Решение по дело №135/2025 на Административен съд - Габрово

С Решение рег. № 6 от 04.03.2025 г. по АНД № 56 по описа на Д. РС за 2024 г. състав на същия съд е отменил Наказателно постановление (НП) № 24-0258-000110/25.03.2024 г. на Началника на РУ - Дряново към ОДМВР - Габрово, в частта му, с която за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на Д. Н. Ч., [ЕГН], от гр. Дряново, [улица]на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв. - като неправилно и незаконосъобразно и потвърдил същото НП в частта му, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Ч. са наложени наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно. Присъдил е разноски в полза на жалбоподателя.

Недоволен от това решение – в потвърдителната му част е останал Д. Н. Ч., [ЕГН], от гр. Дряново, [улица], който чрез надлежен процесуален представител – адв. Г. Н., ГАК в законния срок го обжалва. В жалбата се твърди атакуваното решение да било неправилно поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Навежда доводи да бил налице процесуален порок на НП, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на НП, а именно не било дадено ясно и точно описание на нарушението – не било посочено по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията на ПС, а освен това не било посочено какво точно не е изпълнил санкционираният, като словесното цитиране на посочената по-горе разпоредба не можело да валидира този пропуск. Едва от приетите писмени доказателства по делото - справка за промяна регистрацията на МПС и справка за собственост и промяна на регистрация на ПС ставало ясно, че процесното МПС е било собственост на дружество по ЗЗД, като впоследствие на 27.09.2023г. собствеността върху автомобила е била прехвърлена на Ч., който не я е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок от придобиването на автомобила в службата за регистрация.

От събраните писмени доказателства, се установило, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след придобиването на собствеността върху МПС от Ч., то не е било регистрирано в срок и че последния не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация, въпреки неверните твърдения на разпитаните свидетели И. П. и И. Р.. От всичко това ставало ясно, че Ч. не е знаел, че управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация поради това, че след придобиването на собствеността върху автомобила, същият не е бил регистриран в срок.

Служебната дерегистрация на МПС не била съобщена на касатора, което не се оспорвало от ответника по касация. В тази връзка твърди липса на умисъл за извършване на нарушението поради незнание от необходимостта да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването и липсата уведомлени за дерегистрацията на МПС. Счита че отбелязването на дерегистрацията в информационната система следва да се предхожда от заповед за прилагане на ПАМ. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа и доразвива жалбата. Претендира разноски.

Сочи съдебна практика в подкрепа на тези си съображения.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП - Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.

Административният съд, в настоящият му състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима – депозирана е в законовия срок, чрез надлежен представител на легитимираното лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – Дряново е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН намери касационната жалба за неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 10.01.2024 г. Ч. управлявал товарен автомобил Хюндай И 30 с per. № [рег. номер], негова собственост и около 16.07 ч. в гр. Дряново, на ПП I-5, км. 126+900 м. /пл. Ракетата/ бил спрян за проверка. В хода й, след извършена проверка в информационните масиви на КАТ е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 29.11.2023 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Установено е също така, че автомобилът не е преминал задължителен периодичен преглед за техническа изправност. При проверката Ч. заявил да знае за дерегистрацията, тъй като няколко дни преди това не успял да мине технически преглед, където му обяснили, че регистрацията на автомобила е прекратена, тъй като не го е регистрирал в двумесечен срок след закупуването.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушения на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, съответно на водача наложил горните административни наказания. Доколкото отменителната част на решението не е обжалвана, то по-нататъшното изложение касае основно потвърдителната такава за нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е определен вида и размера на наказанията, неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърждава наказателното постановление.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на събраните доказателства и материалния закон.

Обратно на заявеното в касационната жалба, наказателното постановление отговаря на изискванията относно формата и съдържанието по чл. 57 от ЗАНН, като ясно е описано, че управляваното от Ч. МПС не е регистрирано по надлежния ред и в срок, съответно е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 29.11.2023 г. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи.

Не е спорно по делото, че мястото на което касаторът е бил спрян за проверка представлява път, отворен за обществено ползване, на който се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. От приложените по делото справка по история за ПС с рег. № [рег. номер] и справката за собственост е видно, че на 27.09.2023 г. в сектор „Пътна полиция“ при СДВР по електронен път е регистриран в нотариална форма договор № 10356 от същата дата за покупко - продажба на процесното МПС, като приобретател е касаторът. Тези обстоятелства се потвърждават и от дадените в хода на проведено досъдебно производство обяснения. Като приобретател е следвало да заяви това придобиване пред контролните органи в едномесечния срок по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, който срок е изтекъл 27.10.2023 г. В резултат на това негово бездействие изрично законът (чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) е предвидил, че с изтичането на двумесечния срок от придобиването на МПС, настъпват неблагоприятни последици за приобретателя, изразяващи се в прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство. Доказателствата сочат, че на към момента на проверката на 10.01.2024 г. касаторът е управлявал процесния автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на 29.11.2023 г. вследствие на неизпълнение на законово задължение на самия собственик. Дерегистрацията на автомобила е била отбелязана в автоматизираната информационна система на КАТ.

В случая се установи касаторът, макар и по друг повод да е бил уведомен за тази дерегистрация – показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели, пред които той е заявил да знае за това обстоятелство. Голословните твърдения за недостоверност на тези показания не подлежат на съобразяване. Липсват по делото данни за евентуална заинтересованост на свидетелите полицаи, а показанията им са във връзка и с безспорно установено непредставяне на МПС на технически преглед.

Извън изложеното в настоящата хипотеза е без правно значение за субективната страна на нарушението обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Незнанието на вменени със закон задължения не може бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението в каквато насока са изложените в касационната жалба възражения.

За касатора по силата на ЗДвП е съществувало задължение за регистрацията на МПС в определен срок, което той не е изпълнил, при това в течение на значителен като продължителност времеви период. Новият собственик безспорно е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици от това, т. е. знае, че ако управлява МПС, ще осъществи именно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Налични са и доказателства за това Ч. да е знаел за дерегистрацията.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не изисква уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията по служебен път, така както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП изрично поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не е налице изискване да бъде издадена предхождаща ЗППАМ. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на други съдилища в страната няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

Описанието на нарушението от фактическа страна съответства на законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма кореспондира на установеното нарушение. В тази насока съдът, в настоящият му състав, цени възражението да не била посочена датата на придобиване като неоснователно – доколкото се касае за покупка на МПС със законови изисквания за форма, то безспорно купувачът е наясно кога я е извършил. Липсват данни МПС да е закупено чрез пълномощник.

Прилагането на чл. 28 от ЗАНН е изключено към момента на извършване деянието за нарушения по ЗДвП - чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). С оглед обявяването разпоредбата за противоконституцинна, то съдът намира, че следва да изложи следното – процесното нарушение се изявява като такова с обичайната за подобни нарушения обществена опасност. Липсват каквито и да било признаци, които да позволят то да бъде прието като малозначително, напротив в обичайните случаи деянието е непредпазливо, докато в случая се явява умишлено, не е малък и срокът на забавата.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника не са поискани, а на касатора не се полагат, поради което и не се присъждат такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 6 от 04.03.2025 г. по АНД № 56 по описа на Д. РС за 2024 г., в обжалвана му част, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0258-000110/25.03.2024 г. на Началника на РУ - Дряново към ОДМВР - Габрово, в частта му, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. Н. Ч., [ЕГН], от гр. Дряново, [улица]са наложени административно наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.