№ 207
гр. А., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101941 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът А.М.А. твърди, че е собственик на двуетажна жилищна сграда с
площ от 105 кв.м., ведно с 5/6 идеални части от поземлен имот №00702.532.81
по КККР на гр. А., в който е построена на основание покупко-продажба,
дарение и наследство. С нотариален акт №453/1985г. А.А. и З. А.а са продали
на Е.Х. правото на собственост върху приземния етаж от същата сграда и
правото на строеж на трети жилищен етаж. Това е станало през време на брака
й с Е. Х., починал и наследен от С.П. и Е.Х.. Правото на строеж не е
реализирано в предвидения от закона петгодишен срок, като освен това
одобреният архитектурен проект предвижда сграда с изба и два жилищни
етажа. Приземният етаж е обща част и не може да бъде предмет на
самостоятелно прехвърляне. Поради това тази правна сделка не е произвела
действие. В същия поземлен имот се намира и гараж със складово помещение
към него, който е построен от А.А. и М. А. през 1970-1972г. Той се е
използвал изключително и само от бащата на ищеца, както по
предназначението му – да паркира автомобил в него, така и за отглеждане на
гъби. След смъртта на М. А. през 1992г. гаражът се използва само и
единствено от ищеца. Поради това той е придобил правото на собственост
върху тази сграда, заснета по КККР с идентификатор 00702.532.81.3, както и
1
върху призмения етаж от жилищната сграда по давностно владение.
Ответницата Е.Х. живее в гр. С. и никога по никакъв начин не е ползвала тези
помещения. Ответниците без знанието и съгласието на ищеца са отдали под
наем приземния етаж на трети лица. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на нея, че той
е собственик на приземния етаж, както и на гаража и складовото помещение
към него. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците Е.Х. и С.П., с който възразяват, че исковата молба е
нередовна. Евентуално оспорват предявените искове. Твърдят, че приземният
етаж никога не е бил изба, поради което не е обща част на сградата. Той е
построен като жилищен етаж, и от построяването му до настоящия момент се
използва като жилище. Ето защо не е необходимо да се променя
предназначението му, още повече, че същият отговаря на изискванията за
жилище съгласно нормативната уредба действала към 1965г., когато е
изграден като такова. Оспорват твърденията, че подът на по-голямата част от
този етаж е под нивото на земята, като твърдят, че има незначителни разлики
в нивото на стаите, които се дължат на наклона на терена. През 1985г.
правото на собственост върху приземния етаж е прехвърлен на Е.Х. от
родителите й срещу задължение за издръжка и гледане. Непосредствено след
това тя започнала да го използва, като държала свои вещи в помещенията,
живяла в него в периода от 2002г. до 2010г., отдавала го под наем след това,
декларирала го. Поради това освен сделката, тя е придобила правото на
собственост и по давностно владение. Освен това е собственик на същия и
като приращение, доколкото притежава 1/6 идеална част от поземления имот.
На същите основания Е.Х. е придобила и правото на собственост върху
гаража. Оспорва изцяло твърденията, че ищецът и баща му са използвали
същия, като твърди, че това се отнася само за периода преди 1985г., когато с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, тя е придобила правото на собственост върху него. Оттогава само тя
използва гаража, като съхранява в него свои вещи, отдава го под наем през
различни периоди от време, предоставя го за ползване на близки и познати.
Неколкократно извършвала ремонт на същия. Твърди, че ищецът е живял в
гр. С. от 1985г. до 2008г., както и че гаражът е построен заедно с жилищната
сграда и то само от А.А. – с негови средства за труд и материали. Твърдят, че
ищеца притежава изба извън двора, както и че сделката, оформена с
2
нотариален акт №453/1985г. не е такава с невъзможен предмет. Ето защо
молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът Е.Х., с който оспорва предявените искове. Твърди, че към
момента на построяване сградата е принадлежала на един собственик, поради
което не може да се говори за общи части. Приземният етаж никога не е бил
избен и не се е използвал като изба. Построен е като жилищен етаж и се
използва като жилище от тогава до днес, като отговаря на нормативните
изисквания за такова съгласно действалата към момента на изграждането му
нормативна уредба. Е.Х. притежава приземния етаж и тъй като е собственик
на 1/6 идеална част от поземления имот, а той не е функционално свързан с
останалите два етажа. Оспорва предявения иск и по отношение на гаража по
съображенията, изложени в отговора на останалите ответници.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
През 1957г. А.М.А. купил парцел ХV-4855 в кв. 13 по регулационния
план на гр. А. с площ от 385 кв.м. Видно от строително разрешение и
протокол за дадена строителна линия и определено ниво той построил в него
жилищна сграда с площ от 105 кв.м. С оглед съдържанието на нотариален акт
№947/1974г. се установява, че същата е представлявала двуетажна жилищна
сграда с общо приземие. С този нотариален акт А.К. А. със съгласието на
съпругата му З. А. А.а са продали на М. А. А. правото на собственост върху
първи жилищен етаж от нея. С нотариален акт №454/1985г. те прехвърлили и
правото на собственост върху втория етаж от същата сграда на А.М.А. срещу
задължение за издръжка и гледане, а с нотариален акт №453/1985г. те
продали на Е.А.Х. правото на строеж върху трети жилищен етаж ведно с
цялото приземие. Не е спорно, че това е станало през време на брака й с Е. Х.,
а това е видно и от удостоверение за сключен граждански брак на лист 82.
През 1990г. те отстъпили безвъзмездно правото а строеж върху трети
жилищен етаж на Илиян М.в А.. Една година по-късно той е починал. Не е
спорно, че правото на строеж не е реализирано, поради което и на основание
чл. 67 от ЗС същото е погасено в полза на собственика на земята.
През 2001г. с нотариален акт №74/2001г. правото на собственост върху
първи жилищен етаж е продаден от М. А. и М.М. на А.М.А.. През същата
година А.М.А. е продал на трето лице правото на собственост върху втори
3
жилищен етаж на трето лице, което през 2021г. отново го е продало на ищеца.
Е. Х. починал и е наследен от съпругата си и от двете си деца – С.П. и
Е.Х.. След смъртта на А.К. А. съпругата му З.А.. е дарила притежаваните от
нея 4/6 идеални части от правото на собственост върху парцел ХII-4807 на
сина си М. А. А., като след смъртта му тези идеални части са преминали към
неговия наследник – ищеца по делото. Той и Е.Х. притежават по наследство
от родителите по 1/6 идеална част от този парцел.
По отношение на идентичността на лицата и техните имена няма спор,
като и от удостоверение на лист 20 е видно, че имената А.К. А. и А.М.А. са на
едно и също лице. Тъй като за сключване на сделките е представен първия
нотариален акт, съдът приема, че се касае и до идентичен парцел.
По изложените по-горе съображения ищецът притежава правото на
собственост върху първи и втори жилищен етаж от жилищната сграда и 5/6
идеални части върху парцела, а Е.Х. притежава 1/6 идеална част от парцела. С
оглед на това е основателно възражението, направено в отговора, че не може
да се говори за общи части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, тъй като
към настоящия момент тя не е етажна собственост, доколкото етажите
принадлежат на едно и също лице. Промяната на това обстоятелство назад
във времето е ирелевантна за правния спор. Сделката, с която правото на
собственост върху приземния етаж е прехвърлено на Е.Х., е действителна, тъй
като едновременно с това се учредява право на строеж на трети жилищен
етаж. С погасяване на същото не отпада прехвърлителното действие по
отношение на приземния етаж. Допустимостта същият да принадлежи на
лице, различно от притежателя на жилищните етажи, се обуславя от
обстоятелството, че това лице – Е.Х. притежава идеална част от дворното
място, в което е изградена сградата, както и от волята на собствениците на
същото, изразена в описаните по-горе прехвърлителни сделки. По тази
причина второстепенно значение за разрешаване на правния спор придобива
отговорът на въпроса дали приземният етаж може да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост. В тази връзка в заключенията на вещите
лица е застъпено различно становище. Но от същите безспорно се установява,
че действителното функционално предназначение на този етаж е за жилище,
като от показанията на свидетелите Е.А.К.Х., З.П. и Е.Т. се установява, че той
действително е използван за такова още от построяването на сградата.
4
Ето защо предявеният иск за признаване на установено, че А.М.А.
притежава правото на собственост върху приземния етаж, заснет като СОС с
идентификатор 00702.523.81.1.1 по КККР на гр. А., като обща част,
принадлежаща към първи и втори жилищен етаж е неоснователен.
В тежест на ищеца е да установи, че е упражнявал фактическата власт
върху гаража и складовото помещение към него, построени в същия парцел, в
продължение на 10 години.
Не се твърди и не са представени доказателства за учредено право на
строеж върху спорния гараж. Поради това и независимо с какви средства и от
кого е построен по приращение той е принадлежал на собственика на земята
или това са А.К. А. и съпругата му. Дори да се приеме, че след построяването
му той е използван само от техния син – М. А., то същият не се е позовал на
придобивна давност преди и към 1985г., поради което сделката, оформена с
нотариален акт № 453/1985г. е породила прехвърлителен ефект по отношение
на правото на собственост върху гаража и той е придобито на това основание
от Е.А.Х. и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност. От
показанията на свидетелите М.В. и Е.А. се установява, че той се е използвал
от М. А., но те не сочат периода, в който е станало това и по-конкретно дали
се касае до период след 1985г. При съвкупна преценка на показанията им и
твърденията в исковата молба относно отглеждане на гъби в него би могло да
се приеме, че това е преди 1985г. В същото време от показанията на свидетеля
З.П. се установява, че от 1991г. Е.Х. упражнява фактическата власт върху
този гараж чрез трети лица – отдава го под наем. Показанията му са основани
на непосредствени впечатления, логични са и са депозирани добросъвестно,
поради което следва да бъдат кредитирани въпреки възможната му
заинтересуваност от изхода на спора. Ето защо и след като ищецът не провел
пълно и пряко доказване на фактите, на които основава претенцията си, а
именно, че упражнявал фактическата власт върху гаража, заснет като СОС с
идентификатор 00702.532.81.3по КККР на гр. А. за период от 10 или повече
години. Поради това следва да понесе неблагоприятните последици от
неизпълнение на възложената му доказателствена тежест като предявеният от
него иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на
направените по производството разноски в размер на 200 лева, заплатено
5
адвокатско възнаграждение и 200 лева, заплатено възнаграждение за вещи
лица или общо 400 лева. По отношение на посоченото в списъка по чл.80 от
ГПК възнаграждение в размер на 1300 лева липсват доказателства за
действителното му заплащане, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.М.А., ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“Л.К.“№29 за признаване на установено по отношение на Е.А.Х., ЕГН
********** от гр. С., ул.“И.“ №9, С.Е.П., ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“Е.“№10 и ЕЛМ. ЕВТ. Х., ЕГН ********** от гр. С., ул.“С.Ш.“ №166Б,
ет.2, правото му на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.532.81.1.2 по КККР на гр. А., адрес на имота: гр. А.,
ул.“Б.Ч.“ №9, ет.1, намиращ се в сграда с идентификатор №00702.523.81.1,
предназначение на сградата: жилищна, еднофамилна, разположена в поземлен
имот №0070.523.81, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ, посочена в
документа площ:105 кв.м., ниво:1, съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта:00702.523.81.1.2. и върху сграда с идентификатор
00702.523.81.3 по КККР на гр. А., адрес на сградата: гр. А., ул.“Б.Ч.“№9,
разположена в поземлен имот №0070.523.81, застроена площ: 40 кв.м., брой
етажи:1, брой самостоятелни обекти: няма данни, предназначение: хангар,
депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** от гр. С., ул.“Л.К.“№29, да заплати
на Е.А.Х., ЕГН ********** от гр. С., ул.“И.“ №9, С.Е.П., ЕГН ********** от
гр. С., ул.“Е.“ №10 и ЕЛМ. ЕВТ. Х., ЕГН ********** от гр. С., ул.“С.Ш.“
№166Б, ет.2, сумата от 400 лева (четиристотин лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6