РЕШЕНИЕ
№
27.07.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 3872 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на Л.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Стойчеви-агро“
ООД, със седалище и адрес на управление: с. Стожер, община Добричка, Стопански
двор, с ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1900, 40 лева - частична претенция от общо дължимата сума от
2280, 48 лева, представляваща незаплатена от ответника арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда от 30.04.2015 г., вписан в
Служба по вписванията Акт № 85, том 2, рег.№ 4647, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението.
Ищецът твърди, че неговият баща Д.К.
му е прехвърлил с нотариален акт за дарение № 92/19.12.2008 г., вписан в Служба
по вписванията – град Варна, с вх. рег. № 38561 от 22.12.2008 г., акт № 42, том
CXXXV, дело № 30618, следните
недвижими имоти:
1. Поземлен
имот № 52043, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 18, 003 дка по скица
– трета категория, находяща се в землището на с. Крумово, обл. Варна, общ.
Аксаково, ЕКАТТЕ 39983, в местност „Ветите бостани“, по плана за земеразделяне
на землището на с. Крумово при граници по скица с имот № 052042 – Нива, имот №
085037 – полски кът, имот № 052005 – нива, имот № 052042 – нива и имот № 052049
– нива.
2. Поземлен
имот № 063037, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 10, 006 дка по
скица – девета категория (0, 200 дка), трета категория (9, 806), находяща се в
землището на с. Крумово, обл. Варна, общ. Аксаково, ЕКАТТЕ 39983, в местност „Горест“,
по плана за земеразделяне на землището на с. Крумово при граници по скица с
имот № 063038 – Нива, имот № 085012 – нива и имот № 063018 – нива.
3. Поземлен
имот № 075032, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 9, 999 дка, по
скица – трета категория, находяща се в землището на с. Крумово, обл. Варна,
общ. Аксаково, ЕКАТТЕ 39983, в местност „Бялата пръст“, по плана за
земеразделяне на землището на с. Крумово при граници по скица с имот № 075033 –
Нива, имот № 085055 – полски път, имот № 075003 – нива и имот № 075031 – нива.
Посочва, че
праводателят е запазил правото си на ползване върху имотите. На 30.04.2015 г.
същият е сключил договор за аренда на земеделска земя със „Стойчеви-агро“ ООД,
за срок от пет стопански години. Изтъква, че имотите са били предадени на
ответното дружество за ползване. Ищецът заявява, че по силата на съглашението
арендаторът се е задължил да заплаща арендна сума след приключване на
стопанската година в следния размер – 30 % от получената продукция на декар,
като окончателния размер се определя въз основа на средната реализационна цена
от получената продукция на декар, но не по-малко от 50 лева на декар.
Твърди, че на
22.04.2016 г. баща му е починал, за което събитие е уведомил арендатора. От
този момент е следвало арендната сума да бъде плащана на него, в качеството му
на собственик на имота. На тази основа сочи, че не е получил арендно плащане за
стопанската 2018 г./2019 г., като в уточнителна молба заявява, че претендира
арендно плащане от 50 лева на декар.
Пояснява, че от
сключването на договора арендните суми са били получавани от нетитулувана
сметка в Райфайзенбанк.
Иска ответното дружество
да бъде осъдено да му плати сумата от 1900, 40 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението - частична
претенция от общо дължимата сума от 2280, 48 лева, представляваща дължима и
незаплатена от ответника арендна цена за стопанската 2018 г./2019 г. Претендира
и разноски.
В съдебно заседание се
явява лично и с пълномощника си адвокат Й.А.. В хода на устните състезания
последният заявява, че поради настъпилото в хода на процеса плащане искът трябва
да бъде отхвърлен. Претендира обезщетение за забава върху платената сума.
Изразява становище, че разноските трябва да бъдат възложени на ответника.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Същият
счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът е предявил осъдителен
иск, но не е изпълнил изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК за посочване на
банкова сметка ***.
Потвърждава изложеното от ищеца, че
до края на 2017 г. е изплащал рентите чрез Райфайзенбанк, след което банката е
преустановила услугата. След този момент се е свързал с арендодателите, за да
уточнят начина на плащане на рентите. Твърди, че ищецът не е предоставил
банкова сметка ***, за да получи рентата си 2017/2018 г. За изплащане на тази
рента е било образувано дело в РС Добрич.
Заявява, че на ищеца е
била изпратена телепоща с изх. № 5 от 22.05.2020 г., съдържаща покана за
получаване на рентата за 2018/2019 г., в размер на 1965, 06 лева. В тази връзка
сочи, че е предоставил възможност на ищеца да избере начина на плащане на
рентата. Последният обаче не се е явил да получи сумата.
Прави признание на предявения
частичен иск, като заявява, че дружеството не е дало повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
В съдебно заседание се представлява
от адвокат Р.Г., която заявява, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Затова счита, че разноските
трябва да бъдат възложени за плащане от ищеца.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 8 от ЗАЗ.
С оглед твърденията на страните ищецът носи
тежестта да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него
и ответника по договор за аренда. Следва да установи, че е предоставил земята
за ползване на дружеството, срещу
арендно плащане в размер на 60 лева на декар за стопанската 2018 г./2019 г.,
както и падежа на задължението. Ответникът следва да установи, че е платил
арендната сума за стопанската 2018 г./2019 г. на ищеца.
По делото не се спори, че Д.К. е прехвърлил на ищеца с нотариален акт за
дарение № 92/19.12.2008 г., вписан в Служба по вписванията – град Варна, с вх.
рег. № 38561 от 22.12.2008 г., акт № 42, том CXXXV, дело № 30618, следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот № 52043, с начин
на трайно ползване – нива, с площ от 18, 003 дка по скица – трета категория,
находяща се в землището на с. Крумово, обл. Варна, общ. Аксаково, ЕКАТТЕ 39983,
в местност „Ветите бостани“, по плана за земеразделяне на землището на с.
Крумово при граници по скица с имот № 052042 – Нива, имот № 085037 – полски
кът, имот № 052005 – нива, имот № 052042 – нива и имот № 052049 – нива.
2. Поземлен имот № 063037, с начин
на трайно ползване – нива, с площ от 10, 006 дка по скица – девета категория
(0, 200 дка), трета категория (9, 806), находяща се в землището на с. Крумово,
обл. Варна, общ. Аксаково, ЕКАТТЕ 39983, в местност „Горест“, по плана за
земеразделяне на землището на с. Крумово при граници по скица с имот № 063038 –
Нива, имот № 085012 – нива и имот № 063018 – нива.
3. Поземлен имот № 075032, с начин
на трайно ползване – нива, с площ от 9, 999 дка, по скица – трета категория,
находяща се в землището на с. Крумово, обл. Варна, общ. Аксаково, ЕКАТТЕ 39983,
в местност „Бялата пръст“, по плана за земеразделяне на землището на с. Крумово
при граници по скица с имот № 075033 – Нива, имот № 085055 – полски път, имот №
075003 – нива и имот № 075031 – нива.
Страните не спорят и по
другите релевантни факти – за наличието на аренден договор между Д.К. и
ответното дружество от 30.04.2015 г., по силата на който посочените земеделски
земи са били предоставени за ползване на „Стойчеви-агро“ ООД, за срок от пет
стопански години. Не е спорно, че по силата на съглашението арендаторът се е
задължил да заплаща арендна сума след приключване на стопанската година в
следния размер – 30 % от получената продукция на декар, като окончателния
размер се определя въз основа на средната реализационна цена от получената
продукция на декар, но не по-малко от 50 лева на декар. Не е спорно, че след
смъртта на наследодателя на ищеца - 22.04.2016 г., арендната сума следва да
бъде плащана на последния, в качеството му на собственик на имота. Ответното
дружество не оспорва и твърдението на ищеца, че не е извършил арендно плащане
за стопанската 2018 г./2019 г.
Спорни между страните
са въпросите за размера на дължимото арендно плащане и за възлагане на
разноските. Поради
тази причина, въпреки направеното признание на частичния иск от страна на
ответника, по делото бе изготвена съдебно-икономическа експертиза. От
заключението стана ясно, че за стопанската 2018 г./2019 г. дължимата арендна
сума, съобразно уговорките в договора, възлиза на 1900, 40 лева.
Съдът
възприема заключението в цялост, тъй като е обективно и е изготвено от лице с
необходимата квалификация.
От
платежно нареждане от 08.06.2021 г. се установява, че на същата дата ответното
дружество е превело на ищеца сумата от 1965, 06 лева – арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда от 30.04.2015 г., вписан в
Служба по вписванията Акт № 85, том 2, рег.№ 4647. Плащането бе извършено след
като ищецът представи банкова сметка ***.
Този
факт, като настъпил след предявяване на иска, трябва да бъде взет предвид от
съда, тъй като погасява спорното право – чл. 235, ал. 3 от ГПК. При това
положение искът за сумата от 1900, 40 лева - частична претенция от общо
дължимата сума от 2280, 48 лева, представляваща незаплатена от ответника
арендна цена за стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда от 30.04.2015
г., вписан в Служба по вписванията Акт № 85, том 2, рег.№ 4647, следва да бъде
отхвърлен поради настъпилото в хода на процеса плащане.
Спорният
въпрос на кого да бъдат възложени за плащане разноските следва да бъде разрешен
в полза на ответника. Този извод намира нормативна опора в правилото на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Законодателят е приел, че разноските трябва да бъдат възложени на
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
е признал иска. Правилото е с характер на санкция срещу неоснователно
предизвикания от ищеца процес. Както бе посочено по-горе, независимо от
направеното признание на иска от страна на ответника, по искане на ищеца по
делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза.
В
конкретната хипотеза са изложени противоположни твърдения от страните. Ответното
дружество заявява, че е изпратило на ищеца
телепоща (л. 26). Със същата дружеството е поискало от ищеца да посочи
начина, по който да му бъде платена рентата от 1965, 06 лева – по банкова
сметка ***. Телепощата е подадена на 22.05.2020 г. Ищецът я е получил и е
отговорил, че иска сумата да му бъде изплатена в брой в офис на дружеството. Последният
твърди, че е отишъл в офис на дружеството, където да получи процесната сума.
Там обаче му казали, че нямат пари в наличност и не му платили рентата.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца и сочи, че същият не е ходил в офис на
дружеството да получи сумата.
Твърденията
на ищеца, че е ходил в офис на дружеството за получаване на процесната сума са
недоказани, тъй като Л.К. не е ангажирал никакви доказателства за установяване
на този факт. От друга страна отрицателните факти, на които се уповава
ответникът – неявяването на ищеца в офиса му, не подлежат на доказване. Оттук
може да бъде заключено, че ответникът не е предизвикал завеждането на делото с
поведението си, тъй като искът е предявен на 27.07.2020 г., в момент следващ
получаването на телепощата от ищеца. След като е получил изявлението на
ответника, Л.К. е следвало да окаже съдействие на длъжника за изпълнение на
паричното му задължение – да посочи банкова сметка, ***тиде в офис на
дружеството, за да ги получи в брой. Като е избрал втория начин на плащане, но
не е предприел действия за получаване на сумата, е изпаднал в забава. Няма
основания да бъде прието, че ответникът оспорва вземането му и се налага
предявяване на иск срещу него. Поради тази причина разноските следва да бъдат
понесени от ищеца поради неоснователно образувания от него процес.
Изявленията
на страните и цялостното им поведение в хода на процеса разкриват причината за
водене на делото – желанието на ищеца да получи по-голяма рента за стопанската
2018 г./2019 г. от предложената му от ответника още с телепощата. След
изготвяне на заключението по съдебно-икономическата експертиза стана ясно, че
това желание на ищеца е необосновано. Предложената от ответника сума дори
надхвърля реално дължимата съобразно уговорките в договора. Това е допълнителен
аргумент в подкрепа на становището, че ответникът с поведението си не е дал
повод за образуване на делото.
На
тази основа, в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени за плащане следните разноски: 400, 00 лева
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника. Разноските,
които ищецът е направил в производството, трябва да останат за негова сметка.
От
основния извод на съда произтичат и други неблагоприятни за ищеца последици –
на същия не следва да бъде присъждана законна лихва за забава за периода от
предявяване на иска до плащането на процесната сума. Това е така, защото ищецът
е заявил, че иска плащане на сумата в брой в офис на дружеството. Дружеството
не може да изпадне в забава до явяването на ищеца в офиса. Както стана ясно
по-горе, след като този факт не се е осъществил, то неблагоприятните последици
на забавата не може да бъдат възложени на ответника.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Стойчеви-агро“ ООД, със седалище и адрес
на управление: с. Стожер, община Добричка, Стопански двор, с ЕИК *********, иск
с правно основание по чл. 8 от ЗАЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1900, 40 лева - частична претенция от общо дължимата сума от
2280, 48 лева, представляваща незаплатена от ответника арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда от 30.04.2015 г., вписан в
Служба по вписванията Акт № 85, том 2, рег.№ 4647, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до плащане на сумата, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Л.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Стойчеви-агро“ ООД, със седалище и
адрес на управление: с. Стожер, община Добричка, Стопански двор, с ЕИК
*********, сумата от 400, 00 лева – разноски по гр.д. № 3872/2020
г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: