Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.08.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на 11.07.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1561, по описа за 2018год., за да се
произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с 240 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 2 от ЗН.
Ищецът “М.” АД, ***,
е предявил срещу В.Б.Н., ЕГН **********, иск за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца сумите от сумите: 200лв. – главница, представляваща
неизплатена сума, дължима на основание Договор за потребителски кредит от
12.05.2017г.; 10,31лв. – договорна лихва за периода от 13.05.2017г. до
12.07.2017г.; 11,76лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
13.06.2017г. до 25.01.2018г.; 55,20лв. - неустойка за неизпълнение на
задължението по чл.20 за осигуряване на обезпечение, изчислена за целия период
от договора, съгласно чл.10 от Договор за потребителски кредит ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. 640/2018г. на ПлРС - 26.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Твърди, че между страните е имало договорни отношения, при които е
изпълнил задълженията си, но ответникът не е заплатил в срок дължимите по
сключения договор суми – главница и договорна лихва. Сочи, че вследствие на
неизпълнението, ответникът му дължи както връщане на заетата сума, така и
начислените лихви и неустойка. Претендира разноски.
Ответникът В.Б.Н., взема
становище в съдебно заседание, че признава исковете по основание и размер. Моли
за разсрочване на изпълнението на решението, поради невъзможността да заплати
сумите наведнъж.
В съдебно заседание
на 11.07.2018г., по направено от ищеца искане в нарочна писмена молба, съдът е
прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще постанови решение при условията на
чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди представените
с и.м. доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение
№ 437/29.1.2018г. по ч.гр.д. № 640/2018г. на ПлРС, съдът е разпоредил В.Б.Н.,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “М.” АД, сумите: 200лв. – главница, представляваща неизплатена
сума, дължима на основание Договор за потребителски кредит от 12.05.2017г.;
10,31лв. – договорна лихва за периода от 13.05.2017г. до 12.07.2017г.; 11,76лв.
– лихва за забава върху главницата за периода от 13.06.2017г. до 25.01.2018г.;
55,20лв. - неустойка за неизпълнение на задължението по чл.20 за осигуряване на
обезпечение, изчислена за целия период от договора, съгласно чл.10 от Договор
за потребителски кредит ***ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 26.01.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. - внесена държавна
такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. В деня на получаване на
заповедта, длъжникът е възразил, поради което съдът е указал, на осн. чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок, и такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство
по чл. 422 от ГПК.
В исковото
производство е представен Договор за потребителски кредит ***сключен между
страните, съгласно който ищецът е предоставил 200лв. на ответника като
потребителски кредит, със срок на връщане от 2 месеца. В договора са уговорени
условията на погасяване, лихвите и неустойката при неизпълнение. Представени са
СЕФ и ОУ на ищеца при предоставяне на потребителски кредити на физически лица
от ищеца. Налице са разписка за извършено плащане на сумата от 200лв. Налице е
и признание от ответника на дължимостта на всички суми по предявените искове.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените по делото доказателства,
съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на предявения иск от страна на ответника,
следва да бъде постановено положително осъдително решение.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски по делото. В
случая съдът намира, че ДТ за исковото производство е следвало да бъде в размер
на 25.00лв., с оглед интереса по делото, и именно тази ДТ следва да се вземе
предвид при определяне на разноските, дължими от ответника. Разликата до
внесената от ищеца сума, подлежи на връщане от съда, но не и на заплащане от
ответника. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
приключването на производството в едно съдебно заседание с произнасяне на
неприсъствено решение, липсата на правна и фактическа сложност на делото,
размерът на претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт следва да се
намали на 100.00 лв. за исковото производство. При това положение, дължимите от
ответника на ищеца разноски за исковото производство са в размер на 125.00лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство по ч.гр.д. № 640/2018г. на ПлРС, които са в общ размер на 75.00лв.
При направеното от
ответника искане за разсрочване на изпълнението на решението, по делото са
представени за констатация доказателства, че ищецът е безработен от 19.05.2017г. и че в медицинския
му преглед от 21.05.2018г. е отразена диагноза Параноидна шизофрения. При тези
данни, съдът намира, че е доказано, че ответникът не разполага със средства за доброволно
еднократно погасяване на присъдените с решението суми, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане за разсрочване е
основателно. Следва обаче да се разсрочи само вземането, установено по делото,
включващо главница, неустойка и лихви, които са в общ размер на 277.27лв.,
както и законната лихва върху главницата до окончателното ѝ заплащане, но
не и разноските в исковото и в заповедното производство производства, доколкото
те имат характер на последица от решението /в т.см. и Решение № 226 от
08.06.2017 год. по в.гр. дело № 308 по описа за 2017 год. на ПлОС/. Поради
непредвидимостта кога ще настъпи това окончателно изплащане на главницата, не
следва да се определя брой на месечните вноски, с които ще се погасят така
установените вземания, но с оглед преценката по искането на ответника за вноски
от по 20 лв. месечно, следва да се определи месечна вноска в този размер, като
при спазване на плащанията от ответника, пълното плащане на задължението по
решението би било на 14 месечни вноски /една година и два месеца/, ако той
заплаща своевременно и изчисляемата към всяка вноска законна лихва върху
главницата. Поради горното, разсрочването на вземането от 277.27лв., и
законната лихва върху главницата от 200лв., следва да бъде – по 20 лв. месечно,
като първата вноска да е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
решението влезе в сила, а останалите - на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на съдебно установените вземания.
Вземането за разноски обаче не би могло да бъде разсрочено, както беше посочено
по-горе, и ответникът ще ги дължи на общо основание след влизане в сила на
решението.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.124 ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, В.Б.Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “М.” АД, *** със седалище
и адрес на управление:***, представляван от В.Г.С., следните суми: 200лв. – главница, представляваща
неизплатена сума, дължима на основание Договор за потребителски кредит от
12.05.2017г.; 10,31лв. – договорна
лихва за периода от 13.05.2017г. до 12.07.2017г.; 11,76лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
13.06.2017г. до 25.01.2018г.; 55,20лв.
- неустойка за неизпълнение на задължението, изчислена за целия период от договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 437/29.1.2018г. по ч.гр.д. № 640/2018г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.” АД, *** със седалище
и адрес на управление:***, представляван от В.Г.С., разноски по настоящото
производство в размер на 125.00лв.
ОСЪЖДА
В.Б.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.” АД, *** със седалище и адрес на
управление:***, представляван от В.Г.С., разноски по производството по ч.гр.д.
№ 640/2018г. на ПлРС, в общ размер на 75.00лв.
РАЗСРОЧВА,
на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се установява
вземането на “М.” АД, *** към В.Б.Н., ЕГН **********,***, за главница в размер
на 200лв. – главница, 10,31лв. – договорна лихва, 11,76лв. – лихва за забава и
55,20лв. - неустойка, представляващи вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 437/29.1.2018г. по ч.гр.д. № 640/2018г. на ПлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ РАВНИ ЕЖЕМЕСЕЧНИ ВНОСКИ, всяка от които в размер
на 20лв., като първата вноска да е платима на 5-то число на месеца, следващ
този, в който решението влезе в сила, а останалите - на всяко следващо 5-то
число на месеците, до окончателното изплащане на съдебно признатите с решението
вземания.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: