№ 21731
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110129693 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника *********************************, БУЛСТАТ
*********, че дължи в резултат на неоснователно обогатяване сумата от 9633,09 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството до топлоснабден имот,
находящ се в ********************************, абонатен № *******, топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2260,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 27.02.2024 г., сумата в
размер на 8,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 13194/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ***********************, ЕИК *********, твърди, че ответникът не е
сключил договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съобразно
действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е използвал и не е
заплатил стойността потребената топлинна енергия за топлоснабден имот-
Апартамент № *****************************, абонатен № *******. Посочва, че
ответното дружество като не е сключило писмен договор, при приложение на
1
относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
/приложените към ИМ такИ./, се е обогатило без основание за сметка на дружеството-
снабдител и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба
на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДЕКВР,
Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на ДЕКВР, както и Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи, че до ответното дружество била
изпратена покана за доброволно заплащане на сумата в 7-дневен срок. Поддържа, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ******************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************************
*********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че през процесния период не е ползвал имота, същият е бил
необитаем и негоден за живеене. Оспорва да е получавал покана за сключване на
договор, респ.- фактури за процесния период. Твърди, че доколкото имотът е бил
необитаем през исковия период, то ответникът няма как да е спестил разходи за сметка
на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да дължи и
мораторна лихва, доколктоо липсва покана за плащане на главното задължение.
Оспорва твърдението, че ищецът и ****************** са обвързани от
облигационно отношение, касаещо отчитането на доставената ТЕ до обектите на ЕС“.
Оспорва да съществува и облигационно отношение между ****************** и
етажната собственост на сградата, в която се намира процесният апартамент. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
потребена от ответника в рамките на исковия период топлинна енергия за процесния
имот, доставяна от ищеца при дялово разпределение от третото лице-помагач; 2)
размера на обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца поради
ползването на топлинна енергия без основание, както и стойността на доставената
енергия. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и наведените възражения. По иска
по чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава - отправяне на покана и получаването от длъжника,
за който не сочи доказателства. Във връзка възражението за изтекла погасителна
2
давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или
прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които не сочи доказателства.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в процесния
период процесният апартамент е собственост на държавата по силата на Акт за частна
държавна собственост № ****** от 14.03.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1 имоти -
държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се
управляват от областния управител по местонахождението им. Съгласно чл. 57, ал. 1 и
ал. 2 Закона за администрацията, областният управител се подпомага в
осъществяването на неговите правомощия от областната администрация и е
юридическо лице на бюджетна издръжка. Не се спори, че същият се намира в сграда в
режим на етажна собственост. Не се оспорва от ответника и че този имот е
предоставен за управление на *********************. В чл. 14, ал. 3 ЗДС е
предвидено, че управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост,
включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги
владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност. Следователно, легитимирано да отговаря за задълженията , възникнали
във връзка с правото на собственост, е лицето, на което този имот е предоставен за
управление – в случая ответникът. Той е легитимиран и да участва в процеса като
процесуален субституент на държавата.
Съгласно чл. 10, 12, както и §1, т. 16 и т. 22 от ДР на Закона за публичните
финанси, разходите на бюджетните организации /възникнали и бъдещи/ се включват в
държавния бюджет – т.е. разходите на държавните учреждения са разходи, платими от
държавния бюджет – разходи на държавата. Следователно задължението за заплащане
на стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е задължение на
държавата /в качеството на собственик на процесния топоснабден имот/, като за
изпълнението му отговаря ответникът /от отделените за Областната администрация
бюджетни средства следва да се заплати това задължение, в случай че такова
съществува/.
Ето защо следва да се отговори на въпроса какво правоотношение е възникнало
между ищеца и държавата /в качеството на титуляр на правото на собственост върху
процесния имот/. Няма данни по делото за процесния период ответникът да е заявил,
че иска в имота да бъде предоставяна топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени
договори при общи условия, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
3
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че
разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва,
че всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители на топлинна
енергия.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017
г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и
на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор / чл. 138, ал. 1 ЗЕ
и чл. 29-чл. 36 от Наредба № 16 -334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди / чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ,
бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЕ, топлоснабдяването е процес на производство, пренос,
доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна
пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов
клиент" и "небитов клиент" се съдържат в §1 от ДР на ЗЕ, като съгласно т. 2а битов
клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а
съгласно т. 33в "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Съгласно §1а от ДР на
Закона за енергетиката, законът въвежда изискванията на ДиректИ. № 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия, с която е дадено определение за "битов клиент" ,
4
а именно клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а за "небитов клиент" -
физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови
собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Съгласно чл. 2, т. 7, „клиент“ е клиент на едро или краен клиент на електроенергия,
като в чл. 2, т. 8 е дефиниран „клиент на едро“, като физическо или юридическо лице,
което купува електроенергия с цел препродажба в рамките на системата, в която то е
установено, или извън нея, а в чл. 2, т. 9, „краен клиент" означава клиент, купуващ
електроенергия за собствено ползване.
При анализ на горецитираните разпоредби, съдът приема, че водещ критерий за
разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се
ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението,
което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на
топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така
и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Доколкото в частност няма спор между страните, че доставяната в процесния имот
топлинна енергия не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана
търговска дейност /противното не се и установява от данните по делото/, то съдът
приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, което съответно обуславя
неоснователността на предявения иск за неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 2
ЗЗД.
Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална спрямо
нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който държавата е придобила собствеността
върху процесния имот, между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение,
по силата на което държавата, в качеството на собственик на имота в топлоснабдената
сграда /респ. на потребител на топлинна енергия/, има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Ако се
приеме обратното – че за държавата /или за търговци/ облигационното
правоотношение възниква едва с факта на сключване на писмен договор
/осъществяването на който зависи единствено от волята на собственика/, то в случая тя
би била в по-благоприятно положение от битовия клиент – физическо лице, от
потребителя. Това е така, защото всеки потребител-битов клиент, става страна по
облигационното правоотношение с факта на придобИ.нето на имот с топлоснабдена
сграда. А за държавата, която законът никога не толерира като по-слаба страна, би се
дало право на избор – упражняващият правата на държавата орган да реши да сключи
или да не сключи договор с доставчика на топлинна енергия. Ето защо се налага
5
извода за еднакво положение на собствениците на имоти в сграда в режим на етажна
собственост, независимо дали са физически лица, търговци или държавата /действаща
чрез съответното учреждение. Така решение №1858 от 11.4.23 г. на СГС по в.гр.д. №
9929/2022 г., с което се потвърждава решение по гр.д. № 10763/2022 г. на СРС,
решение № 5875 от 16.11.2023 г. на СГС по в.гр.д. № 6651/2023 г. на СГС.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното
предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно
основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума
следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на договор между страните,
възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявеният иск въз основа на
извъндоговорен източник е неоснователен.
Предвид изхода на спора по главния иск, то неоснователна е и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********************, ЕИК *********, искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде установено, че ****************************** ********* дължи на
*********************** сумата от 9633,09 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в
********************************, абонатен № ******* топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и сумата в размер на 8,86 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.06.2021 г., за които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно
със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 2260,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за период от
31.08.2021 г. до 27.02.2024 г., сумата в размер на 2,70 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху задължение за предоставяне на услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024
г. по ч. гр. д. № 13194/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав като неоснователни.
6
ОСЪЖДА ***********************, ЕИК ********* да заплати на
*************************, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 50,00 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието в процеса на ***************, като трето
лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7