Присъда по НОХД №317/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 95 от 29.09.2025 година, постановена по НОХД № 317/2025
година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Б. И. /B.I./, роден на **********г. в гр. ***, Република **********гражданин
на Република **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на
12.09.2025 година, около 03.30 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област
Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобили“, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.180,
ал.3 от НПК /чрез защитника му/ по негово изрично искане, направено в ДП, но
производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на
назначеният му служебен защитник – адв. Н. М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на
обективната истина по делото и до нарушаване правата на Б. И..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Н. М. заявява, че
обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и пледира съдът да постанови
справедлива присъда по отношение на Б. И..
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:
Подсъдимият Б. И. /B.I./ е роден на **********г. в гр. ***, Република Ирак и е
гражданин на Република Ирак. Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне,
като от обясненията му, дадени в хода на БП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, е видно, че в началото на м. септември 2025г. той напуснал Ирак и отишъл
в Република Турция. Заявява, че искал да отиде в европейска държава – във Великобритания,
където да живее и работи, но тъй като не разполагал с необходимата виза за влизане в Р
България или друга стрА. от ЕС, съвместно с неговия брат решили още докато бил в
**********да премине от Република Турция в Република България през границата на
стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон
разрешение от надлежните органи на властта, след което да продължи към Великобритания.
В изпълнение на това намерение, неговият брат се свързал с неустановено по делото лице,
което обещало срещу заплащане на определена парична сума да преведе подс.Б. И.
нелегално през границата на стрА.та от Р Турция в Р България и след това да го отведе до
Великобритания. След пристигането на подсъдимия в Турция, той бил отведен в гр.Одрин и
настанен там в хотел заедно с други двама негови сънародници. На 11.09.25г. около 23.00
часа подсъдимият и остА..те две лица били откарани с автомобил в близост до турско-
българската граница. На паркинг по пътя, където имало спрени много товарни автомобили,
спрели и подсъдимият, заедно с другите двама негови сънародници били отведени до един
товарен автомобил от неустановено по делото лице, което им казало да се скрият под
ремаркето на осите на гумите и че така укрити ще преминат през турско-българската
граница. Подсъдимият и другите две лица направили това, което им било казано и се скрили
под ремаркето. Предварително било заявено на подсъдимия и другите две лица, че като
преминат турско българската граница, трябва да излязат изпод камиона, да прескочат
намираща се там ограда и да се придвижат до определено място, координатите на което ще
им бъдат дадени и където ще им е осигурен превоз за продължаване на пътуването им. След
1

около половин час товарния автомобил, под който били скрити подсъдимият и другите две
лица, потеглил и след около три часа спрял. Подсъдимият и двете лица с него решили, че се
намират на българска територия и тогава тримата излезли изпод ремаркето и тръгнА. да
бягат към оградата на ГКПП Лесово, но в този момент били забелязани от полицейските
гранични служители, които незабавно тръгнА. към тях. Подсъдимият и един от
сънародниците му успели да прескочат оградата на ГКПП Лесово и продължили да се
движат пеша през гората, но не след дълго били видени от други полицейски служители и
задържани. Третият мъж, който тръгнал да бяга заедно с подсъдимия и другия му
сънародник, не успял да прескочи оградата и до нея бил задържан.
От показанията на свидетеля П. И. – служител в ГПУ – Елхово с месторабота на
ГКПП – Лесово, е видно, че на 12.09.2025 г. докато изпълнявал служебните си задължения
на ГКПП Лесово около 03.30 часа видял три лица да излизат от сградата на
„Дезинфекционен пункт на товарни автомобили“ на трасе „Вход товарни автомобили“ от Р
Турция към Р България, отговарящи на профила за нелегален мигрант, които бягат в посока
към оградата на ГКПП Лесово. Свидетелят веднага се отправил към тези мъже, но успял да
задържи само единият от тях, а другите двама прескочи оградата на граничния пункт и
продължили движението си в гората извън ГКПП.
От показанията на свидетеля Г. А. – също служител в ГПУ – Елхово се установява, че
на 12.09.2025 г. докато изпълнявал служебните си задължения в района на 269-270 гранични
пирамиди на българо турската граница, около 03.50 часа получил сигнал от командира на
отделение, че две лица, отговарящи на рисковия профил за мигрант, преминА. през оградата
на ГКПП и му било разпоредено да предприеме действия за тяхното издирване. След
предприетите от св. А. и неговия колега действия, около 05.20 часа те задържА. две лица, с
един от които провели разговор на английски език и установили, че двамата имат нужда от
вода, че нямат документи за самоличност, като заявили, че са преминА. границата ни по
незаконен начин.
Свидетелите сочат, че след задържането на лицата е бил осигурен преводач, тъй като
те не владеели български език, и при проведеният с тях впоследствие разговор с участието
на преводача, тези лица са заявили, че са преминА. през турско-българската граница укрити
под ремаркето на товарен автомобил.
Впоследствие било установено, че един от тримата задържани е подс. Б. И., който
нямал надлежно разрешение, даващо му право за влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че подс. Б. И. не е осъждан на територията на Република България
към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите П. И. и Г. А., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите П. И. и Г. А. са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените
доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита,
кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на
свидетелите П. И. и Г. А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на
подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване
на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
2

инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му в района на
ГКПП Лесово и последвалото му задържане.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Б. И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 12.09.2025 година, около 03.30 часа, в
района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход товарни
автомобили“ влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите П. И. и Г. А., а и в
обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1
от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република
България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да
продължи към Великобритания.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Б. И. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и
по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и
Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
3

впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към
Великобритания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Б. И. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан на територията на стрА.та ни към момента на деянието, както и предвид
направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации,
съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Б. И., тъй като към момента на деянието той не е осъждан
за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от
свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. Б. И. за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се присъждат.
Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	95
Дата:	29 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200317
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №317/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите