№ 2302
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100113505 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от В. Д. К., ЕГН **********, чрез адв. Ц. М. – АК Сливен, съдебен
адрес: гр. Сливен, ул. „*******, партер, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие повдигнато, предявено и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на постановлението за
прекратяване по отношение на ищеца в сила, до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, с Постановление от 26.02.2018 г. на Специализирана
прокуратура, Следствен отдел, ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление от общ характер по чл. 253 НК и по чл. 159б НК, като ОПГ е създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК за което
предвиденото наказание в НК е от три до десет години лишаване от свобода. Със същото
постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 20
000 лв., която след обжалването й е намалена на 10 000 лв.
С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 04.08.2023 г. на
Окръжна прокуратура, гр. Сливен наказателното производство за извършени престъпления
по чл. 321 НК е прекратено по отношение на ищеца.
1
Ищецът заявява, че за период от около три години и осем месеца е привлечен като обвиняем
за тежко престъпление като участник в организирана престъпна група с други лица, а
случаят станал изключително публичен, тъй като от Прокуратурата на различни медии са
предоставени клипове и снимки, които са публикувани по интернет и излъчени по
национални телевизии Нова ТВ и БТВ.
Вследствие на това ищецът започнал да се кара с близките си, станал нервен и затворен.
Всички негови близки и приятели, научили за наказателното производство образувано
срещу него, започнали да го избягват, чувствал се злепоставен. С решение № 603/19.07.2023
г. по гр. дело № 758/2023 г. по описа на СлРС е прекратен гражданският му брак със
съпругата му. Баща му също бил привлечен като обвиняем и, вследствие силното
притеснение от воденото дело, починал на 15.09.2020 г. Всичко това оставило отпечатък в
целия му съзнателен живот.
По тези съображения претендира исковата сума, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законните последици – лихва и разноски.
Представил е писмени доказателства, поискал е допускане на гласни такива.
В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявеният иск
изцяло –по основание и размер.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна по размер и несъобразена с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика в аналогични случаи.
На следващо място заявява, че към исковата молба е приложено копие от прокурорски акт за
частично прекратяване на наказателното производство, но липсват доказателства за неговата
стабилност. Освен това разследването срещу К. продължава за извършени престъпления по
чл. 253 и чл. 354а от НК и в този смисъл, счита, че търпените вреди са и във връзка с
обвиненията по висящото производство.
Възразява и срещу поисканата законна лихва, тъй като не е уточнена датата на влизане на
постановлението в сила.
Възразява срещу посочените от ищеца медийни публикации, тъй като там същият е посочен
само с инициали.
В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява,
че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло. Отделно от това прави възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори в настоящото производство, че с Постановление от 26.02.2018 г. на следовател в
СО при Специализираната прокуратура ищецът В. К. е бил привлечен като обвиняем по
2
пр.пр. № 550/2016 г., ДП № 57/2015 по описа на СО-СП за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2, вр. ал.
2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същото постановление на К. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер
20 000 лв., изменена след обжалването на 10 000 лв.
С Постановление от 04.08.2023 г. на Окръжна прокуратура, гр. Сливен, е прекратено
частично наказателното производство по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО на ОП, Сливен,
вх. № 1159, пор. № 149/2022 г. на ОП, Сливен, както по отношение на ищеца, така и по
отношение на останалите обвиняеми, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и
пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Производството по останалите обвинения е продължило.
Ищецът е уведомен за частичното прекратяване на 04.08.2023 г., не е обжалвал
постановлението на прокурора и по отношение на него то е влязло в сила на 14.08.2023 г.
Доказа се и че с присъда № 3808/04.10.2017 г. на Първоинстанционния съд в гр. Антверпен,
Кралство Белгия, ищецът е признат за виновен в извършване на друго престъпление –
трафик на хора с цел експлоатирането им за проституция и сексуална експлоатация и му е
наложено общо наказание „лишаване от свобода за срок от 7 години“ и парична глоба в
размер 360 000 евро. С определение № 57/29.09.2019 г. на Окръжен съд, Бургас по ч.н.д. №
948/2019 г. присъдата на белгийския съд е приведена в изпълнение.
К. е търпял наложеното му наказание в Затвора – гр. Бургас и на 26.02.2021 г. е условно
предсрочно освободен при остатък от наказанието 2 г., 2 м. и 4 дни.
По искане на ищеца съдът разпита свидетеля В.Н.В., негов приятел. В показанията си той
заяви, че познава К. от 2008 – 2009 г., живеят в един град. Знае, че е бил в затвора за трафик
на хора. Когато излязъл през 2021 г., споделил, че са му повдигнали обвинение за участие в
ОПГ за пране на пари. Тогава се затворил, скрил се. Казал му, че се чувства пряко засегнат,
баща му също имал повдигнато обвинение за първото престъпление и починал от
притеснение. Притеснявал се за майка си, защото само тя му останала – баща му и дядо му
починали докато бил в затвора. Целият град разбрал за ареста, защото задържали цялото му
семейство. – баща, майка, брат. Преди ищецът бил много весел човек, но след задържането
си се променил. След второто обвинение жена му го напуснала и това му се отразило много
отрицателно. Свидетелят каза още, че ищецът е бил притеснен и от двете повдигнати срещу
него обвинения – това, за което е лежал в затвора и това, което му повдигнали по – късно.
По делото се представиха доказателства досежно обстоятелството, че бракът между ищеца и
неговата съпруга е прекратен с решение № 603/19.07.2023 г. на Районен съд Сливен, VI-ти с-
в по гр.д. № 758/2023 г.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК, след
прекратяването му, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,
считано от образуване на наказателните производства, до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
като обвиняем през 2018 г. по посоченото по - горе наказателно производство за
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т.
1, пр. 2 и т. 2, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, така и
частичното прекратяване на 04.08.2023 г. на наказателното производство срещу него – за
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Следователно, за един доста продължителен период – от момента на образуване на
наказателното производство до окончателното му приключване по това обвинение с влязло в
сила постановление за прекратяване, ищецът е бил обвиняем и подсъдим за престъпление,
което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу него,
ищецът В. К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа,
доброто му име пред обществото, семейството, стрес и притеснения от евентуалната
възможност да бъде осъден, от сериозно влошаване на психиката му, които са породени от
действията на органите на прокуратурата, образували по отношение на него наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на В. К. за заплащане на
обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане и поддържане на незаконно
обвинение срещу него, след прекратяване на наказателното производство, се явява доказана
по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред
вид повдигане на неоснователно обвинение срещу К. и воденето срещу него на наказателно
производство, което, в крайна сметка, е било прекратено.
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
4
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съдът намира, че с оглед казаното по – горе, са налице основанията за присъждане на
обезщетение.
При определяне на неговия размер съдът прие и се позовава и на представените по делото
писмени доказателства за предишно осъждане и изтърпяване на наказание, наложено от съда
в гр. Антверпен, Кралство Белгия, които са били свързани и с наказателното производство
при Окръжна прокуратура, гр. Сливен – което именно е частично прекратено за
престъплението по за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2
НК.
От тези доказателства може да се направи извод, че притесненията и негативните му
преживявания през процесния период намират своето основание и в други повдигнати му
обвинения или постановени срещу него съдебни актове във връзка с извършване на други
престъпления.
С оглед на това съдът определя размер на дължимото обезщетение 5 000 лв. и счита, че за
тази сума искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, а в останалата
част – за разликата до 50 000 лв. – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претендираната законна лихва съдът счита, че същата се дължи върху
двете претенции, считано от деня на влизане на постановлението за частично прекратяване
на наказателното производство по отношение на ищеца в сила, съответно – върху сумата
5 000 лв., считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на адв. Ц. М. – АК Сливен, съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „*******,
партер следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 800 лв.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати на В. Д. К., ЕГН **********, чрез адв. Ц. М. – АК Сливен, съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. „*******, партер, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие
повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, след прекратяване на наказателното производство срещу
него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата в частта за неимуществените вреди общо за сумата
50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Ц. М. – АК
Сливен, съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „*******, партер, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА в размер 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6