№ 84
гр. Тервел , 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря М.а Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20233250100236 по описа за 2023 година
Производството по гр. дело №20233250100236/ 2023 година е образувано по
искова молба с вх.№1366/17.08.2023г. от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“
№67А, представлявано от изп.директори ХХХ и ХХХ, чрез процесуален
представител юрк. И. Г., срещу Д. Г. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Тервел, ХХХХХХХХХХХХХХХ, с настоящ адес – видно от справка НБД
село ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ , в качеството и на наследник по закон
на М. Г. Д. с ЕГН:**********, бивш жител на гр.Тервел, починал на
ХХХХХХХХХ.
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 предл.1-во от КЗ от
КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 60 от Закона за наследството, с предмет : Д. Г. Д. с
ЕГН ********** с адрес гр.Тервел, ХХХХХХХХХХХХХХХ, като наследник
по закон на М. Г. Д. с ЕГН:**********, бивш жител на гр.Тервел, починал на
ХХХХХХХХХ.,да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна 555,43 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ищцовата молба до
окончателното изплащане, както и и всички направени съдебно деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С Разпореждане № 473 от 11.10.2023 година , на основание чл. 131 от
ГПК препис от исковата молба ведно с доказателствата са изпратени на
ответницата- книжата са връчени на ответницата по настоящ адрес на
05.12.2023 година. По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба –
вх. № 2248 от 19.12.2023 година . С дадения писмен отговор Д. Г. Д. с ЕГН
********** оспорва така предявения срещу нея иск представляващ претенция
за осъждане на ответницата да репарира изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение,ведно с лихвата с посочена начална дата и
сторени съдебно деловодни разноски по делото – сторени от ищцовата страна ,
за неоснователен , тъй като е направила отказ от наследство оставено от
наследодателя и М. Г. Д. – със заявление с вх. № 520 от 23.06.2021 година , при
1
което и с определение № 42/ 25.06.2023 година състав на Тервелски районен
съд е определил – да се впише отказ от наследство заявен от Д. Г. Д. , оставено
от наследодателя М. Г. Д. б.ж. на гр. Тервел, починал на ХХХХХХХХ, в
особената книга при съда за отказ от наследство и е било издадено
удостоверение от същия съд- с изх. № 252/25.06.2021 година по ч. гр. дело №
2-21350100201/ 2021 година.
С дадения писмен отговор ответницата депозира писмени доказателства
: Копие от Определение № 42/ 25.06.2023 година по ч.гр. дело № 201/ 2021
година и удостоверение издадено по същото определение.
В обстоятелствената частна исковата молба ищцовата страна чрез
договорния си представител твърди следното : Посочено е че на 22.10.2013
година, около , около 10:40 часа, в с. Безмер е било причинено ПТП, както
следва - в района на кръстовището между ул. „Първа” и ул. „Четвърта”
водачът М. Г. Д., при управление на лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ поради нарушение на правилата за движение по
пътищата реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, собственост на ХХХ. От транспортния
инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ. Твърди се ,че за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е бил съставен Констативен протокол за ПТП № 3/201 Зг, , по
който е било обестивирано , че водачът М. Г. Д. е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол.
Според обективираното по обстоятелствената част на исковата молба
вината на водача М. Г. Д. за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие е установена, като образуваното по случая НОХД № 21 /2014г.
по описа на PC - Тервел е приключено с влязла в сила осъдителна присъда,
съгласно която М. Г. Д. е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно
1,26 промила. В подкрепа на своите твърдения ищцовата страна е
представила с исковата молба заверен препис от присъда №12 от 04.03.2014
година на Тервелски районен съд постановена по н.о.х. дело № 21 / 2014
година по описа на РС Тервел, в законна сила на 20.03.2014 година ,от
съдържанието на която е видно че М. Г. Д. с ЕГН ********** е признат за
виновен по предявеното му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК , за това ,че на
22.10.2013 около10,40 часа в село Безмер , общ. Тервел, обл. Добрич по
улица „Първа „ управлявал МПС – лек автомобил „
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ с концентрация на абкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда – а именно 1,26 промила, установено по надлежен ред с
химическа експертиза.
С исковата молба се сочи ,че към дата на събитието - ПТП
отговорността на водача на лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ е застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ЗК „Лев Инс” АД -, обективирана в
застрахователна полица № 22113000692618, със срок на валидност от
17.03.2013г. до 16.03.2014г. Твърди си по ИМ в нейната обстоятелствена част ,
че във връзка с причинените щети на лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ и по силата на сключен договор за застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 13- 0300/241/5000017 при ЗАД „Алианц
България“ е образувана ликвидационна преписка по щета №
2
0300/13/240/500377. При извършения оглед на увреденото МПС са
констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен
щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗАД „Алианц
България“ издава възлагателно писмо, с което възлага на „Ив Кар Спорт“
ООД извършване на ремонтна дейност по увреденото превозно средство.
Съгласно представените фактури, ЗАД „Алианц България“ изплаща на „Ив
Кар Спорт” ООД застрахователно обезщетение в размер на 2 470,66 лева.
На основание чл. 411 от КЗ, ЗАД „Алианц България“ предявява регресна
претенция пред ЗК „Лев Инс“ АД за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 2 470,66 лева, както и 15,00 лева
ликвидационни разноски. По случая е образувана щета № 0000-5101-14-5-
01644, като ЗК „Лев Инс“ АД възстановява на ЗАД „Алианц България“ сумата
в размер на 2 033,93 лева.
Претенцията на ЗАД „Алианц България“ е обективирана и в искова молба
до СРС, с която се предявява искова претенция срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
главница - остатък от застрахователно обезщетение в размер на 451,73 лева,
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. По
повод депозираната искова молба е образувано ГД № 34800/2015г. по описа на
СРС. С диспозитива на Решение № 239284/16.2017г. по ГД № 34800/2015г„ по
описа на СРС, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц
България“ главница в размер на 271,26 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 271,26 лева до
пълния предявен размер от 451,73 лева като погасен чрез прихващане поради
направено възражение за прихващане от ответника в хода на производството;
да заплати законната лихва върху главницата от 22.06.2015г до окончателно
изплащане на главницата; да заплати сторените разноски по делото в размер
на 270,22 лева. Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на застрахователя, а именно виновния водач М. Г. Д.. Решението
на СРС е влязло в законна сила. На основание разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от
ГПК, установеното в мотивите на влязлото в сила решение по гражданското
дело има обвързваща сила по отношение на третото лице-помагач М. Г. Д..
В обстоятелствената частна исковата молба е обективирано , че въз основа
на издаден срещу ЗК „Лев Инс“ АД изпълнителен лист, ЗАД „Алианц
България“ в качеството на взискател е образувала изпълнително дело №
20197790400020 по описа на ЧСИ Василка Илиева, per. № 779 срещу ЗК „Лев
Инс“ АД за присъдените от първоинстанциония съд суми - главница в размер
на 271,26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва от 22.06.2015г., която към момента на изтичане
на срока за доброволно изпълнение (29.03.2019г.) е в размер на 103,70 лева,
разноски по гражданското дело в размер на 270,22 лева, разноски по
изпълнителното дело в размер на 200,00 лева, както и такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 209,22 лева. Общият размер на изплатената по
изпълнително дело № 20198510402301 сума възлиза на 1 054,40 лева. Във
връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането, във вр. с чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ЗК „Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу
виновния водач - М. Г. Д., с ЕГН ********** до размера на изплатеното
застрахователното обезщетение за имуществени вреди в размер на 451,73 лева
3
(271,26 лева присъдено обезщетение, както и погасения чрез прихващане
остатък в размер на 180,47 лева), както и законна лихва за периода от
22.06.2015г. до 29.03.2019г. в размер на 103,70 лева.
С Определение № 8 от 12.01.2024 година , съдът изготви проекто доклад
по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест . На
основание чл. 146 от ГПК съдът разпределя на страните доказателствената
тежест:
В тежест на ищеца е да установи в съдебно заседание следните
обстоятелства : Да установи с годни доказателства че е бил страна по договор
за застраховка "гражданска отговотговорност" с наследодателя на ответника и
че последният е причинил другиму вреди при управление на МПС, и при
конкретните твърдения в исковата молба - че ответникът е управлявал л.а. със
съдържание на алкохол в кръвта над допустимото по закон.
За проведените съдебни заседания ищцовото дружество ,редовно
призовано не се представлява от свои представители по закон . По делото
редовно са постъпвали писмени становища , като последното е с вх. № 2149
от 17.10.2024 година- дадено чрез процесуален представителна ищеца -
юрисконсулт И. Г.. Същата не се противопоставя да се даде ход на делото
в нейно отсъствие ,в случая ,че не са налице процесуални пречки , подържа
молбата и сторените доказателствени искания.
За част от съдебните заседания ответницата редовно призована чрез
администрацията на дом за стори хора село Полк. Савово , общ. Тервел се
явява лично . За последното проведено съдебно заседание ответницата
редовно призована на основание чл. 56 от ГПК не се явява.
Съдът, като взе предвид доказателствата събрани по делото –
писмените депозирани с исковата молба и тези искани и събрани в хода на
производството по делото – справка от БНБ обективиран в писмо при съда
вх. № 710 от 01.04.2024 година касаеща справка за банкови и платежни
сметки на физически лица - изх. № БНБ-41533 от 28.03.2024 година ,
справка от НАП изх. № 26-Л-96#1/ 27.03.2024 година , справка на ЦКБ –
АД гр. София относно разкрита банкова сметка с
IХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ с титуляр М. Г. Д. с ЕГН
********** , от писмо изходящо от Община Тервел гр. Тервел касаещо
издаденото от страната удостоверение на наследници АО-4691 от
19.09.2024 година на М. Г. Д. - писмо при Общ . Тервел изх. № АО-21-
423АА от 19.09.2024 година - при съда с вх. № 1940 от 20.90.2024 година ,
от справка на ОД на МВР Добрич сектор „ Пътна полиция“ – рег.
№851000.18303 от 26.09.2024 година - при съда вх. № 2040 от 04.10. 2024
година , касаещо регистрация на ППС на титуляра М. Г. Д. , които съдът ,
тези събрани с дадения писмен отговор на исковата молба ,от становищата
на страните,които съдът обсъди прие за установено от фактическа страна
следното :
Съдът е сезиран с иск чл.500, ал.1, т.1 предл.1-во от КЗ от КЗ,
вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 60 от Закона за наследството,като разгледан по
същество иска се явява допустим но по своята същност неоснователен , като
съображенията на съда са в следната насока :
Страните не спорят за факта наличие на застраховка „ Гражданска
отговорност“ по отношение автомобила управляван от М. Г. Д. към момента
на ПТП- 22.10.2013 година – налице са неоспорени данни за това ,че ППС
4
„ Фолксваген“ модел „ Пасат“ с рег. № ТХ 3790 ХА е застрахован по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите в ЗК „ Лев Инс“
АД обективирана в застрафхователна полица № 22113000692618 със срок
на валидност от 17.03.2013 година до 16.03.2014 година.
При ПТП причинено по вина на водача М. Г. Д. са били причинени
щети на л.а. „ форд“ модел ХХХХХХХХХХХХХХХХ и по силата на сключен
договор за застраховка „ каско „ на МПС – посочена по горе полица при
ЗАД „ Алианц България“ е била образувана ликвидационна преписка по
щета 0300/ 13/240/500377 , при което след извършените ремонти по
автомобила ЗАД „ Алианц България“ изплаща на „ Ив Кар Спорт“ ООД
застрахователно обезщетение в размер на 2470,66 лева.
По делото са налице доказателства установяващи вината на М. Д. –
цитираната по- горе присъда на РС Тервел .
По силата на Решение № 239284/16.10.2017 година по гр. дело №
34800/ 2015 година по описа на СРС, при участието на трето лице помагач М.
Д. ЗК „ Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ЗАД „ Алианц България“
главница в размер на 271,26 лева – представляваща обезщетение за
имуществени вреди, като за разликата до 451,73 лева иска е отхвърлен ,
като погасен чрез прихващане поради своевременно направено възражение за
прихващане от ответника в хода на производството . По делото не се спори
по факта ,че така посоченото решение на СГС е влязло в законна сила , при
което и е било образувано изпълнително дело , като и по същото ЗК „ Лев
Инс“ АД е изплатило главница и съответните лихви и разноски по и.д. и
такси към ЧСИ в общ размер – 104.54,40 лева.
Във връзка и с изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите на основание чл.
500 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД с изплащането на
застрахователното обезщетение по тази застраховка ЗК „ Лев Инс“ АД
придобива правото на регресен иск срещу виновния водач – М. Д. до размера
на заплатеното .
По несъмнен ред е установено ,че към момента на настъпване на
ПТП виновния водач М. Д. е управлявал горепосоченото МПС с
концентрация на алкохол в кръвта , установено по недлежния ред от
контролните органи, посредством химическа експертиза над
законоустановената норма, а именно 1.26промила.
Срещу наследодателя на ответника- а именно срещу М. Г. Д. е било
образувано н.о.х.д. № 21 / 2014 година по описа на Тервелски районен съд
,завършило с влязла в сила присъда, с която същият е бил признат за виновен
за извършено от него престъпление по чл.343б ал. 1 от НК .
По делото не е спорно , при което и се установява , че при ищцовото
дружество по отношение на автомоила управляван от М. Д. има сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № 22113000692618, със срок на валидност
от 17.03.2013г. до 16.03.2014г., с предмет МПС- лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Налице е една уважена претенция за регрес по щета
0300/13/240/500377/ 2013 година.
Установи се,че в производството по гр. дело № 34800 / 2015 година по
описа на Софийски районен съд е бил привлечен и М. Г. Д. , в качеството му
5
на трето лице- помагач на страната на ответника „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД с ЕИК *********- сега ищец в настоящото производство .
При този механизъм и с факта на плащане на горепосочената сума – в
размер на 451,73 лева на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за ищцовата
страна възниква право да получи изплатеното застрахователно обезщетение,
лихви и разноски от застрахования, след като и при настъпване на
пътнотранспортното произшествие последният е управлявал МПС-то с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото от приложеното удостоверение за наследници - АО 4691 от
19.0-9.2024 година , се установи, че М. Г. Д. с ЕГН ********** е починал на
26.02.2021 година, като е оставил наследник по закон – от втори ред- неговата
майка ответницата по настоящото дело Д. Г. Д. с ЕГН **********.
До завеждане на исковата претенция с дата 17.08.2023 година не са
налице данни да е постъпило плащане от страна на М. Д. . В същия срок а и
до настоящия момент не са налице данни да има постъпило плащане от
настоящата ответница в качеството и на наследник по закон на починалия
длъжник .
Община Тервел не може да посочи ,т.е. при нея не са налице каквито и
да са данни, които да мотивират същата да посочи неследници на . Д. – от
четвърти ред – лели ,чичовци, братовчеди и други роднини до IV ред по
съребрена линия .
По делото от ищцовата страна не се доказаха никакви конкрудентни
действия от страна на ответницата , които да мотивират, тя да е приела
наследството .
Видно от справка на ОД МВР Добрич – сектор „ Пътна полиция“
последното МПС регистрирано като собствено на починалия наследодател
на настоящата ответница – е отчуждено от собственик си М. Д. на
19.05.2011 година .
От представената по делото справка вх. № 1197 от 04.06.2024 година
касаеща сметка -банкова сметка с IХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ с
титуляр М. Г. Д. с ЕГН **********, за периода от 21.02.2021 – до 31.12.2021
година има направено отметка за блокирана сума в размер на 19602,45 лева
, но от справка за движение по сметка не са налице никакви данни именно
настоящата ответница ,както и трети лица да са се разпореждали , като са
теглели парични суми от сметката . Видно от справката ответницата Д. Г. Д.
не е теглила суми от така посочената сметка и към 24.11.2021 година същата
сметка е служебно закрита по инициатива на банката.
С дадения писмен отговор ответницата представи препис от Определение
№ 42 от 25.06.2021 година по ч. гр. дело № 201 / 2021 година по описа на РС
Тервел. Видно от съдържането на същото Д. Г. Д. е депозирали при съда
заявление № 520 от 23.06.2021 година с което заявява отказа си от
наследство оставено от наследодателя и – М. Г. Д., като подписа и по
заявлението е с нотариална заверка от нотариус Д. Х с район на действие
РС Тервел нот. Заверка от 2.06.2021 година и вписана в регистъра под №
1957, при което и съдът е разпоредил да се впише отказ от наследство заявен
от Д. Г. Д. по отношение наследство оставено от М. Г. Д. починал на
202.2021 година , акт за смърт № 0019 / 26.02.2021 година . По делото с
дадения писмен отговор е представено от ответницата и Удостоверение
издадено по ч. гр. дело № 201 / 2021 годин - изх. № 252 от 25.06.2021 година
6
от което е видно че отказа на Д. е вписан в особената книга за отказ от
наследство по чл. 49 ал.1 от ЗН водена при РС Тервел , като атказа е вписан
под № 8 от 25.06.2021 година .
При така установеното от фактическа страна , при тези установен по
делото правнозначими факти, чрез събраните по делото доказателствени
средства, съдът по правилата на чл.235 ал.2 от ГПК приема следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.500, ал.1, т.1 предл.1-во от КЗ от
КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 60 от Закона за наследството.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му
произтича от наличие на изплатено застрахователно обезщетение , при
установено обстоятелство по отношение на застрахования, за когото следва
да се установи , че при настъпване на пътнотранспортното произшествие е
управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и и подлежи на разглеждане. По съществото на иска,съдът приема
счита следното:
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Елементите на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна
връзка между вредата и противоправното поведение и вина, която се
презюмира оборимо.
Анализирайки доказателствата и установеното от фактическа страна,
дава на съда да направи извода , че наследодателят на ответника, чрез
осъществено от него противоправно действие, за което епризнат с влязла в
сила присъда, е нанесъл имуществени вреди на друго лице, оценени на
2470,66 лева , която сума е била изплатена от ЗАД „ Алианц България“ на „
Ив Кар Спорт“ ООД .
В настоящия случая вината на извършителя е доказана с осъждането му
с влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят ЗАД „ Алианц България“ има правото и
предявява регресна претенция пред ЗК „ Лев Инс“ АД за възстановяване
на на изплатеното застрахователно обезщетение , което и страната е сторила .
Именно и след изплатеното обезщетение на основание чл. 500 ал. 1т.1 от
КЗ настоящия ищец има правото на регресен иск срещу виновния водач, до
размера на изплатеното,както и иск за изплащане на обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
В случая се установи валидно сключен застрахователен договор,
настъпването на застрахователното събитие, покрит риск от застраховката,
настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение .
Установи се и деликтната отговорност на наследодателя на ответника за
настъпване на вредите. Основният спор между страните в случая е носи ли
отговорност наследника- настоящия ответник , за задълженията на своя
наследодател.
Няма спор, че ответницата Д. Г. Д. по смисъла на закона е наследник на
починалия на 26.02.2021 година М. Г. Д.-, т. е. , по силата на закона същата е
7
призована към наследяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от ЗН наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават.
Следва да се отбележи ,че според господстващата правна доктрина
приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът, по
несъмнен начин, изразява волята си да го придобие, като приемането може да
стане по два начина- изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия
по местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга,
а мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството си наследник.
В настоящия случай няма данни за изрично приемане на наследството
от ответницата - наследницата по закон на починалия М. Д.- Д. Г. Д. ,
оставено след смъртта на нейния наследодател .
На следващо място не може да се приеме ,че ангажираните по делото
доказателства да водят до извода за приемане на наследствотоот страна на
ответницата , чрез конклудентни действия, т. е., мълчаливо.
В случая събраните по делото доказателства сочат, че ответницата е
извършила изричен отказ от това наследство, който отказ е надлежно вписан в
особената за това книга на компетентния районен съд- настоящия районен
съд гр. Тервел и това е обсъдено и по-горе от решаващия съдебен състав .
По делото не се установи наследницата – да е предприемала каквито и
да са действия по отчуждаване на недвижими имоти собствени на
наследодателя и , не се установиха такива действия по отношение и на ППС
собствени на наследодателя и . Такива действия не са установени и по
отношение на банкови сметки на наследодателя .
С оглед на гореизложеното съдът стига до извода, че ответникът, тъй
като не е приел наследството, оставено след смъртта на деликтвента, не носи
отговорност за неговите задължения. Ето защо съдът стигна до заключението,
че така предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на ответника не следва да се присъждат разноски .
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 предл.1-во от КЗ от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 60 от Закона за
наследството, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от изп.директори ХХХ и ХХХ, чрез процесуален
представител юрк. И. Г., срещу Д. Г. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Тервел, ХХХХХХХХХХХХХХХ, с настоящ адес – видно от справка НБД
село ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ , в качеството и на наследник по закон
на М. Г. Д. с ЕГН:**********, бивш жител на гр.Тервел, починал на
8
ХХХХХХХХХ., по силата на който иск ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца, сумата от 555,43/ петстотин петдесет и пет лева и 43 ст. /
лева – главница , представляваща изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца на ЗАД „ Алианц България“ АД с ЕИК040638060, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ищцовата молба-
17.08.2023 година до окончателното изплащане, както и и всички направени
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
9