РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 52 / 29.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело
№1317 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по Жалба на по касационна жалба
на Началник Районно управление Панагюрище към Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, срещу Решение №102 от
28.10.2019г., постановено по а.н.дело №184 по описа на Районен съд Панагюрище
за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 19-0310-000639 от
23.07.2019г. на Началник Районно управление Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик,
с което на И.М.П., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от
Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в
размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Възражения се субсумират в извода, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че в случая осъществяването на
административното нарушение от страна на П. е несъмнено установено, като нему
правомерно са наложени процесните административни наказания.
Сочи се, че съобразно чл. 18б, ал. 1, т.10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване
на регистрацията по чл. 18, т. 2 от Наредбата се извършва на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, относно регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, като съответно се потвърди процесното наказателно постановление.
3. Ответника И.М.П., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител е на становище, че касационната жалба е
неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните съображения изложени в първоинстанционното съдебно решение. Иска се то
да бъде оставено в сила.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая П. не е знаел, че
управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация,
поради което не е следвало да носи административно наказателна отговорност. В
този смисъл се иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Панагюрище е бил сезиран с жалба, предявена от И.М.П. срещу
НП № 19-0310-000639 от 23.07.2019г. на Началник РУ, Панагюрище към ОД на МВР,
Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пред. първо от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 556091 от 06.04.2019г., съставен от Геро Петков, на
длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР, Пазарджик. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 06.04.2019г., в 00:10часа, в с. Попинци, обл.
Пазарджик, по ул. „Георги Бенковски“, И.М.П. управлява лек автомобил „Сеат
Кордоба“, с рег. № РА4587ВХ, собственост по СРМПС на Петър Стоименов Стоименов
от гр. Панагюрище, който е с прекратена регистрация на 26.11.2018г., по реда на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, нерегистрирано в установения в закона срок. Договор за
покупко продажба № 3075 от 17.07.2018г., изповядан пред нотариус № 471.
Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 140,
ал. 1, предл. първо от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат на 06.04.2019г.,
без заявени възражения.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, който е приел за установено, Сотиров при управление на
процесното МПС, се движи без задължително включени светлини за движение през
деня или къси светлини. Съответно, на основание чл. 175, ал. 3, пред. първо от ЗДвП са наложени процесните административни наказания.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство, като доказателство е бил приет Договор за покупко продажба на
процесното МПС, с нотариално удостоверен подпис от 17.07.2018г. По силата на
така извършената сделка, И.М.П. е придобил от Петър Стоименов Стоименов,
собствеността върху лек автомобил марка и модел „Сеат Кордоба“, с рег. №
РА4587ВХ.
Представено е Постановление вх. № 343 от
12.07.2019г. на Районна прокуратура Панагюрище за отказ да се образува
наказателно производство срещу за извършено престъпление от общ характер по
преписка № 343 по описа на Районна прокуратура Панагюрище за 2019г. Този
резултат е основан на приетото за установено обстоятелство, че не се установява
И.М.П. да е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
Приета е била Справка за нарушител/водач от
която е видно, че свидетелство за управление на МПС, категория „ТЗ“ е било
издадено на П. на 02.08.2011г., съответно за категория „В“ на 24.01.2012г., а
за категория „С“ на 19.06.2014г. Видно е също така, че за целият период, през
който жалбоподателя е правоспособен водач, спрямо него не са били съставяни
актове за установяване на административни нарушения и съответно, не са били
издавани наказателни постановление. Съставени са били три фиша за неособено
съществени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 4 ; чл. 21, ал. 1, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел за несъмнено установени фактите, така както са отразени в
обстоятелствената част на наказателното постановление. На това основание са
формирани изводи в смисъл, че всъщност нарушението, което е извършил
жалбоподателя е по чл.145, ал.2 от ЗДвП, предвиждащ задължение за приобретателя
на регистрирано ППС в срок до един месец, освен когато то е придобито от
търговец с цел продажба, какъвто не е настоящия случай. Посочено от решаващия
съд е, че за неизпълнение на това задължение в чл.180, ал.2 от ЗДвП е
предвидено наказание глоба от 20 до 150 лв. При това положение е прието, че вместо
срещу жалбоподателя да бъде започнато административно-наказателно производство
за действително извършеното нарушение на 18.08.2018 г. ( денят, следващ
изтичането на един месец след изповяданата сделка), срещу същия е било
започнато такова за значително по-тежко нарушение, по отношение на което, съдът
е счел, че жалбоподателя е действал в хипотезата на фактическа грешка, доколкото
като не е знаел фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на
административното нарушение, а именно че
МПС, което е управлявал, е служебно дерегистрирано.
Пояснено от съда е, че в случая няма нарушение
на принципа „Non bis in idem“, тъй като наказателно производство срещу
жалбоподателя въобще не е било образувано.
ІV. За правото :
10. Според нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП(действащата понастоящем
редакция от ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.), приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Нарушението на това материалното правило за
поведение е възведено в състав на административно нарушение по чл. 180, ал. 2,
т. 1, предл. последно от ЗДвП, според който наказание глоба от 20,00лв. до
50,00лв. се налага на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1,
изр. първо от ЗДвП(действащата
понастоящем редакция от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо
с административно наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП според
който текст, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
11. Очевидно е, че изпълнителните деяния на
двете нарушения са съвършено различни. За да осъществи състав на нарушение по
145, ал.2 от ЗДвП, задълженото лице
трябва в срок до един месец да не предприеме действие по регистриране на
придобито превозно средство в съответната службата за регистрация на пътни
превозни средства. Сиреч, материалното правило за поведение е за определено
действие, а нарушаването му се осъществява, чрез бездействие.
Съответно, за да се наруши забраната за
допускане по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред,
възведена в чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП, задълженото лице трябва да управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В този
случай изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон
бездействие.
12. В този контекст, трябва да се отбележи, че
съобразно определението по §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер.
Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения
срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията.
13. Това ще рече, че след валидно осъществена
промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия
от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде
квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Казано с други думи,
статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП. Принципа „Ignorantia legis non
excusat“ налага, приобретателя на моторно превозно средство, което той не е
регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2
от ЗДвП, да знае, че това превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред и съответно не е снабдено
с административно разрешение да участва в пътното движение. Сиреч, нерегистрирането на превозното
средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП,
само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване. Ясно е при това положение, че последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 145, ал. 15 от ЗДвП
и чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не променя по никакъв начин, възникналата вече недопустимост,
същото превозно средство да бъде управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване. Ето защо, ирелевантен по отношение на нарушения като
процесното е факта, дали служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
е съобщена на собственика и дали административния орган има задължение да съобщава
това обстоятелство.
14. С оглед конкретиката на текущия казус обаче,
трябва да се съобрази, че според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Закона не съдържа нито нарочна дефиниция, нито
пък някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието
„маловажен случай“. Несъмнено е обаче, че определянето на едно нарушение като
маловажен случай, има за последица изключване на административно наказателната
отговорност за неговото извършване.
15. Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК –
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид
16. Както
се посочи в предходния раздел от настоящото решение, според представената Справка
за нарушител/водач(л.13
по а.н.д.№184/2019г.), за
близо осем годишния период, през който жалбоподателя е правоспособен водач,
спрямо него не са били съставяни актове за установяване на административни
нарушения и съответно, не са били издавани наказателни постановление. Съставени
са били три фиша за неособено съществени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 4 ;
чл. 21, ал. 1, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
На следващо място, периода през който П. е
пропуснал да извърши надлежна пререгистрация на придобития от него автомобил е
около 7 месеца. Не се твърди и не се установява, този пропуск на задълженото
лице, да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки
за извършването на някакви други административни нарушения или престъпления. Не
се твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер (VIN) или пък
да е бил придобит от П. или неговия праводател по неправомерен начин.
Следва също така, да бъде отчете и отказа на
Районна прокуратура Панагюрище, да образува наказателно производство по
отношение на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
17. При това положение, макар в случая формално
да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените
по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Ето защо налагането на глоба и лишаването от
право да управлява МПС дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от
200,00лв. и за срок от 6 месеца, се явяват несъразмерно тежки наказания, спрямо
степента на обществената опасност на деянието.
18. Изложеното до тук налага да се приеме, че
като краен резултат, постановения от първата инстанция съдебен акт се явява
съответен на закона. Този резултат ще следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№102 от 28.10.2019г., постановено по а.н.дело №184 по описа на Районен съд
Панагюрище за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :
1./П/
2. /П/