Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, ……………………….г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1188 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 7877.06 лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник – юрисконсулт А.Н.Б., съд.адрес:***5, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4 против С.А.П., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.415 от ГПК и цена: 7877,06 лв.
Ищецът излага в ИМ, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS – 13315479 от 20.05.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и С.П. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД. Твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания”АД в качеството си на цесионер по Договора за цесия от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо от 19.03.2018 г. за станалата продажба на вземане, с известие за доставяне чрез Български пощи, но писмото не е получено от ответника и е върнато с отбелязване „получателят отсъства – в чужбина”. На 21.09.2018 г. до ответника повторно е изпратено писмо, което отново не е доставено на ответника и е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Изпратено е и трето уведомително писмо за цесията ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, но същото е върнато в цялост с отбелязан резултат „на адреса няма никой”. Към исковата молба ищецът е представил копие от уведомлението за извършена цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „БНП Париба Прснъл Файненс”ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и моли да бъдат връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на практика на ВКС. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, то поради безспорно установения факт, че задължението на ответника не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Наведени са твърдения, че процесното вземане произтича от подписания на 20.05.2016 г. договор за потребителски кредит № PLUS – 13315479 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като Кредитор, и С.П., като Кредитополучател, който е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е предоставен кредит в размер на 7000 лв, с което кредиторът е изпълнил задължението си по договора и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски. Ищецът излага, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 9 750 лв., като уговорената лихва по кредита е в размер на 2 750.60 лв. Посочва, че на основание договора, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2021 г, на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 162,51 лв, при първа погасителна вноска 20.06.2016 г. и краен срок за издължаване – 20.05.2021г. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, на основание чл.5 от Условията към договора кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 20.10.2017 г. Ищецът изтъква, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, като до него са изпратени три уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне. Излага съображения, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е небанкова финансова институция и поради това т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение към настоящия случай.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение,
с което, с което да признае за установено, че С.А.П. дължи на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 330/2019
г. на ЛРС, а именно: 5674.31 лв. – неизплатената главница, 1638.64 лв – договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021 г., 564.11 лв.
– лихва/обезщетение/ за забава за периода от
21.10.2017 г. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендирани са
и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските
по заповедното производство.
В условията
на евентуалност, в случай, че съдът
не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, моли да бъде
постановено решение,
с което съдът да осъди ответника да плати на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД следните суми, а именно: 5674.31. – неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до
20.05.2021 г., 1638.64 лв. – договорна/възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. до
20.05.2021 г., 1003.84 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. И.К.– назначена за особен представител на ответницата С.П.. Намира предявения иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Навежда довод, че уговорки за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит, не произвеждат действие, а следва кредиторът да упражни своето преобразуващо право чрез едностранно изявление, което да е достигнало до длъжника. Твърди, че в случая това реално не е станало, поради което не следва да се приема довода на ищеца, че ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост с исковата молба.Изтъква, че в ИМ няма позоваване на предсрочна изискуемост, а дори напротив, ищецът посочва, че не е успял да изпълни изискването за уведоми ответника за предсрочната изискуемост. Отделно от горното, счита, че не е ясно претендираната главница какво включва- неиздължени вноски по договора, неустойка по договора за предсрочно прекратяване на същия, лихви и какви други суми. По отношение на лихвите – възнаградителна и за забава, застъпва становище, че са прекомерни и завишават иска неоснователно, като претендираната сума превишава значително отпуснатия кредит.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответникът С.А.П. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.К.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.д № 330/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «Агенция за събиране на вземания»ЕАД е
издадена Заповед № 186 от 15.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
С.А.П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите:
5674.31 лв. – главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021,
по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, 1638.64 лв- договорна лихва за периода от 20.09.2017 г.
до 20.05.2021г. и 253.20 лв– обезщетение за
забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /12.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото: 151.43 лв. – д.т. и
сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 1736 от 10.05.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 22.05.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№330/2019 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 20.05.2016
г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като кредитор, и ответницата С.А.П., като кредитополучател, е сключен
посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS - 13315479, при следните параметри:
размер на кредита: 7000.00 лв,
такса ангажимент – 245.00 лв., брой
погасителни вноски – 60 бр, месечна погасителна
вноска – 162.51 лв,
обща стойност на плащанията – 9 750.60 лв,
Годишен процент на разходите – 16,66%, Лихвен процент – 13,89%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 60 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 162.51 лв. с дата на първа вноска – 20.06.2016 г. и дата на последна вноска – 20.05.2021 г.
Приложеният договор за кредит носи
подписа на ответницата С.П., като съгласно условията на договора е влязъл в
сила с подписването му от кредитополучателя и от оторизирано лице, представител
на кредитора. С извършването на плащането по посочения начин Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като
е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, чрез превод на
сумата по заема по посочената от ответницата банкова сметка ***. За Кредитополучателя е възникнало
насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно включения в
договор погасителен план. В клаузата на чл. 5 от Договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с платежно нареждане
на 20.05.2016 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е преведена по сметка на
ответницата С.П. сумата от 6 755.00
лв. по договор № PLUS
- 13315479, представляваща чистата стойност на
отпуснатия кредит. Съгласно заключението, размерът на неплатената главница и
размерът на неплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит за периода от 20.09.2017 г. / падежа на първата
неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2021 г. / падеж на последната погасителна
вноска/ е следният: главница – 5 674.31
лв. и лихва – 1 638.64 лв. Размерът на неплатената главница и размерът на
неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
20.09.2017 г. до 20.02.2019 г. / датата на последната падежирала вноска към
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
следният: главница – 1 924.78 лв. и лихва – 1 000.40 лв. Размерът на
неплатената главница и размерът на нелатената
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.03.2019 г. /
датата на първата падежирала вноска след подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение /до 20.05.2021 г. / датата на последната погасителна
вноска е, както следва: главница –
3 749.53 лв. и лихва – 638.24 лв. Дадено е заключение, че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата от 21.10.2017 г. /денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.02.2019 г./ е 749.62 лв. Размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от 21.10.2017 г.
/денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на исковата молба / 21.06.2019 г./ е 952.97 лв.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 27.07.2017 г.между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който продавачът се задължил да прехвърли и продава всеки месец за срока
по договора определено портфолие от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени
всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на Покупната цена.
Установява се, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ЕАД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, по силата на което вземането на „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по процесния договор за потребителски паричен кредит № № PLUS – 13315479 е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е потвърдил извършената продажба на всички вземания от БНП Париба Пърсънъл Файненс на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД съгласно Рамков договор за продажла и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение №1/12.07.2018 г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани.
По силата на писмено пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е овластил “Агенция за събиране на вземания“АД с правата да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Предоставени са пълномощия за извършване на всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, цедирани на ищеца, като осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни, обективирани в ЗЗЛД и Регламент № 2016/679 на Европейския парламент.
В препис извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ООД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД в позиция 80 е посочено вземане към длъжника С.А.П. по договор № PLUS – 13315479 от 20.05.2016 г, по който е отпусната сума/главница/ в размер на 7000 лв., с остатък главница - 5 674.31 лв, остатък договорна лихва 1 674.31 лв., остатък лихва за просрочие 221.55 лв. и общ размер на задължението към датата на продажбата 7 534.50 лв.
В писмо Изх.№ УПЦ-П-БНП / № PLUS – 13315479 от 19.03.2018 г., адресирано до ответника С.А.П., ищецът, действайки като пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/14.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, изцяло вземането, произтичащо от договор за кредит № PLUS - 13315479. Ответникът е поканен да заплати сумата в 5-дневен срок от получаването на поканата по посочената сметка или във всички офиси и каси на Изи Пей, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но е върнато невръчено в цялост с отбелязване върху известието за доставяне, че пратката не е потърсена. Впоследствие до ответника, отново чрез Български пощи, са били изпратени нови уведомителни писма с дати 21.09.2018 г. и 30.05.2019 г, но същите отново са върнато в цялост, тъй като ответникът не е открит на адреса.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г. е валидно сключен между Кредитора
по процесния договор за кредит –„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, в качеството
му на продавач/цедент/ и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/. Към исковата
молба е представено извлечение от
Приложение №1/14.03.2018 г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г., в който под №80 вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника,
размера на вземането. С оглед на горното съдът приема, че по делото по безспорен
начин е установено, че процесното вземане е било предмет на цесионния
договор и ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При
докладване на делото и разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът
изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответникът е
надлежно уведомен от стария кредитор за извършената цесия и същата е произвела валидно действие спрямо
него.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че до ответника последователно /на 19.03.2018 г., 21.09.2018 г. и 30.05.2019 г./ са изпращани уведомления на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщенията не са били доставени на длъжника и са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е получена. Следователно, уведомлението не е достигнало до длъжника, поради което преди предявяване на иска връчването не може да се счете за редовно. В случая съдът съобразява, че в договора за кредит страните не са включили уговорка за фингирано връчване.
Независимо от горните
обстоятелства съдът приема, че, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива практика, според която няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, действащ чрез
цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право,
той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера- „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно.
Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са
въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези
съображения съдът приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез
назначения му особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност
в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 20.10.2017 г.
В хода на процеса
ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв. К. отрича да е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит,
съгласно изискванията на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване
на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са постановените
по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/ 18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай,
в чл.5 от Условията по договора е предвидено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без
да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е
породила действие, доколкото кредитната институция не е ангажирала
доказателства, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради липсата на
доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена
изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния
случай следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител на 19.12.2019 г./по
арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./ Поради изложените
по-горе съображения съдът счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем на
твърдяната от ищеца дата - 20.10.2017 г. /падежът на
втората непогасена вноска./ След като ищецът
не доказа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
то искът не може да бъде уважен на това основание.
Независимо от горното, съдът
намира, че в случая следва да бъдат присъдени падежиралите
вноски към датата на приключване на съдебното дирене пред инстанцията по
същество. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР №8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена от длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по
договор за кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т.2 от цитираното
тълкувателно решение, разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, не е
условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението.
По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на процесния Договор за кредит № PLUS - 13315479. Видно от приложения към ИМ препис от договора, страните са постигнали съгласие да разсрочат изплащането на кредита на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 162.51 лв., с падеж на първата погасителна вноска – 20.06.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж 20.05.2021 г. В случая претенцията на ищеца е основателна за вноските с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция – 10.03.2020 г. Видно от изготвения погасителния план, тези вноски обхващат периода от 20.06.2016 г. до 20.02.2020 г. От заключението на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че първата неплатена вноска е с дата 20.09.2017 г. и съгласно погасителния план към тази дата оставащата главница за погасяване е в размер на 5674.31 лв. Установява се, че в погасителния план към договора не е налице разграничение между дължимата главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Такова разграничение обаче е налице в приложената справка – Приложение № 1 към заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода 20.09.2017 г. до 20.02.2020 г. изискуемата и непогасена главница е в общ размер на 3 448.41лв., а непогасената възнаградителна за същия период е в размер на
1 426.89 лв. Съдът намира, че заявената претенция за главница и договорна лихва е основателна и следва да бъдат уважена до размера, посочен по-горе, а в останалата част до пълния претендиран размер от 5 674.31 лв. за главница и 1638.64 лв. за договорна лихва, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Установява
се, че с ИМ ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 564.11 лв. за
периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. /
12.02.2019 г./. При действието на разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определи размера
на дължимото обезщетение на сумата от 459.75 лв., ползувайки
общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. Именно до
този размер заявената претенция за заплащане на лихва за забава следва да се
уважи, а за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 564.11 лв. същата подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението /12.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са направени и претендирани разноски, както следва: 191.09 лв.- платена държавна такса, 220.00 лв. – депозит за вещо лице, 500.00лв. – депозит за особен представител и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 1011.09 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 684.79лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на процеса, ответникът следва да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство: 106.70 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от Наредбата заплащане на правната помощ или общ размер на разноските в заповедното производство в размер на 156.70лв.
На адвокат И.К. от ЛАК следва да се изплати сумата от 600.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.Б. следните суми – предмет на Заповед № 186 от 15.02.2019 г, издадена по ч.гр.д.№330/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: главница в размер на 3448.11 лв /три хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 11ст/, договорна лихва в размер на 1 426.89 лв./ хиляда четиристотин двадесет и шест лева/ и обезщетение за забава в размер на 459.75 лв/ четиристотин петдесет и девет лева и 75ст/, дължими по Договор за потребителски кредит № № PLUS – 13315479 от 20.05.2016 г., за вноските с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / 12.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 5 674.31 лв. за главница, 1638.64 лв. за договорна лихва и 564.11 лв. за обезщетение за забава.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт А.Н.Б. сумата от 684.79лв./ шестстотин осемдесет и четири лева и 79ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство общ размер на 156.70лв. / сто петдесет и шест лева и 70ст/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. сумата от 500.00лв. /петстотин лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№330/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: