РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. гр. Хасково, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200907 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ИВ. СЛ. ДЖ. от гр.Хасково, срещу Наказателно
постановление №43-0000726/23.07.2021 година на директор на РД“АА“ - гр.Стара Загора.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в
законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се че жалбоподателят не е извършвал
описаното в акта и НП нарушение, тъй като табелата е била трайно закрепена на покрива на
автомобила при движението на същия и извършването на таксимитровият превоз. В тази
връзка се иска да се отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, за същият се явява
адв.Христозов. Последният поддържа жалбата и в хода по същество доразвива доводите
срещу НП. Претендират се и разноски.
Ответникът – РД "АА" гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат
представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: На 23.06.2021 г. около 07:30 часа в гр. Хасково, на бул. "Васил
Левски" №30, свидетелите св. М. П. М. и св.М.К. И. и двамата служители в РД“АА“ -
гр.Стара Загора извършили проверка на лек таксиметров автомобил ФОРД ФЮЖЪН с per.
№ ********, собственост на Д.К.Ж. с ЕГН: **********. След спирането на процесният
1
автомобил от свидетелите, и при извършената проверка се установило, че автомобилът се
управлява от ИВ. СЛ. ДЖ., като в момента той извършвал таксиметров превоз на пътници.
Този превоз се извършвал на база разрешение за таксиметров превоз №110 от 2020г. на
община Хасково. след извършената проверка на водача и автомобила свидетелите
установили, че табелата "ТАКСИ" върху покрива на автомобила е закрепена посредством
неподвижна релса на която същата се поставя чрез приплъзване. Двамата свидетели приели,
че така закрепена табелата е нетрайно закрепена на покрива на автомобила по време на
работа и за това нарушение съставили на жалбоподателя АУАНН от същата дата. В АУАН
напушението е квалифицирано като такова по чл.21.ал.1,т.11 предл.2 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ. Акта е предявен и връчен срещу
подпис на жалбоподателя, като той не е вписал възражения по констатациите в акта.
На основани горният АУАН било издадено и атакуваното НП. Така след като приел,
че не са на лице основанията на чл.28 от ЗАНН наказвващият орган наложил на
жалбоподателя описаните в НП наказания. Наказателното постановление е връчено на
09.08.2021г. видно приложената разписка.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
св. М. П. М., св.М.К. И. и св.Д.Н.Д., който живее на семейни начала със собственичката на
автомобила, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в
АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, безпротиворечиви и последователни. Същите се основават
на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, констатирани в хода на
извършената проверка, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване
на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 11 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ към датата на нарушението гласи – Чл. 21. (1) (Изм.
- ДВ, бр. 50 от 2000 г., доп., бр. 30 от 2002 г., в сила от 23.04.2002 г., изм. и доп., бр. 107 от
2003 г., доп., бр. 29 от 2004 г.; изм. с Решение № 6388 на ВАС на РБ, бр. 58 от 2005 г.; изм. и
доп., бр. 73 от 2011 г., бр. 13 от 2012 г., изм., бр. 9 от 2021 г. , в сила от 2.02.2021г.) Лекият
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
т. 11. да е обозначен със знак "ТАКСИ", светещ през тъмната част на денонощието,
на който на бял фон с черни букви е изписано "ТАКСИ", знакът "ТАКСИ" трябва да бъде
трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или на специално
монтирано за целта устройство върху покрива на автомобила (приложение № 8);
Санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 105. (Нов -
ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.) (1) За нарушения на този закон
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се
налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Следователно деянието, за които е наложена глоба на жалбоподзателя е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
2
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето и връчването му на жалбоподателя, на който е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Според съда
описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на жалбоподателя да
разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Посочени са ясно дата и място на
извършване на нарушенията в акта, който не страда от пороци по чл.42 т.3 от ЗАНН. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като в случая не са налице пороци
в описание на нарушенията и дадената им правна квалификация. Тоест липсват каквито и
да са съществени процесуални нарушения които да водят да отмяната на НП на това
основание.
От материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е както вече бе отбелязано по-
горе, че на посочената дата и място в НП, св. М. П. М. и св.М.К. И. при спиране и проверка
на лек таксиметров автомобил ФОРД ФЮЖЪН с per. № ********, собственост на Д.К.Ж. с
ЕГН: ********** са установили, че автомобилът се управлява от ИВ. СЛ. ДЖ., като в
момента той извършвал таксиметров превоз на пътници. Този превоз се извършвал на база
разрешение за таксиметров превоз №110 от 2020г. на община Хасково. след извършената
проверка на водача и автомобила свидетелите установили, че табелата "ТАКСИ" върху
покрива на автомобила е закрепена посредством неподвижна релса на която същата се
поставя чрез приплъзване. Свидетелите приели, че така закрепена табелата такси не
отговаря на изискванията на НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ.
Тоест основният въпрос в случая е дали процесната табела е била трайно закрепена при
движението на автомобила или не. От свидетелските показания, а и от останалите
доказателства по делото, безспорно се установи, че на покрива на автомобила е била
монтирана неподвижна релса на която табелата се поставя чрез приплъзване. Това е
категорично доказано по делото и не се спори по тези обстоятелства. Видно от
свидетелските показания за да се отстрани табелата следва да се приложи определена сила и
специални умения за да се отстрани табелата от покрива на автомобила и в случая да се
извъди от описаната по-горе релса. Липсват каквито и да са данни по делото които да водят
на извода, че така закрепена на покрива на автомобила, табелата такси не е била трайно
закрепена по време на работа. Нещо повече, свидетелите М. П. М. и М.К. И. твърдят, че
автомобилът е бил в движение, като е извършвал таксиметров превоз и те са го спрели за
проверка. Липсват каквито и да са твърдения, че при това движение на автомобила,
процесната табела е била подвижна или по един или друг начин се е местела. Напротив тя е
била закрепена неподвижно към покрива на автомобила по описаният начин и е
изпълнявала своята роля съгласно НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ. Тоест според съда в случая до колкото в ЗАв.Пр. и в НАРЕДБА № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ, липсва легална дефиниция за трайно
закрепване на процесната табела или изисквания за закрепването и по определен начин, то
така закрепена табелата е изпълнявала изискванията на последната наредба. Тоест тя е била
закрепена трайно върху покрива на автомобила по време на работата на същия. В случая
начинът на закрепване не е от значение. Важното е, че табелата е била неподвижно
закрепена на покрива на автомобила и не е променяла местото си при движението на същия
3
и извършването на таксиметровият превоз. Да тя може да се демонтира, извъждайки се от
релсата на която е била поставена, но това е ирелевантно с изискването за трайно закрепване
по време на работа. Именно последното изречение дава основание да се твърди, че табелата
може да е захваната за тавана на автомобила така, че при движение и извършване на
таксиметров превоз да е неподвижна, тоест трайно закрепена, здраво закрепена, а когато
автомобилът не се ползва по предназначение да се сваля от него. Тоест според съда в случая
не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил нарушението описано в
АУАН и НП. Ето защо съдът намира, че следва да се отмени НП като незаконосъобразно.
Следва за пълнота да се отбележи, че с оглед описаното в текстовата част на НП
нарушение същото е правилно квалифицирано и правилно в тази връзка е приложена
санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАв.Пр., естествено с уговорката, че това е
валидно, ако нарушението беше извършено от жалбоподателя. в случая обаче съдът намира,
че липсва извършено нарушение, поне такова каквото е описано в НП.
С оглед горното и до колкото е направено искане за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, за което има представено пълномощно и договор за правна
помощ в който изрично е записано, че възнаграждението от 100 лева е платено в брой, съдът
намира, че ще следва да осъди АНО да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото - представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43- 0000726 от 23.07.2021г. на директор
на РД „АА“ - Стара Загора.
ОСЪЖДА РД“АА“ - гр.Стара Загора да заплати на ИВ. СЛ. ДЖ. ЕГН ********** от
гр.Хасково, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ № 110, ет.6, ап.21, сумата в размер на 100 лв.-
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред АС-Хасково.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /.П.Н./
4