№ 387
гр. Ямбол, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100702 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Й.С. от гр. Я., чрез
пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Д. Й.- ЯАК, с
която се претендира да бъде осъден ответника „Каприз 2005“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Я. да му заплати сумата от 4920, 00 лв. представляваща
неизплатена мораторна лихва за забава върху главницата от 16 400, 00 лв., считано от
16.03.2019 г. до момента на подаване на исковата молба- 16.03.2022 г., както и законна
лихва от 16.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че с решение № *** г. по възз. гр. дело № *** г. по
описа на АС-Б., ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от
16 400, 00 лв. , като получени без основание. Посоченото решение било обжалвано, но
ВКС оставили жалбата без уважение и решението било влязло в сила към настоящия
момент. С оглед на това ответното дружество дължало на ищеца и обезщетение за
забава върху сумата от 16 400 лв., в размер на законната лихва на осн. чл.86 ЗЗД, за
периода, считано от 16.03.2019 г. до 16.03.2022 г. Иска се уважаване на иска и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответното
дружество, чрез пълномощник адв. П. С.- ЯАК, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***.
С отговора на исковата молба претенцията на ищеца е оспорена по основание и
размер. Кратките твърдения на ищеца не отговаряли на действителността. След
влизане на посоченото по-горе решение на АС-Б., ищеца се снабдил с ИЛ от 02.02.2022
г., издаден му по търговско дело № *** г. по описа на ЯОС. По молба на ищеца за
събиране на вземането му било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ с рег.
№ ***, с район на действие ЯОС- Д.Д., като по образуваното изп. дело на ответното
дружество била връчена покана за доброволно изпълнение на 04.03.2022 г. В
изпълнения на задълженията си по реда на ГПК, в рамките на образуваното ИД, в
срока на доброволното изпълнение, ответното дружество на 16.03.2022 г. извършило
лично и доброволно плащане на пълния размер на посочените в ПДИ парични
1
задължения, т.е. на сумата от 19 948, 86 лв., платена по сметка на ЧСИ. Твърди се, че
предвид наложените по образуваното ИД запори върху банковите сметки на ответното
дружество, в същия период по банковата сметка на ЧСИ от банковата сметка на
ответното дружество в „Райфайзен банк“ АД била постъпила същата сума в размер на
19 948, 86 лв., като посочената банка уведомила ЧСИ относно правата си на
присъединен по право обезпечен кредитор на ответното дружество. В същия период,
въз основа на влязлото в сила решение на БАС, ответното дружество се снабдило с ИЛ
от 09.03.2022 г., издаден по т. дело № *** г. по описа на ЯОС за присъдените му
разноски, дължими от ищеца по настоящото производство, като за събирането им по
молба на ответното дружество било образувано ИД № *** г. по описа на ЧСИ с рег. №
***, с район на действие ЯОС- И. Х., по което ЧСИ била наложила запор върху
вземанията на ищеца по ИД № *** г. По последното изпълнително дело ответното
дружество като длъжник депозирало молба вх. № *** г., с която било направило
искания относно доброволно уреждане на вземанията и задълженията между ищеца и
ответното дружество по образуваните ИД, без да се създават предпоставки за
извършване на евентуално разпределение по двете ИД, предвид правата на посочената
по-горе банка. В изпълнение на заявените искания в посочената молба, ответното
дружество, независимо от доброволно извършеното на 16.03.2022 г. плащане по
банкова сметка на ЧСИ- Д.в на сумата от 19 948, 86 лв., на 18.03.2022 г. превело по
личната банкова сметка на ищеца сумата от 5000, 00 лв. и след доброволното
изпълнение от страна на ищеца по образуваното ИД при ЧСИ- И. Х.,на 25.03.2022 г.
превело по личната банкова сметка на ищеца сумата на дължимия остатък от 13 480,
50 лв. и по сметка на ЧСИ- Д.в сумата от 1468, 36 лв. разноски, за което уведомило
ЧСИ с молба от 28.03.2022 г. Предвид извършените плащания от страните и
депозираните молби от ищеца по ИД образувано при ЧСИ- Д.в, същото било
прекратено на основание чл.433, ал.1 ,т. 2 ГПК. С оглед на това на посочените по-горе
основания се установявало факта на погасяване задълженията на ответното дружество
към ищеца за сумата от 16 400 лв. в пълен размер. С оглед на това, неоснователна се
явявала претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от момента на подаване
на ИМ, до окончателното погасяване на задължението. На следващо място се твърди,
че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 4920 лв., мораторна лихва върху
главницата се явявала неоснователна.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. ищеца се представлява от пълномощник адвокат, сочат доказателства и се
иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В с.з. ответника се представляват от пълномощник адвокат, сочат доказателства
и се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, като безспорно е установено по делото от приложените писмени
доказателства, че с решение № *** г. по в.гр. дело № *** г. по описа на АС-Б. е
отменено решение № *** г., постановено по т. дело № *** г. по описа на ОС- Я., в
частта с която е отхвърлен иска на ищеца против ответното дружество на осн. чл.55,
ал.1,предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 400, 00 лв., като ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 400, 00 лв., получена от ответното
2
дружество без основание в периода 02.07.2014 г. до 24.01.2019 г. С Определение № ***
г. по гр. дело № *** г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване
въззивното решение № *** г., постановено по в. гр. дело № *** г. по описа на АС-Б.,
като посоченото определение не подлежи на обжалване и постановения съдебен акт
влязъл в сила. Също така страните не спорят, че в съдебните решения ищеца не е
претендирал срещу ответника законна лихва за забава върху сумата за която е уважен
иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Също така страните не спорят, че на ищеца е издаден
изпълнителен лист на основание чл.404 и чл.405-409 ГПК за сумата от 16 400 лв.
От приложените писмени доказателства представени от ответното дружество и
изисканото и приложено към настоящото производство изп. дело № *** г. по описа на
ЧСИ с рег. № *** Д.Д., с район на действие ОС- Я., се установява, че на база издадения
по-горе изпълнителен лист в полза на ищеца е образувано посоченото по-горе изп.
дело. До ответното дружество била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която на основание чл.428, ал.1 ГПК са поканени в двуседмичен срок от връчване на
настоящата покана с приложено копие от ИЛ да изпълни доброволно задължението си,
като общото задължение по изп. дело към 02.03.2022 г. били в размер на 19 948, 86 лв.,
от които сумата от 17 852,00 лв. неолихвяема сума, сумата от 2, 50 лв. допълнителни
разноски и сумата от 126, 00 лв. разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1468, 36 лв. в
полза на ЧСИ, както и други суми до него момент, в общ размер на 500, 00 лв. С
посочената покана за доброволно изпълнение на ответното дружество било съобщено,
че са наложени запори върху следните вземания в „Банка ДСК“ АД, „Райфайзенбанк (
България) ЕАД и „УниКредит Булбанк“ АД на договорно и извъндоговорно основание,
в т.ч. банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на ответното дружество по пощата на 04.03.2022 г., видно от
известие за доставяне. В хода на изп. дело посочените по-горе суми са платени за което
са представени писмени доказателства, като същото е прекратено по изрично писмено
искане на взискателя, като съобщението е получено лично от пълномощника на ищеца
адв. Й.- ЯАК на 05.04.2022 г. и няма доказателства да е обжалвано в законовия срок
пред ЯОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай ищеца П.Й.С., чрез пълномощника си адв. Й.- ЯАК са
предявили иск по чл.86 ЗЗД, против ответника „Каприз 2005“ ООД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 4920, 00 лв. върху главницата от 16 400, лв. за
периода от 16.03.2019 г.- 16.03.2022 г., както и законна лихва от момента на подаване
на исковата молба -16.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС, ОСГТК е прието,
че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, длъжника дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Съгласно
чл. 84, ал.1 ЗЗД , когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение
длъжникът изпада в забава след поканването му от кредитора. Изключение има при
неизпълнение на парични задължения, произтичащи от непозволено увреждане, когато
длъжникът е в забава и без покана от деня на непозволеното увреждане. В настоящия
случай главното задължение не произтича от непозволено увреждане, като
задължението за законна лихва е акцесорно. То е обусловено от съществуването на
непогасено парично задължение- факт, който в случая е установен със силата на
3
присъдено нещо. Предвидените в чл.86 ал.1 задължения, възникващи при
неизпълнение на парични задължения не са лихви, а обезщетения за забава на парично
задължение. В случая, ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на
16 400, 00 лв., получена от ответното дружество без основание в периода 02.07.2014 г.
до 24.01.2019 г., за което обстоятелство има влязло в сила решение. С оглед на това
обезщетението за забавено плащане се дължи след получаване от ответника на
отправената от ищеца покана за връщане на сумата, каквато ищецът не е представил. В
случая, безспорно това е станало с депозиране на исковата молба пред ОС- Я. по
посоченото т. дело № *** г. по описа на ЯОС- 01.07.2019 г. От представените по изп.
дело доказателства безспорно се установява, че ответника е платил сумата за която е
бил осъден на ищеца на 18.03.2022 г. сумата от 5000 лв. и на 25.03.2022 г. сумата от
13 480,00 лв., за който факт страните не спорят, като обезщетението за забава се
претендира до подаването на исковата молба-16.03.2022 г. За периода от 01.07.2019г.
до 16.03.2022г. , върху главницата от 16 400,00 лева , обезщетението по чл.86, ал.1
ЗЗД , след направена справка на страница Calculator.BG, е в размер 4510, 00 лева , до
която сума се явява основателна претенцията . Над тази сума до предявения размер
4920,00 лв. и за периода от 16.03.2019 г. до 30.06.2019 г. иска е неоснователен и следва
да се отхвърли. Също така следва да се отхвърли и направеното искане за присъждане
на законна лихва върху сумата от датата на исковата молба-16.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, с оглед на това, че такава лихва се дължи
върху главницата, а не върху обезщетението за забава, като възраженията на ответника
в тази насока са основателни. Съдът не споделя посочените възражения от страна на
ответника с отговора на исковата молба, че иска е неоснователен и недоказан с оглед
извършено плащане в хода на изпълнителното производство и в срока на поканата за
доброволно изпълнение с оглед на това, че ищеца не бил представил доказателства и не
бил поискал такава на посочените по-горе основания.
С оглед на горепосоченото съдът счита, че иска по чл.86 ЗЗД е частично
основателен до размера на сумата от 4510,00 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до
16.03.2022 г., като над тази сума до предявения размер 4920,00 лв. и за периода от
16.03.2019 г. до 30.06.2019 г. иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли. Също така следва да се отхвърли и направеното искане за
присъждане на законна лихва върху сумата от датата на исковата молба-16.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
По разноските :
На двете страни се дължат разноски съгласно уважената и отхвърлена част от
иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски за настоящата
инстанция в размер на 729, 67 лв. съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответното дружество се дължат разноски за
настоящата инстанция в размер на 66, 67 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАПРИЗ 2005“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Я., Индустриална зона, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. П. С.- ЯАК, на
основание чл. 86 ЗЗД , да заплати на П.Й.С., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „***, със
4
съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чред адв. Д. Й.- ЯАК, сумата 4510, 00 лв.,
представляваща лихва за забава върху присъдената главница в размер на 16 400, 00 лв.
за периода от 01.07.2019 г. до 16.03.2022 г., като над тази сума до предявения размер
4920,00 лв., за периода от 16.03.2019 г. до 30.06.2019 г. и присъждане на законна лихва
върху сумата от датата на исковата молба-16.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „КАПРИЗ 2005“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Я., Индустриална зона, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. П.
С.- ЯАК, да заплати на П.Й.С., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „***, със съдебен
адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Д. Й.- ЯАК, разноски за настоящата инстанция в
размер на 729, 67 лв.
ОСЪЖДА П.Й.С., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „***, със съдебен адрес в
гр. Я., ул. „***, чрез адв. Д. Й.- ЯАК, да заплати на „КАПРИЗ 2005“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Я., Индустриална зона, със съдебен адрес в гр.
Я., ул. „***, чрез адв. П. С.- ЯАК, разноски за настоящата инстанция в размер на 66, 67
лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника „КАПРИЗ 2005“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Я., Индустриална зона, със съдебен адрес
в гр. Я., ул. „***, чрез адв. П. С.- ЯАК ,че следва да заплатят сумите по осъдителния
иск за парично вземане по следната банкова сметка :
BG78RZBB91551908557720: в „Райфайзенбанк (България) ЕАД с титуляр
П.Й.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5