РЕШЕНИЕ
№ 2417
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330101996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД срещу Р. Б. Й..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в ****** Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвани
от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ
размер на 785.44 лева и обезщетение за забава в размер на 80.38 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение и реалното потребяване на услугите. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Иска се отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № 7755/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което съд е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим
и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на
ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не
се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От
представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът е общинска
собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Били са
сключени два последователни договора за наем (от 06.04.2016 г. и от 14.12.2018 г.),
като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната
заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за
платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо, той е имала качеството „потребител”,
поради което за него е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена
вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и
обитаван от ответника и неговото семейство, състоящо се от общо 5 човека, видно от
представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи (от 04.05.2017 г. и 23.09.2020
2
г.), които са подписани от самия ответник.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от
Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с
повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5
от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че
начисляването и извършвано служебно – по 10 куб. на месец, въпреки, че са
отбелязани 5 обитателя.
От ОП „Жилфонд“ са представени два описа на жилището, към всеки от
договорите за наем. В първия е отразено изключително лошо състояния с липсващи
врати, разкъсани тапети и един бр. обикновена батерия в кухнята, като няма данни за
наличието на водомер. Съгласно втория, състоянието на жилището е подобрено, като е
отразено наличието на една батерия в кухнята и поставянето на душ батерия в банята.
Относно водомера е записано „не“. Липсата на водомер се посочва и от разпитания
свидетел, който е отговарял за отчитането в края на периода- началото на 2020 г. При
така събраните доказателства съдът намира, че в жилището е липсвало измервателно
устройство и няма данни за процесния период да е било поставяно такова.
Предвид представените карнети, констативните протоколи и събраните гласни
доакзателствени средства, съдът намира, че месечните количества са определени
надлежно и правилно (дори са в полза на потребителя). Макар карнетите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства,
същите следва да бъдат възприети, защото ползването и липсата на водомер се
потвърждават от останалите доказателства. В карнетите е посочено за коя година се
отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника и
неговото семейство през целия период, като не се установява някога да е имало
измервателно устройство. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и
полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и
неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за
неправилно оформяне на документите.
В действащите ОУ на дружеството, в съответствие с Наредба № 4/2004 г., се
съдържа изрично задължение на потребителите в сгради етажна собственост да
поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
3
уведомят оператора /чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент. Уведомяване е предвидено в чл. 33, ал.
2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при констатирана нередовност на водомера.
При липса на измервателно устройство, какъвто е настоящия случай, количествата
потребена вода се определят по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите ОУ – по 6
куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като на всяко тримесечение количеството вода се завишава с 1 куб.м. (ал. 10).
Видно от карнетите, служебните начислявания са правени по 10 куб. на месец.
Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения- да постави
водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к.
отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период, на база
тези записвания, дължимите суми са между 21-22 лева месечно, които отговарят
напълно на средното потребление на едно домакинство, предвид ежедневните
дейности, свързани с ползването на вода и броят обитатели в обекта- 5 лица.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките
за прилагане на клаузата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите Общите условия на
ищцовото дружество при определяне на задължението на ответника за процесния
период.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По
несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги. Показанията за потреблението през исковия период са служебни, но при
наличие на предпоставки за записванията. В производството са ангажирани достатъчно
ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ. Според експерта-
отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите
цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца е водено
редовно, като всеки месец са издавани фактури за дължимата цена.
Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните
услуги.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от приетата ССЕ, която го
4
определя на търсената сума от 80.38 лева.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения представител, е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.
Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй
като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давностният
срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението- 06.07.2020 г., съгласно
фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност не
е изтекла за нито едно от процесните вземания, защото падежът на първото е настъпил
на 16.08.2017 г., т.е. в тригодишният срок, който би засегнал вземания изискуеми
преди 06.07.2017 г.
Ето защо претенциите се установяват за пълните предявени суми и следва да
бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на – 100 лева – ДТ; 140 лева – депозит ССЕ, 20 лева- свидетел, 300 лева за
особен представител, като следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното производство. Дължимите
разноски са в размер на общо 710 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Б. Й.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 785.44 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ****** за периода 17.07.2017 г.
– 16.06.2020 г. и 80.38 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2017 г. -
31.05.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.07.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3420 от 07.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7755/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
5
„Шести септември” № 250, сумата от 710.00 лева - разноски за настоящото
производство и за заповедното производство по ч.гр.д. № 7755/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6