РЕШЕНИЕ№147
гр.Варна,10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№
561/19г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалби с идентично съдържание, подадени от „ТЕОРА“ ООД, гр. Варна /вх. № 25689/29.08.19г./ и от Т.Я.П., Г.Я.С.-П., действаща и като ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“ /вх. № 27410/18.09.19г./, насочени против решение № 1009/12.08.2019г., постановено по в. гр. д. № 2526/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 8441/19.07.2018г от „ТЕОРА“ ООД, срещу извършеното от ЧСИ Ст. Д., гр. Варна разпределение по изп.д.№ 20127180403191 на 10.07.2018г, на осн.чл. 460 ГПК. В двете жалби е изложено, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано, поради което се претендира да бъде отменено. Счита се, че съдът неправилно е приел, че първата по ред договорна ипотека, учредена в полза на „Юробанк България“ АД и вписана в СВ-Варна с вх. рег. № 15857/11.06.07г., подновена на 18.05.17г., обезпечава задължението, обективирано в изпълнителен лист от 27.07.12г., издаден по ч.гр.д. № 9608/12г. на ВРС, ХХХ с-в, послужил като основание за образуване на изп.д. № 20127180403191 по описа на ЧСИ Ст. Д.. Това не отговаря на истината, тъй като от съдържанието на нотариалния акт за тази договорна ипотека се установява, че кредитополучатели са Т. Я. П., Г.Я.С.-П. и Я. А. П.. Именно тези длъжници са посочени в изпълнителен лист от 04.10.12г., издаден по ч.гр.д. № 10420/12г. на ВРС. Длъжници по издадения изпълнителен на 27.07.12г. са тези по настоящото изпълнително дело, но тяхното задължение към банката е обезпечено с втората по ред вписана ипотека върху имотите – с вх. № 15863/11.06.07г. Поради това ЧСИ с обжалваното разпределение неправилно е погасил на първо място изцяло остатъка от вземането на банката, обезпечено с втората по ред вписана ипотека в размер на 203 791.32 лв. и едва на второ място е разпределил остатъка от продажната цена на имота до сумата от 78 881.50 лв., погасявайки само част от вземането на ипотекарния кредитор, обезпечено с вписаната първа по ред ипотека върху същите имоти.
Не е било взето предвид от съда още, че по изпълнителното дело са извършени и други разпределения: на 12.10.17г. - на сумата от 548 010 лв., на 30.10.17г. – на сумата от 109 590.10 лв. и разпределение от 27.05.19г. – на сумата от 217 000 лв. Сумите, разпределяни по трите поредни разпределения от ЧСИ /от 12.10.17г., от 30.10.17г. и настоящото от 10.07.18г./ са били достатъчни да погасят вземането на банката по първата по ред вписана ипотека, което обаче не е станало, а са погасявани вземанията на банката от втората вписана по ред ипотека. В разпределението от 27.05.19г. ЧСИ не е допуснал грешка при определянето на това коя договорна ипотека кое вземане обезпечава.
Освен това се изтъква, че с горното са били нарушени правата на . П., тъй като тя е длъжник по изпълнителния лист от 04.10.12г., вземанията, по който са обезпечени с първата по ред вписана ипотека. При правилно разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, зачитайки реда на привилегиите, ЧСИ е следвало да погаси изцяло задължението на П. по изпълнителния лист от 04.10.12г., при което отговорността ѝ е щяла да се сведе до тази, произтичаща от качеството ѝ само на ипотекарен длъжник по настоящото изпълнително дело. Освен това Я. П. не е била уведомена и за изготвеното разпределение от 10.07.18г., предявено на 11.07.18г., което на самостоятелно основание опорочава обжалвания акт на ЧСИ.
Съдът не е коментирал и това, че удостоверението от ТД на НАП е от 11.07.18г., а извършването на разпределението е от 10.07.18г., което също го опорочава.
Неправилни са изводите на съда и относно оплакването, касаещо разпределените на Община Варна суми за местни данъци в размер на 69.62 лв., тъй като същите не са такива дължими за продадения, а за съседен нему имот. Действително дължимите за продадения имот данъци възлизат на 2 619.11 лв., изхождайки от квадратурата на продадения имот.
В предвидения срок насрещната страна „Юробанк България“ АД, гр. София е депозирала идентични по съдържание отговори на двете депозирани и обсъдени по-горе жалби. В отговорите се поддържа, че жалбите са неоснователни, а обжалваният акт е законосъобразен и поради това следва да бъде потвърден. Счита се, че в производството по обжалване на конкретно разпределение не могат да се обсъждат въпроси, свързани с предходно извършени разпределения и изпълнителни действия. След като жалбоподателите не са навели оплаквания относно размера и реда на вземанията, включени в обжалваното разпределение, то и такива не следва да се обсъждат и вземат предвид. Поддържа се още, че „ТЕОРА“ ООД е станало причина в производството пред въззивния съд да не се съберат доказателства чрез назначената от съда експертиза, относно установяване на собствените си оплаквания, поради което и обжалването понастоящем на съдебното решение представлява превратно упражняване на процесуални права. Претендира се присъждането на съдебни разноски.
Насрещните страни Община Варна и ТД на НАП не са депозирали отговори на жалбите.
Становище по жалбата, подадена от Т.Я.П., Г.Я.С.-П., действаща и като ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“, е изразено от „ТЕОРА“ ООД, представлявано от управителите си Т.Я.П. и Г.Я.С.-П., както и от Я. А. П.. В становището е изложено, че жалбата е основателна. За първи път са наведени оплаквания, които не са били релевирани в нито една от двете жалби, подадени до настоящия съд, поради което и не следва да се обсъждат. Противното би означавало да бъде заобиколен решителния срок за подаване на жалба против решението на окръжния съд.
Съдът намира, че жалбите са процесуално допустими - подадени
са от страни с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на
обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че при обжалване на разпределение
по реда на чл. 463 от ГПК положението на длъжниците е сходно на това на
необходимите другари, поради което и жалба срещу решението на окръжния съд,
подадена от длъжници, които не са го сезирали първоначално, също е допустима /а
и те са били конституирани именно като въззивници от окръжния съд – протоколно
определение от 26.02.19г./.
За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по подадената от „ТЕОРА“ ООД жалба, насочена против предявено на 11.07.18г. разпределение по изп.д.№ 20127180403191 на ЧСИ Ст. Д., като са били наведени следните оплаквания: неправилно в т. ІІІ от разпределението в полза на Община Варна е разпределена сума от 69.62 лв. като данък върху продадения недвижим имот, тъй като същата касае друг, а не продадения имот. Дължимият местен данък за продадения недвижим имот е в размер на 2619.11 лв., а таксата за битови отпадъци /ТБО/ е в размер на 2 980.50 лв. Освен това се поддържа, че последната също се ползва с право на предпочтително удовлетворение в реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Третото оплакване е, че не ставало ясно как е извършено разпределението на сумите за ЧСИ, тъй като посочените такси по т. 26 са общи и не са налице конкретни обстоятелства относно начина на изчисляването им. Същото се отнася и до присъдените такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 10, т. 13 от ТТРЗЧСИ – не е било посочено за кои действия и документи се отнасят тези суми. Освен това е било посочено в жалбата, че удостоверението на НАП е от 11.07.18г., от което следва, че то не е било налично към датата на съставяне на разпределението на 10.07.18г. В разпределението не са били посочени сумите, които следва да се платят на ЧСИ, а само тези за взискателя и за Община Варна.
Предметът на делото по проверка на законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение е определен от горните оплаквания, релевирани пред окръжния съд от длъжника „ТЕОРА“ ООД, поради което и настоящия съд следва да се произнесе в рамките на тези оплаквания. Ако се установи основателност на кое да е от тях, което рефлектира върху начина на разпределение на сумите, съдът следва да се съобрази с императивните правила на закона относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери.
В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
При така определените параметри на произнасянето, съдът установи следните обстоятелства по изпълнителното дело, касаещи обжалваното понастоящем разпределение, датирано очевидно неточно от ЧСИ като 10.07.17г., а именно:
Производството по изп.д.№
20127180403191 на ЧСИ Ст. Д е образувано на на 23.08.12г. по молба на „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ и
предишно наименование „Българска пощенска банка“/ въз основа на изпълнителен
лист от 27.07.12г., издаден по ч.гр.д. № 9608/12г. на ВРС, с който са били
осъдени „ТЕОРА“ ООД, ЕТ „ТЕРР-ЛЕКС-Г.С.“, Т.Я.П. и Г.Я.С.-П. солидарно да
заплатят на банката сумата от 267 479.37 евро, представляваща сбор от
следните суми – неиздължена главница по Договор за банков кредит от 06.06.07г.
в размер на 249 027.16 евро и договорна лихва за периода от 21.12.11г. -
02.07.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда на 04.07.12г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10 462.88
лв. – разноски за ДТ и 6 817.73 лв. – адвокатски хонорар, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Присъединен
по право взискател е Държавата за вземанията ѝ, посочени в представените
удостоверения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК.
Изпълнението е било насочено върху
ипотекирани в полза на банката недвижими имоти от кредитополучателя „ТЕОРА“ ООД
/4 имота/ и от ипотекарен длъжник – Я. А. П. /3 имота/, описани в
представения от взискателя НА № 85, т. ІІ, рег. № 2107, дело № 122/11.06.07г.
на нотариус М. Д., рег.
№ 529 на НК, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 15863/11.06.07г. и поправен с НА №
98, т. ІІ, рег. № 2252, дело № 133, на същия нотариус, вписан в СВ-Варна с вх.
№ 17005/20.06.07г., с който е отразен като встъпил съдлъжник на
кредитополучателя - ЕТ „ТЕРР-ЛЕКС-Г.С.“, по договор за банков кредит Продукт
„КРЕДИТНА ЛИНИЯ ПЛЮС ЗА БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ“ № BL6700/06.06.07г., с който е предоставен кредит под формата на
кредитна линия в размер на 235 000 евро с краен срок – 120 месеца. Имотите
не са описани с идентификатори по КК, като всички са посочени с административен
адрес в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, № 66 и построени в дворно място,
представляващо ПИ № 6, кв. 336 по плана на 9 м.р. на гр. Варна, цялото с площ
от 200 кв.м., а именно: имоти на „ТЕОРА“
ООД - ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ГАРАЖ, застроена площ от 21 кв.м., при описани
граници; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ЦЕЛИЯ СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ на сградата, със
застроена площ от 100 кв.м.; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ЦЕЛИЯ ВТОРИ ЕТАЖ на
сградата, със застроена площ от 100 кв.м., заедно с 2/3 ид.ч. от дворното
място; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ПАНСИОНАТ /БИЗНЕС-ХОТЕЛ/, разположен на ЦЕЛИЯ ТРЕТИ ЕТАЖ
(бивше таванско помещение), със застроена площ от 100 кв.м.; имоти на Я. П. – ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ (партерния) ЕТАЖ на
сградата, със застроена площ от 25 кв.м.; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ
ЕТАЖ на сградата, състоящ се от търговска част и обслужващи помещения (бивша
изба вляво от входа на сградата), със застроена площ от 45 кв.м., както и 1/6
ид.ч. от избен коридор, стълбище с покрит вход и дворен тоалет, както и 1/6
ид.ч. от дворното място и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ ЕТАЖ на
сградата, състоящ се от търговска част и обслужващи помещения (бивша изба вдясно
от входа на сградата), със застроена площ от 45 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от таван,
стълбище, избен коридор, стълбище с покрит вход и дворен тоалет, както и 1/6
ид.ч. от дворното място.
По изпълнителното дело са представени: НА № 91/28.06.1999г. на нотариус О. Ш., съгласно който длъжникът „ТЕОРА”ООД е закупил целия втори етаж от къща, находяща се в гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев” № 66, ведно с целия избен етаж /последният с променено през 1996г. предназначение в търговски обект/ресторант с площ от 100кв.м./, гараж и 2/3 ид.ч. от дворното място; КНА № 32/12.07.2001г. на нотариус Ш., с който е признат за собственик чрез покупко-продажба и промяна на предназначението на целия втори етаж на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№ 66 със застроена площ от 100 кв.м., както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и КНА № 33/12.07.2001г. на същия нотариус, с който е признат за собственик чрез покупко-продажба и промяна на предназначението на търговски обект /гараж съгласно цитирания НА№ 91 от 1999г./ със застроена площ от 21 кв.м.
Съгласно представената справка по лице за „ТЕОРА” ООД, издадена от СВ-Варна, по партидата на дружеството е вписано на 28.06.1999г. заявление за отстъпване право на строеж за монолитна пристройка към търговски обект и надстрояване на съществуващата двуетажна жилищна сграда в дворно място, ул.”Д-р Пюскюлиев”№ 66, имот пл. № 6. Видно е от представените съгласувани арх. проекти и цитираното в НА № 85/07г. на нотариус Динчев удостоверение за въвеждане в експлоатация, че въз основа на отстъпеното право на строеж и учреденото право на надстрояване (вероятно по реда на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ/отм./, действащ към 1999г.) е бил надстроен третият етаж на сградата /бивше таванско помещение/ и е изградена пристройка. По приетите впоследствие КККР, одобрени 2008г., изменени 2013г., целият втори и трети етаж от сградата са нанесени като един самостоятелен функционално обединен обект с идентификатор 10135.1501.1126.1.8, целият с площ от 238,17 кв.м., записан в регистъра като собственост на „ТЕОРА”ООД и функциониращ като хотел, съгласно извършения опис на имота от ЧСИ.
Съгласно представената справка по лице за Я. А. П., издадена от СВ-Варна, и представения КНА №74/08.08.2006г. на нотариус Д. Стоянова, същата е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 22/01г., собствеността върху търговски обект, разположен на първия /партерен по н.а./ етаж от сграда, находяща се гр. Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”, № 66 с площ от 25 кв.м. Съгласно КНА № 78/08.08.2006г. на нотариус Д. С., същата е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 74/04.05.2004г. на нотариус Св. Д., търговски обект-пицария, разположен на първия етаж от сграда, находяща се гр. Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”, № 66, с площ от 45 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/6 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № 6, кв. 336, и съгласно КНА № 75/08.08.2006г., е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №75/04.05.2004г., търговски обект разположен на първия етаж от сграда, находяща се гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”, № 66 с площ от 45 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/6 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м., съставляващо имот пл. № 6.
Това са трите търговски обекта, описани в НА № 85/11.06.2007г. Същите по одобрените 2008г. и изменени 2013г., КККР съставляват имоти с идентификатори 10135.1501.1126.1.1, 10135.1501.1126.1.4, 10135.1501.1126.1.5 и 10135.1501.1126. 1.6, от които на място имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.5 е функционално обединен с имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.7 /бившия сутеренен етаж, преустроен в ресторант/, собственост на „ТЕОРА”ООД и съставляват ресторант с кухня, а останалите три функционират като магазини.
Въз основа на издадено удостоверение по изп.д. № 1322/12г. на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 на КЧСИ и подадена от „Юробанк България“ АД молба, с Постановление от 12.10.15г. и на осн. чл. 456 от ГПК към настоящото изпълнително дело 3191/12г. на ЧСИ Ст. Д. е присъединено вземането на банката срещу Т.Я.П., Г.Я.С. и Я. А. Паскова, които са били осъдени солидарно да заплатят суми въз основа на изпълнителен лист от 04.10.12г., издаден по ч.гр.д. № 10420/12г. по описа на ВРС. В удостоверението е посочено, че остатъкът от дълга след извършено частично погашение се равнява на: 545 652 лв. главница, олихвяема от 30.01.15г. до окончателното плащане, 36 076.50 лв. – неолихвяеми вземания; 7370.74 лв. – адв. възнаграждение в изпълнителното производство; 86 263.71 лв. – законна лихва от 17.07.12г. до датата на частичното погашение 30.01.15г.
Очевидно за обезпечаване на това вземане на банката е бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с НА № 84, т. ІІ, рег. № 2106, дело № 121/11.06.07г. на нотариус М. Д., рег. № 529 на НК, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 15857/11.06.07г. В същия е отразено, че се обезпечава вземането на банката от кредитополучателите Т.Я.П., Г.Я.С. и Я. А. П., по договор за банков кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № НL21972/06.06.07г., с който е предоставен кредит в размер на 265 000 евро с краен срок – 240 месеца. Вземането по този договор за кредит е обезпечено чрез учредяването на ипотеки от „ТЕОРА“ ООД върху описаните вече по-горе негови 4 имота и от Я. П. върху същите нейни 3 недвижими имота, всички находящи се на ул. „Д-р Пискюлиев“, № 66
С договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с НА № 76, т. І, рег. № 1098, дело № 64/05.03.08г. на нотариус М. Д., рег. № 529 на НК, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 5167/05.03.08г., е обезпечено вземането на същата банка от кредитополучателите Т.Я.П., Г.Я.С. и Я. А. Паскова, по договор за потребителски кредит № НL33562/28.02.08г., с който е предоставен кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 160 000 евро по курс купува за швейцарски франкове към евро на банката, с краен срок – 240 месеца. Вземането и по този договор за кредит е обезпечено чрез учредяването на ипотеки от „ТЕОРА“ ООД върху описаните вече по-горе негови 4 имота и от Я. П. върху същите нейни 3 недвижими имота на ул. „Д-р Пискюлиев“, № 66.
Видно от писмо от 08.07.16г., изпратено от ЧСИ Р. Т., че при нея е образувано изп.д. № 382/15г. въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13577/14г. в полза на банката срещу Т.Я.П., Г.Я.С., „ТЕОРА“ ООД и Я. А. П., за заплащане на суми по договора за кредит № НL33562/28.02.08г. в швейцарски франкове. Поискана е информация за това по кои недвижими имоти има приключила публична продан. Вземането на банката по това изпълнително дело не е присъединено към настоящото изпълнително дело по описа на ЧСИ Ст. Д..
На 26.03.18г. въз основа на издадено удостоверение по чл. 456 от ГПК от ЧСИ Р. Т. по изп.д. № 104/18г., е било присъединено вземането на Община Варна против . П., установено с влязъл в сила Акт за установяване на публични задължения по декларация МД – АУ-2939/09.04.16г., възлизащо в размер на 828.37 лв. – главница, ведно със законна лихва от 10.04.16г. до окончателното изплащане на задължението, 94.52 лв. – неолихвяема сума; 78 лв. такси по изп.д. и 127.49 лв. – такса по т. 26 на ЧСИ.
За недвижимите имоти с идентификатори 10135.1501.1126.1.1, 10135.1501.1126.1.4 и 10135.1501.1126.1.6 е била насрочена и проведена публична продан, завършила с издаването на Постановления за възлагане на всеки от имотите от 04.10.16г., влезли в сила след обжалване, считано от 17.07.17г. За първия имот е била платена от купувача „Витрон Инвест“ ООД сумата от 176 250, за втория същият е заплатил 195 510 лв., а за третия имот същият купувач е заплатил сумата от 176 250 лв., или общо сума от 548 010 лв. Тази сума е била предмет на разпределение от 12.10.17г. по изпълнителното дело, което разпределение няма данни /вкл. и след извършена служебна справка от настоящия съд в деловодната система на ВОС/ да е било обжалвано.
За недвижимия имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.2 /бившия гараж/ е била насрочена и проведена публична продан, завършила с издаването на Постановление за възлагане от 30.04.15г., влязло в сила след обжалвания от 18.05.17г. За този имот е била заплатена от купувача И. Ш. сума в размер на 109 590 лв., която е била предмет на извършеното разпределение от 30.10.17г. по изпълнителното дело, което разпределение също няма данни /вкл. и след извършена служебна справка от настоящия съд в деловодната система на ВОС/ да е било обжалвано.
За недвижимия имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.8, ведно с 2/3 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, е била насрочена и проведена публична продан в периода 09.12.2016г.-09.01.2017г. с начална тръжна цена 264 600лв. /80% от цената по предходната продан, обявена за нестанала/. С протокол от 10.01.2017г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач, след проведено устно наддаване по реда на чл. 492, ал.2 от ГПК между лицата, подали наддавателни предложения, за купувач на имота е обявен П. В. С. за сумата от 291 061лв. След внасяне на 10.01.2017г. от П. Стоянов на остатъка по дължимата цена /след приспадане на задатък от 26 460лв./ в размер на 264 601лв., с Постановление от 13.01.2017г. имотът му е възложен. Постановлението е влязло в сила на 18.01.18г. Платената за имота цена е предмет на разпределението, което понастоящем се обжалва.
Само за пълнота следва да се посочи, че по изпълнителното дело е било извършено и ново разпределение от 27.05.19г. на сумата, постъпила от продажбата на функционално обединените в един имот – ресторант с кухня, с идентификатори по КККР № 10135.1501.1126.1.7 и 10135.1501.1126.1.5, което разпределение е било обжалвано и понастоящем е налице постановено на 14.11.19г. решение по в.гр.д. № 1663/19г. на ВОС, което не е влязло в сила /факт, установено от извършената от настоящия съд служебна проверка за висящите дела пред ВОС/. Тъй като това разпределение е последващо понастоящем обжалваното, не е налице преюдициална обусловеност на настоящото производство от посоченото.
По обжалваното понастоящем разпределение, с
посочена от ЧСИ дата 10.07.17г.
Очевидно
/с оглед на всички други книжа, свързани с подготовката и предявяването на
разпределението/, че е налице допусната грешка в посочената в акта на ЧСИ
година и тя е 2018г., вместо 2017г. Това не опорочава по същество самия акт.
Отделно
от горното, настоящият състав на съда намира, че на 10.07.18г. са били
осъществени подготвителните действия за извършване на разпределението – искане
за издаване на документ от ЧСИ до НАП от 10.07.18г. /л. 2103/, получаването на
10.07.18г. на справката за задълженията на „ТЕОРА“ ООД от Община Варна /л. 2104-2105/,
уведомяването на страните по изпълнителното дело също на 10.07.18г. /л. 2106,
2110, 2112-2114/.
На
11.07.18г. е изпратено от ТД на НАП Варна удостоверението за наличие или липса
на задължения за длъжника „ТЕОРА“ ООД, в което е отразено задължение към
11.07.18г. в размер на 73 856.63 лв. Удостоверението е получено и
регистрирано от ЧСИ на 11.07.18г. Именно това удостоверение е цитирано и в
изготвеното от ЧСИ разпределение – т. ІІІ. В самото разпределение актуалните
непогасени задължения ЧСИ е определял към 11.07.18г. – т. 1 и т. 2.
Разпределението е предявено на 11.07.18г. в 15.00 ч. /този час е обявен на
страните в призовките за предявяване на разпределението/. От всичко това следва
извода, че окончателният вариант на разпределението, предявен на страните на
11.07.18г., е изготвен именно на 11.07.18г. Неточното отразяване на датата на
изготвянето му също не води до незаконосъобразност на акта.
Както
се посочи и по-горе, настоящият съд е ограничен при произнасянето си в рамките
на релевираните пред окръжния съд оплаквания против законосъобразността на
разпределението, поради което и следва да се произнесе относно това дали са
установени размерите на таксите по принудителното изпълнение, посочени в
разпределението по ТТРЗЧСИ, какъв е размера на дължимия местен данък за
продадения имот, както и дали се включват в чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и
таксите за битови отпадъци за същия. При наличието на извод на съда, различен в
която и да е насока в посочените по-горе аспекти, спрямо инкорпорирания в
обжалваното разпределение, същото следва да бъде променено при спазване реда на
привилегиите по чл. 136 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че осн. чл. 161 от ГПК с оглед
процесуалното поведение на жалбоподателя „ТЕОРА“ ООД пред ВОС, който въпреки
допуснатата от съда СИЕ за установяване на неговите оплаквания, досежно
включените от ЧСИ в разпределението такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 10 и т. 13 от
ТТРЗЧСИ, не е внесъл необходимия депозит за извършване на експертизата, следва
да се приеме, че видовете такси по посочените точки и техните размери, които са
били дължими авансово от взискателя, но не са били заплатени, са именно
посочените от ЧСИ в обжалваното разпределение. Още повече, че мотива на
дружеството да не внася депозит за вещото лице е посочен в молбата му до ВОС от
03.05.19г. /л. 52/ - че искането на жалбоподателя е за намаляване на
разпределените в полза на банката суми и съответното увеличаване на
разпределените в полза на общината такива със сумата, посочена от последната в
издаденото удостоверение. Освен това в изпълнителното дело са налице и
доказателства за извършените във връзка с насочването и изпълнението върху имот
с идентификатор 10135.1501.1126.1.8 разноски – за извършване на справки, за
изпращане на призовки, жалби и уведомления, за изготвени и връчени от СИ
призовки, покани, преписи от жалби и уведомления, за вписването на възбрана
върху имота и за изготвяне и предявяване на разпределение на получената за
имота сума.
Посочените
суми следва да се разпределят за плащане на ЧСИ с привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД.
Съдът
намира, че оплакването, свързано с разпределения на Община Варна размер на
сумата за местен данък е основателно. Както се посочи и по-горе, продаденият на
публичната продан имот, чиято продажна цена се разпределя с настоящото
разпределение, представлява по одобрените 2008г. и изменени през 2013г КККР, имот
с идентификатор 10135.1501.1126.1.8 и е функционално обединен обект, разположен
на целия втори и трети етаж от сградата, с площ от 238,17 кв.м., функциониращ
като хотел, съгласно извършения опис на имота от ЧСИ, ведно 2/3 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 10135.1501.1126, в който е построена сградата,
целият с площ от 193 кв.м.
От
изпратената от Община Варна справка за декларирани данни от собственика „ТЕОРА“
ООД с декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ относно притежавани недвижими имоти
се установява, че с декларация от 14.07.15г. дружеството е декларирало изцяло
собствен имот в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, № 66, ет. 3 с площ от 100 кв.м.
/открита партида 1033102930003/; с
декларация от 30.06.10г. дружеството е декларирало имот в гр. Варна, ул. „Д-р
Пискюлиев“, № 68, представляващ 1/32 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 218 кв.м. и 3/9 ид.ч. от друг
нежилищен обект, представляващ таван от 25.58 кв.м. /открита партида
1033102930002/; с декларация от 01.07.10г. дружеството е декларирало имот в гр.
Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, № 66, представляващ 2/3 ид.ч. от земя с площ от 200
кв.м., изцяло собствени търговски обекти с площ от 100 кв.м., още един
търговски обект с площ от 100 кв.м., както и гараж (търговски) с площ от 21
кв.м. /открита партида 1033102930001/ - л. 2105.
При
това положение настоящият състав на съда намира, че имот с идентификатор
10135.1501.1126.1.8 е декларирания с декларацията от 01.07.10г., за който е
открита партида 1033102930001, включващ 2/3 ид.ч. от поземления имот и двата
търговски обекта от по 100 кв.м. /без гаража от 21 кв.м./.
Съобразно
справката от общината за задълженията на дружеството за местни данъци и такси
се установява, че за партида 0001 дължимия местен данък възлиза в размер на
общо 440.11 лв., ведно с начислените лихви. Тази сума следва да се разпредели
на общината в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Посочената
сума е значително по-ниска, отколкото посочената като дължима за имота по
партида 0003 и вероятно това се дължи на обстоятелството, че за имотите по
партида 0001 на дружеството са погасявани суми и при предходното разпределение
от 30.10.17г., което както се посочи няма данни да е било обжалвано /л.
1897-1898 и л. 1919/.
В
този ред на привилегиите обаче не влиза дължимата за имота такса за битови
отпадъци, посочена в удостоверението в размер на 598.83 лв. И това е така,
защото макар и таксата, както и местният данък, да са публични общински вземания,
в нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, вкл. и в редакцията ѝ след
изменението, което е в сила от 01.01.18г., са включени само вземанията за
данъци върху продадената вещ. С нормите на чл. 136 от ЗЗД се въвеждат
изключенията, предвидени в общото правило на чл. 133 от ЗЗД, поради което и не
е допустимо да се тълкуват разширително правните норми, уреждащи привилегиите.
Таксата за битови отпадъци попада в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
По
изложените съображения, обжалваното решение, както и потвърденото с него
разпределение по изпълнителното дело, датирано 10.07.18г., следва да се отменят
и да се извърши ново разпределение. Спазвайки реда на привилегиите, очертан в
чл. 136, ал. 1 от ГПК, получената от продажбата на имот с идентификатор
10135.1501.1126.1.8, ведно с 2/3 ид.ч. от поземлени имот с идентификатор
10135.1501.1126, сума в размер на 291 061
лв., следва да се разпредели по следния начин:
І. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
1.
сумата в размер на общо 390 лв.,
дължими, но невнесени такси по ТТРЗЧСИ, които следва да се преведат на ЧСИ и
представляващи: 24 лв. с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ; 72 лв. с ДДС по т. 4 от
ТТРЗЧСИ; 240 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18 лв. с ДДС по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 36
лв. с ДДС по т. 13 от ТТРЗЧСИ; както и сумата в размер на общо 34 лв.,
разноски по т. 31, които също следва да се преведат на ЧСИ и представляващи: 12
лв. такси за АВп; 4 лв. за общината; 7 лв. за скици на АГККР и такси за банкови
преводи 11лв.;
2.
сумата в размер на 5081.74 лв. с ДДС,
представляваща остатъка от общо
дължимата такса по т. 26 върху общо събраната в полза на взискателя „Юробанк
България“ АД сума по изпълнителен лист, издаден на 27.07.12г., по който е
образувано настоящото изпълнително дело, изчислена съобразно т. 1 от забележките
към тази т. 26, а именно: при първото разпределение от 12.10.17г. в полза на
взискателя е събрана сумата от 510 483.30 лв. /528 458.18 лв. –
(11 099.76 лв. авансово внесени
такси + 6875.10 лв. адв. хонорар)/,
при второто разпределение от 30.10.17г. в полза на взискателя е събрана сумата
от 102 440.31 лв. и при настоящото разпределение – сумата в размер на
203 791.32лв., което е равно на 816 714.93 лв. Общо дължимата върху
тази събрана сума такса по т. 26, б. „е“, възлиза на 19 554.30 лв., а с
ДДС е 23 465.16 лв. При първото разпределение е внесена в полза на ЧСИ
такса по т. 26 в размер на 14 888.82 лв. с ДДС, а по второто - 3494.60 лв.
Сумата от 5081.74 лв. = 23 465.16лв. – (14888.82лв.+ 3494.60 лв.);
3. сумата в размер на 52.81 лв. с ДДС, представляваща дължимата такса по т. 26, б. „б“,
изчислена върху събрания местен данък от 440.11 лв., която също следва да се
преведе на ЧСИ;
4.
сумата в размер на 2315.24 лв. с ДДС,
представляваща дължимата такса по т. 26 за събраната сума за погасяване
вземанията по изпълнителния лист, издаден на 04.10.12г., по който е образувано
изп.д. № 1322/12г. на ЧСИ Ир. Х. –
Ямбол, изчислена съобразно т.
1 от забележките към т. 26 по следния начин: посочената от ЧСИ в
разпределението сума за събиране по този изпълнителен лист към 11.07.18г. е
861 992.84 лв., при което таксата по т. 26, б. „е“ възлиза на общо
20 459.86 лв. След приспадане на горните суми от общата сума за
разпределение по настоящото дело, остатъкът възлиза на 81 271.02 лв.,
което представлява 9.43% спрямо 861 992.84 лв. Съответстващата част на
таксата за събраната сума спрямо общо дължимата такса по т. 26 възлиза на
1929.36лв. /20 459.86 лв. х 9.43 %/, а с ДДС – на 2315.24 лв.
ІІ. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
1.Сумата
в размер на 440.11 лв., представляваща
дължимия за продадени имот местен данък, която сума следва да се преведе на
Община Варна.
ІІІ. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
1.Сумата
в размер на 203 791.32лв.,
която да се преведе в полза на взискателя „Юробанк
България“ АД за пълното погасяване на вземането му по изпълнителен лист,
издаден на 27.07.12г., по който е образувано настоящото изпълнително дело.
2.
сумата в размер на 78 955.78 лв.,
която следва да се преведе на взискателя с присъединеното вземане „Юробанк България“ АД, с която да се погаси
вземането му по изпълнителен лист от 04.10.12г., по който е образувано изп.д. №
1322/12г. на ЧСИ Ир. Х. –
Ямбол, като се съобрази реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1009/12.08.2019г., постановено по в. гр. д. № 2526/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна и потвърденото с него разпределение, датирано 10.07.17г., но фактически извършено на 11.07.18г. по изп.д. № 20127180403191 по описа на ЧСИ Ст. Д., гр. Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
На осн. чл. 460 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 291 061 лв., получена от продажбата на имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.8, ведно с 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1126 по КККР на гр. Варна, по следния начин:
І.
В реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
1. сумата в размер на общо 390 лв., дължими, но невнесени такси по ТТРЗЧСИ, представляващи: 24 лв. с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ; 72 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 240 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18 лв. с ДДС по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 36 лв. с ДДС по т. 13 от ТТРЗЧСИ, както и сумата в размер на общо 34 лв., разноски по т. 31, представляващи: 12 лв. такси за АВп; 4 лв. за общината; 7 лв. за скици на АГККР и такси за банкови преводи 11лв., които суми следва да се преведат на ЧСИ Ст. Д.;
2. сумата в размер на 5081.74 лв. с ДДС, която да се преведе на ЧСИ Ст. Д. и представляваща остатъка от общо дължимата такса по т. 26 върху общо събраната в полза на взискателя „Юробанк България“ АД сума по изпълнителен лист, издаден на 27.07.12г., по който е образувано настоящото изпълнително дело, изчислена съобразно т. 1 от забележките към тази т. 26 от ТТРЗЧСИ;
3. сумата в размер на 52.81 лв. с ДДС, която да се преведе на ЧСИ Ст. Данова, представляваща дължимата такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ, изчислена върху събрания местен данък от 440.11 лв.;
4. сумата в размер на 2315.24 лв. с ДДС, която да се преведе на ЧСИ Ст. Данова, представляваща дължимата такса по т. 26 за събраната сума за погасяване вземанията по изпълнителния лист, издаден на 04.10.12г., по който е образувано изп.д. № 1322/12г. на ЧСИ Ир. Х. – Ямбол, изчислена съобразно т. 1 от забележките към т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ІІ.
В реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
1.Сумата в размер на 440.11 лв., представляваща дължимия за продадени имот местен данък, която сума следва да се преведе на Община Варна.
ІІІ. В реда по чл. 136, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД.
1.Сумата в размер на 203 791.32лв., която да се преведе в полза на взискателя „Юробанк България“ АД за пълното погасяване на вземането му по изпълнителен лист, издаден на 27.07.12г., по който е образувано изп.д. № 20127180403191 по описа на ЧСИ Ст. Данова, гр. Варна.
2. сумата в размер на 78 955.78 лв., която следва да се преведе за погасяване на вземанията на взискателя „Юробанк България“ АД по изпълнителен лист от 04.10.12г., по който е образувано изп.д. № 1322/12г. на ЧСИ Ир. Х. – Ямбол, като при погасяването на задълженията се съобрази реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: