Присъда по дело №26/2024 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 2
Дата: 22 януари 2025 г. (в сила от 6 февруари 2025 г.)
Съдия: Чанко Петков Петков
Дело: 20242140200026
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Малко Търново, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
СъдебниГергана Ив. Скопчанова

заседатели:Диляна Ст. Т.ова
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
и прокурора А. Ж. Х.
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20242140200026 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. С. С., ЕГН: **********, адрес: с. Зв.,
община Малко Търново, ул. „В. П." № **, вх. *, ет. *, ап. *, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, за НЕВИНЕН в
това че:
На 5 януари 2023 г. около 13:00 часа в с. Зв., община М. Търново, е отнел
чужди движими вещи - едно мъжко яке с марка Baieraofeng Vogue Fashion на
стойност 123,48 лв.; две ръкавици от изкуствена материя с надпис Kipsta на
стойност 11,66 лв.; един дъждобран с надпис Decatlhon на стойност 39,69 лв.;
една черна мъжка чантичка от изкуствена материя с надпис Jeep Вuliона
стойност 31,75 лв.; нокторезачка на стойност 8,75 лв.; зарядно устройство за
мобилен телефон Xiaomi на стойност 21,87 лв.; една пластика -документ за
самоличност на арабски език на името на М. К. /М. К./, роден на **.**.**** г. в
гр. Ш., Алжир; две банкноти с номинал 50 евро и 50 турски лири, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - опрял нож до
1
врата на М. К. и го заплашил и замерил с чук, поради което и на основание чл.
304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал. 1 НК.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок пред
Окръжен съд - Бургас.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД 26/2024 г. по описа на РС - Малко Търново

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
ТО - М. Търново към РП - Бургас против Т. С. С., ЕГН: **********, живеещ в
с. Зв., община М. Т., ул. "В. П." № **, вх. *, ет. *, ап. *, български гражданин, с
основно образование, неженен, работи като дървосекач, неосъждан за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на ТО - М. Търново към РП -
Бургас поддържа обвинението. Пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание 3 г. ЛОС с три години изпитатетелен срок.
Защитника на подсъдимия С. пледира същият да бъде оправдан.
Подсъдимият С. не се признава за виновен. Моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.

Алжирският гражданин М. К. отпътувал от родината си за гр. Истанбул,
Р. Турция, на 31 декември 2022 г. В турския град случайно се запознал с трима
свои сънародници и един мароканец. Решили да заминат за Западна Европа,
но по незаконен начин. На 2 януари 2023 г. стигнали с такси близо до
границата с България и около 23:00 часа тръгнали пеша. Намерили някаква
дупка в оградата (ВВС) и влезли нелегално в България, пръснали се, всеки
самостоятелно поел пътя си.
К. не може да посочи къде точно (или поне приблизително) са минали
през границата. Не познава местностите и на знаел накъде да върви. Не може
да посочи и времето, когато е влязъл в България - дали през нощта на 2
януари, или на 3 януари 2023 г. Стигнал до мисълта, че е най-добре да намери
някое населено място и да се предаде на полицията. Така около обяд на 5
януари 2023 г. стигнал до с. Зв., община М. Търново. Малко преди селото
видял един лек автомобил да излиза от гората по черен път, не знаел марката
и модела, не обърнал внимание на регистрационния номер, помни само, че
колата била черна на цвят. Някакъв непознат за алжиреца човек слязъл от
колата и започнал да го вика. К. се доближил и чрез приложение - преводач
към „Гугъл" в телефона на българския гражданин успели да разговарят.
Непознатият - а това бил подсъдимият Т. С. С. - поискал пари от К., за да го
закара до Бургас. Алжирецът му отговорил, че няма пари. С. пак поискал пари,
за да напълни резервоара с гориво, настоял К. да се качи в колата, но той
отказал. „Като отказах да отида с него, ми поиска пари. Като разбра, че няма
да се кача с него, извади нож и го опря до врата ми, започна да ме обискира" -
стр. 7, разпит на К. пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Алжирецът твърди, че
подсъдимия извадил от джоба му две банкноти по 50 евро, взел му черна
чантичка с 250 турски лири, якето и багажа, който носил. После прибрал ножа
1
в багажника на колата и вместо него взел един чук, казал на пострадалия да
легне на земята. Той обаче не легнал, а само клекнал, успял да блъсне С.
настрани и хукнал да бяга към селото.
Подсъдимият С. затичал след него, минал около 20 - 30 метра и разбрал,
че не може да настигне К.. Затова хвърлил чука подире му, но не го уцелил.
Върнал се обратно, качил се в колата и пак подгонил пострадалия. Той обаче
успял да стигне до селото, видял стълбище пред една сграда, отворена входна
врата и хора вътре в сградата. Нахълтал вътре и затворил вратата.
Това е била сградата на кметството в с. Зв., където всяка седмица д-р В.
Р. - личен лекар, извършва прегледи на своите пациенти. Затова се били
събрали хората, за да чакат реда си за преглед. Когато влязъл вътре в сградата,
К. викал „полиция, полиция", а обвиняемият стоял отвън пред вратата и
настоявал да му отвори. Когато разбрал, че няма да стане, а и стреснат от
присъстващите хора, С. си тръгнал. Но не се прибрал в дома си, а отпътувал до
с. Близнак, община М. Търново.
Свидетелката И. С. И. е хигиенистка в кметството на с. Зв.. Спомня си,
че почиствала кабинета на д-р Р., когато чула викове от чакащите пред вратата
хора. Веднага излязла и видяла мъж на възраст около 25 - 30 години, 150 - 160
см ръст. Това бил пострадалият К., който бил затворил входната врата и я
затискал от вътрешна страна с тялото си. Той не очаквал зад него да се появи
свидетелката И., стреснал се още повече и грабнал някаква малка мотика,
която била подпряна в коридора. Вдигнал я срещу И., но тя с жестове го
успокоила, защото той бил видимо уплашен и превъзбуден. Тя го накарала да
седне на един стол, той седнал и повтарял „полис, полис".
Секретарката на кметството - свидетелката П. О. се обадила на кмета,
той дошъл и поискал да отведе К. в полицията, обаче пострадалият се дърпал
и с жестове посочил, че кметът няма пагони и следователно не е полицай, т. е.
няма да тръгне с него. Накрая дошли полицаи то 3-та ГОДГ (група за охрана
на държавната граница) Зв., и К. доброволно тръгнал с тях. Свидетелката И.
И. е допълнила, че друга свидетелка, Ж. И. й казала, „че е видяла Т., който е
родом от с. Градец ... да гони чужденеца, защото последният е имал пари,
които искал да му вземе" - стр. 35, разпит на И. И. (впоследствие е установено
по делото, че тази свидетелка не са казва Ж. И., а Ж. М. Б.).
Същата фактическа обстановка е описана и допълнена от свидетелката
П. О.: „ ... чуждият гражданин постоянно показваше с ръката си, като я
допираше да скулата си и до брадичката си, че някой го е бил и повтаряше
думата „мъни, мъни" ... показваше, че е носил раница на гърба си, която е била
взета, но лично аз не успях да разбера кой, защо и как" - стр. 36.
Свидетелката Ж. М. Б. посочва, че е видяла обвиняемия Т. пред сградата
докато вратата все още била отворена. После обаче К. я затворил, затиснал я
отвътре, бил много уплашен и плачел. От жестовете, които той е правил, тя
подразбрала, че някой му е взел раницата и са го били, но не знаела кой точно.
Полицаите, които отвели пострадалия в сградата на 3-та ГОДГ Зв., били
свидетелят А. П. Д. от ГПУ - М. Търново и колегата му В. В. от ОДМВР -
Търговище. Оперативният дежурен им казал, че автомобилът на Т. С. е бил
2
видян в с. Близнак и двамата полицаи веднага отпътували натам, понеже
селото попадало в техния маршрут. Там вече били още двама служители на
ГПУ - М. Търново - Д. Б. и А. С..
В присъствието на подсъдимия те проверили колата му „Опел Вектра“ с
неуточнен per. номер и в багажника намерили черно яке и зелен дъждобран,
на задната седалка черна кожена чантичка с 50 турски лири, нокторезачка, две
ръкавици от изкуствена материя и едно зарядно устройство, а под ръчната
спирачка - документ за самоличност на името на М. К., изготвен с писменост
на арабски език (фотоалбум на стр. 11 и 12).
По делото е била назначена и изготвена оценъчна експертиза от Т. Д. А.
- в. л. към ОС Бургас - общата стойност на отнетите вещи 237,20 лв. (стр. 41 –
43). Освен тези вещи от пострадалия К. са били отнети и две банкноти с
номинал 50 евро плюс 50 турски лири.

Съдът не споделя така възприетата от обвинението фактическа
обстановка. Никой от разпитаните в съдебно заседание свидетели не
потвърждава да е видял подсъдимия С. да е опирал нож до врата на К., да го е
заплашвал и замерял с чук, със сила да да е отнел описаните в ОА вещи. Всеки
един от разпитаните свидетели посочва факти, касаещи събития, които са се
разиграли в кметството на с. Зв.. Но тези факти не са касателни за доказване
на обвинението, показват единствено и само състоянието на К.. От тях не
може да се извлече правния извод, че подсъдимият С. е извършил действие,
покриващи състава на чл. 198, ал. 1 от НК.
Поради което съдът намира, че подсъдимият С. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от
НК, поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото
обвинение.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни