№ 9347
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110121030 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е искова молба на 24.04.2023 г. от непълнолетната С. В. Т., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Т. В. Т., ЕГН **********,
срещу В. Е. Т., ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.
2 СК за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен
по силата на съдебно решение да й заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 лв. Сочат
се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и нейното израстване. Претендира се увеличаване на
месечната издръжка от 160,00 лв. на 450,00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба (24.04.2023 г.), ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като я оспорва
за сумата над предявения размер от 250,00 лв. Сочи, че месечното му трудово
възнаграждение е в размер на 1600,00 евро, живее и работи във ФРГ, заплаща наем за
жилище, консумативи и издръжка на другото си ненавършило пълнолетие дете.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от удостоверение за раждане (л. 6 от делото), С.
В. Т., родена на 04.11.2008 г., е дете на Т. В. Т. и В. Е. Т. (л. 6 от делото).
1
С Решение № 295076 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10295/2019 г. по описа
на СРС, 158 състав влязло в сила на 17.01.2020 г., бракът между родителите на ищцата е
прекратен, като родителските права по отношение на С. В. Т. са предосатвени за
упражняване на майката Т. В. Т., като бащата е осъден да заплаща на С. Т. и В. Т. месечна
издръжка в размер на 160,00 лв. (л. 92 –л. 95 от делото).
От удостоверение за раждане (л. 44 от делото), е видно, че Т. В. Т. и В. Е. Т. са
родители на още едно непълнолетно дете -Цветомир В.ов Т., роден на 07.09.2007 г.
От извършена служебна проверка се установява, че е налице висящо производство -
гр.д. № 23487/2023г. по описа на СРС между Цветомир В.ов Т. и В. Е. Т., с правно
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 СК, като се иска увеличение на издръжката, по което не е
постановено решение към момента на изготвяне на справката (л. 48 от делото).
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на
майката Т. В. Т. (справка от НАП – л. 70-72) се установява, че същата е заета по трудово
правоотношение и има среден месечен осигурителен доход за периода м.04.2023г.-
м.11.2023г. в размер на 2383,85 лв.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Люлин, в който е посочено, че С. има
по-голям брат, който също е непълнолетен, и за децата се грижи тяхната майка, като живеят
в жилище под наем. С. е ученик в 9а клас на Софийска гимназия по хлебни и сладкарски
технологии. Констатирано е, че до момента бащата изплаща редовно издръжка на децата,
като проявява готовност да поеме сумата от 250 лв. месечно. По данни на майката нуждите
на детето са нараснали, като то се отглежда и в условия на инфлационни процеси.
Установено е родителско сътрудничество между бащат и майката на детето, като бащата
редовно изплаща такава и поема извънредни разходи за децата при гостуването им при него
или по заявка от тях при възникнала нужда. Според социалните работници в интерес на
детето е да бъде постановено увеличение на издръжката (л. 73 от делото).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната
издръжка, като това зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140,
ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето
дете. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
2
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 233,25 лева към настоящия момент.
Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо
право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
В същото време обичайните за дете на възрастта на ищцата (за храна, дрехи, обувки, за
обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което е отглеждана, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Съдът намира иска за частично основателен.
Безспорно по делото се установява, че ищата е непълнолетно лице, а ответникът е нейн
баща, като по силата на влязло в сила решение е осъден да й заплаща издръжка от 160,00 лв.
месечно. Към датата на устните състезания в настоящото производство детето С. е на 15 г.,
като от присъждане на досегашната издръжка са изминали около 4 години. От това следва,
че е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на
размера на издръжката, доколкото потребностите на детето от средства за съществуване и
образование са насраснали, а и доходите на бащата значително са се увеличили, като при
постановяване на предходната издръжка същият е имал средномесечно брутно
възнаграждение в размер на около 1872,23 лева, а към настоящия момент същият е заявил,
че получава около 1600,00 евро месечно.
Съдът намира за доказана материалната възможност на ответника да дава месечна
издръжка в размер от 350,00 лв. месечно.
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и обстоятелството
при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, като в случая непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
децата се полагат от тяхната майка. Същата е заета по трудово правоотношение и има
среден месечен осигурителен доход за периода м.04.2023г.-м.11.2023г. в размер на 2383,85
лв., но тя е родителят, който полага ежедневните грижи за децата, включващи не само
парични средства. Освен това, майката и децата живеят под наем, видно от ангажираните по
делото писмени доказателства, като разходът за това в размер на 600 лв. месечно се заплаща
от отглеждащия родител.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, обстоятелството, че бащата има други алиментни задължения, както и че преките и
3
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката,
настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в размер на 350,00 лв. от
месечната издръжка на С. Т.. Останалата сума, необходима за издръжката, следва да се
поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за детето.
Ето защо, претенцията за издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК е
частично основателна за сумата от 350,00 лв. месечно, като в останалата част до пълния
предявен размер от 450,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се
дължи от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
С оглед онсователността на иска, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетните си деца месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото:
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.
На ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие. Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждението се определя от съда, което съгласно чл.7, ал.1, т.6
НМРАВ възлиза на 500,00 лв. По съразмерност се дължи сумата от 388,89 лв., като същата
следва да се заплати на адвокатското дружество, доколкото е приложено споразумение (л.
13 от делото), сключено с последното. В този смисъл Определение № 196 от 13.05.2021 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1541/2020 г., I т. о., ТК.
От страна на ответника не са доказани разноски.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 273,60 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
4
Решение № 295076 от 06.12.2019 г. по гр.д. № 10295/2019 г. по описа на СРС, 158 състав,
влязло в сила на 17.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, В. Е. Т., ЕГН
**********, да заплаща на непълнолетното си дете С. В. Т., ЕГН **********, нейната майка
Т. В. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2023 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 350,00 лева до пълния предявен размер от 450,00 лева месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на С. В. Т., ЕГН ********** издръжка.
ОСЪЖДА В. Е. Т., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на
Адвокатско дружество „Рашков“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Доспат“ 36, партер, сумата от 388,89 лв., представляваща разноски в производството, за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. Е. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 273,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5