Определение по дело №534/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260115
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20201800600534
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 16.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА Т.

                                                                                                       2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

при секретаря Велислава Карамихова и в присъствието на прокурора Станислава Полетинска от СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 534 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

 

Производството е образувано по въззивен частен протест от прокурор  при РП – Етрополе, депозиран срещу определение от 30.10.2020 г., постановено по НОХД № 156/2020 г. по описа на РС Е., с което след одобрение на внесеното за разглеждане споразумение по реда на чл. 381 от НПК, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК от съда е извършено групиране на наложените на подсъдимия Е.Т. наказания за предходни три осъждания – тези по НОХД № 30/2019 г., НОХД № 88/2019 г. и НОХД № 61/2019 г., всички по описа на Районен съд Е., като определеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок.

Релевират се основания за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като престъплението, за което е одобрено споразумението по НОХД № 156/20 г. по описа на Ет РС, е извършено в определените изпитателни срокове на предходните влезли в сила присъди – т.е. при условията на чл. 68, ал. 1 от НК. Подчертава се, че когато деецът извърши ново престъпление, за което му се наложи наказание лишаване от свобода, в изпитателните срокове на предходни влезли в сила присъди и когато престъпленията, предмет на последните, са в съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, след като определи за тях общо наказание, съдът е длъжен по реда на чл. 25, ал. 4 от НК да определи и начина на изтърпяване на общото наказание. В този случай, според прокурора, тъй като в определените изпитателни срокове по предходните присъди е извършено ново умишлено престъпление, за което има наложено наказание лишаване от свобода, не може да се определи начин на изтърпяване на общото наказание различен от ефективен, защото са налице условията на чл. 68, ал. 1 от НК.

Иска се отмяна на определение от 30.10.2020 г., постановено по НОХД № 156/20 г. по описа на РС Е. в частта, в която на основание чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Е.И.Т. е определено да изтърпи едно общо наказание за осъжданията по НОХД № 30/2019 г., НОХД № 88/2019 г. и НОХД № 61/2019 г., всички по описа на Районен съд Е., а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като бъде определено общото наказание да бъде изтърпяно ефективно.

 

Осъденият Т. и защитникът му адв. И.А. не вземат писмено становище по протеста.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. А. заема становище за неоснователност на протеста. Сочи се, че деянията, за които е осъден Т. по групираните с определението присъди са извършени в кратък период от време и са провокирани от житейски трудности, след което той е имал добро поведение.

Осъденият Т. в лична защита се придържа към изявлението на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд моли да се потвърди определението на районния съд.

 

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурор П. от СОП поддържа протеста на посочените в него основания.

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в протеста доводи и материалите по делото, намира следното:

 

За да постанови атакуваното определение по НОХД № 156/2020 г. по описа на РС Е., първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 25, вр.чл. 23 от НК, като по отношение на осъдения Е.И.Т. с ЕГН ******************** следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията по НОХД № 20/2019 г., НОХД № 88/2019 г. и НОХД № 61/2019 г., всички по описа на Районен съд Е., а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на определеното общо наказание с изпитателен срок от три години.

Данните по делото сочат, че  по НОХД № 156/2020 г. по описа на РС Е. съдът е одобрил внесеното споразумение за извършено от Е.И.Т. на 10.06.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и осъдил същия на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при общ режим. Съдът приспаднал на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК времето, през което Т. е бил задържан по ЗМВР, на основание чл. 64, ал. 2 от НПК и с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, възложил в тежест на осъдения осъществените по делото разноски и отнел в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества.

След това първоинстанционният съд се занимал, на основание чл. 383, ал. 2 от НПК, с въпросите относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, досежно предходните осъждания на Т., като постановил атакуваното определение.

 

Данните по делото сочат, че Е.Т. е осъждан, както следва:

1. По НОХД № 93/14 г. по описа на РС Е., в сила от 13.06.2014 г., за извършено на 21.12.2014  престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години – за което осъждане е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1,т. 1 от НК;

2. По НОХД № 30/2019 г. по описа на РС Етрополе, в сила от 28.02.2019 г., за извършено на 07.09.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години;

3. По НОХД № 61/2019 г. по описа на РС Е., в сила от 20.05.2019 г., за извършено на 15.12.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години;

4. По НОХД № 88/2019 г. по описа на РС Е., в сила от 25.07.2019 г., за извършено на 08.01.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

 

При така изложеното, налице са предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК за групиране на наказанията по НОХД № 30/2019 г. по описа на РС Е., НОХД № 61/2019 г. по описа на РС Е.  и НОХД № 88/2019 г. по описа на РС Е.,  както законосъобразно е преценил първоинстанционният съд - тъй като престъпленията са извършени, преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е от тях. Следва да бъде определено общо наказание, а именно най-тежкото - лишаване от свобода за срок от шест месеца, както това е сторил първостепенният съд.

Приложението на чл. 66 от НК по отношение на определеното общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца на осъдения Т., обаче, въззивната инстанция намира за незаконосъобразно. Това е така, защото умишленото престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което на Т. по НОХД № 156/2020 г. по описа на РС Е. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  шест месеца, е било извършено на  10.06.2020 г., т. е. в изпитателния срок и на  трите наложени по НОХД № 30/2019 г. по описа на РС Е., НОХД № 61/2019 г. по описа на РС Е.  и НОХД № 88/2019 г. по описа на РС Е. наказания лишаване от свобода. При това положение е налице приложението на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което и на това основание, във връзка с чл. 25, ал. 4 от НК, определеното от РС Етрополе общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е следвало да бъде приведено в изпълнение, като съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС от ЗИНЗС да бъде определен и първоначален режим на изтърпяване на това наказание, а именно "общ".

по въпросите за изтърпените части от наложените наказания и приспадането им дължи произнасяне съответният прокурор по реда на чл. 417 НПК. по въпросите за изтърпените части от наложените наказания и приспадането им дължи произнасяне съответният прокурор по реда на чл. 417 НПК. по въпросите за изтърпените части от наложените наказания и приспадането им дължи произнасяне съответният прокурор по реда на чл. 417 НПК.   

Предвид изложеното СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 30.10.2020 г., постановено по НОХД № 156/2020 г. по описа на РС Е., в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК,

като постановява определеното общо наказание по НОХД № 30/2019 г., НОХД № 88/2019 г. и НОХД № 61/2019 г., всички по описа на Районен съд Е., да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                         

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                         

 

 

                                                                                                              2:………………