Присъда по дело №318/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Р. Т. М. от Г.К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хр.Пурнарова, с рег.№ 741 и Р. на действие ОС-К. срещу отказа на последния обективиран в писмо изх. № 12/08.01.2013г. да прекрати изп. дело № 119/2012г. по описа му.

Жалбодателят счита така постановения отказ за неправилен и постановен в противоречие с разпоредбата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК. Към момента на образуване на и.д. №119/12г., дължимите авансово от взискателя такси и разноски по изпълнението не били заплатени предварително в пълен размер. На това основание ЧСИ следвало по повод подадена от жалбодателя молба да прекрати производството по и.д. №119/12г. с мотивирано постановление /чл.433, ал.1 от ГПК/, а не с писмо, както и на основание чл.433, ал.2 от ГПК да вдигне наложените възбрани и запори след като постановлението влезе в сила. Счита всички извършени от ЧСИ № 741 действия, включително и действията по образуването на и.д. № 119/12г., за нищожни и противоречиви на закона поради това, че дължимите авансово такси и разноски не са заплатени от взискателя К. А. М.. По и.д. №119/12г. били начислени допълнително такси в размер на 164 лв. за ключар, видно от писмо № 13/08.01.13г., което било абсолютно неправомерно предвид предмета на делото, а именно изпълнителен лист за сумата в размер на 420 лв. На основание изложеното жалбодателят моли съда да постанови определение, с което да бъде прекратено производството по и.д. № 119/12г. по описа на ЧСИ с per. № 741 с Р. на действие КОС, както и да бъдат обезсилени действията на ЧСИ № 741, извършени по и.д. №119/12г.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят К. А. М. е подал писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 741 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита същата за неоснователно, тъй като авансово дължимите такси по изп.дело били платени.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хр.Пурнарова с рег.№ 741 и Р. на действие КОС се установява, че същото е образувано на 18.12.2012 г. по молба на взискателя К. А. М., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.12.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Р. Т. М., за сумата от 300 лева, представляващи деловодни разноски за въззивна инстанция.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 1212/21.12.2012 г., връчена на длъжника М. на 01.03.2013г., последната е поканена по изпълнително дело № 119/2012 г. да заплати, съгласно изпълнителен лист, издаден по Г.д.№ 550/2008 г. на КРС, сума в размер на 420 лева, представляващи главница, лихви към момента, деловодни разноски, както и разноски и такси по ТТРЗЧСИ, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, или общо 1 020 лева.

Видно от сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изготвена от ЧСИ на 27.12.2012г., взискателят К. М. е внесъл по изп.дело № 119/2012г. държавна такса от 20 лв. за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 1 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и такса в размер на 20 лв. по чл. 5 от същата тарифа, за връчване на книжа и които такси са авансови съгласно разпоредбата на чл. 29 Тарифата.

С молба В.№ 4/07.01.2013 г. длъжникът Р. Т. М. поискала ЧСИ да прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.6 ГПК образуваното изпълнително производство поради това, че взискателят не бил внесъл дължимите авансови такси.

С писмо изх. № 12/08.01.2013г. ЧСИ уведомил длъжника, че авансовите такси са внесени от взискателя, поради което отказал да прекрати изпълнението на посоченото законово основание. Последният, обективиран в писмото под горния номер, е предмет на обжалване с настоящата жалба.

При тези доказателства, жалбата на длъжника по изп.дело срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изп.дело № 119/2012г. на основание чл. 433, ал.1, т.6 ГПК, е недопустима. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК изброява изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното производство. Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а съгласно ал.3 на същия член, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство на някое от основанията по чл. 433, ал.1 ГПК /не само това по т.6/ не е действие, срещу което длъжникът разполага с право на жалба, както не е обжалваемо действие и образуването на изпълнително производство. Що се касае до посочената в жалбата сума от 164 лева за наемане на ключар, следва да се посочи от една страна, че такса в такъв размер не е определена от частния съдебен изпълнител по настоящото изпълнитÕлно дело, а от друга страна не е и предмет на отказа, обжалван с настоящата жалба.

По изложените съображения жалбата на длъжника М. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изп.дело № 119/2012г. по неговия опис на основание чл. 433, ал.1, т.6 ГПК като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Т. М. от Г.К., К.”В. Б.2. В. А., с ЕГН * – длъжник по изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хр.Пурнарова с рег.№ 741 и с Р. на действие Окръжен съд-К. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изп.дело № 119/2012г. по неговия опис на основание чл. 433, ал.1,т.6, обективиран в писмо изх. № 12/08.01.2012г. като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 71/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.