№ 311
гр. Пловдив, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Д.
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Д. Гражданско дело №
20235300100173 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Д. А. Ш., ЕГН
********** от с.***** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на *****г. му било повдигнато обвинение по 13
пункта/подробно описани в исковата молба/ по ДП №57-СЛ/2015г. по описа на
ВОП – гр.София за извършено престъпление по чл.387, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
В производството по НОХД №313/2015г. на Военен съд - Пловдив след
проведени 21 заседания била постановена присъда, с която ищецът бил
признат за невинен. По протест на прокуратурата било образувано ВНОХД
№67/2019г. на Военно-апелативен съд Пловдив, с решението по което
присъдата била потвърдена. Твърди се, че в резултат на воденото срещу него
наказателно производство по посоченото дело ищецът е претърпял
неимуществени вреди, както следва: отнет му бил достъпът до *****, което
довело до обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения
като ***** и ***** на ***** и бил принуден да подаде ***** за напускане; не
могъл да се издигне в йерархията на *****; изживял изключителен стрес;
отключило се заболяване – захарен диабет; получил посттравматично
стресово разстройство с промяна на емоционалния баланс, изразена
1
депресивна симптоматика, честа смяна на настроението, повишена
раздразнителност, нарушение на съня, раздори в семейството и отчуждаване
от близките; уронване на престижа и доброто име; сплашване и психически
тормоз от страна на разследващите органи, които пристигнали на оглед на
жилището му в пълно бойно снаряжение.
Като счита, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът сезира съда с искане да бъде
осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сумата
150 000,00 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 07.01.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131,
ГПК е депозирал писмен отговор чрез ***** *****, с който оспорва
предявения иск. Счита, че претендираният размер на обезщетението от
150 000,00 лева е прекомерно завишен. Твърди, че наказателното
производство е приключило в разумен срок; че отнемането на достъп до *****
няма нищо общо с обвинението и с действията на прокуратурата; че
медийното отразяване на случая не е извършено по инициатива на
прокуратурата. По същество искът не се оспорва по основание, а само по
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното наказателно дело, на *****г.
***** Д. А. Ш. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№57-СЛ/2015г. по описа на ВОП - София за престъпление по чл.387, ал.3, вр. с
ал.1 от НК. Взета е била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на
1000,00 лева. С Постановление от 13.07.2015г. Ш. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.387, ал.3, ал.1,2 и 3, предл.2, вр. с ал.2, ал.1, вр. с ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице *****
на ***** в периода септември 2014г. – март 2015г. при условията на
продължавано престъпление е злоупотребил с властта си, със служебното си
положение и превишил властта си в нарушение на ***** на Република
България и ***** на Република България, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага и да причини другиму вреда.
2
На 15.12.2015г. по внесения в съда обвинителен акт срещу Ш. е
образувано НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд - Пловдив. По делото
са проведени множество открити съдебни заседания за събиране на
доказателства, първото от които на 24.02.2016г. С присъда от 19.07.2018г.
съдът е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения. С
решение от 14.12.2020г. на Военно-апелативния съд по ВНОХД №67/2019г.
присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 07.01.2021г.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетелите К. Д. и П. Т.. Свидетелят Д. е **** заедно с
ищеца и има с него установени както служебни, така и лични
взаимоотношения. Знае, че като ***** на *****, която е най-голямото ***** в
*****, Ш. се ползвал с голямо доверие, а с отговорността, която носел и
умението да сплотява целия колектив имал „летящ стар за по-нататъшно
кариерно развитие“. През 2014г. започнало проучване за номинирането на Ш.
за служба в *****. Това обаче не се случило, тъй като след започване на
наказателното производство му бил отнет достъпа до ***** и той бил
принуден да напусне. Свидетелят си спомня за деня, в който в района на
*****, на работното място дошли служители на Военна прокуратура и Военна
полиция и стояли няколко дни, като извършвали проверки, изисквали
документи. В рамките на тези дни всички разбрали, че се води разследване,
свързано с ***** Ш.. По време на разследването в продължение на няколко
месеца в ***** били разпитвани ***** /между 30-40 човека на ден/. През това
време ищецът променил поведението си – станал сприхав, някой път затварял
телефона и изобщо бил променен спрямо нормалното му състояние. По повод
на отнетия му достъп до ***** *****те в ***** спонтанно организирали
протест, за да изкажат своята съпричастност към *****а. Според свидетеля
преди започване на наказателното производство ищецът не е имал
оплаквания, касаещи здравословното му състояние, още повече че като *****
е трябвало ежегодно да преминава съответната комисия за *****. Споделял е,
че по време на наказателното дело се е разболял от диабет и е започнал
поддържащо лечение.
Свидетелят П. Т. е колега на ищеца и го познава от дълги години като
човек с изключителна служебна подготовка, позитивен, добър, точен. Лично
Т. го предложил за израстване в кариерата – да бъде представител на
България в ****, но събитията след повдигане на обвинение срещу него се
3
развили катастрофално в личен и професионален план. Разследването по
наказателното дело му се отразило неблагоприятно – заболял от диабет,
станал изключително изнервен, потиснат, затворен, избухлив; разделил се със
съпругата си; децата му се отдръпнали от него. Както и предишния свидетел,
Т. посочва, че след като са отнели на Ш. достъпа до *****, той не можел да
продължава да **** и е бил принуден да напусне. По повод на неговия случай
била инициирана ***** промяна, която между *****те е известна като
„*****“, изразяваща се в това да не могат да отнемат достъп до ***** в
нарушение на презумпцията за невинност. Свидетелят споделя и за
възмущението, с което ищецът и колегите му приели присъствието на
работното им място на полицаи и прокурори в пълно бойно снаряжение. Това
било подтискащо и деморализиращо. Изцяло образа на ищеца сред колегите
му бил „заличен“, вече не бил водещ ***** в *****, а човек, за който се говори
по всички медии, включително с негативни коментари; голяма част от
колегите му се дистанцирали от него.
От приложеното на л.214 от делото писмено доказателство е видно, че
на 29.04.2015г. Държавна агенция „Национална сигурност“ е отнела
разрешението на Д. Ш. за достъп до *****, като посоченото основание е чл.11,
ал.2, т.1 и чл.59, ал.1, т.1 във вр. с чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗКИ. Съгласно
действащата към този момент редакция на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗКИ,
разрешение за достъп до ***** не се издава на лице, срещу което има
образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление
от общ характер. Ето защо непосредствено след повдигане на обвинение
срещу ищеца в досъдебното производство, това разрешение му е било отнето,
което от своя страна е възпрепятствало възможността да продължи да заема
поверената му длъжност. Следователно повдигането на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер е имало за последица не само
прекъсването на перспективното кариерно развитие на ищеца, но и го е
лишило от работа.
Приетата по делото психиатрична експертиза установява, че при ищеца
е налице посттравматично стресово разстройство с продължително във
времето протичане, причина за което е образуваното срещу него наказателно
производство. Според вещото лице това разстройство е настъпило, тъй като
събитията са били свързани с изключително значими за личността на Ш.
4
качества и параметри. Тъй като при него възможностите за самоконтрол са
твърде добри, психичното напрежение се соматизира, т.е. пренася се от
сферата на психиката върху тялото му, предизвиквайки здравословни
проблеми.
Вещото лице по приетата медицинска експертиза установява, че Д. Ш.
страда от диабет с неврологични усложнения – диабетна полиневропатия.
Заболяването е диагностицирано през 2017г. Като причина за заболяването се
посочва преживения психоемоционален стрес, свързан с повдигнатите
обвинения и воденото наказателно производство. Посочено е още, че стресът в
конкретния случай е способствал за отключване на заболяването захарен
диабет, а в съдебно заседание вещото лице е заявило, че при ищеца има и
наследствена обремененост, тъй като баща му е бил диабетик.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан факта, че
повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер е предизвикало у него сериозни
негативни преживявания, представляващи неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в
наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите,
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на
прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан.
5
Отговорността следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото
съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че наказателното
производство е продължило дълго време – от привличането на ищеца в
качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда са
изминали приблизително шест години. Обвинен е бил в извършване на тежко
престъпление, за което наказателният кодекс предвижда наказание лишаване
от свобода до осем години. Ш. е преживял силен стрес, тревоги и
притеснения. Животът му коренно се е променил, след като е бил принуден да
напусне високия пост, който е заемал в ***** и да изгуби всякаква
перспектива за очакваното и планувано кариерно развитие. Психическото
напрежение допълнително е акумулирано от широкото отразяване на случая в
медиите, което е пряка последица от повдигнатото и поддържано пред съда
обвинение. Макар стресът да не е единственият фактор за отключване на
заболяването му захарен диабет с неврологични усложнения, установи се, че
той определено е способствал за това. Както е записало вещото лице в
експертизата, ходът на заболяването е хронично-прогресивен, следователно
ще продължи и в бъдеще.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че необходима за
възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер
на 150 000,00 лева, поради което искът ще се уважи в пълен размер.
На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се присъдят
лихви върху главницата, считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
Адвокат Р. Р. е представлявал ищеца по делото безплатно, поради което
и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да му заплати
минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. в размер на 10 650,00 лева.
6
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Д. А. Ш., ЕГН ********** от с.*****
сумата 150 000,00 /сто и петдесет хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него
НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд – Пловдив, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Д. А. Ш., ЕГН ********** от
с.***** сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адвокат Р. В. Р. от Адвокатска
колегия – *****, адрес на кантората: гр.***** сумата 10 650,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7