РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Кюстендил, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.А
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100266 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС БЕТА
България“ ЕООД, с ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81В, ап.3 срещу Й. Х. Й., с
ЕГН **********, с адрес ******** искове по чл.422 ГПК, за установяване
вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1.2
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, чрез
назначен от съда особен представител, в който са оспорени предявените
искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д №1684/21г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 1500
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен
на 18.09.2015г. между „Кредисимо“ АД и Й. Х. Й., като вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Кредисимо“ АД на „АПС БЕТА
България“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021г., договорна
1
възнаградителна лихва в размер на 355.80 лв. за периода от 10.10.2015г. до
19.09.2016г., лихва за забава в размер на 900.98 лв. за периода 10.10.2015г. до
23.02.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-25.08.2021г. до окончателното изплащане.Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.416,
ал.1 т.2 ГПК е указано на заявителя, че следва да предяви иск за установяване
съществуването на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 18.09.2015г. Й. Х. Й. е сключил
договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ АД, по който е получил
сумата от 1500 лв.Съгласил се да я върне на 12 бр. вноски, по 154.65 лв. в
срок до 10.09.2016г.-падеж на последната погасителна вноска, съгласно
погасителен план.Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.24
%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.
Договорът бил сключен при спазване изискванията на Закона за
потребителски кредит, Закона за електронен документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Кредитополучателят усвоил сумата по кредита в брой чрез „Изипей“.
В раздел 10, чл.2 от ОУ на ищеца, неразделна част от договора, страните
се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането.
В раздел 6, чл.8 и раздел 10, чл.5 от ОУ страните постигнали съгласие
длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В раздел 8, чл.2.6 от ОУ било договорено правомощие на „Кредисимо“
АД да уведомява ответника за забавата му чрез водене, вкл. Чрез трети лица,
на кореспонденция с кредитополучателя, да провежда телефонни разговори,
да му изпраща телефонни съобщения, стикери и списма.
С договор за продажба на вземания от 02.03.2021г. „Кредисимо“ АД
цедирал своите вземания към ответника на ищеца „АПС БЕТА България“
ЕООД.Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него електронен
2
адрес с имейл от 05.04.2021г.
Претендира се признаване на установено по отношение на ответника, че
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК съществуват.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове.Твърди се, че
липсват доказателства за възникнала облигационна връзка между стария
кредитор и ответника, липсват доказателства за надлежното му уведомяване
за договора за цесия, повдигнато е възражение за изтекла погасилна давност,
възражение за нищожност на договора, като противоречащ на императивните
разпоредби на ЗПК.
По делото са представени и приети като доказателства: договор за
потребителски кредит, ведно с ОУ, приложение №1 към договора и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания,
извадка от приложение №1 към договора за продажба на вземания,
уведомление за цесия.С писмо от трето неучастващо по делото лице
„Изипей“, същото е уведомило съда, че за посочения в исковата молба период
не се съхраняват данни за направените плащания и теглени суми.
За успешното провеждане на предявените положителни установителни
искове, в тежест на ищеца е да установи основанието на заявеното в
заповедното производство вземане, в т. ч. и юридическия факт, пораждащ
същото. С оглед установяване на основателността на предявената в
настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между
страните Договор за кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на
заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа
в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
3
възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис/ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверетилни услуги, електронен
документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/
№ 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар. Т. е. "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо
дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом
е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверетилни услуги/.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца за валидно сключен договор за кредит - обстоятелство,
обуславящо неоснователността на иска, основан на неизпълнение на този
договор.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха
никакви доказателства за съставянето на електронни документи във връзка
със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които
да бъде установено съдържанието на този електронен документ, ако такива са
били съставени. По делото беше представен на хартиен носител единствено
препис от договор за кредит, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити но от тях не се
доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не посочи,
нито представи в настоящото производство каквито и да било доказателства
относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
4
В настоящия случай по делото са представени единствено неподписани
от страна на ответника препис от Договор за кредит с номер и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация.
На следващо място, ищецът не представи доказателства за това, че
уговорената между страните сума е преведена на ответника. Твърди се, че
сумата е получена в брой от страна на ответника чрез „Изипей“, като по
делото не се събраха такива доказателства.
При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение
между праводателя на ищеца и ответника, съдът намира, че предявените
искове са изцяло неоснователни, без да обсъжда останалите доводи и
възражения на ответника в производството.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „АПС БЕТА България“ ЕООД, с
ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Триадица“, бул.“България“ №81В, ап.3 срещу Й. Х. Й., с ЕГН **********, с
адрес в гр.********** искове по чл.422 ГПК, за установяване съществуването
на вземания по заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1684/21г. на КРС
под №372 от 27.08.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5