Решение по дело №283/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 07.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Плевенски  районен съд, XI граждански състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д.№ 283/2019г., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Иск с правно основание чл.108 от ЗС.

          Постъпила е искова молба от Й.М.Т. с ЕГН ********** *** против И.Н.Д. *** ***в която ищецът твърди, че през 2017г. Сезирал РП Плевен, че му било откраднато туристическо ремарке с рег.№ ***. Твърди, че заедно с районния инспектор на с.*** открил ремаркето си в двора на ответника И.Н.Д. ***. Твърди, че по случая било образувано досъдебно производство, по което били разпитани свидетели. Ищецът твърди, че като свидетел е разпитан В.В. от гр.***, който е направил ремаркето. Твърди, че с постановление ремаркето му било върнато, но впоследствие постановлението било отменено. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесното ремарке и да осъди ответника да му предаде владението върху ремаркето.

          В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че през лятото на 2012г. е закупил от пункт за цветни метали кош за туристическо ремарке, което му било продадено като старо желязо. Твърди, че със собствени средства и усилия закупил части и ремонтирал ремаркето, за да го приведе в годен за ползване по предназначение вид. Твърди, че от 2012г. до момента никой не е оспорвал собствеността върху ремаркето, поради което се позовава на придобивна давност.

          В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и писмения отговор.

          Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема следното :

          Установява се от представеното по делото удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с Рег.№***г., че ищецът Й.М.Т. притежава ППС – туристическо ремарке с рег.№ *** с рама №***г.

          Установява се от приложеното по делото Д ***. по описа на РП Плевен, че ищецът Й.М.Т. е подал жалба, че на 16.04.2016г. му било откраднато туристическо ремарке  с ДКН ***. Установява се от приложения по делото Констативен протокол от 12.07.2017г., че в дома на ответника И.Н.Д. било намерено туристическо ремарке, с метален кош от сива гофрирана ламарина, със сваляща се задна каната с шишове за заключване. В протокола е отразено, че процесното открито в дома на ответника ремарке няма ел.инсталация и стопове, нито номер на рама.

          Спорно по делото е дали ремаркето, собственост на ищеца е идентично с това, намерено в двора на ответника. За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване множество свидетели.

          В показанията си свидетелят В.В. твърди, че през 1992г. направил две ремаркета, едното от които подарил на ищеца. Твърди, че двамата регистрирали ремаркетата си в КАТ, какъвто е реда за това. Твърди, че с ищеца и с кварталния на с.*** отишли в дома на ответника и там видял ремарке, за което твърди, че е ремаркето, което е направил на ищеца, но без регистрационни номера и без номер на рамата. Твърди, че не е видял ремаркето да има номер на рамата, като тръбата, на която се поставя номера била ръждясала. Твърди, че разпознал ремаркето по начина по който са били прикрепени калниците на гумите, по дюшемето, по начина на затваряне на задния му капак.

          В показанията си свидетелката Д.Г., съпруга на ответника твърди, че през 2012г., предавали много отпадъци в пункт за изкупуване на метал, като при едно от посещенията видели в пункта кош за ремарке без рама, стопове и регистрационни номера, което купили, а впоследствие поставили на рама, монтирали му нов теглич, гуми с джанти и започнали да го ползват, за да извозват отпадъци от двора. Свидетелката заяви, че ремаркето не е имало стена от едната страна.  В този смисъл са и показанията на свидетеля Ж.А., който заяви, че ответникът е закупил коша за ремарке от пункт за вторични суровини, като ремаркето не е имало нито регистрационни табели, нито номер на рама, а едната му стена липсвала. В показанията си заяви, че ответникът разполагал с платформа, на която монтирали коша, но когато бил в пункта, кошът не е имал стопове и кабели. Заяви, че поставили коша върху платформа, която правили сами. Заяви, че му монтирали гуми с джанти, каквито имало в двора от стари и автомобили. Заяви, че тръбата, върху която е поставен коша не е боядисвана, няма номер на нея и е ръждясала.

          В показанията на свидетелите Е.И., Д.Ц. и В.М., се твърди, че през 2107г. установили в двора на ответника ремарке, което ищецът твърдял, че е негово. Свидетелите заявиха, че намереното в двора ремарке не е имало нито регистрационни номера, нито номер на рама.

          В показанията си свидетелят К.К. заяви, че работи в пункт за вторични суровини за изкупуване на метали, но не е продавал на ответника кош за ремарке, но през периода 2012- 2015г. в близост е имало още два пункта за предаване на метали.

          При така събраните свидетелски показания, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е притежавал ремарке, което свидетелят В.изработил и му подарил и което регистрирал през 1992г. в КАТ. Съдът приема за установено от фактическа страна, че през 2012г. ответникът закупил от пункт за изкупуване на метали кош за ремарке, изработено от гофрирана ламарина, с монтирани калници за гуми, но с липсваща една стена. При закупуване на коша, същият нямал регистрационен номер, нито кабели за свързване на осветлението на коша с инсталацията на автомобила. Заедно със свидетеля Ж.А. монтирали коша върху платформа, която изработили от стари ръждясали железа, монтирали под калниците гуми с джанти, каквито имало в двора на ответника. Използвали ремаркето за изнасяне на отпадъци и не са го регистрирали в КАТ.

          Свидетелските показания на Д.Г., която е съпруга на ответника кореспондират и се подкрепят от показанията на свидетеля Ж.А.. От всички приети по делото доказателства се установява, че когато са намерили ремаркето в двора на ответника, същото не е имало нито регистрационни номера, нито номер на рамата, от което следва да се приеме, че същото не представлява пътно превозно средство и не е било регистрирано. Не се установи на винкела под коша да е имало набит номер, което би могло да идентифицира вещта и да се установи идентичност на ремаркето с това на ищеца. Съдът приема версията на ответника, че е закупил коша от пункт за изкупуване на старо желязо, а впоследствие го е монтирал върху рамка, поставил му е теглич и гуми. Тази фактическа обстановка не противоречи и на твърденията на ищеца и показанията на свидетеля В., че кошът е от ремаркето на ищеца, изработено от свидетеля В.. Но съгласно разпоредбата на чл.78 ЗС „Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите“. Но в случая се установи, че вещта не е закупена като ППС, което да изисква прехвърляне с нотариално заверен подпис, а само като кош, за което няма такива изисквания за придобиването и. Дори кошът да е част от ремаркето, собственост на ищеца, то със закупуването и, ответникът е придобил собствеността върху нея.

          При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

          Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.108 от ЗС, от Й.М.Т. с ЕГН ********** *** против И.Н.Д. *** с ЕГН **********, за признаване на собствеността и предаване на владението на туристическо ремарке без регистрационен номер и без номер на рамата, находящо се в с.***, в двор, собственост на  И.Н.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Й.М.Т. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ НА И.Н.Д. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 200.00лв.

         Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :