главница в размер на 9031.44лв., представляващо чиста стойност
на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението-25.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
9 031.44лв. до претендираната главница в размер на 9 834.53лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Като недължими с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК на отхвърляне подлежат и
претенциите за договорна лихва в размер на 4 914.81лв. за периода от 15.03.2023г.до
24.06.2024г. и за обезщетение за забава в размер на 646.96лв. за периода 15.03.2023г. до
11.07.2024г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни съразмерно
уважената и отхвърлената час от иска.Двете страни своевременно/ ищецът с исковата
молба, а ответникът с писменото становище,депозирано преди последното заседание по
делото / са направили своите искания за разноски. Съгласно т.12 от ТР№4/2013г на ОСГТК
на ВКС съдът се произнася и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът е направил в исковото производство разноски в общ размер от 1232лв./ от
които ДТ 332лв и за вещи лица 900лв./. Ищцовото дружество е представлявано от
юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за исковото юрисконсутлско
възнаграждение в размер на 300лв., вземайки предвид материалния интерес по делото,
9
извършената по обем процесуална дейност от юрисконсулта- депозиране на искова молба
,направени доказателствени искания, депозиране на писмени становище и проведените три
на брой съдебни заседания. Съобразно уважената част от иска за исковото производство на
ищеца се дължат разноски в размер на 898.66лв. В заповедното производство са направени
разноски в размер на 457.93лв./ ДТ 307.93лв.и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Съобразно уважената част от иска за заповедното производство на ищеца се дължат
разноски в размер на 268.61лв.
Ответникът е направил разноски за исковото производство в размер на 1800лв./
заплатено адвокатско възнаграждение, предвид представените в тази насока данни/.Ищецът
своевременно с молба вх.№8083/20.03.2023г е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Конкретно по настоящото дело заплатеното
адвокатско възнаграждение е формирано с оглед материалния интерес на основание чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа, според която
норма минималният размер е 1785лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност да делото , извършените от
пълномощника на ответника процесуални действия- депозиране на правно обоснован
писмен отговор, съдържащ множество възражения, подаване на аргументирани по същество
писмени становища и за трите съдебни заседания, високо квалифицирания труд на
адвокатската професия, както и обстоятелството ,че макар и съдът на приема, че не е
обвързан от установените в Наредба №1 от 09.07.2004 минимални размери съгласно
практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от
25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото установените с наредбата размери
служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, предвид вида на спора,
материалния интерес по конкретното дело, вида и количеството на извършената адвокатска
работа , както и фактическата и правна сложност, която не би могла да се квалифицира като
ниска предвид направените оспорвания събрания и анализиран по делото доказателствен
материал, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. е
справедливо и пропорционално като цена на предоставената адвокатска услуга и не се
налага неговата редукция. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 744.15лв. разноски
по делото / адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд окръжен съд
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Е.
И. М. с ЕГН ********** от село М. К., община Б., ул.“Д. и. п.“№41, че СЪЩЕСТВУВА
вземане на „Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С, ул.
“Д. Х.“№52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. за сумата от 9031.44лв.,
представляваща неизплатена част от главница/ чиста стойност/ по договор за потребителски
кредит №720031255149 от 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед№1850/29.07.2024г за
изпълнение па парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3180/2024г. по описа на
РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 9031.44лв. до първоначално
претендираната главница от 9 834.53лв. и изцяло исковете за договорна лихва в размер на
4914.81лв. за периода 15.03.2023г. до 24.06.2024г и обезщетение за забава в размер на
646.96лв. за периода от 15.03.2023г. до 11.07.2024г. , за които суми е издадена
заповед№1850/29.07.2024г за изпълнение па парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№3180/2024г. по описа на РС-Пазарджик,
ОСЪЖДА Е. И. М. с ЕГН ********** от село М. К., община Б., ул.“Д. и. п.“№41 да
заплати на Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С, ул. “Д.
Х.“№52-54 сумата от 898.66лв. разноски за исковото производство и сумата от 457.93лв.
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С,
ул. “Д. Х.“№52-54 да заплати на Е. И. М. с ЕГН ********** от село М. К., община Б., ул.“Д.
и. п.“№41 сумата от 744.15лв.разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11