№ 1233
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110158107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 10.11.2023 г.,
подадена от П. Д. К., чрез адв. Ч., срещу „С-К“ АД.
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
18.03.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 1200
лв., при фиксиран лихвен процент от 36,00% и годишен процент на разходите от 42,58%. В
чл. 17 от процесния договор било посочено, че същият следва да бъде обезпечен в 3-дневрн
срок с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. Поддържа, че в чл. 27 от
договора било посочено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията, визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 0,9 от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение или сумата от 373,96
лв. Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На следващо място поддържа, че клаузата
на чл. 27 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка при неизпълнение на
задължението по чл. 17, била нищожна, за което излага подробни съображения. Поддържа,
1
че впоследствие ищецът е върнал на ответника сума в размер на 1649,87 лв. по процесния
договор, с което ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения
заем в размер на близо 30%. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда
да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв.,
предявена като частичен иск от сума в размер на 449,87 лв., представляваща недължимо
платени суми по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С-К“ АД, чрез адв. Н., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявени иск по подробно изложени съображения.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ. процесната клауза за
неустойка били нищожни на посочените основания, като поддържа, че същите били валидни
и отговарящи на всички изисквания на действащото законодателство.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е от П. Д. К. срещу „С-К“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 25 лв., предявена като
частичен иск от сума в размер на 449,87 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за потребителски кредит № 938292 от 18.03.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 23.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 18.03.2023
г. между П. Д. К. и „С-К“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 938292 за
сумата от 1200 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в
негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил
твърдяната сума в общ размер на 1649,87 лв., че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника в частта за сумата в размер на 25 лв., респ. 449,87 лв. е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.
2
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 500.00 лв., платими от ищеца П. Д. К. в 1 - седмичен срок от
получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе
определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която
допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г.а, която да се призове след внасяне на определения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание
чл. 190 ГПК, тъй като извършването на справки не попада в приложното поле на цитираната
разпоредба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание
чл. 192 ГПК, тъй като не е необходимо, доколкото е допусната съдебно счетоводна
експертиза, която да отговори на относимите към предмета на спора въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
3
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него до първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.02.2024г. от
13:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4