№ 116
гр. Плевен, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
при участието на секретаря И. П. Ц.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно
дело № 20254400200125 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 12 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода/ЗПИИСАННЛСВМЛС/.
Образувано във връзка с постъпило искане от страна на Федерална
публична служба „Правосъдие“ Кралство Белгия за признаване на следните
присъди, както следва, а именно: решения съответно № 2019/2246, №
2019/3958, 2023/1949 постановени от Първоинстанционен съд на Източна
Фландрия, Подразделение – Гент, решения съответно № 2022/1351, №
2022/3746, № 2023/299, № 2023/979 постановени от Апелативен съд, с които
на осъденото лице българския гражданин А. И. А., е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години, 2 /две/ месеца и 4 /четири/
дни /2424 дни/.
Прокурорът и Служебният защитник на осъденото лице А. И. А.,
адвокат М. К., изразяват становище, че искането е основателно.
Съдът, като взе предвид направеното искане и представеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.ХІ.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от
свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, намира за установено следното:
Решение № 1 се отнася за общо 3 деяния както следва: Кражба за
употреба с утежняващи обстоятелства; отнемане по незаконен начин на вещ,
която не му принадлежи, за временно ползване, като кражбата е извършена с
използване на подправени ключове, /чл. 461, ал. 2, чл. 463, ал. 2, чл. 467, ал. 1
и ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс/.
В Асенеде в периода от 16 юни 2019 до 24 юни 2019, многократно на
неуточнена дата, а именно превозно средство KIA Sportage с регистрационен
номер 1ЕUN 111 в ущърб на С.А..
1
Кражба от общ характер /чл. 461, ал. 1 и чл. 463, ал. 1 от Наказателния
кодекс/.
В Адегем /Малдегем/ на 5 юни 2018 година, именно регистрационни
номера за пробно каране в ущърб на Джон Де Лобел.
В Асенеде на 16 юни 2019 година, а именно ключ за автомобил в
ущърб на С.А..
Решение № 2 се отнася за общо 4 деяния както следва:
Кражба от общ характер с утежняващи обстоятелства, че кражбата е
извършена с използване на подправени ключове /чл. 461, ал. 1, чл. 463, ал. 1,
чл. 467, ал. 1, ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс/.
В Асенеде на 4 ноември 2019 година, а именно автомобил KIA Sportage
в ущърб на С.А..
Кражба от общ характер /чл. 461, ал. 1, чл. 463, ал. 1, от Наказателния
кодекс/.
В Асенеде на 3 юли 2019, а именно автомобил Opel Combo в ущърб на
П.Д.Й..
В Зелзате в периода 3 юли 2019 година до 17 юли 2019 година, а
именно оригинал и репродукция на регистрационен номер в ущърб на М.Б..
В Асенеде на 4 ноември 2019 година, а именно ключове за автомобил
KIA Sportage в ущърб на С.А..
Решение № 3 се отнася общо за 2 деяния както следва:
Злоупотреба с доверие /чл. 491 от Наказателния кодекс/.
В Асенеде в периода 25 септември 2018 година до включително 9
октомври 2018, а именно в ущърб на Оливие Бойсе е използвал карта VISA,
която му е била предоставена за служебни цели, за лични цели/покупки.
Манипулиране на компютърни данни за получаване на незаконна
икономическа изгода /чл. 504 quаter 1 от Наказателни кодекс/.
В Асенеде в периода 25 септември 2018 до и включително 9 октомври
2018, а именно в ущърб на Оливие Бойсе сумата от 6459, 95 /шест хиляди
четиристотин петдесет и девет евро и деветдесет и пет евроцента/.
Решение № 4 се отнася общо за 2 наказуеми деяния, както следва:
Използване на фалшифицирани автентични и публични документи
изготвени от частни лица или държавни служители и длъжностни лица извън
рамките на служебните им задължения – подправени или фалшифицирани
документи или документи с подправени или фалшифицирани подписи /чл.
196, ал. 1, ал. 3, чл. 197, чл. 213, чл. 214 от Наказателни кодекс/.
В Гент на 4 септември 2021 година, а именно използване на фалшива
българска лична карта на името на В.В. и фалшива българска шофьорска
книжка на В.В..
Носене на фалшиво име; публично приема име, което не му
принадлежи /чл. 231 от Наказателни кодекс/.
В Гент на 4 септември 2021 година, а именно използване на името на
В.В..
2
Решение № 5 се отнася общо за 1 наказуемо деяние, както следва:
Измама относно естеството или произхода на продадена вещ /чл. 498,
ал. 1, ал. 3 от Наказателни кодекс/
В Кноке /Кноке – Хейст/ в периода 13 ноември 2018 година до
включително 1 март 2019 година, а именно продажба на количка за голф втора
употреба, за която не може да бъде издаден валиден сертификат за
съответствие и сгрешен номер на шасито в ущърб на К.Д.С..
Решение № 6 се отнася общо за 6 наказуеми деяния, както следва:
Кражба от общ характер с утежняващи обстоятелства, а именно с
обстоятелствата, че кражбата е извършена с използване на взлом /чл. 461, ал
1, чл. 463, ал. 1, чл. 467, ал. 1, ал. 2, чл. 484, чл. 485 от Наказателния кодекс/.
В Гент на 9 юли 2022 година кражба на уредба Apple tv media player в
ущърб на Е.О..
Разпространение без съгласие на изображения записи с явен
сексуален характер /чл. 371/1, §1, т. 2 и 2, чл. 378 от Наказателния кодекс
следователно заменен с чл. 417/9 от Наказателния кодекс/.
В Гент на 20 май 2022 година, а именно разпространение на гола
снимка в ущърб на Е.О..
Преследване; преследвал е лице като е знаел или е трябвало да знае, че
с поведението си сериозно ще наруши спокойствието на това лице /чл. 442bis
от НК/.
В Гент или други места в района на Кралството в периода от 21 април
2022 година до 10 юли 2022 година многократно в ущърб на Е.О..
Умишлено нападение и побой с утежняващи обстоятелства, а именно,
че е извършил престъплението срещу съпруг/а си или лице, с което
съжителства или е съжителствал и има или е имало трайна емоционална и
сексуална връзка /чл. 392, чл. 398, ал. 1, чл. 410, ал. 1, ал. 2 от Наказателния
кодекс/.
В Асенеде и/или други места в района на Кралството в периода 21
април 2022 година до и включително до 21 май 2022 година, включително и на
21 април 2022 година и/или 21 май 2022 г. многократно и в ущърб на Е.О..
Умишлен палеж на чужди движими вещи /чл. 512, ал. 1 от
Наказателния кодекс/.
В Гент на 9 юли 2022 година, а именно запалване на чифт обувки
марка „Gucci“ и яке в ущърб на Е.О..
Увреждане или унищожаване на чуждо движимо имущество /чл. 559,
ал. 1 от Наказателния кодекс/.
В Гент на 9 юли 2022 година, а именно увреждане на кресло, телевизор
марка „Samsung“ и преса за коса в ущърб на Е.О..
Решение № 7 се отнася за общо 3 наказуеми деяния:
Мошеничество /чл. 496, ал. 1 от Наказателния кодекс/
В Гент и/или други места в района на Кралството в периода 23
декември 2021 година включително 24 декември 2021 година, а именно в
3
ущърб на De Backer Welding е наел багер на марката „Takeuchi“ за 796,18 евро
с намерението да го продаде като продажбата е извършена за сумата от 30 000
евро.
Злоупотреба с доверие /чл. 491, ал. 1 от Наказателния кодекс/.
В Гент и/или други места в района на Кралството в периода 23
декември 2021 година включително 24 декември 2021 година, а именно в
ущърб на De Backer Welding е наел багер на марката „Takeuchi“ за 796,18 евро
с намерението да го продаде като продажбата е извършена за сумата от 30 000
евро.
Носене на фалшиво име /чл. 231 от Наказателния кодекс/.
Във Ветерен на 27 декември 2021 година, а именно името М.Й. върху
договор за продажба на Porsche Panamera.
Плевенският окръжен съд намира, че решенията, представени за
признаване и изпълнение, представлява съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС,
тъй като са влезли в сила в държава членка присъди. Размерът на общото
наказание от всички присъди наложено на българския гражданин А. И. А. е в
размер на 6 /шест/ години, 2 /две/ месеца и 4 /четири/ дни /2424 дни/ лишаване
от свобода.
Налице са и основанията по чл. 2, ал. 1 от специалния закон, тъй като
А. И. А. се намира на територията на издаващата държава, където изтърпява
наложеното й наказание лишаване от свобода.
В съответствие с чл. 3 и чл. 4 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, заверено копие
от съдебния акт е придружено от удостоверение по образец съгласно
приложение № 1, издадено от компетентния орган на издаващата държава,
което е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС да признае присъдата, постановена от
Първоинстанционен съд в град Б., тъй като е окръжен съд по местоживеенето
на осъденото лице.
Съдът намира, че изпратените присъди следва да бъде изцяло признати
и изпълнени на територията на Република България, тъй като са налице
условията за признаване и изпълнение по чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС
и същевременно не са налице условията за отказ от признаване и изпълнение
по чл. 15 от същия закон: Деянията, за които е осъден А. И. А., съставляват
престъпление и по българското законодателство - по чл. 195, ал. 1, т. 4, чл. 201,
чл. 159, чл. 131, ал. 1, т. 4, чл. 144 а, чл. 209, чл. 216, чл. 217, чл. 316, чл. 318
от НК на Република България;
Представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВМЛС не е
непълно и не съществува несъответствие между него и съдебния акт;
Осъденото лице се намира на територията на издаващата държава и е
дало съгласие за признаване и изпълнение на присъдата на територията на
Република България видно от представеното искане за прехвърляне до
Плевенски окръжен съд на територията на Република България за
доизтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода по двете
4
присъди общо в размер на 6 /шест/ години 4 /четири/ месеца и 2 /два/
лишаване от свобода
Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа ne bis in
idem;
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по
давност съгласно българското законодателство;
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското
законодателство;
Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си
съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателно-
отговорно за деянието, във връзка с което е постановен актът;
Към момента на получаване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд
за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание.
Съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото
лице се е явило лично;
Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България, включително на място, приравнено на нейна територия;
Не са налице основания за приспособяване на наказанието при
условията на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като съгласно българското
законодателство максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание и
наложеното на осъденото лице наказание съответства по вид на наказанието,
предвидено за същото престъпление в българското законодателство.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС А. И. А., следва да изтърпи
наложеното му наказание при първоначален "общ" режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, съдът приспада от
общия срок на наложеното наказание в размер на 6 /шест/ години, 4 /четири/
месеца и 2 /два/ дни лишаване от свобода, изцяло срока на изтърпяното от А.
И. А., наказание, временното му задържане, както и времето до фактическото
му предаване в Република България за изпълнение на решението.
Водим от горното и на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСВМЛС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Република България присъда
№ 2019/2246 г. на Първоинстанционен съд на Източна Фландрия
подразделение – Гент, наказателни дела постановена на 11.VІІ.2019 г., влязла в
сила на 11.Х.2019 г., с която българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 2, чл. 463, ал. 2, чл. 467,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия
съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република
България.
Присъда № 2019/3958 г. на Първоинстанционен съд на Източна
5
Фландрия подразделение – Гент, наказателни дела постановена на 20.ХІІ.2019
г., влязла в сила на 20.ІІІ.2020 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 1, чл. 463,
ал. 1, чл. 467, ал. 1, ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия
съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република
България.
Присъда № 2022/1351 г. Апелативен съд – Гент, постановена на
20.IV.2022 г., влязла в сила на 20.ІV.2022 г., с която българският гражданин А.
И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 491 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на престъпление по
чл. 217 от НК на Република България.
Присъда № 2022/3746 г. Апелативен съд – Гент, постановена на
15.ХI.2022 г., влязла в сила на 15.ХІ.2022 г., с която българският гражданин А.
И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, ал.
3, чл. 197, чл. 213, чл. 214 от Наказателни кодекс на Кралство Белгия,
съответстващо на престъпление по чл. 316 от НК на Република България, по
чл. 231 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на
престъпление по чл. 318 от НК на Република България.
Присъда № 2023/299 г. Апелативен съд – Гент, постановена на 25.I.2023
г., влязла в сила на 24.V.2023 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 498, ал. 1, ал. 3 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на престъпление по
чл. 209 от НК на Република България.
Присъда № 2023/979 г. Апелативен съд – Гент, постановена на
17.III.2023 г., влязла в сила на 17.III.2023 г ., с която българският гражданин А.
И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 1, чл.
463, ал. 1, чл. 467, ал. 1 и ал. 2, чл. 484 и чл. 485 от Наказателния кодекс на
Кралство Белгия, съответстващо на престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4 от
НК на Република България;
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 371/1,§ 1, т. 2 и 2 и чл. 378 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия заменен с чл. 417/9 от Наказателния
кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на чл. 159 от НК на Република
България.
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 442 bis от Наказателния кодекс
на Кралство Белгия, съответстващо на чл. 144a от НК на Република
България.
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 392, чл. 398, ал. 1, чл. 410, ал. 1
и ал. 2 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на чл. 131,
ал. 1, т. 4 от НК на Република България.
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 512 ал. 1 от Наказателния
кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на чл. 216, ал. 1 от НК на
Република България.
6
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 559 ал. 1 от Наказателния
кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на чл. 216, ал. 1 от НК на
Република България.
Присъда № 2023/1949 г. на Първоинстанционен съд на Източна
Фландрия подразделение – Гент, наказателни дела постановена на 1.VІ.2023 г.,
влязла в сила на 1.ІХ.2023 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 496, ал. 1, чл. 491,
ал. 1 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на
престъпление по чл. 209 от НК на Република България.
Със същата присъда българският гражданин А. И. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 231 от Наказателния кодекс на
Кралство Белгия съответстващо на престъпление по чл. 318 от НК на
Република България.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, приспада от
общия срок на наложеното наказание в размер на 6 /шест/ години, 4 /четири/
месеца и 2 /два/ дни лишаване от свобода, изтърпяната от А. И. А., част от
наказанието, временното му задържане, както и времето до фактическото му
предаване в Република България за изпълнение на решението.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален строг
режим за изтърпяване на наложеното на А. И. А. наказание лишаване от
свобода в размер на 6 /шест/ години, 4 /четири/ месеца и 2 /два/ дни.
Заверени преписи от решението да се изпратят на компетентния орган
на издаващата държава – Кралство Белгия Федерална публична служба
„Правосъдие“, на осъденото лице А. И. А., Служба "Изпълнение на
наказанията", на Окръжна прокуратура-Плевен - за предприемане на
действията по чл. 18 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, на Върховната касационна
прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7