№ 332
гр. Плевен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20234430200853 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0938 - 002891 от
05.10.20221г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – гр.
Плевен, с което на Ц. Г. Ц. с ЕГН ********** е наложено административно
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП за нарушение на чл 140ал1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез адв. Й. Д.-АК- грПлевен,моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно
,тъй като нарушението е не съставомерно,поради липса на субективна страна.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, явява се адв. Д. , като поддържа писменото си
становище и изложените в нея съображения.
Процесуалният представител Началника сектор ПП към ОДМВР-
гр.Плевен- административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
1
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: На 17.06.2021 г. в 20:45 часа в ГР.ПЛЕВЕН на
УЛ.СТОЯН ЗАИМОВ като Водач на лек автомобил - МЕРЦЕДЕС ЦЛ 500 с
per № ***, гр.Плевен улица Стоян Заимов до номер 2 с посока на движение
към улица Дойран, като водач на собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛ
500 с регистрационен номер *** извършва следното :
Управлява горепосоченото МПС след като е с прекратена регистрация от
26.05.2021 г. във връзка с чл. 143 Ал. 10 от ЗДВП.
На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН И Постановление №3694/16.09.2021 г. на
РП Плевен му е наложено административно наказание, за това че извършил
нарушение изразяващо се в :
1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ
РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвПНа основание чл. 53 от
ЗАНН и по ЧЛ.175 АЛ.З ПР.1 от ЗДвПна Ц. Г. Ц. ЕГН/ЛНЧ ********** с
адрес *** на осн.ЧЛ.175 АЛ.З ПР.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 200лв.
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят и свидетелят
по АУАН ,които споделят че на посочената в АУАН дата и час спрели за
проверка л.а лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 с регистрационен номер ***,по
време на проверката установили,че е с прекратена регистрация поради
неплатена Гражданска отговорност . На базата на това съставили на
жалбоподателят АУАН.
И актосъставителят М.Н. и свидетелят по АУАНБ. П. М. ,твърдят в хода на
съдебното следствие,че автомобилът се управлявал от посоченото в АУАН
лице жалбоподателят които е бил без без платена гражданска
отговорност,поради което на осн.чл143ал10 от ЗДвП е бил деригистриран.
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение АУАН Серия GA № 355900 от
17.06.21 г , в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата
на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП,както и чл. 137А ал 1 от ЗДвП . Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
2
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и
от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление наказателно постановление Наказателно
постановление №.21 – 0938 - 002891 от 05.10.20221г. на Началник сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – гр. Плевен е издадено то компетентен
орган.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП,поради нарушение чл.143ал10 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 300 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на 17.06.2021 г. в 20:45 часа в ГР.ПЛЕВЕН на
УЛ.СТОЯН ЗАИМОВ като Водач на лек автомобил - МЕРЦЕДЕС ЦЛ 500 с
per № ***, гр.Плевен улица Стоян Заимов до номер 2 с посока на движение
към улица Дойран, като водач на собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛ
500 с регистрационен номер *** извършва следното :
Управлява горепосоченото МПС след като е с прекратена регистрация от
26.05.2021 г. във връзка с чл. 143 Ал. 10 от ЗДВП.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
3
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация на осн.чл.143
ал10 ЗДВП. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха, даже не беше и упоменато от актосъставителя и
свидетеля на акта, обстоятелството, че процесния автомобил да ли е не е
собственост на жалбоподател или той е само ползвател.
За факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно
за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената
регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му
от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно
водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. По делото не бяха
представени доказателства от административно - наказващия орган, които да
установяват, че към момента на осъществяване на проверката Ц. е съзнавал,
че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
В периода от 26.05.2021г. ( датата на служебна дерегистарция на автомобила)
до 17.06.2021г.(датата на полицейската проверка и съставяне на АУАН) той
не е бил уведомен от КАТ, че регистрацията на л.а. Мерцедес ЦЛ 500 с ДК№
*** е прекратена, следователно управлявайки МПС на 17.06.2021г. той не е
съзнавал, че осъществява фактическия състав на административното
нарушение, за което е санкциониран. Чл. 143 ал.10 ЗДвП предвижда, че
когато за дадено МПС не е сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, Гаранционния фонд изпраща информация на КАТ, за да
прекрати регистрацията му служебно. Законът вменява задължение на КАТ да
уведоми собственикът на автомобила за извършената дерегистрация и
причината за предпиемане на тези действия. В конкретния случай е налице
неизпълнение на законовите задължения от страна на наказващия орган, а
именно да го уведоми, че считано от 17.06.2021г. регистрацията на
собственият му автомобил е прекратена. След като КАТ не го е уведомил,
въпреки че е длъжен по закон, то собственикът няма как да узнае, че МПС е
дерегистрирано и следователно липсва субектвна съставомерност на деянието
по чл. 175 ал.3 ЗДвП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. ОСС на НК на ВКС и ВАС, в което е прието,
че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае обществено опасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от
разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата
правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни
точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от
4
контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143
ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване
в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено
от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН (изм. ДВ бр. 94 от
2019 г., в сила от 29.11.2019 г.),, след като установи незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по
реда на АПК за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Така претендираните разноски от страна на жалбоподателя в размер на 400
лева ,съдът намира за допустима, основателна и доказана по размер. Видно от
приложения договор за предоставяне на правни услуги от 22.02.2023 г.
същите са заплатени напълно и в брой на адвокат Д. и са в размера съответен
на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от защитата в съдебно
заседание, поради което и съдът прие претенцията за основателна за
посочения размер.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21 – 0938 - 002891 от 05.10.20221г.
на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на
Ц. Г. Ц. с ЕГН ********** е наложено административно наказания “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за
нарушение на чл 140ал1 от ЗДвП като незаконосъобразно
5
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН на жалбоподателя Ц. Г. Ц. с ЕГН ********** сумата от 400,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
грПлевен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6